What do you think?
Rate this book
Смешните неща, които децата казват и правят
Децата казват най-смешните неща на света! Потвърждение за това е този малък сборник, в който са събрани стотици забавни анекдоти, истински случки и разсъждения на малчуганите по какви ли не въпроси - от любовта и брака до точните науки и религията.
Ако искате да се посмеете от сърце с техните неподправени и искрени наблюдения, ако искате да видите света с по-нови очи и ако ви е дотегнало от света на досадните "възрастни", това е книгата, която ви е нужна. Бог очевидно има чувство за хумор и ни е дал децата, за да не забравяме да се смеем!
Ако искате да се посмеете от сърце с техните неподправени и искрени наблюдения, ако искате да видите света с по-нови очи и ако ви е дотегнало от света на досадните "възрастни", това е книгата, която ви е нужна. Бог очевидно има чувство за хумор и ни е дал децата, за да не забравяме да се смеем!
206 pages, Paperback
First published January 1, 2013
2 people are currently reading
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
August 10, 2021
– Коя е магическата дума, за да получиш онова което искаш? – пита баща дъщеря си.
– Баба! – отговаря дъщерята. (Лара, 5 г., Австрия)
– Защо булката е облечена в бяло? – попиталоедно малко момиче, което присъствало за пръв път на сватба.
– Защото бялото и цветът на щастието и днес е най-щастливият ден в живота ѝ – отвърнала майка ѝ.
След като се замислило за кратко, момичето казало:
– А защо тогава младоженецът е облечен в черно?
На път за църквата една учителка в неделно училище попитала поверениците си:
– Кой ще ми каже защо трябва да пазим тишина в църквата?
– Защото хората спят там – отвърнал0 едно наблюдателно момиченце.
„Девствената гора е гора, в която никога не е стъпвала човешка ръка“ – Неизвестен автор от 6-ти клас.
„Ейбрахам Линкълн бил най-великият прецедент на Америка. Mайката на Линкълн умряла в ранното си детство и той се родил в една дървена колиба, която построил със собствените си ръце. Ейбрахам Линкълн освободил негрите, подписвайки Pрокламацията за кастрация (Става дума за Прокламацията за еманципация, б. ред.). В нощта на 14 април, 1865 г. Линкълн отишъл на театър и бил прострелян от един от актьорите във филма. Смята се че, убиецът е бил Джон Уилкис Буут, за който се предполага, че бил луд артист. Това съсипало кариерата на Буут. – Неизвестен автор от 6-ти клас
„Милтън написал „Изгубеният рай“. После жена му умряла и той написал „Възвърнатият Рай“ – Томас, 10, Англия
Бъдещето време на „Аз давам“ е „Аз взимам“. – Неизвестен автор от 6-ти клас
„Роберт Шуман искал да стане виртуоз, но понеже има един сакат пръст, станал композитор.“ – Симон, 12 г., Швейцария
„Именно интересът на Донатело към женската голота го направил баща на Ренесанса.“ – Еван, 10 г., Англия
„Първата заповед била, когато Ева казала на Адам да изяде ябълката.“ – Лукас, 6 г., Белгия
„Най-голямото чудо в Библията е, когато Исус Навин казал на сина си да мирува и той се подчинил.“ – Нейтън 7 г., САЩ
Знакът плюс
Ученик от пети клас срещал огромни проблеми с математиката. Майка му и баща му правели всичко по силите си да му помогнат... частни учители, сборници със задачи, дискове с упражнения, учебници и дори хипноза! Нищо не помагало.
Най-накрая го записали в малко католическо училище с надеждата, че промяната ще доведе до някакви резултати.
След края на първия учебен ден момчето се прибрало вкъщи с мрачно изражение на лицето, минало покрай родителите си без да каже нито дума, влязло в стаята си и тихо затворило вратата. В продължение на два часа упорито учило с разпилени около себе си учебници и наръчници по математика. Излязло само да хапна набързо и след това отново
Излязло само да хапне набързо и след това отново се прибрало в стаята си, залягайки над учебниците и домашните, докато станало време за лягане.
Родителите не били сигурни дали трябва да похвалят сина си за усилията му, страхувайки се, че това може да угаси неочаквания му плам и затова не коментирали нищо. Той обаче продължил да работи старателно.
Един ден момчето си дошло от училище с шлик, в който били оценките му за срока. Без да каже нито дума, то го оставило неотворен на масата и влязло в стаята си.
Известно време родителите се взирали като окаменели плика, не знаейки какво да направят. Накрая майката го отворила предпазливо и за тяхно огромно изумление видели, че по математика синът им има Отличен 6.
Извън себе си от радост, тя и съпругът и се втурнали в стаята на момчето да го поздравят за невероятния му успех.
– Монахините ли направиха това? – попитал бащата, но момчето само поклатило отрицателно глава.
– Или индивидуалната работа с учителя? Специалната учебна програма? Учебниците? – продължила да разпитва майката.
Всеки път момчето отговаряло отрицателно и когато те изчерпили всичките възможности, то казало:
– Всичко ми стана съвършено ясно още първия ден в Католическото училище.
– Как така? – попитала майката.
– Когато влязох във вестибюла и видях онзи човек, закован за знака плюс, веднага разбрах, че тези хора не си поплюват.
Писмото
Баща минавал покрай стаята на сина си и с изумление видял, че тя е идеално оправена и в леглото няма никого. Сетне забелязал някакъв плик, сложен точно в средата на леглото, на който пишело „За татко“. Обзет от лошо предчувствие, мъжът трескаво посегнал към плика, отворил го и прочел писмото с треперещи ръце:
Скъпи татко,
Пиша ти тези редове с голяма скръб и болка. Аз трябваше да избягам с моята нова приятелка, защото исках да избегна скандала между мен, теб и мама. Открих истинската страст с Барбара и ужасно я обичам въпреки всичките ѝ пиърсинги, татуировки и кожените ѝ дрехи. Но нещата не свършват само със страстта, татко – Барбара е бременна и тя казва, че ще бъдем много щастливи.
Знам че ти няма да харесаш Барбара, защото е много по-голяма от мен, но въпреки това тя има собствена каравана в гората и достатъчно дърва, за да изкараме цялата зима. Тя иска да има още много деца от мен, а и аз мечтая за това.
Не се тревожи, татко, аз съм вече на четиринайсет години и знам как да се грижа за себе си.
Някой ден ще ви посетим, така че да можете да се запознаете с внуците си.
Твой син,
Сам
P.S. Татко, нищо от казаното по-горе не е вярно. Аз съм в къщата на съседите. Просто исках да ти напомня, че в живота има и по-лоши неща от бележника ми със срочните бележки, който е в чекмеджето на бюрото ми.
Обичам те!
Обади се, когато е безопасно да се прибера у дома.
Трудната част
По време на голямата депресия децата винаги намирали какво да си говорят и как да се забавляват, въпреки че на родителите им било много трудно.
Веднъж по онова време три момчета си играели и си разказвали за семействата си. Накрая едно от тях казало:
– Време и да си ходя, защото ако закъснея за вечеря, баща ми ще ме набие с пръчка. Той е много, много лош.
Като чуло това, второто момче рекло:
– Ти нищо не знаеш. Моят баща е най-лошият на света.
– Защо мислиш така? – попитало първото момче.
– Всеки път когато се е прибера вкъщи, той ме бие. И да кажа нещо, и да си мълча, все ме бие. Направо не знам какво да правя.
В този момент се наместило третото момче:
– Аз пък имам най-добрия татко на света. Той си играе с мен и двамата с него ходим на разходки. Няма друг такъв баща като него.
– А учи ли те да правите разни неща? – попитало първото момче, искрено впечатлено.
– Разбира се – отвърнало първото момче, – учи ме да плувам. Всяка сутрин ме откарва с лодка в средата на езерото и ме пуска да плувам обратно към брега.
– А не е ли прекалено трудно да стигнеш от средата на езерото чак до брега? – възкликнало второто момче.
– Това е лесната част, приятел. Трудното е да се измъкнеш от чувала.
Име и презиме
– Какво сладко момченце! – казала една дама по време на разходка в парка. – Как ти е името, миличък?
– Конър – отговорило момчето.
– А ще ми кажеш ли цялото си име? – попитала жената.
– Конър Престани! – казал малчуганът
Ловка защита
– Ти не ми ли обеща, че ще се държиш прилично – попитал учителят един от учениците си.
– Да, господине – отвърнало провинилото си момче.
– А аз не ти ли обещах, че ще те накажа, ако не го направиш?
– Да, господине – рекло момчето. – Но след като аз съм нарушил обещанието си, и вие можете да не изпълнявате вашето.
О йе
Учителка на второкласници изпитвала децата на азбуката.
– Били – казала тя, – какво идва след „О“?
– „Йе“ – отвърнал Били, без да му мигне окото.
На печелившите, честито!
Баща на пет деца спечелил играчка на лотария и ги събрал около себе си, за да определи кой трябва да получи подаръка.
– Я да видим сега кой е най послушен? – казал той. – Кой никога не отговаря на мама и прави всичко, което тя му каже?
След кратка пауза едно гласче се обадило:
– Е добре, татко, ти печелиш играчката.
Снимка за спомен
В училище дошъл фотограф и учителката се опитвала да убеди децата да си направят обща снимка:
– Само си помислете колко хубаво ще бъде да видите тази снимка след много години и да си кажете: „Това е Дженифър, сега тя е адвокат. Това е майкъл, той е лекар.“
В този момент от дъното на класната стая се чуло малко гласче:
– А това е учителката. Тя умря.
Омагьосан кръг
– Мамо, днес не мога да отида на училище – казал седемгодишният Патрик.
– Защо, миличък? – попитала майката.
– Защото не се чувствам добре – отвърнало момчето.
– Къде не се чувстваш добре? – поинтересувала се майката.
– В училище – дошъл отговорът на Патрик.
Бездетните експерти по отглеждането на деца ме карат да се смея до сълзи, когато кажат: „Обичам децата, защото те са толкова честни.“ Няма агент на ЦРУ или КГБ, който може да прикрие кражбата на храна, да се прави на заспал или да подправи подписа на родителя си по-добре от едно дете. – Бил Козби
Баща е човек, който е заменил парите в портфейла си със снимките на децата си. – Бил Козби
Странно е че нещата, с които децата ви са ви вбесявали изглеждат толкова мили, когато ги правят внуците ви. – Бил Козби
Обичам децата – особено когато плачат, защото тогава някой обикновено идва да ги вземе. – Нанси Митфорд, 1904-1973, американска писателка.
Обмисляме със съпруга ми дали да си купим куче, или да си имаме дете. Не можем да решим дали да си съсипем килима, или да си проверим живота. – Рита Раднър, р. 1953 г., американска комедийна актриса и писателка.
Едно противозачатъчно, което наистина работи: всяка вечер преди лягане ние прекарваме един час с децата си. – Розийн Бар, р. 1952 г., американска комедийна актриса и водеща на ток-шоу.
Когато мъжът ми се прибере, ако децата са все още живи, смятам че съм си свършила работата. – Розийн Бар
Когато децата ми станат буйни и се развилнеят, обикновено използвам една хубава безопасна кошарка. След като свършат, отново излизам навън. – Ърма Бомбек
С течение на времето ставаш толкова вълнуваща за децата си, колкото домашният миксер. Те се прибират, поглеждат те и след това питат дали има някой вкъщи. – Ърма Бомбек
Преди да се оженя, аз имах шест теории за отглеждането на деца. Сега имам шест деца и нямам никакви теории. – Джон Уилмът, 1647-1680, английски писател и сатирик.
Ако вашето бебе е „красиво и съвършено, никога не плаче, спи по график, оригва се когато е необходимо и е истински ангел през цялото време“, в такъв случай вие сте баба. – Тереза Блумингдейл, съвременна американска писателка хуморист.
Много деца понякога заплашват родителите си, че ще избягат от вкъщи. Това е единственото нещо, което помага на някои родители да намерят сили да продължат нататък. – Филис Дилър
През първите дванайсет месеца от живота на децата ни ние ги учим да ходят и да говорят, а през следващите дванайсет им казваме да седят на едно място и да си затварят устата. – Филис Дилър
Аз водя децата си навсякъде, но те винаги намират начин да се приберат у дома. – Робърт Орбън
Всички гледат със страхопочитание звероукротителя в клетката с половин дузина лъвове около себе си – всички с изключение на шофьора на училищния автобус. – Неизвестен автор
Внуците са божията награда за това, че не си убил собствените си деца. – Неизвестен автор
Ако искаш децата ти да те слушат, опитай да говориш тихо на някой друг. – Неизвестен автор
Бях много самотен като дете. Имах само двама въображаеми приятели... И те не си играеха с мен. – Неизвестен автор
– Баба! – отговаря дъщерята. (Лара, 5 г., Австрия)
– Защо булката е облечена в бяло? – попиталоедно малко момиче, което присъствало за пръв път на сватба.
– Защото бялото и цветът на щастието и днес е най-щастливият ден в живота ѝ – отвърнала майка ѝ.
След като се замислило за кратко, момичето казало:
– А защо тогава младоженецът е облечен в черно?
На път за църквата една учителка в неделно училище попитала поверениците си:
– Кой ще ми каже защо трябва да пазим тишина в църквата?
– Защото хората спят там – отвърнал0 едно наблюдателно момиченце.
„Девствената гора е гора, в която никога не е стъпвала човешка ръка“ – Неизвестен автор от 6-ти клас.
„Ейбрахам Линкълн бил най-великият прецедент на Америка. Mайката на Линкълн умряла в ранното си детство и той се родил в една дървена колиба, която построил със собствените си ръце. Ейбрахам Линкълн освободил негрите, подписвайки Pрокламацията за кастрация (Става дума за Прокламацията за еманципация, б. ред.). В нощта на 14 април, 1865 г. Линкълн отишъл на театър и бил прострелян от един от актьорите във филма. Смята се че, убиецът е бил Джон Уилкис Буут, за който се предполага, че бил луд артист. Това съсипало кариерата на Буут. – Неизвестен автор от 6-ти клас
„Милтън написал „Изгубеният рай“. После жена му умряла и той написал „Възвърнатият Рай“ – Томас, 10, Англия
Бъдещето време на „Аз давам“ е „Аз взимам“. – Неизвестен автор от 6-ти клас
„Роберт Шуман искал да стане виртуоз, но понеже има един сакат пръст, станал композитор.“ – Симон, 12 г., Швейцария
„Именно интересът на Донатело към женската голота го направил баща на Ренесанса.“ – Еван, 10 г., Англия
„Първата заповед била, когато Ева казала на Адам да изяде ябълката.“ – Лукас, 6 г., Белгия
„Най-голямото чудо в Библията е, когато Исус Навин казал на сина си да мирува и той се подчинил.“ – Нейтън 7 г., САЩ
Знакът плюс
Ученик от пети клас срещал огромни проблеми с математиката. Майка му и баща му правели всичко по силите си да му помогнат... частни учители, сборници със задачи, дискове с упражнения, учебници и дори хипноза! Нищо не помагало.
Най-накрая го записали в малко католическо училище с надеждата, че промяната ще доведе до някакви резултати.
След края на първия учебен ден момчето се прибрало вкъщи с мрачно изражение на лицето, минало покрай родителите си без да каже нито дума, влязло в стаята си и тихо затворило вратата. В продължение на два часа упорито учило с разпилени около себе си учебници и наръчници по математика. Излязло само да хапна набързо и след това отново
Излязло само да хапне набързо и след това отново се прибрало в стаята си, залягайки над учебниците и домашните, докато станало време за лягане.
Родителите не били сигурни дали трябва да похвалят сина си за усилията му, страхувайки се, че това може да угаси неочаквания му плам и затова не коментирали нищо. Той обаче продължил да работи старателно.
Един ден момчето си дошло от училище с шлик, в който били оценките му за срока. Без да каже нито дума, то го оставило неотворен на масата и влязло в стаята си.
Известно време родителите се взирали като окаменели плика, не знаейки какво да направят. Накрая майката го отворила предпазливо и за тяхно огромно изумление видели, че по математика синът им има Отличен 6.
Извън себе си от радост, тя и съпругът и се втурнали в стаята на момчето да го поздравят за невероятния му успех.
– Монахините ли направиха това? – попитал бащата, но момчето само поклатило отрицателно глава.
– Или индивидуалната работа с учителя? Специалната учебна програма? Учебниците? – продължила да разпитва майката.
Всеки път момчето отговаряло отрицателно и когато те изчерпили всичките възможности, то казало:
– Всичко ми стана съвършено ясно още първия ден в Католическото училище.
– Как така? – попитала майката.
– Когато влязох във вестибюла и видях онзи човек, закован за знака плюс, веднага разбрах, че тези хора не си поплюват.
Писмото
Баща минавал покрай стаята на сина си и с изумление видял, че тя е идеално оправена и в леглото няма никого. Сетне забелязал някакъв плик, сложен точно в средата на леглото, на който пишело „За татко“. Обзет от лошо предчувствие, мъжът трескаво посегнал към плика, отворил го и прочел писмото с треперещи ръце:
Скъпи татко,
Пиша ти тези редове с голяма скръб и болка. Аз трябваше да избягам с моята нова приятелка, защото исках да избегна скандала между мен, теб и мама. Открих истинската страст с Барбара и ужасно я обичам въпреки всичките ѝ пиърсинги, татуировки и кожените ѝ дрехи. Но нещата не свършват само със страстта, татко – Барбара е бременна и тя казва, че ще бъдем много щастливи.
Знам че ти няма да харесаш Барбара, защото е много по-голяма от мен, но въпреки това тя има собствена каравана в гората и достатъчно дърва, за да изкараме цялата зима. Тя иска да има още много деца от мен, а и аз мечтая за това.
Не се тревожи, татко, аз съм вече на четиринайсет години и знам как да се грижа за себе си.
Някой ден ще ви посетим, така че да можете да се запознаете с внуците си.
Твой син,
Сам
P.S. Татко, нищо от казаното по-горе не е вярно. Аз съм в къщата на съседите. Просто исках да ти напомня, че в живота има и по-лоши неща от бележника ми със срочните бележки, който е в чекмеджето на бюрото ми.
Обичам те!
Обади се, когато е безопасно да се прибера у дома.
Трудната част
По време на голямата депресия децата винаги намирали какво да си говорят и как да се забавляват, въпреки че на родителите им било много трудно.
Веднъж по онова време три момчета си играели и си разказвали за семействата си. Накрая едно от тях казало:
– Време и да си ходя, защото ако закъснея за вечеря, баща ми ще ме набие с пръчка. Той е много, много лош.
Като чуло това, второто момче рекло:
– Ти нищо не знаеш. Моят баща е най-лошият на света.
– Защо мислиш така? – попитало първото момче.
– Всеки път когато се е прибера вкъщи, той ме бие. И да кажа нещо, и да си мълча, все ме бие. Направо не знам какво да правя.
В този момент се наместило третото момче:
– Аз пък имам най-добрия татко на света. Той си играе с мен и двамата с него ходим на разходки. Няма друг такъв баща като него.
– А учи ли те да правите разни неща? – попитало първото момче, искрено впечатлено.
– Разбира се – отвърнало първото момче, – учи ме да плувам. Всяка сутрин ме откарва с лодка в средата на езерото и ме пуска да плувам обратно към брега.
– А не е ли прекалено трудно да стигнеш от средата на езерото чак до брега? – възкликнало второто момче.
– Това е лесната част, приятел. Трудното е да се измъкнеш от чувала.
Име и презиме
– Какво сладко момченце! – казала една дама по време на разходка в парка. – Как ти е името, миличък?
– Конър – отговорило момчето.
– А ще ми кажеш ли цялото си име? – попитала жената.
– Конър Престани! – казал малчуганът
Ловка защита
– Ти не ми ли обеща, че ще се държиш прилично – попитал учителят един от учениците си.
– Да, господине – отвърнало провинилото си момче.
– А аз не ти ли обещах, че ще те накажа, ако не го направиш?
– Да, господине – рекло момчето. – Но след като аз съм нарушил обещанието си, и вие можете да не изпълнявате вашето.
О йе
Учителка на второкласници изпитвала децата на азбуката.
– Били – казала тя, – какво идва след „О“?
– „Йе“ – отвърнал Били, без да му мигне окото.
На печелившите, честито!
Баща на пет деца спечелил играчка на лотария и ги събрал около себе си, за да определи кой трябва да получи подаръка.
– Я да видим сега кой е най послушен? – казал той. – Кой никога не отговаря на мама и прави всичко, което тя му каже?
След кратка пауза едно гласче се обадило:
– Е добре, татко, ти печелиш играчката.
Снимка за спомен
В училище дошъл фотограф и учителката се опитвала да убеди децата да си направят обща снимка:
– Само си помислете колко хубаво ще бъде да видите тази снимка след много години и да си кажете: „Това е Дженифър, сега тя е адвокат. Това е майкъл, той е лекар.“
В този момент от дъното на класната стая се чуло малко гласче:
– А това е учителката. Тя умря.
Омагьосан кръг
– Мамо, днес не мога да отида на училище – казал седемгодишният Патрик.
– Защо, миличък? – попитала майката.
– Защото не се чувствам добре – отвърнало момчето.
– Къде не се чувстваш добре? – поинтересувала се майката.
– В училище – дошъл отговорът на Патрик.
Бездетните експерти по отглеждането на деца ме карат да се смея до сълзи, когато кажат: „Обичам децата, защото те са толкова честни.“ Няма агент на ЦРУ или КГБ, който може да прикрие кражбата на храна, да се прави на заспал или да подправи подписа на родителя си по-добре от едно дете. – Бил Козби
Баща е човек, който е заменил парите в портфейла си със снимките на децата си. – Бил Козби
Странно е че нещата, с които децата ви са ви вбесявали изглеждат толкова мили, когато ги правят внуците ви. – Бил Козби
Обичам децата – особено когато плачат, защото тогава някой обикновено идва да ги вземе. – Нанси Митфорд, 1904-1973, американска писателка.
Обмисляме със съпруга ми дали да си купим куче, или да си имаме дете. Не можем да решим дали да си съсипем килима, или да си проверим живота. – Рита Раднър, р. 1953 г., американска комедийна актриса и писателка.
Едно противозачатъчно, което наистина работи: всяка вечер преди лягане ние прекарваме един час с децата си. – Розийн Бар, р. 1952 г., американска комедийна актриса и водеща на ток-шоу.
Когато мъжът ми се прибере, ако децата са все още живи, смятам че съм си свършила работата. – Розийн Бар
Когато децата ми станат буйни и се развилнеят, обикновено използвам една хубава безопасна кошарка. След като свършат, отново излизам навън. – Ърма Бомбек
С течение на времето ставаш толкова вълнуваща за децата си, колкото домашният миксер. Те се прибират, поглеждат те и след това питат дали има някой вкъщи. – Ърма Бомбек
Преди да се оженя, аз имах шест теории за отглеждането на деца. Сега имам шест деца и нямам никакви теории. – Джон Уилмът, 1647-1680, английски писател и сатирик.
Ако вашето бебе е „красиво и съвършено, никога не плаче, спи по график, оригва се когато е необходимо и е истински ангел през цялото време“, в такъв случай вие сте баба. – Тереза Блумингдейл, съвременна американска писателка хуморист.
Много деца понякога заплашват родителите си, че ще избягат от вкъщи. Това е единственото нещо, което помага на някои родители да намерят сили да продължат нататък. – Филис Дилър
През първите дванайсет месеца от живота на децата ни ние ги учим да ходят и да говорят, а през следващите дванайсет им казваме да седят на едно място и да си затварят устата. – Филис Дилър
Аз водя децата си навсякъде, но те винаги намират начин да се приберат у дома. – Робърт Орбън
Всички гледат със страхопочитание звероукротителя в клетката с половин дузина лъвове около себе си – всички с изключение на шофьора на училищния автобус. – Неизвестен автор
Внуците са божията награда за това, че не си убил собствените си деца. – Неизвестен автор
Ако искаш децата ти да те слушат, опитай да говориш тихо на някой друг. – Неизвестен автор
Бях много самотен като дете. Имах само двама въображаеми приятели... И те не си играеха с мен. – Неизвестен автор
September 15, 2013
Приятно "сборниче" с ширещите се из интернет историйки.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews