Това книжле с доста овехтял превод се оказа почти неиздавано и в чужбина, та как е кацнало у нас, само лудите издателски 90 години у нас си знаят.
За чужбина е разбираемо - вражески немски офицер да е достатъчно симпатичен да обае французойка си е било анатема между двете световни войни и малко след втората световна война. Омразата тогава е била твърде силна. Изобщо, немец в униформа да е положителен герой е било изключено във френско- и англоговорящия свят тогава.
Но книжката си я бива - показва как лудостта на войната (първата световна) създава несъществували до момента разделения между хората. И че праведният патриотизъм, доведен до крайност (у част от френските герои) ги превръща точно в такива чудовища, за каквито те смятат немците. Явно малшанс за автора да прокарва такива идеи около последвалата втора световна война, когато темата е будела единствено праведен гняв у победителите, и всичко са се чувствали невинни само на база националната си принадлежност…
Да, историята си я бива, но не ми въздейства. Написана е доста наивно и архаично. Вече ми е трудно да чета такъв тип книги. Не задържат дълго вниманието ми. Това за което съм съгласна с автора е , че и германците са хора като нас и между тях има добри хора."
If you ever wondered how impossible a love could be between a French girl and a German soldier - read this book. A really exciting story, quite realistic love.