What do you think?
Rate this book
Литургия за Илинден
Като на лента в мислите му се редуват гладът и умората, приятелствата и предателствата, победите и пораженията, жена му Слава и превземането на Истанбул, русалийската танцова трупа и деловите му начинания, войната и мирът.
Завладяващ драматизъм, много съпричастие и чувство за хумор в историята, вдъхновила филма „Мера според мера“
През очите на скромния комита Македонското освободително движение е по-скоро низ от приключения и изпитания, отколкото политически проект, но житейската мъдрост, натрупана от Танас в четата, е приложима до ден днешен.
В навечерието на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание някогашният македонски четник Дилбер Танас си спомня борбите за независимост в родния си край...
В средата на площада се издигаше висок паметник, покрит с платно. Не можеше да се разбере какво представлява. Това бяло привидение правеше да изглежда горещината още по-голяма.
Старецът спря при паметника, попипа с ръка изправената на него дървена стълба и за миг погледна нагоре. След това тръгна към двуетажната сграда, където се помещаваше редакцията на местния вестник. Пред витрината със снимки седеше възрастен семкаджия. Количката му стърчеше отсреща на тротоара. Покрил си бе главата с носна кърпа и дремеше. Старецът го поздрави и продавачът веднага скочи от уважение. Донесе му стола от количката и сложи носната си кърпа върху седалката. Старецът го попита дали е виждал около паметника някакви човеци с чанти, но той не бе виждал. Тогава седна на стола и мълчеше. Семкаджията не се опита пръв да го заговори, тъй като беше по-млад и считаше това за неприлично. Старецът седеше с изправена снага и вдигната глава. Въпреки горещината, нито един мускул на лицето му не трепваше. Само през притворените клепки живите му черни очи внимателно наблюдаваха целия площад.
Завладяващ драматизъм, много съпричастие и чувство за хумор в историята, вдъхновила филма „Мера според мера“
През очите на скромния комита Македонското освободително движение е по-скоро низ от приключения и изпитания, отколкото политически проект, но житейската мъдрост, натрупана от Танас в четата, е приложима до ден днешен.
В навечерието на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание някогашният македонски четник Дилбер Танас си спомня борбите за независимост в родния си край...
В средата на площада се издигаше висок паметник, покрит с платно. Не можеше да се разбере какво представлява. Това бяло привидение правеше да изглежда горещината още по-голяма.
Старецът спря при паметника, попипа с ръка изправената на него дървена стълба и за миг погледна нагоре. След това тръгна към двуетажната сграда, където се помещаваше редакцията на местния вестник. Пред витрината със снимки седеше възрастен семкаджия. Количката му стърчеше отсреща на тротоара. Покрил си бе главата с носна кърпа и дремеше. Старецът го поздрави и продавачът веднага скочи от уважение. Донесе му стола от количката и сложи носната си кърпа върху седалката. Старецът го попита дали е виждал около паметника някакви човеци с чанти, но той не бе виждал. Тогава седна на стола и мълчеше. Семкаджията не се опита пръв да го заговори, тъй като беше по-млад и считаше това за неприлично. Старецът седеше с изправена снага и вдигната глава. Въпреки горещината, нито един мускул на лицето му не трепваше. Само през притворените клепки живите му черни очи внимателно наблюдаваха целия площад.
360 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 1969
4 people are currently reading
111 people want to read
About the author
Свобода Бъчварова
12 books36 followersСвобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
October 27, 2025
Трудно ми беше да напиша това ревю!
Както казват героите от филма "Мера според мера", направен по мотиви от тази книга, името Македония идва от мъка. Много мъка са изстрадали българите в тая пуста Македония! Първо от турците, после от същите в сговор с гърците и на края като за капак - от сърбите. И това продължава вече над сто години...
Всеки камък, всяка педя земя са напоени с българска кръв. Най-свидните и чеда са оставили там костите си, а Македония така и не успя да се обедини с България.
И двамата ми прадядовци са бегълци от Македония - единия от гърците бяга заедно с брат си, цялото им село е избито и опожарено, другия бяга от сърбите. И дочакват най-голямото българско предателство - да ги карат в името на съветския интернационал да се определят като македонци, те които винаги са били българи, милеели са и са бленували за отечеството. И двамата са участвали в ПСВ, за малко сбъднала отколешната ни мечта за обединено отечество. А комунистите са искали да ги накарат да се отрекат от всичко. Самият факт, че в изданието от 1969 е обяснено кратко под линия, кой е бил Гоце Делчев е ужасяващ...
Книгата е страхотна, научих много за това смутно време. Което въобще не се или много малко се изучава в часовете по история в училище. И от нея разбрах едно - българите хем са сговорни, хем не са. И са най-големия си враг. Враждата между върховистите и ВМРО е толкова страшна, безмилостна и братоубийствена, че просто не мога все още напълно да я възприема. Гъркомани, туркомани, сърбомани и обикновенни страхливци и предатели също е имало бол. Жадно е окото човешко - за бели алтъни забравя и род, и братя, и родина. Досущ като в наши дни. Леко е да се кланяш на чужд господар, трудно е да си мъж, да си истински българин.
Паметникът на македонския четник в Горна Джумая, разрушен от комунистите след преврата на 9.09.1944 г. - невъзстановен и до днес.
Издигнат е в чест на загиналите четници на ВМОРО и ВМРО. В града през февруари 1933 г. се организира Великият македонски събор на българската бежанска общност от Македония. През август 1933 г. по повод честването на 30-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание паметникът е тържествено открит.
Поклон пред делото и саможертвата на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Апостол Петков наречен Ениджевардарското слънце и хилядите знайни и незнайни четници, чийто събирателен образ се явява Дилбер Танас.
Светла им памет!!!
Цитати:
"Македония му изглеждаше като една многодетна майка, на която изяждаха децата. Накрая тя не можеше вече да ражда от изтощение…"
"Децата са на жена ми. Тя им е баща и майка. Аз съм комита." Христо Чернопеев
"Вземеш ли езика на хората, взимаш им и родината!" Взеха им я, малцина там милеят за своята свята майчица - България...
Хайдушки песни - Пейо Яворов
На Гоце Делчев
I
Ден денувам — кътища потайни
нощ нощувам — пътища незнайни;
няма тато, нито мама —
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С враг врагувам — мяра според мяра,
с благ благувам — вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица —
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува — нека си богува,
цар царува — века ли царува?
Нямам либе, първа обич —
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
II
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха злато ковано
твоите руси косици…
Мяна бих сторил мило за драго
хранена коня,
мяна за благо,
турци да гоня!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици…
Мяна бих сторил мило за драго
пушка бойлия,
мяна за благо,
турци да бия!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха маргар мъниста
твоите бели зъбици…
Мяна бих сторил мило за драго
сабя по воля,
мяна за благо,
турци да коля!
III
— Хубава горо — пусия,
де гиди пушка бойлия.
Връщат се хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
ей бука листи отрони —
куршум ще Лаза догони,
войводо.
— „Връщат с хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
бре бука листи отрони —
прокоба.
куршум ще Лазо догони
за в гроба…
А палмък ми пали главата,
мъка ми мъчи душата,
дружино.“
— Пръте за крушка трънушка,
де гиди клетва хайдушка.
Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
войводо.
— „Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава —
и нека! —
Юнак, що шета за слава
навека…
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
дружино.“
IV
Сън сънуваш, ой нерадост,
опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
И на гроба, ой нерадост,
опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.
Заран пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.
Вечер пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.
Сън сънувах, ой нерадост,
опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…
https://www.youtube.com/watch?v=aP7NU...
Както казват героите от филма "Мера според мера", направен по мотиви от тази книга, името Македония идва от мъка. Много мъка са изстрадали българите в тая пуста Македония! Първо от турците, после от същите в сговор с гърците и на края като за капак - от сърбите. И това продължава вече над сто години...
Всеки камък, всяка педя земя са напоени с българска кръв. Най-свидните и чеда са оставили там костите си, а Македония така и не успя да се обедини с България.
И двамата ми прадядовци са бегълци от Македония - единия от гърците бяга заедно с брат си, цялото им село е избито и опожарено, другия бяга от сърбите. И дочакват най-голямото българско предателство - да ги карат в името на съветския интернационал да се определят като македонци, те които винаги са били българи, милеели са и са бленували за отечеството. И двамата са участвали в ПСВ, за малко сбъднала отколешната ни мечта за обединено отечество. А комунистите са искали да ги накарат да се отрекат от всичко. Самият факт, че в изданието от 1969 е обяснено кратко под линия, кой е бил Гоце Делчев е ужасяващ...
Книгата е страхотна, научих много за това смутно време. Което въобще не се или много малко се изучава в часовете по история в училище. И от нея разбрах едно - българите хем са сговорни, хем не са. И са най-големия си враг. Враждата между върховистите и ВМРО е толкова страшна, безмилостна и братоубийствена, че просто не мога все още напълно да я възприема. Гъркомани, туркомани, сърбомани и обикновенни страхливци и предатели също е имало бол. Жадно е окото човешко - за бели алтъни забравя и род, и братя, и родина. Досущ като в наши дни. Леко е да се кланяш на чужд господар, трудно е да си мъж, да си истински българин.
Паметникът на македонския четник в Горна Джумая, разрушен от комунистите след преврата на 9.09.1944 г. - невъзстановен и до днес.
Издигнат е в чест на загиналите четници на ВМОРО и ВМРО. В града през февруари 1933 г. се организира Великият македонски събор на българската бежанска общност от Македония. През август 1933 г. по повод честването на 30-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание паметникът е тържествено открит.
Поклон пред делото и саможертвата на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Апостол Петков наречен Ениджевардарското слънце и хилядите знайни и незнайни четници, чийто събирателен образ се явява Дилбер Танас.
Светла им памет!!!
Цитати:
"Македония му изглеждаше като една многодетна майка, на която изяждаха децата. Накрая тя не можеше вече да ражда от изтощение…"
"Децата са на жена ми. Тя им е баща и майка. Аз съм комита." Христо Чернопеев
"Вземеш ли езика на хората, взимаш им и родината!" Взеха им я, малцина там милеят за своята свята майчица - България...
Хайдушки песни - Пейо Яворов
На Гоце Делчев
I
Ден денувам — кътища потайни
нощ нощувам — пътища незнайни;
няма тато, нито мама —
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С враг врагувам — мяра според мяра,
с благ благувам — вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица —
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува — нека си богува,
цар царува — века ли царува?
Нямам либе, първа обич —
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
II
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха злато ковано
твоите руси косици…
Мяна бих сторил мило за драго
хранена коня,
мяна за благо,
турци да гоня!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици…
Мяна бих сторил мило за драго
пушка бойлия,
мяна за благо,
турци да бия!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха маргар мъниста
твоите бели зъбици…
Мяна бих сторил мило за драго
сабя по воля,
мяна за благо,
турци да коля!
III
— Хубава горо — пусия,
де гиди пушка бойлия.
Връщат се хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
ей бука листи отрони —
куршум ще Лаза догони,
войводо.
— „Връщат с хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
бре бука листи отрони —
прокоба.
куршум ще Лазо догони
за в гроба…
А палмък ми пали главата,
мъка ми мъчи душата,
дружино.“
— Пръте за крушка трънушка,
де гиди клетва хайдушка.
Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
войводо.
— „Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава —
и нека! —
Юнак, що шета за слава
навека…
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
дружино.“
IV
Сън сънуваш, ой нерадост,
опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
И на гроба, ой нерадост,
опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.
Заран пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.
Вечер пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.
Сън сънувах, ой нерадост,
опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…
https://www.youtube.com/watch?v=aP7NU...
January 30, 2021
"Един македонец - комита, двама македонци - чета, трима македонци - чета с предател" - поговорката дотолкова описва ставащото в книгата, че няма накъде повече. Македония винаги е била някакви диви планини, дето хората са се клали един друг.
Тия "освободителни" чети, които сноват из Македония в началото на 20 в. не са нищо повече от бабаити, които с пищов и нож принуждават населението да им помага и като истински банди се бият помежду си дето и когато се видят. Колят, изнудват, рекетират, обират, крадат и правят всичко онова, което правят всички останали бандити във всички останали държави, когато няма достатъчно силно правителство, което да ги избеси край пътищата.
Самата книга не е особено интересна: показва ставащото през погледа на един от "четниците", но основните събития са само загатнати и бегло описани без каквото и да е обяснение за това, през което минава самия четник в някакъв общ план на борбата за освобождение на Македония от Османската империя или някакви политически процеси в самата Македония и Европа. Отидохме в това село, подгонихме едикоя си вражеска чета, взехме 5 лири и пита сирене от кмета, отидохме в другото село, нямахме какво да ядем, избягахме в България, върнахме се, взехме 10 лири от попа и го набихме, бягахме от другата чета и така до безкрай.
Тия "освободителни" чети, които сноват из Македония в началото на 20 в. не са нищо повече от бабаити, които с пищов и нож принуждават населението да им помага и като истински банди се бият помежду си дето и когато се видят. Колят, изнудват, рекетират, обират, крадат и правят всичко онова, което правят всички останали бандити във всички останали държави, когато няма достатъчно силно правителство, което да ги избеси край пътищата.
Самата книга не е особено интересна: показва ставащото през погледа на един от "четниците", но основните събития са само загатнати и бегло описани без каквото и да е обяснение за това, през което минава самия четник в някакъв общ план на борбата за освобождение на Македония от Османската империя или някакви политически процеси в самата Македония и Европа. Отидохме в това село, подгонихме едикоя си вражеска чета, взехме 5 лири и пита сирене от кмета, отидохме в другото село, нямахме какво да ядем, избягахме в България, върнахме се, взехме 10 лири от попа и го набихме, бягахме от другата чета и така до безкрай.
May 28, 2021
Мъж съм бил, Господи, чиновник не съм бил!
August 27, 2023
Трогна ме книгата. Трябва да се чете от младите! Особено, ако искат да научат повече за българите по онези места. Които сега са под гърци, албанци и братята отвъд югозападната граница. Неочаквано слабо политизирана! Е, няма как да минем без образ като Елица - все пак романът е писан по време на соца. Но образът й е достатъчно бледен и мимолетен за да развали отличното впечатление. Автентичен език. Достатъчно драма. Поклон!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
December 1, 2021Битов разказ от първо лице, които не дава никаква представа за времето и за дейността на ВМРО. От книгата въобще не става ясно за какво се бори организацията, защо има конфликт между санданисти и върховисти. Важните исторически събития са предадени телеграфно, няма разграничение между Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война.
Случаен сбор от случки, които не дават никаква представа за контекста.
Случаен сбор от случки, които не дават никаква представа за контекста.
May 8, 2023
Литургия за Илинден- Свобода Бъчварова
Една изключително интересна книга, която е забравена с времето и не съм срещал тук някой да я е публикувал. Свобода Бъчварова по много интересен и стилен литературен начин пресъздава времената от 1902г. свързани с национално освободителното движение на българите от Македония и стигне до 1923г. септемврийското въстание. Чрез главния герой в книгата- Дилбер Танас, успява да ни пренесе в спомените му от времената, в които е бил четник и воевода. Използвайки реални исторически факти и имената на знаменити революционери от перото й се ражда това красиво повествование, което задържа вниманието на читателя до последната страница. Все повече ми липсват такива книги, в които се среща онова българското, в които може да уловиш аромата на тамян, на горска пролет, на барут, да чуеш звуците на тъпана, да си представиш гледките по жътва с отрудените селяни, които с пот и мъка обработват и жънат нивите си и изхранват семействата си . Знам че няма как в днешно време да имаме такива автори, но си струва човек да прелисти някои забравени книги с вехти скици като тази писана през 1981г.
Една изключително интересна книга, която е забравена с времето и не съм срещал тук някой да я е публикувал. Свобода Бъчварова по много интересен и стилен литературен начин пресъздава времената от 1902г. свързани с национално освободителното движение на българите от Македония и стигне до 1923г. септемврийското въстание. Чрез главния герой в книгата- Дилбер Танас, успява да ни пренесе в спомените му от времената, в които е бил четник и воевода. Използвайки реални исторически факти и имената на знаменити революционери от перото й се ражда това красиво повествование, което задържа вниманието на читателя до последната страница. Все повече ми липсват такива книги, в които се среща онова българското, в които може да уловиш аромата на тамян, на горска пролет, на барут, да чуеш звуците на тъпана, да си представиш гледките по жътва с отрудените селяни, които с пот и мъка обработват и жънат нивите си и изхранват семействата си . Знам че няма как в днешно време да имаме такива автори, но си струва човек да прелисти някои забравени книги с вехти скици като тази писана през 1981г.
October 21, 2022
Като човек, който е наследственик на два рода от Македония и е роден и израснал в Сандански, тази книга ме развълнува особено! От диалекта, който все още е жив в нашия край, до реалните географски точки, които до голяма степен съм посещавал, тази книга ме пренесе в друго време! Накара ме да заобичам още повече корените си и да се замисля, като млад човек, какво правя, за да надграждам себе си, но и всяйчески да помагам за развитието и просперитета на нашето общество, както и да защитавам свобата, която в основата си се гради от хилядите кости на хората борилисе за родината!
Погледнато от историческа и политическа гледна точка, книгата не е нищо особено, даже може да се нарече пошла. Просто на мен ми въздейства!
Погледнато от историческа и политическа гледна точка, книгата не е нищо особено, даже може да се нарече пошла. Просто на мен ми въздейства!
February 4, 2024
Авторката е искала да обхване много теми и моменти от историята около , преди и след Илинденското въстание,и за съжаление за хора като мен , които не са запознати с тази история , резултат е пълно объркване какво точно се случва.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews