Антологията „За спасяването на света“ е тринадесета книга в поредица „Човешката библиотека“. Тя събира 48 фантастични разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия (1962-2012). Всеки от текстовете в нея засяга големи теми; всеки има силата да ни размисли, развълнува, навярно даже… промени?
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света. Антологията зае шесто място в „Книгата, която ме вдъхновява“ през 2014 г. и първо място в категория „Най-добра книга за 2014 г.“ в Националните фантастични награди.
Съдържание на електронното издание:
Предговор Подредбите
Класическа научна фантастика
„Косъмът на Мохамед“ – Димитър Пеев „Предсмъртната или първата болка“ – Атанас П. Славов и Георги Арнаудов „Разговор с никого“ – Агоп Мелконян „Алена капка кръв“ – Никола Кесаровски „Основание за смърт“ – Петър Кърджилов „В началото бе метрото“ – Любомир П. Николов „Неонови криле“ – Ивайло П. Иванов „Музиката“ – Николай Теллалов
Социална фантастика
„Напред, човечество!“ – Любен Дилов „Бедни мой Бернардие“ – Агоп Мелконян „Лъжата“ – Емануел Икономов „Фабрика за кукли“ – Стефан Кръстев „За вятъра и другите природни пиршества“ – Любомир П. Николов
Киберпънк с човешко лице
„Не се обръщай назад“ – Мартин Петков „Да обичаш Сам Сама“ – Владимир Полеганов и Калин М. Ненов „Бунището“ – Григор Гачев
Алтернативна история и криптоистория
„Крепостта на безсмъртните“ – Светослав Славчев „Вергилий и водата“ – Светослав Николов „И попита войникът: – Кой ме повика?“ – Янчо Чолаков
Философска и психологическа фантастика
„Госпожица Вещицата“ – Величка Настрадинова „Братята от Левса“ – Александър Карапанчев „Сиянието на реката“ – Атанас П. Славов и Георги Арнаудов „Заклинание“ – Величка Настрадинова „Париж, Париж, Кайро“ – Велко Милоев „Жълто“ – Петър Кърджилов „Последният разказ“ – Александър Карапанчев „Кървави криле на кръвожадни птици“ – Красимир Георгиев „Каква ще е тя?“ – Калин М. Ненов и Антон Фотев „Приказка за Юнаци и злодеи“ – Калин М. Ненов „Да поговориш с Жабко“ – Радостина А. Ангелова „Сам срещу своя страх“ – Валентина Димова
„Денят, в който вярата се завърна“ – Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов „Драконът и портокаловият сок“ – Геновева Детелинова „Начинаещ магьосник“ – Калоян Захариев
Българска митологична фантастика
„Прошка за грешните“ – Георги Христов „Опит“ – Димитър Риков „Хакери на генома“ – Георги Малинов „Несъществуващият“ – Георги Малинов „По пътя незнаен“ – Ивайло Иванов „Господаря на вълците“ – Йоан Владимир „Навье“ – Ивайло П. Иванов „Неизречени думи, неназовани зверове“ – Красимира Стоева
(Хартиеното издание може би ще съдържа по-малко текстове – около 30.)
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
а) не са чели български фантастични разкази – и търсят откъде да започнат. Пресявката за тази антология покри период от 50 години – почти цялата история на жанра у нас. Встъпленията към всеки раздел съдържат препоръки за допълнително четене – най-изчерпателните по рода си до момента.
б) чели са български фантастични разкази – и НЕ ИСКАТ да чуват повече за такива :D. Ако не успеем поне малко да ви оправим вкуса с подборката тук – връщаме ви парите; ще мислим как да ви овъзмездим и за времето. ;)
(Във „фантастични“ включвам както научната фантастика, така и приказната, или „фентъзи“. Плюс всички междинни жанрове, които се нароиха междувременно.)
в) вярват, че в България не се създава смислена литература. Или пък че авторите ни не си изпипват текстовете. – Вижте б). ;)
Защо „За спасяването...“ е важно като социално явление, разказвам в началото на този звукозапис.
А докато я оглеждах за последно преди публикацията, хрумна ми: то само разделът „Българска митологична фантастика“ е дебел колкото цяла книга... :D
И като за празник , като за десерт, ще отбележа текстовете в антологията, заради които вярвам, че тя е наистина ГОЛЯМА:
- „Предсмъртната или първата болка“
- „Основание за смърт“
- „В началото бе метрото“
- „Неонови криле“
- „За вятъра и другите природни пиршества“
- „Да обичаш Сам Сама“
- „Бунището“
- „Госпожица Вещицата“
- „Братята от Левса“
- „Сиянието на реката“
- „Заклинание“
- „Кървави криле на кръвожадни птици“
- „Приказка за Юнаци и злодеи“
- „Да поговориш с Жабко“
- „Сам срещу своя страх“
- „Елфическа песен“
- „Уловът“
- „Призраци и други щуротии“
- „Революция“
- „Драконът и портокаловият сок“
- „Прошка за грешните“
- „Опит“
- „Хакери на генома“
- „По пътя незнаен“
- „Неизречени думи, неназовани зверове“
Защо ги ценя толкова (и как се сглобява такава антология), разказвам в предговора ѝ.
Добавка от 15 юли 2020: „За спасяването“ е следващата книга в летния четатон на Човешката библиотека. От съвсем скоро ЧоБи има и Goodreads група, та ако някой се подлъже да се присъедини – в групата или дори в *gasp* четенето...
Седя си и се чудя как да започна. Дали с това, че това е една /буквално/ монументална антология. Дали с това, че си представям възможното хартиено издание като том голям формат с хиляда и кусур страници. Или да започна с нещо съвсем различно. "За спасяването на света" е многолика и многоцветна. С нея можете да опитате от всички поджанрове на фантастичното и да разберете, аджеба, за вас ли е това животно или не. Аз за себе си разбрах кое ми харесва, кое не работи добре със системните ограничения на личния ми процесор и на кое не мога да се наситя. Антологията е структурирана в раздели: Класическа научна фантастика, Социална фантастика, Киберпънк с човешко лице, Алтернативна история и криптоистория, Философска и психологическа фантастика, Модерно фентъзи, Хумористично фентъзи, Българска митологична фантастика. Какво виждате, избор имате богат и пребогат. Класическата научна фантастика не ми е и сега потвърдих, че няма да ми стане любима. Макар да има отделни произведения, които са ми интересни, не е нещо, което специално бих търсила да чета. Харесах "Предсмъртната или първата болка", "Основание за смърт", "Неонови криле" и до известна степен "В началото бе метрото". В този раздел ми се случи първият и единствен доколкото помня препъникамък в четенето. "Разговор с никого" не е за мен, не можахме да се разберем с него. Социалната фантастика ме зарадва с "Бедни мой Бернардие" /и ето пример как две произведения от един и същ автор могат да предизвикат различни реакции/ и "Фабрика за кукли". Останалите две произведения /"Лъжата" и "За вятъра и другите природни пиршества"/ от раздела предизвикаха също положителни, но по-слаби реакции. Колкото по-напред се придвижвах по страниците, толкова по- мои ставаха текстовете. Киберпънкът с човешко лице го обикнах и всяко от трите произведения в раздела си заслужава четенето. Признавам, че нямаше да схвана митологичната заигравка в "Не се обръщай назад", ако не беше встъплението. "Да обичаш Сам Сама" и "Бунището" бих ги препоръчала на всеки. Раздел Алтернативна история и криптоистория: Подходих без очаквания и получих подаръци. Да не ги изброявам, само ще ги погледна :). Много, много добри. Философска и психологическа фантастика е разделът с най-много представени произведения. Харесах потрисащия "Братята от Левса", "Каква ще е тя", "Приказка за Юнаци и злодеи" /не им ли идва време за препрочитане?:)/, "Да поговориш с Жабко", "Сам срещу твоя страх", и в по-малка степен "Госпожица Вещицата", "Заклинание" и "Сиянието на реката". Това не значи, че другите не съм харесала, само степента на харесване не им достигна. В Модерното фентъзи получавате нещо по-различно от очакваното ърбън, ако ви е минала такава мисъл през главата. Тук ще спомена като останали в съзнанието ми "Елфическа песен", "Уловът" и "Революция". В Хумористичното фентъзи ще се забавлявате с всеки от представените разкази. Русалки спасителки, дракони, демони ще ви правят компания. Тримата братя няма да ги споменаваме, . Българска митологична фантастика е съкровище. Там четеш и ревеш от умиление. "Опит" /заглавието не можах да осъзная с какво кореспондира/, "Хакери на генома", "По пътя незнаен", "Господаря на вълците", "Навье" сияят в спомените ми. Особено "Хакери на генома", където не можех да повярвам колко леко върви текста и каква илюзия е тази лекота и "Господаря на вълците", където съзнателно спирах четенето, излизах на терасата и проверявах дали светът си е на мястото. И "Навье" /тая дума съществува ли в действителност?/ "Несъществуващият" и "Неизречени думи, неназовани зверове" същи си заслужават четенето, но летвата беше поставена свръх високо.
Преди години не поглеждах българска фантастика/фентъзи. От къде можех да знам, че може да съществува нещо подобно, от къде? Тринайсетте цвята на дъгата беше откровение и първи досег. И защо чаках толкова дълго със "За спасяването на света"? /Кал, трябваше не просто да ме ръчкаш, а направо да ме халосаш с нещо - виртуално и не виртуално ;)/ Вие не чакайте. Обемът може да ви уплаши. Обаче не се давайте.
И така, какво остана? Имате предговори в началото на всеки раздел. С препоръки. Имате кратка информация за авторите. Имате илюстрации - малко, но от сърце. Дерзайте!
Прекрасна компилация от творби, чиято привидна разнородност всъщност стои под общия покров на една единствена идея – пътят на човешките същества към по-добрата им същност. Някои от разказите бях чела и преди на други места, от тези, които срещнах за първи път, най-близки „водачи“ ми станаха: „Разговор с никого“- с разкриването на възможността да се преселваме в ново, по-висше съзнание след смъртта си. „Алена капка кръв“- с откровението за многопластовото съзнание. Оказва се, че разумът е навсякъде, просто ни трябват сетива, за да го долавяме. „Основание за смърт“ – с поставянето на см��ртта на пиедестал, като единствения път към живота. „Напред, човечество“ – с влагането на надежда в тези, които привидно са изгубили разума си. „Фабрика за кукли“ – с осъзнаването на животворящата сила на любовта. „Крепостта на безсмъртните“ – още веднъж, с поставянето на смъртта на пиедестал, като единствен път към живота. „Госпожа вещицата“ - с увековечаването на будните умове, които водят човечеството към развитие. „Братята от Левса“ – с напомнянето колко ценна е всяка една форма на живот. „Заклинание“ – с разкриването на безкрайната сила на мисълта. И „Начинаещ магьосник“ – С ХУМОРА СИ – наистина с главни букви, много главни. Много се смях на този разказ. Радвам се, че от време на време попадам на четива, които да ми донесат истински оптимизъм. :)
Шарени разкази от още по шарени светове. Шарещи с нашето въображение из миналото и настоящето на човешкият дух и отправящи въпроси и предизвикателства в неизживяно бъдеще...
Като цяло много добра структура на един огромен сборник. Само да си призная уводното писмо ми дойде малко не на място, зарад което и го пропуснах ; )