Елин Пелин наистина е един невероятен писател, обичам стила му и разказите му, пропити с атмосферата на българското село. Светът на неговите герои е обикновен, обясним, еднообразен, но спокоен и уютен, свят на съкровени, остарели ценности.
В повестта ''Гераците'' се разказва за едно перфектно семейство, където стремежа на старите е да осигурят дом, изпълен с любов, радост и разбирателство на младите. Поколения живеят заедно, задружни, непринудени. Така ни въвежда Елин Пелин в едно заможно чорбаджийско семейство по времето, когато ценностната система на човек е сериозно разклатена от новото. Сякаш подтискани да показват лошото в себе си, с разхлабването на моралните норми младите (синовете и снахите) се бунтуват срещу традициите и обичаите, изразяват неуважение, презрение, като че да компенсират за всичкото време, когато непокорството е било неприемливо. Завръзката, ''мостът'', по който преминават доскоро простодушните и кротки селяни към ''модернизацията'', е смъртта на съпругата на главата на семейството, баба Марга. Без свекървата, снахите се освобождават от задръжките си, подклаждат омразата помежду членовете на семейството.
Историята за крахът на човешката нравственост, която е крепяла хората сплотени в трудни моменти, ме порази с откровеността си и болезнената си истина. От един съвършен свят, героите преминават в свят на жестокост, ненавист, злоба и алчност. Едно от основните неща, което според мен се откроява най-силно в повестта е именно до какво води жаждата за пари и власт, в каквато и да е степен. От друга страна стоят безмилостните нападки към по-слабите (двете злобни снахи към кротката и добродушна Елка) и накрая се намеква в най-общ план за изместването на патриархалното от едно ново време. Но лошото в човешката природа не е единственият аспект на творбата: разкрива се и простотата на истинските радости за човешкото сърце- искреността, любовта, съчувствието и едно приятелско рамо...
В тази повест Елин Пелин обрисува динамичната промяна на човешките приоритети, изместването на истинските неща на заден план за сметка на материалните. Макар и много да ме натъжи, този разказ ме докосна, трогна ме. Няма да е зле и да помислим, всеки за себе си, какво внимание отделяме ние самите на ценните неща, какво значение в днешното ежедневие имат морала и любовта, и дали не може да даваме от себе си всеки ден по малко, за да сътворим един по-добър свят, ръководен от тържествуващата силата на добротата..