За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог.
„Корабът на сирените“ ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни.
Повърхността на морето, в която странстват те, е сияйна, но който се осмели да се гмурне в дълбините му, освен сирени, ще срещне и драматично озъбени страшилища.
Костадин Костадинов, писател
Това е книга за утопиите на глада и за заплахите от богатия улов, за съдбата на слезлите на брега, след като дълго са слушали песента на сирените, за недовършения рай, за премълчаното щастие. Ако изберете тази книга, трябва да знаете, че човек много ще се смее, докато пътува из нейните страници, ще му се прииска пътят му да е далечен и ще заспива с нейната песен, докато я люлее в мислите си.
Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър - Пловдив. Автор е на пиесите "Светли хотелски стаи" (2005), "Няма ток за електрическия стол" (2015), "Дебелянов и ангелите" (2018).
Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).
За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).
По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.
Не бива да приемате сериозно нито една дума в този роман, но и не може да се отнесете нехайно също. Секулов се е развихрил с присъщото си писателско майсторство, като на прицела му са множество съвременни абсурди, които той разголва с разоръжаваща наслада, точно както разголва пред жадните очи на мъжете дамите на борда на кораба – прехвърчащите във всички посоки любовни трепети заплашват да подпалят дори морето. Текстът на романа е интересно разчупен с рамкирани реплики като от филмите от ерата на нямото кино – тези субтитри са запазени за най-възторжените възклицания, които в себе си сбират неописуеми с думи емоции. На други места пък внезапно нахлува сценарен диалог, в който вербалните рапири се впускат във вихрени дуели. А за капак внезапно се зареждат и знакови кадри от горепосочения филм, предназначен да бъде използван като основа за нов вид изкуство.