What do you think?
Rate this book
It (2 volumes) #1
То: Част 1
Обещание, дадено преди двайсет и осем години събира отново седем души в Дери, Мейн, където като деца са се борили с едно зло създание, което убива деца. Без да са сигурни, че техният Клуб на неудачниците е успял да го унищожи навремето, седмината се заклеват да се върнат в Дери, ако То пак се появи.
Сега отново някой убива деца и потиснатите им спомени от онова лято се връщат, докато се готвят за битка с чудовището, спотайващо се в каналите на Дери…
Пиршество на ужаса. Това е То!
Те бяха седем — деца, когато за първи път се сблъскаха с ужаса. Сега са пораснали мъже и жени, впуснали се по широкия свят в търсене на успех и щастие. Ала никой от тях не може да устои на силата, която ги тегли обратно в Дери, Мейн, където ще се изправят пред ужас без край и едно зло без име…
Кое е то?
Прочетете То и ще разберете… ако ви стиска!
Сега отново някой убива деца и потиснатите им спомени от онова лято се връщат, докато се готвят за битка с чудовището, спотайващо се в каналите на Дери…
Пиршество на ужаса. Това е То!
Те бяха седем — деца, когато за първи път се сблъскаха с ужаса. Сега са пораснали мъже и жени, впуснали се по широкия свят в търсене на успех и щастие. Ала никой от тях не може да устои на силата, която ги тегли обратно в Дери, Мейн, където ще се изправят пред ужас без край и едно зло без име…
Кое е то?
Прочетете То и ще разберете… ако ви стиска!
541 pages, Paperback
First published September 15, 1986
317 people are currently reading
2246 people want to read
About the author
Stephen King
2,408 books888k followersStephen Edwin King was born the second son of Donald and Nellie Ruth Pillsbury King. After his father left them when Stephen was two, he and his older brother, David, were raised by his mother. Parts of his childhood were spent in Fort Wayne, Indiana, where his father's family was at the time, and in Stratford, Connecticut. When Stephen was eleven, his mother brought her children back to Durham, Maine, for good. Her parents, Guy and Nellie Pillsbury, had become incapacitated with old age, and Ruth King was persuaded by her sisters to take over the physical care of them. Other family members provided a small house in Durham and financial support. After Stephen's grandparents passed away, Mrs. King found work in the kitchens of Pineland, a nearby residential facility for the mentally challenged.
Stephen attended the grammar school in Durham and Lisbon Falls High School, graduating in 1966. From his sophomore year at the University of Maine at Orono, he wrote a weekly column for the school newspaper, THE MAINE CAMPUS. He was also active in student politics, serving as a member of the Student Senate. He came to support the anti-war movement on the Orono campus, arriving at his stance from a conservative view that the war in Vietnam was unconstitutional. He graduated in 1970, with a B.A. in English and qualified to teach on the high school level. A draft board examination immediately post-graduation found him 4-F on grounds of high blood pressure, limited vision, flat feet, and punctured eardrums.
He met Tabitha Spruce in the stacks of the Fogler Library at the University, where they both worked as students; they married in January of 1971. As Stephen was unable to find placement as a teacher immediately, the Kings lived on his earnings as a laborer at an industrial laundry, and her student loan and savings, with an occasional boost from a short story sale to men's magazines.
Stephen made his first professional short story sale ("The Glass Floor") to Startling Mystery Stories in 1967. Throughout the early years of his marriage, he continued to sell stories to men's magazines. Many were gathered into the Night Shift collection or appeared in other anthologies.
In the fall of 1971, Stephen began teaching English at Hampden Academy, the public high school in Hampden, Maine. Writing in the evenings and on the weekends, he continued to produce short stories and to work on novels.
Stephen attended the grammar school in Durham and Lisbon Falls High School, graduating in 1966. From his sophomore year at the University of Maine at Orono, he wrote a weekly column for the school newspaper, THE MAINE CAMPUS. He was also active in student politics, serving as a member of the Student Senate. He came to support the anti-war movement on the Orono campus, arriving at his stance from a conservative view that the war in Vietnam was unconstitutional. He graduated in 1970, with a B.A. in English and qualified to teach on the high school level. A draft board examination immediately post-graduation found him 4-F on grounds of high blood pressure, limited vision, flat feet, and punctured eardrums.
He met Tabitha Spruce in the stacks of the Fogler Library at the University, where they both worked as students; they married in January of 1971. As Stephen was unable to find placement as a teacher immediately, the Kings lived on his earnings as a laborer at an industrial laundry, and her student loan and savings, with an occasional boost from a short story sale to men's magazines.
Stephen made his first professional short story sale ("The Glass Floor") to Startling Mystery Stories in 1967. Throughout the early years of his marriage, he continued to sell stories to men's magazines. Many were gathered into the Night Shift collection or appeared in other anthologies.
In the fall of 1971, Stephen began teaching English at Hampden Academy, the public high school in Hampden, Maine. Writing in the evenings and on the weekends, he continued to produce short stories and to work on novels.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 241 reviews
February 13, 2018
Jako opširno, detaljno.. I jako lijepo pisano! Nema straha, samo jako i čvrsto prijateljstvo između djece iz malog gradića. Da vidimo i kraj..
November 8, 2018
"... segue em direcção à vida com toda a coragem que consegues convocar em ti. Sê verdadeiro, sê corajoso, e resiste.
O resto são trevas."
O resto são trevas."
July 6, 2025
Едно от най-великите творения на Краля на ужаса - Стивън Кинг. От всички негови книги (от които съм прочела съвсем нищожна част за жалост) "То" и "Зеленият път " са ми най-любимите. Може би, защото носят по-особен заряд, въпреки че тематиката е безкрайно различна. Но дали всъщност е така ... И в двете са изложени на показ страховете на хората, борбата с тях и победата над тях, въпреки че победата понякога е илюзорна.
"То" може да се причисли съвсем спокойно към "кървавата" част от творчеството на Кинг. Но ако я нарека просто "книга на ужаса" рискувам да обидя както книгата, така и автора. А тъй като Кинг се нарежда в тройката на любимите ми писатели няма как да го направя. Стивън Кинг е велик писател, " може би малко луд, но гениален". (Както казва Пърси на Хари от друга моя неземно любима поредица "Хари Потър"). Той ни отвежда в едно малко, затънтено градче - Дери, щата Мейн. Запознава ни със седем 11-годишни деца по-известни като Неудачниците. Всяко едно от тях е отритнато от обществото на връстниците им поради различна причина. Бил заради заекването, Бен поради повечкото си килограми, Бевърли заради факта, че е от бедно семейство, Ричи заради своята "мръсна" уста, Майк заради факта, че е негър, Стан, защото е евреин, а Еди - заради астмата. Макар и различни тези деца се събират и формират клуб подвластни на редица обстоятелства, подробно описани от Краля. Клубът има за цел да се бори. Но не с бандата на Хенри Бауърс, която ги следва неуморно и при всеки удобен случай ги "ступва". О, не. Това срещу което се борят е нещо зловещо, спотайващо се в канализацията на Дери. Същество, чиято любима закуска са ... малките дечица. Ако разкрия още нещо от сюжета ще трябва да издам важна подробност и да ви разваля удоволствието. Затова ще спра до тук.
Препоръчвам с две ръце тази книга на всеки, кото не я е чел. Това не е просто роман, разказващ как някакво чудовище закусва с невръстни деца или тийнейджъри. Абстрахирайки се от това могат да се видят многобройните психологични пластове, лежащи в основата на "То". Ще видим какво подтиква седем отхвърлени деца да се опълчат на сила, която целият град се преструва, че не вижда. Дори, ако сме достатъчно смели, може да открием отговори на въпроси, които може би мнозина са си задавали - детството може ли да определи попрището, което човек избира, когато порастне; има ли такова нещо като свободна воля или някой (или нещо) винаги направлява нашите действия и всъщност дали детството е най-щастливият период в живота на човека. Пожелавам ви приятно четене и не забравяйте да се пазите от каналите ;) .
"То" може да се причисли съвсем спокойно към "кървавата" част от творчеството на Кинг. Но ако я нарека просто "книга на ужаса" рискувам да обидя както книгата, така и автора. А тъй като Кинг се нарежда в тройката на любимите ми писатели няма как да го направя. Стивън Кинг е велик писател, " може би малко луд, но гениален". (Както казва Пърси на Хари от друга моя неземно любима поредица "Хари Потър"). Той ни отвежда в едно малко, затънтено градче - Дери, щата Мейн. Запознава ни със седем 11-годишни деца по-известни като Неудачниците. Всяко едно от тях е отритнато от обществото на връстниците им поради различна причина. Бил заради заекването, Бен поради повечкото си килограми, Бевърли заради факта, че е от бедно семейство, Ричи заради своята "мръсна" уста, Майк заради факта, че е негър, Стан, защото е евреин, а Еди - заради астмата. Макар и различни тези деца се събират и формират клуб подвластни на редица обстоятелства, подробно описани от Краля. Клубът има за цел да се бори. Но не с бандата на Хенри Бауърс, която ги следва неуморно и при всеки удобен случай ги "ступва". О, не. Това срещу което се борят е нещо зловещо, спотайващо се в канализацията на Дери. Същество, чиято любима закуска са ... малките дечица. Ако разкрия още нещо от сюжета ще трябва да издам важна подробност и да ви разваля удоволствието. Затова ще спра до тук.
Препоръчвам с две ръце тази книга на всеки, кото не я е чел. Това не е просто роман, разказващ как някакво чудовище закусва с невръстни деца или тийнейджъри. Абстрахирайки се от това могат да се видят многобройните психологични пластове, лежащи в основата на "То". Ще видим какво подтиква седем отхвърлени деца да се опълчат на сила, която целият град се преструва, че не вижда. Дори, ако сме достатъчно смели, може да открием отговори на въпроси, които може би мнозина са си задавали - детството може ли да определи попрището, което човек избира, когато порастне; има ли такова нещо като свободна воля или някой (или нещо) винаги направлява нашите действия и всъщност дали детството е най-щастливият период в живота на човека. Пожелавам ви приятно четене и не забравяйте да се пазите от каналите ;) .
October 14, 2025
Всяко пропрочитане на То е горчиво-сладка меланхолична симфония. Както когато разглеждаш стар албум със снимки от детството си: стари приятели, случки, места... този роман значеше толкова много за мен при първото ми четене като юноша, в онези дълги летни (безкрайни сякаш) дни на детството през 90-те в малко село в Северна България... героите (деца) са стари приятели от детинство; възрастните на Дери са стари чудовища скрити по влажни мазета и прашни тавани из старите селски къщи, а злото... то е банално, всекидневно и е в нас самите, във възрастните и децата не само на Дери, и ни яде отвътре... нямам търпение за част 2 и истинската битка (в детството и после пак)...дотук всичко беше надслоявяне и надграждане на съспенса и очакването... не случайно това е сред най-добрите романи на Стария Кинг...
October 26, 2018
A obra "It" de Stephen King, adaptada ao cinema pela primeira vez no ano de 1990 tornou-se num dos maiores clássicos de filmes de terror, sendo fã do género e tendo visto pela primeira vez o filme quando ainda criança já conhecia portanto um pouco da história que envolve as sete crianças de Derry, no entanto sei que jamais um filme retrata na integridade aquilo que o livro é e aquilo que nos transmite.Assim como jamais um filme consegue transpor a essência de um livro. Este é prova disso, adorei este livro da primeira à última página,são obras como esta que nos demonstram a criatividade e a habilidade do autor (não é ao acaso que Stephen King é considerado o "mestre do terror"), a forma brilhante como consegue aprofundar cada um dos sete personagens principais fazendo-nos simpatizar com cada um deles,a forma como nos conta a história, como nos envolve, é simplesmente genial! Só tenho a lamentar o facto de o livro ter sido lançado em duas partes tendo assim que aguardar ansiosamente pelo lançamento da segunda parte!
October 28, 2023
Rien à faire j'aime Stephen King et ses incursions dans l'enfance! Autant j'aime le lire, autant je ne peux juste pas regarder les films!
October 19, 2025
То - първа част от Стивън Кинг.
Уточнявам, че това е ревю само на първия том. Скоро не бях подхващал нещо на Краля, та си викам - време е. Честно казано книгата много ми напомни на "Момчешки живот", защото се описва голяма част от приключения и ежедневията на едни подрастващи 10-12 годишни деца. Да, тук има и страшна част, но в "Момчешки живот" също имаше мистерия около едно убийство. Героите са изградени чудесно, като паралелите между миналото и настоящето само допринасят за това да се усещат по-живи и пълнокръвни. Имаше го и страшното, но ако си спомням добре екранизацията, втората част е тази, изпъленена с повече ужас.
Уточнявам, че това е ревю само на първия том. Скоро не бях подхващал нещо на Краля, та си викам - време е. Честно казано книгата много ми напомни на "Момчешки живот", защото се описва голяма част от приключения и ежедневията на едни подрастващи 10-12 годишни деца. Да, тук има и страшна част, но в "Момчешки живот" също имаше мистерия около едно убийство. Героите са изградени чудесно, като паралелите между миналото и настоящето само допринасят за това да се усещат по-живи и пълнокръвни. Имаше го и страшното, но ако си спомням добре екранизацията, втората част е тази, изпъленена с повече ужас.
November 21, 2017
J'étais assez stressée en commençant ce livre, vu la longueur (2 tomes assez épais dont un tome 1 de 799 pages !!!) mais aussi parce que c'est l'une des histoires de Stephen King les plus connues et les plus effrayantes.
J'étais doublement inquiète : allais-je accrocher avec ce titre ? Allais-je avoir peur ?
Pour ce qui est d'accrocher, pari réussi, même si j'ai eu du mal à entrer dedans. J'étais perturbée entre les changements d'époque (on oscille entre l'été 1958 et les années 80) et aussi entre la multitude de personnages présentés.
Mais une fois que je me suis habituée, cela a été tout seul et j'ai trouvé l'histoire assez fluide (malgré les longueurs concernant parfois des détails assommants... mais qui je suis sûre auront leur importance à un moment ou l'autre) et plutôt bien construite. On sent que King maîtrise l'univers de Ca à la perfection et qu'il ne laisse rien au hasard. Ce qui est fou, c que je me suis aperçue que certains détails qui n'avaient aucun intérêt au moment où ils apparaissent dans le récit (genre le titre d'un livre,...), quand ils reviennent plus tard dans le récit, non seulement ils prennent en importance mais j'ai constaté que ce sont de ces détails que je me souvenais le mieux !
J'ai vraiment accroché aux personnages principaux, même si l'Eddie adulte m'a un peu énervé dans la manière dont il parle de sa femme.
Pour les frissons, la première scène avec Georgie m'a effrayée (=première apparition de Ca, de quoi nous mettre dans le bain direct) puis les choses se sont un peu tassées, je n'étais pas effrayée à chaque nouvelle rencontre d'un personnage avec Ca. L'histoire de Beverly est celle qui m'a le plus donné la frousse avec le robinet, le sang, tout ça tout ça !
Par contre, j'ai été de nouveau effrayée à la fin du récit dans la seconde timeline (adultes) avec le retour de Ca. Je ne sais pas pourquoi mais revoir Ca revenir les hanter en se servant de leurs pensées, de leur passé et des détails (que je jugeais justement inutiles dans la première timeline) m'a vraiment angoissée.
Du coup, il me tarde de lire le tome 2 afin de savoir ce qui va arriver à tout ce petit monde.
Je mets 3,5 étoiles sur 5 car malgré que j'ai aimé l'intrigue et les personnages et que je me suis lancée prendre au jeu, j'ai quand même trouvé qu'il y avait des longueurs et que ça patinait un peu par moments. De plus, j'ai mis du temps à vraiment me sentir à l'aise dans l'univers.
J'étais doublement inquiète : allais-je accrocher avec ce titre ? Allais-je avoir peur ?
Pour ce qui est d'accrocher, pari réussi, même si j'ai eu du mal à entrer dedans. J'étais perturbée entre les changements d'époque (on oscille entre l'été 1958 et les années 80) et aussi entre la multitude de personnages présentés.
Mais une fois que je me suis habituée, cela a été tout seul et j'ai trouvé l'histoire assez fluide (malgré les longueurs concernant parfois des détails assommants... mais qui je suis sûre auront leur importance à un moment ou l'autre) et plutôt bien construite. On sent que King maîtrise l'univers de Ca à la perfection et qu'il ne laisse rien au hasard. Ce qui est fou, c que je me suis aperçue que certains détails qui n'avaient aucun intérêt au moment où ils apparaissent dans le récit (genre le titre d'un livre,...), quand ils reviennent plus tard dans le récit, non seulement ils prennent en importance mais j'ai constaté que ce sont de ces détails que je me souvenais le mieux !
J'ai vraiment accroché aux personnages principaux, même si l'Eddie adulte m'a un peu énervé dans la manière dont il parle de sa femme.
Pour les frissons, la première scène avec Georgie m'a effrayée (=première apparition de Ca, de quoi nous mettre dans le bain direct) puis les choses se sont un peu tassées, je n'étais pas effrayée à chaque nouvelle rencontre d'un personnage avec Ca. L'histoire de Beverly est celle qui m'a le plus donné la frousse avec le robinet, le sang, tout ça tout ça !
Par contre, j'ai été de nouveau effrayée à la fin du récit dans la seconde timeline (adultes) avec le retour de Ca. Je ne sais pas pourquoi mais revoir Ca revenir les hanter en se servant de leurs pensées, de leur passé et des détails (que je jugeais justement inutiles dans la première timeline) m'a vraiment angoissée.
Du coup, il me tarde de lire le tome 2 afin de savoir ce qui va arriver à tout ce petit monde.
Je mets 3,5 étoiles sur 5 car malgré que j'ai aimé l'intrigue et les personnages et que je me suis lancée prendre au jeu, j'ai quand même trouvé qu'il y avait des longueurs et que ça patinait un peu par moments. De plus, j'ai mis du temps à vraiment me sentir à l'aise dans l'univers.
November 29, 2017
Ir slikti, ja paliec vecs un zaudē matus. Ir slikti ar tad, ja esi jauns un drusku savādāks kā pārējie mazpilsētas bērneļi. Pavisam nelāgi ir tad, kad tam visam pa virsu dabū arī gadsimtiem senu slepkavniecisku klaunu.
Te nu būs darbs, pie kura par spīti tam, ka biezas grāmatas mani nebiedē, tomēr paliek drusku... nu tā. Šo sarakstu varētu arī papildināt ar vēl diviem Kinga grafomānijas piemēriem - "Dark Tower" sēriju, kurai aizvien lēnām kārpos cauri, un "Last Stand", kas jau vairāk kā gadu gaida, kad ķeršos tai klāt (un visticamāk tai vēl kādu laiku nāksies gaidīt TBR kaudzē iespiestai starp Niku Keivu un Donnu Tārtu).
Jo Kingam vajag divas lietas - jaudīgu komandu, kas stāv un krīt par Kinga darbiem (vai vismaz izlasa pamatmateriālu no vāka līdz vākam, nevis pāršķirsta Vikipēdijas kopsavilkumu kā tas, pieļauju, bija "Dark Tower" filmēšanas laikā (never forget, never forgive!!!!)) un spētu tiem dot pienācīgas ekranizācijas, un redaktoru, kurš Kingu nemīl nemaz (vai vismaz nedreb tā karaļa kroņa, ko kāds atjautīgs mārketinga cilvēks viņam uzstutējis uz pakauša, un prāvās bibliogrāfijas priekšā) un slavenā autora manuskriptiem nežēlotu sarkano krāsu. Jo ne es pirmā, ne es pēdējā, kas to teiks par "IT" - ir forši, taču tā kā par daudz.
Vismaz tik daudz var teikt, izlasot pusi no grāmatas. Draugi, ir kāda informācija, ka varam gaidīt grāmatas otro daļu?
Te nu būs darbs, pie kura par spīti tam, ka biezas grāmatas mani nebiedē, tomēr paliek drusku... nu tā. Šo sarakstu varētu arī papildināt ar vēl diviem Kinga grafomānijas piemēriem - "Dark Tower" sēriju, kurai aizvien lēnām kārpos cauri, un "Last Stand", kas jau vairāk kā gadu gaida, kad ķeršos tai klāt (un visticamāk tai vēl kādu laiku nāksies gaidīt TBR kaudzē iespiestai starp Niku Keivu un Donnu Tārtu).
Jo Kingam vajag divas lietas - jaudīgu komandu, kas stāv un krīt par Kinga darbiem (vai vismaz izlasa pamatmateriālu no vāka līdz vākam, nevis pāršķirsta Vikipēdijas kopsavilkumu kā tas, pieļauju, bija "Dark Tower" filmēšanas laikā (never forget, never forgive!!!!)) un spētu tiem dot pienācīgas ekranizācijas, un redaktoru, kurš Kingu nemīl nemaz (vai vismaz nedreb tā karaļa kroņa, ko kāds atjautīgs mārketinga cilvēks viņam uzstutējis uz pakauša, un prāvās bibliogrāfijas priekšā) un slavenā autora manuskriptiem nežēlotu sarkano krāsu. Jo ne es pirmā, ne es pēdējā, kas to teiks par "IT" - ir forši, taču tā kā par daudz.
Vismaz tik daudz var teikt, izlasot pusi no grāmatas. Draugi, ir kāda informācija, ka varam gaidīt grāmatas otro daļu?
October 11, 2017
Un roman effroyablement long et lent, peut-être trop ambitieux, avec ses 1500 pages de lecture (en deux tomes). J'abdique. Je ne me lance pas dans la deuxième partie.
http://blogclarabel.canalblog.com/arc...
http://blogclarabel.canalblog.com/arc...
September 16, 2017
Въпреки че е една безкрайна подготовка за онова, което вероятно тепърва ще се случва, чувството може да се нарече несравнимо.
August 31, 2021
Por muchos años, deje a un lado esta lectura, por miedo? Si soy súper miedosa, pero también por las expectativas muy altas que le tenia, son muchos los King en mi librero que esperan ser leídos, y finalmente inicio con uno de los libros más popular del autor. La narración está en dos tiempos (épocas) finales de los años 50 y mediado de los años 80. El club de los perdedores, grupo compuesto por 7 niños ( Bill, Ben, Beverly, Richie, Eddie, Mike y Stan) se enfrenta a “Eso” un ser maligno que asesina niños y que adopta diversas formas, pero que se identifica específicamente como un payaso 🤡 Pennywise. El club de los perdedores intentará detenerlo por segunda vez, ya que la primera vez fallaron, no daré más detalles de la historia ya que, creo que muchos ya conocen bien la historia y aún no he leído la 2da parte el tomo 2. Miedo?! pues sí claro…pero no como yo esperaba, tomé la precaución de leer el libro durante el día 😉. El libro tiene un lenguaje muy explicito no acto para niños; 4 ⭐️ bien merecidas, puede que la calificación final cambien, eso dependerá del segundo tomo.
May 23, 2016
Raison pour laquelle je déteste les clown tome 1
December 31, 2018
Stephen King é Stephen King. Nunca desilude 👏👏
Próximo volume - urgente 🤔😂
Próximo volume - urgente 🤔😂
January 30, 2020
4* mais uns pozinhos... Acho que o melhor está guardado para o segundo livro
October 20, 2017
Мощна. Могъща. Това са думите, които ми идват наум, докато търся прилагателни, способни да опишат този роман, от който, трябва да отбележа, съм прочел едва половината. Това е историята на група деца, на срещата им със злото на този свят, за израстването, която тази среща причинява – болезнено като опитът на пеперуда да разкъса какавидата, в която е влязла като гъсеница.
Цялото ревю на първата част четете на линка!
http://citadelata.com/%D1%82%D0%BE-%D...
Цялото ревю на първата част четете на линка!
http://citadelata.com/%D1%82%D0%BE-%D...
January 25, 2018
"IT" - tai pirmoji knyga, per kurią susipažinau su Stephen King ir jo rašymo stiliumi, kurį iš kart pamilau 💜.
Visa šita istorija lietuviškai yra išleista per dvi dalis. Iš pirmosios dalies veiksmo atžvilgiu nereikėtų tikėtis labai daug, nes būtent šioje knygoje yra aprašomi veikėjai, jų tarpusavio ryšiai, jų gyvenimas tiek vaikystėje, tiek jiems esant jau suaugusiais žmonėmis. Be to, reiktų nepamiršti retų bet paslaptingų TO intarpų. Šioje dalyje, galima sakyti, statomi tvirti pamatai ateičiai. Tačiau prisipažinsiu, pirmąjį trečdalį knygos buvo be galo sunku skaityti, bet jį įveikusi vėliau negalėjau atsitraukti nuo knygos. Taip galimai nutiko dėl to, nes aš iškart tikėjausi gauti daugybę veiksmo ir siaubo, dėl kurio šią knygą būtų baugu skaityti naktį, bet, manau, viso to, ko troškau, antroje dalyje gausiu su kaupu 🔥.
Taigi, net labai nekantrauju perskaityti ir įvertinti antrąją "IT" dalį bei kitus S. King šedevrus. Ir esu tikra, kad sekantį kartą bibliotekoje tiesiai eisiu link violetinių knygų lentynos.
Rekomenduoju!
Visa šita istorija lietuviškai yra išleista per dvi dalis. Iš pirmosios dalies veiksmo atžvilgiu nereikėtų tikėtis labai daug, nes būtent šioje knygoje yra aprašomi veikėjai, jų tarpusavio ryšiai, jų gyvenimas tiek vaikystėje, tiek jiems esant jau suaugusiais žmonėmis. Be to, reiktų nepamiršti retų bet paslaptingų TO intarpų. Šioje dalyje, galima sakyti, statomi tvirti pamatai ateičiai. Tačiau prisipažinsiu, pirmąjį trečdalį knygos buvo be galo sunku skaityti, bet jį įveikusi vėliau negalėjau atsitraukti nuo knygos. Taip galimai nutiko dėl to, nes aš iškart tikėjausi gauti daugybę veiksmo ir siaubo, dėl kurio šią knygą būtų baugu skaityti naktį, bet, manau, viso to, ko troškau, antroje dalyje gausiu su kaupu 🔥.
Taigi, net labai nekantrauju perskaityti ir įvertinti antrąją "IT" dalį bei kitus S. King šedevrus. Ir esu tikra, kad sekantį kartą bibliotekoje tiesiai eisiu link violetinių knygų lentynos.
Rekomenduoju!
August 30, 2020
Tido como o melhor livro de Stephen King, It não dececiona. Não sei 5 estrelas, porque a história ainda não acabou. Mas a Bertrand soube dividir o livro na perfeição. Só nosso dizer que o próximo promete. E eu não o comprei ainda. Espero que as promoções na Feira do Livro sejam convidativas. Quando terminar o outro livro, faço uma review decente.
November 4, 2017
Tāda divejāda sajūta. Lielisks stāsts, ka brīžiem lika patiesi sabīties, taču tad atkal šķita par garu un liekvārdīgu.
July 16, 2017
Плашещо е не толкова смразяващото присъствие на ТО, колкото гениалността и многопластовите идеи, заложени в тази епична, неповторима книга. Дали има за какво да я критикуваме - разбира се! Сещам се за поне няколко очеизбодни причини. Ала всичко бледнее на фона на искреното, дълбоко личностно преживяване, което очаква всеки, четейки романа. "Нещо зло се задава" за възрастни.
Седем всеотдайни приятели се изправят срещу предизвикателствата на детството - лудостите и страховете на техните смахнати родители, шайката на свирепите училищни побойници, предвождани от вманиачения Хенри Бауърс и най-вече безименното ЗЛО, което обитава плетеницата от тръби и дренажни системи под градчето им. Роман за израстването, дружбата, връзката между минало и настояще, борбата със злото в и отвъд нас. Едно задъхано приключение, наситено с малки победи и погроми, загуба, разкъсани спомени, страховити видения и изпълнени със злокобни ужаси пластове минало, които се разкриват един по един, преди да замръкнат във вечно забвение...
Любимите ми цитати:
"Опита да мисли за нещо хубаво сред всичкия този мрак, където звуците губят място и посока. Така самотата не изглеждаше толкова страшна. Отначало споменът не искаше да дойде; вместо него идваха птиците — гарвани, врани и скорци, пролетни птици, които изведнъж се завръщат отнякъде, докато по улиците още се стичат ручеи снежна вода и последните заледени мръсни преспи отчаяно се вкопчват в сенчестите места."
"По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо… може пък и да е вярно; кой казва, че щастливият край е измислица? Не всички хартиени корабчета изчезват сред мрака, без да срещнат слънчев лъч или ръката на друго дете; ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често и затова трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог."
"Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Седем всеотдайни приятели се изправят срещу предизвикателствата на детството - лудостите и страховете на техните смахнати родители, шайката на свирепите училищни побойници, предвождани от вманиачения Хенри Бауърс и най-вече безименното ЗЛО, което обитава плетеницата от тръби и дренажни системи под градчето им. Роман за израстването, дружбата, връзката между минало и настояще, борбата със злото в и отвъд нас. Едно задъхано приключение, наситено с малки победи и погроми, загуба, разкъсани спомени, страховити видения и изпълнени със злокобни ужаси пластове минало, които се разкриват един по един, преди да замръкнат във вечно забвение...
Любимите ми цитати:
"Опита да мисли за нещо хубаво сред всичкия този мрак, където звуците губят място и посока. Така самотата не изглеждаше толкова страшна. Отначало споменът не искаше да дойде; вместо него идваха птиците — гарвани, врани и скорци, пролетни птици, които изведнъж се завръщат отнякъде, докато по улиците още се стичат ручеи снежна вода и последните заледени мръсни преспи отчаяно се вкопчват в сенчестите места."
"По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо… може пък и да е вярно; кой казва, че щастливият край е измислица? Не всички хартиени корабчета изчезват сред мрака, без да срещнат слънчев лъч или ръката на друго дете; ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често и затова трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог."
"Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
November 4, 2018
Há um tempo que não lia um livro que não é um género que eu não gostava, grande e que fiquei colada!
December 30, 2017
Г-Е-Н-И-А-Л-Н-О! Просто гениално!
July 21, 2025
Um livro de 700 páginas e todas elas são de introdução?????
Se quero ler a parte 2? Até que sim.
Se vou? Não! Já sei de uma cena que acontece e não me apetece nada ler.
Se quero ler a parte 2? Até que sim.
Se vou? Não! Já sei de uma cena que acontece e não me apetece nada ler.
December 31, 2018
Excelente!
Não sendo nada o meu género de livro tenho que reconhecer que é genial. Fico ansiosa pelo segundo livro, para ver o que acontece.
Não vi o filme, devendo fazer parte dos 1% de pessoas que não o fez!!
Não sendo nada o meu género de livro tenho que reconhecer que é genial. Fico ansiosa pelo segundo livro, para ver o que acontece.
Não vi o filme, devendo fazer parte dos 1% de pessoas que não o fez!!
August 18, 2016
Забравете прехвалената Тъмна кула - за мен това е магнум опусът на Краля!!! :)
September 16, 2023
Интересно, мислех, че ще съм по-уплашена, нали много хора казват, че това е един от най-страшните романи на Краля. Но изобщо не съм и предполагам, че е заради възрастта и житейския ми опит. Свръхестествените неща не ме плашат толкова, колкото обикновеното човешко зло. Още си спомням как ми въздейства "Сейлъмс Лот" когато бях на 19.... Брррр..... Но както обикновено се случа с романите на Кинг - не мога да го оставя настрана, вечер след вечер си лягам с книгата и с намерението да почета малко, а в следващия момент се оказва, че пак съм пропуснала 8 часовия задължителен сън...
July 19, 2023
Pirmoje dalyje daugiau aprašomi pagrindiniai veikėjai, jų gyvenimas ir susitikimas su TUO. Kiekvienam veikėjui monstras pasirodo vis kitu pavidalu. Veiksmas knygoje plėtojamas lėtai, tačiau intriga ir dėmesys išlaikomi iki galo.
November 29, 2018
Отне ми повече от месец, за да се измъча с тези 560 страници... Много съм разочарован, но това е може би защото имах огромни очакваня... Пениуайз се появяваше за много малко, прекалено много описания, много слабо действие и персонажи които дори няма да запомня... много скоро ще кача едно по-подробно ревю на канала...
Displaying 1 - 30 of 241 reviews