През далечната 18656 г. Емили Уорън става съпруга на Уошингтън Рьоблинг, който е син на един от най-известните строителни инженери в Америка. Баща и син проектират мост след мост, но най-голямата им мечта е да изградят съоръжение, което да свързва град Бруклин с острова отсреща Манхатън. Защото фериботът, който ги свързва, не пътува в лошо време, засяда в ледовете и отнема доста време на пътуващите.
Мечтата изглежда ще се превърне в реалност, защото през 1867 г. разрешителното за строеж е издадено и семейство Рьоблинг разгръща един чудовищен по мащабите си проект, който е едно истинско чудо – висящ мост, новото чудо на света. Проектът е уникален за времето си, технологията на изграждане също. Но нещата съвсем не са толкова елементарни за изпълнение – огромното съоръжение взема своите жертви. Рьоблинг старши претърпява смъртоносна злополука, а синът му Уошингътн се разболява заради многото време, прекарано под водата, докато работи. И с довършването на моста се заема Емили – крехката жена, която след 13 години борба с управата на Ню Йорк, и жестоката съпротива на обществото, че не може да изпълнява мъжка професия, успява да види завършен Бруклинския мост – сбъднатата мечта на семейство Рьоблинг.
„Архитектката от Ню Йорк“ е измислен роман, базиран на реална историческа личност. Много малко се знае за Емили Рьоблинг, защото до нас са достигнали само няколко албума с изрезки от вестници, посветени на моста, и Емили е добавяла своите бележки. Едва ли ще разберем наистина колко активно е участвала в строежа на Бурклинския мост Емили, но ми харесва идеята на Петра Хуке да покаже как една жена може да прояви страхотни качества, с които да помогне в изграждането на една от емблемите в днешния свят.
В книгата се проследява историята на моста – от идеята за него до реализацията му. Още от самото начало читателят се усеща като част от екипа, който работи по изграждането на неверо��тното съоръжение, преминавайки пред трудностите и препятствията заедно със семейство Рьоблинг. Докато построяването на моста тече, ставаме свидетели и на живота в Ню Йорк през XIX в. – вижда се прекалено ясно разликата между бедни и богати, борбата за правата на жените набира сила, а също така е повдигната и темата за небрежността по отношение на смъртта на строителните площадки по това време.
Образът на Емили обаче е най-впечатляващото нещо в романа. Тя е млада, амбициозна, жада за знания и развитие. Емили споделя страстта на съпруга си към изглаждането на мостове и е дясната му ръка през цялото време, докато работят по Бруклинския мост. Искрено се надявам да е била именно толкова вдъхновяваща в истинския живот, защото през 70-те години на ХХ в. е писано, че от време на време само е разнасяла писма между съпруга си и строежа.
Очаквах в романа да изобилства от термини, свързани с инженерството, но авторката се е справила чудесно и е написала един приятен и завладяващ роман, който ни показва, че въпреки обществените норми и правила, една жена е способна да се домогне до немислимото и творението на семейството ѝ да остане във вечността.