Инспекторът и нощта

by Богомил Райнов

102 pages, Paperback

First published January 1, 1964

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Socrate · Rating 3 out of 5]

Dacă vă spune cineva că profesiunea de inspector criminalist e prin definiţie romantică, trimiteți-l la mine; ori, şi mai bine, trimiteți-l la dracu!
Şapte şi jumătate dimineaţa. Aştept să sune telefonul şi, ca să treacă timpul, studiez peisajul pe care mi-l oferă fereastra: dimineaţă obscura de decembrie, lămpile de pe stradă, licărind ca prin ceaţă, şuvoaiele de ploaie, pe care vântul le aruncă în geam şi, suprapunându-se peste toate acestea, propria mea fizionomie. Ce să zic, o mutră plină de farmec, pe un fundal şi mai fermecător!
Stau şi aştept să sune telefonul, dar nu din cale-afară de nerăbdător, întrucât tot ce mă aşteaptă este o mică întâlnire intimă cu un cadavru. În general, clienţii mei sânt morţii şi n-am decât neplăceri de pe urma lor. Partea proastă este că între o întâlnire de acest fel şi alta n-apuci să faci şi tu un lucru cât de cât folositor. De pildă, să te duci şi tu să te tunzi, ca omul, să schimbi becul ăsta, care te orbeşte cu cei patruzeci de waţi ai lui, ori barem să dai jos de pe perete poza câinelui grănicer cu zâmbet viclean şi blană violetă.

[witch.writer · Rating 4 out of 5]

This book fell from one of my shelves and opened at the first page. After picking it up I decided to read the first three paragraphs and the next thing I remember is wanting to flip the page and finding out that I finished it. A very good murder mystery, even though the murder itself wasn't too impressive. Loved the inspector's way of percieving the criminal world and his job. The perfect book for a noir detective film and the perfect read for a rainy day.

[Nickolai · Rating 2 out of 5]

Книга не понравилась. Сюжет не интересный. А самое главное - нисколько не импонирует главный герой, а точнее нагловатый стиль его общения с людьми.