Асен Марчевски е роден в София през 1934 година. Завършва италианска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Съдбата му е отредила жребия може би невинаги толкова лек) цял живот да бъде свързан с Италия и това му дава възможност отлично да опознае тази "страна със седем лица". Професията на преводача Марчевски, един съвременен Калиостро, го среща с хора, които ще останат в Историята. И действително, авторът е бил преводач на петима поредни президенти на Италия, на трима поредни папи и на петнадесетина италиански министри на външните работи... Той съпреживява случки и събития, които си струва да бъдат разказани. Свежо, любопитно, написано с чувство за хумор, понякога хапливо(но без злост), това произведение, създадено въз основа на записките на преводача, интригува с едно безспорно качество - в него няма нищо измислено.
Доста приятна изненада! Книжката напомня малко на „Задочни репортажи за задочна България“, но с голям италиански twist. Научих много интересни неща — надявам се, леко преувеличени. Къде комично, къде трагично — всичко описано засяга реалността на посолството ни в Рим по време и след режима. Асен Марчевски има чувство за хумор, но неведнъж ми дойде в повече, поради което и свалям оценката.
Асен е типичен пример за автентичната, но според мен недооценена фигура от времето на социализма и прехода. Историите му се четат с удоволствие – съчетание от непринуденост, леко потайничество и жесток професионализъм. Разказите му не просто връщат към онези години, а дават контекст и обяснение за днешната ни културна и обществена нагласа – особено когато споделя примери с една интересна, но по-интелектуална Италия. Откровено, без тайни- така както всяка книга следва да бъде написана.
Изключително много се забавлявах с тази книга като бивш преводач по време на студентските ми години във Франция. Някои български привички си остават непроменени във времето. И доста от разговорите с посолството където се налагаше все пак преводач от трета страна, защото те чужди езици не говорят ми се изясниха в последствие.
Въпросът, който си задавам - как досега не съм попаднала на тази книга? Много интересна и трагикомична, слуша се на един дъх и съжалявам, че не се говори повече за нея. Наистина някои неща не са се променили от много време и е подходяща за размисъл, без да натоварва.
Прекрасен портрет на една Италия, която, за съжаление, май вече почти не съществува. Прекрасен профил и на един режим, който еволюира малко, но май все още е тук.