What do you think?
Rate this book
Опасен чар
Едноименният филм „Опасен чар“ в главната роля з. а. Тодор Колев, е отличен с:
— Голямата награда на италианския фестивал за телевизионни филми „Телеконфронто“ за 1985 година.
— Наградата на Министерство на вътрешните работи за 1985 година.
— Наградата за кинодраматургия на XVII варненски кинофестивал — 1984 година.
— Наградата за сценарий на Съюза на българските филмови дейци за 1984 година.
— Голямата награда на италианския фестивал за телевизионни филми „Телеконфронто“ за 1985 година.
— Наградата на Министерство на вътрешните работи за 1985 година.
— Наградата за кинодраматургия на XVII варненски кинофестивал — 1984 година.
— Наградата за сценарий на Съюза на българските филмови дейци за 1984 година.
160 pages, Paperback
First published March 1, 1987
3 people are currently reading
103 people want to read
About the author
Свобода Бъчварова
12 books36 followersСвобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
March 3, 2018
Докато четях „Опасен чар“, непрестанно се присещах за опасния чар на Тодор Колев. Не съм особен познавач на българското кино (всъщност това е евфемистичен израз за „никакъв познавач“), но струва ми се след като веднъж сте гледали филма, няма как да четете романа и Тодор Колев да не ви е пред очите със сресания си мустак и леко попревзетите маниери на човек, който е наясно, че превъзхожда повечето си събеседници.
Всред еклектичната соц обстановка, в която някои бачкат до полуда за единия насъщен, а други се чудят какво да правят с нечестно и несметно напечеленото (да ви прилича на наши дни случайно? На мен – да), един дребен мошеник пробва да подложи крак на всички останали. Тесногръдието (и плиткоумието) на хората го дразни, а рутинното и леко животинско поминуване по инерция го отвращават.
„Тия хора ще отъпеят от ядене! И тоя народ ще дегенерира! Тъпче се и не мисли за здравето си!“
Проблемите при надарени с по-особена чувствителност тарикати обаче са поне два – 1/ невинаги са толкова добри, колкото си въобразяват и 2/ ако са мъже, обикновено си намират майстора в лицето на жена и то такава, която най-малко очакват.
„Сега лицето ѝ, сякаш оголено, изглеждаше плахо и посвоему хубаво, каквито са лицата на някои залязващи девойки в провинцията, отгледани сякаш в клетка, без особен опит в живота, вярващи в доброто, душевно чисти и безпомощни.“
Свобода Бъчварова е изваяла някои великолепни персонажи от т.нар. Татово време такива, каквито аз лично обвързвам с този период (а дали е така, кой ще ми каже…) – простодушни, в голяма степен наивни, някои отдадени на Идеята, някои на себе си, трети – духовни по един овехтял от сегашна гледна точка, но романтичен начин… Всъщност мотивацията на нашия протагонист така и не става особено ясна до самия финал на романа и човек си остава с впечатлението, че целта му са бързи пари, глуповати жени и лесен живот. Както обаче можете и сами да се досетите, нищо не е такова, каквото изглежда на повърхността…
Чудно нещо, колко малко се е променило оттогава.
Всред еклектичната соц обстановка, в която някои бачкат до полуда за единия насъщен, а други се чудят какво да правят с нечестно и несметно напечеленото (да ви прилича на наши дни случайно? На мен – да), един дребен мошеник пробва да подложи крак на всички останали. Тесногръдието (и плиткоумието) на хората го дразни, а рутинното и леко животинско поминуване по инерция го отвращават.
„Тия хора ще отъпеят от ядене! И тоя народ ще дегенерира! Тъпче се и не мисли за здравето си!“
Проблемите при надарени с по-особена чувствителност тарикати обаче са поне два – 1/ невинаги са толкова добри, колкото си въобразяват и 2/ ако са мъже, обикновено си намират майстора в лицето на жена и то такава, която най-малко очакват.
„Сега лицето ѝ, сякаш оголено, изглеждаше плахо и посвоему хубаво, каквито са лицата на някои залязващи девойки в провинцията, отгледани сякаш в клетка, без особен опит в живота, вярващи в доброто, душевно чисти и безпомощни.“
Свобода Бъчварова е изваяла някои великолепни персонажи от т.нар. Татово време такива, каквито аз лично обвързвам с този период (а дали е така, кой ще ми каже…) – простодушни, в голяма степен наивни, някои отдадени на Идеята, някои на себе си, трети – духовни по един овехтял от сегашна гледна точка, но романтичен начин… Всъщност мотивацията на нашия протагонист така и не става особено ясна до самия финал на романа и човек си остава с впечатлението, че целта му са бързи пари, глуповати жени и лесен живот. Както обаче можете и сами да се досетите, нищо не е такова, каквото изглежда на повърхността…
Чудно нещо, колко малко се е променило оттогава.
October 13, 2020
Опасен, ама чар. Чар, ама опасен. Колко прежалими моми, редом с бащите им, ще си изпатят?
Ако сатиричните фейлетони на Алеко Константинов иронизират един образ на българина от края на XIX век, то дали тук не е ироничния сбор от образи (с един главен, разбира се) на българина в края на комунистическия период?
Този въпрос си зададох след книгата, която е така по-извесгна като филм. Между другото, сега усещам как във филма се чувства чутовната гравитационна сила на Тодор Колев, който не е оставил други спомени у мен, освен този за главния герой. В книгата има повече от опасния чаровник - всички поддържащи образи са на ниво, за да издигнат повествованието в равностойна плетеница от съдби и ... в крайна сметка - някакво "надцакване". Нима оркестър, ресторант и цветарки не са по-хитри от чаровника, като го оставят без пукнат грош? И то с кеф се разделя с откраднатите пари, без те го молят, или мамят. Но това е само началото. Още много достойни за замисляне моменти има до края в иначе не много дебелата книга.
И не е само хумор, а как лиспва в днешния сатиричен жанр такава композиция.
Ако сатиричните фейлетони на Алеко Константинов иронизират един образ на българина от края на XIX век, то дали тук не е ироничния сбор от образи (с един главен, разбира се) на българина в края на комунистическия период?
Този въпрос си зададох след книгата, която е така по-извесгна като филм. Между другото, сега усещам как във филма се чувства чутовната гравитационна сила на Тодор Колев, който не е оставил други спомени у мен, освен този за главния герой. В книгата има повече от опасния чаровник - всички поддържащи образи са на ниво, за да издигнат повествованието в равностойна плетеница от съдби и ... в крайна сметка - някакво "надцакване". Нима оркестър, ресторант и цветарки не са по-хитри от чаровника, като го оставят без пукнат грош? И то с кеф се разделя с откраднатите пари, без те го молят, или мамят. Но това е само началото. Още много достойни за замисляне моменти има до края в иначе не много дебелата книга.
И не е само хумор, а как лиспва в днешния сатиричен жанр такава композиция.
August 16, 2018
Чудесна и четима история, която деликатно осмива недостатъците на "развитото социалистическо общество". А и кой може да забрави великия Тодор Колев в ролята на чаровния измамник :)
July 23, 2018
Ястребовски, архитект-урбанист…: http://knigolandia.info/book-review/o...
Да, той е фантазьор, понякога измамник, често прелъстител – но в заключената социалистическа система човек като него е нужен като отдушник за натрупаното напрежение. Защото макар да събира парите на балъците и да е способен да ги похарчи за едва една лудешка нощ, той е от малкото мъже, които знаят как да се отнасят с жените – и да ги превръщат в принцеси поне за кратко. И макар предложенията за женитба да са повече от необходимото на брой, а конкурентни са само пътите, когато попада на топло, обгрижван от родната милиция, той е готов пак и пак да гради своите смели гешефти, които аха и ще го доведат до толкова чаканата сполука. А любовта… и тя ще се появи там, където най-малко е чакана.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/o...
Да, той е фантазьор, понякога измамник, често прелъстител – но в заключената социалистическа система човек като него е нужен като отдушник за натрупаното напрежение. Защото макар да събира парите на балъците и да е способен да ги похарчи за едва една лудешка нощ, той е от малкото мъже, които знаят как да се отнасят с жените – и да ги превръщат в принцеси поне за кратко. И макар предложенията за женитба да са повече от необходимото на брой, а конкурентни са само пътите, когато попада на топло, обгрижван от родната милиция, той е готов пак и пак да гради своите смели гешефти, които аха и ще го доведат до толкова чаканата сполука. А любовта… и тя ще се появи там, където най-малко е чакана.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/o...
July 28, 2018
Перипетиите на един мошеник
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Няма големи изненади, нито кой знае какви очаквания от „Опасен чар“ („БГкниг@, 2018) на Свобода Бъчварова. Самата книга я чета за първи път, но от популярния филм знам… всичко. 🙂 При това положение образът на Тодор Колев няма как да изчезне от главата ми и това си е. Но пък си беше невероятно удоволствие да прочета книгата. Припомнете си колко книги са запазили от волния си дух, преминавайки границата на 1989 година. Сигурно много хора няма да разберат защо се радвам толкова и какви са тези сантиментални изповеди, но за мен нещата са ясни и точни – тази е една от книгите, които винаги ще ме карат да се усмихвам, а и самият филм бих гледал още десетина пъти. А авторката има с какво да се гордее в писателската си кариера, дори без това малко томче, което се чете за кратко време. Но именно тук откриваме онова, от което всеки човек се „умилява“ и започва да търси по някой спомен от онова време. Хумор от нашата черга, ако мога така да се изразя. За детските книги да не говорим – там има тонове разкош за преиздаване. Нищо чудно един ден да отскоча до библиотеката и да си взема „Приключенията на Фильо и Макензен“, макар че не всичко в тази книга ще ми хареса към ден днешен.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Няма големи изненади, нито кой знае какви очаквания от „Опасен чар“ („БГкниг@, 2018) на Свобода Бъчварова. Самата книга я чета за първи път, но от популярния филм знам… всичко. 🙂 При това положение образът на Тодор Колев няма как да изчезне от главата ми и това си е. Но пък си беше невероятно удоволствие да прочета книгата. Припомнете си колко книги са запазили от волния си дух, преминавайки границата на 1989 година. Сигурно много хора няма да разберат защо се радвам толкова и какви са тези сантиментални изповеди, но за мен нещата са ясни и точни – тази е една от книгите, които винаги ще ме карат да се усмихвам, а и самият филм бих гледал още десетина пъти. А авторката има с какво да се гордее в писателската си кариера, дори без това малко томче, което се чете за кратко време. Но именно тук откриваме онова, от което всеки човек се „умилява“ и започва да търси по някой спомен от онова време. Хумор от нашата черга, ако мога така да се изразя. За детските книги да не говорим – там има тонове разкош за преиздаване. Нищо чудно един ден да отскоча до библиотеката и да си взема „Приключенията на Фильо и Макензен“, макар че не всичко в тази книга ще ми хареса към ден днешен.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
August 27, 2018
Тази книга е тъжна любов. Но от онези, които всеки би искал да прочете. Велика е Свобода Бъчварова - всеки път, когато успява да те убеди как умее да влиза в кожата на сътворените от нея герои. Не по-малко прекрасен е споменът за Тодор Колев, който книгата подарява във всеки ред.
March 12, 2020
Приятно изненада съм!Лека и весела книжка,която не те кара да се смееш с глас,но все пак !Нямах търпение да прочета още и още от нея,докато не стигнах края,въпреки,че това време за мен е далечно и порядките са били съвсем различни.
March 23, 2021
Определено, едно от любимите ми четива. Остава усещане като след филма "А bout de souffle". Интензивна история, изпълнена с обрати. Протагонистът преминава през различни от едноименния филм събития. Бих я прочел отново след време. До момента без еквивалент с друга книга.
October 25, 2020
Mного приятно четиво! Нямам търпение да гледам отново филма и да си припомня играта на Тодор Колев. Ах, този Ястребовски!
June 16, 2023
Предпочитам филма 😊.
October 30, 2020
История – 7/10
Идея – 8/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 5/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 8/10
Eлементи на изненада – 7/10
Емоционален заряд – 6/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Идея – 8/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 5/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 8/10
Eлементи на изненада – 7/10
Емоционален заряд – 6/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Displaying 1 - 11 of 11 reviews