Съдържа приказките: Лика-прилика, с. 7. Най-хубавото птиче, с. 9. Майчина клетва, с. 12. Кума Лиса хитрушка, с. 16. Имало едно мече..., с. 21. Живият пън, с. 29. Съдружници, с. 33. Марко и Мързеланко, с. 39. Синчец, с. 44. Кума Лиса наказана, с. 50. Сивка и Шарко, с. 55. Петле и ярче, с. 60. Беглеци, с. 65. Катеричкина коледа, с. 70. Мързеливското лозе, с. 75.
Георги Райчев е български писател, роден на 07.12.1882 г. в с. Топрак хисар, сега Землен. Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906-1907), а по-късно като деловодител в III мъжка гимназия в София (1908-1910) и VI мъжка прогимназия в София (1910-1919). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Първите му произведения датират от 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са Светослав Минков и Владимир Полянов, заедно с които налага диаболизма като водещо литературно направление в българската литература. Автор е на книгите "Любов в полето" (1918), "Мъничък свят" (1919), "Царица Неранза" (1920), "Грях" (1923), "Разкази. Том 1" (1923), "Песен на гората" (1928), "Еленово царство" (1929), "Божи дарове" (1930), "Легенда за парите" (1931), "Избрани съчинения. Т. 1-3" (1940) и др. Пише приказки и разкази за деца, най-известните сред тях са "Циндил-пиндил и Джаста-праста", "Майстор Манаси" и "Марко и Мързеланко" и др. Умира на 18.02.1947 година в гр. София.