Великолепен и ерудиран разказ за най-богатите хора в България през първата половина на ХХ век. Можеш ли да се опълчиш на машината на властта и войната чрез "златните мостове", създавани от парите? Какво ти дават многото пари - много сила и власт, или много отговорност? Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
В стремежа си към Истината ("който не тръгне след истината, той не може да бъде писател, да служи на човечеството") Свобода Бъчварова прекрачва границата на позволеното от най-бдителния литературен критик - партията, и в българската литература през последното десетилетие от "строителството на социализма" се появяват нееднозначните, сложни и противоречиви, но правдиви литературни образи на банкери и капиталисти, както и на държавници и политици, отговорни за националната съдба.
"Земя за прицел" е показателна за нарушаването на идеологическата дисциплинираност от някои български писатели през последното десетилетие от властовата хегемония на БКП. Тя е и кръстопътна творба в развитието на писателката.
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Продължавам да се чудя, как въобще е публикувана тази поредица за първи път по времето на гнилия соц.
Проучването на този период от историята ни е отнело страшно много време и само принадлежността на автора, макар и формално от един момент нататък към управлявщата червена номенклатура ѝ е позволило да прегледа исторически материали и документи, с чиято помощ да пресъздаде толкова достоверно събитията и героите в романите си.
Скарлатов младши е утвърдил наследеното, ръководи смело и енергично Банката и е наблюдател, как страната ни пропада в нова национална катастрофа, логически предопрелелена от първата. В мътните времена преди и по време на ПСВ се откриват фантастични възможности за печалба, но и рисковете са големи.
Цитат:
"Спомни си отново изречението на Достоевски, че най-голямата омраза, позната на този свят, е към хората, които ти правят добро."
С всяка следваща книга Свобода Бъчварова надгражда собствената си мощ за писане. Нужни са ни повече такива великолепни български автори, които имат какво да кажат и го правят по чудесен, ненатрапчив начин - интелигентно, ерудирано и фино.
Историята на рода Скарлатови и на Търговската банка продължава, като съвпада с един от най-разбунените и тежки периоди в историята на България - Първата световна война и последиците от нея.
Политическата криза е тежка, страната е в така наречената по-късно Национална катастрофа, бежанци от дадените на чужди страни територии с българско население се стичат в страната бедни и безимотни, министър-председателите се сменят като носни кърпи и някои не доживяват да си дадат оставката. Въпреки всичко това обаче, световната икономика е в разгара на т.н. Roaring 20's и бумът на индустрията и износът държат страната ни над водата.
Приятна книга, написана талантливо и показваща как положението в България все се върти едно и също. Имаше моменти от книгата, в които сякаш четях днешните вестници. Но горещо препоръчвам!
Както в предишната книга, комбинацията от семейна сага и история на икономиката и политиката на България е много силна. Фактическите детайли като зърнената афера на де Клозиер бяха хем интересни, хем добре проучени (и все пак с леко изменени детайли, за да паснат на повествованието). Също толкова любопитни бяха осъзнаванията на Борис за мястото на банката и семейството в живота му.
Серията продължава да е завладяваща и в исторически и в чисто човешки план. Не толкова младият Борис все повече започва да прилича на "стария" Скарлатов. Едиственото, което може би разочарова, е нереалният, безплътен образ на Яна, която изглежда по-скоро като икона, щрихирана в черно и бяло--недостижима, недосегаема дори в съвсем женското си страдание. Тя сякаш не допринася нищо за атмосферата в дома на Скарлатови, а просто става част от познатия пейзаж, като нова мебел. Слугите и подчинените на Борис имат по-силно присъствие в къщата й.
Самата връзка между Борис и Яна остава нереална, а има доста потенциал, включително за конфликт между тези два доста различни характери, който така и не се изразява. Интересно е, че дори Кюлев, не най-положителният, важен, или интересен образ в романите, успява да стане по-близък на читателя и да предизвика симпатия с недостатъците си и старческите си вълнения в Изборът. Йосиф се утвърждава като колоритен и комплексен характер и се развива заедно с комплексните му, противоречиви отношения с Борис--политически, икономически, и чисто персонални. Йосиф е противоположността на интелектуалния, воден от принципи Борис.
Продължавам да препоръчвам тази майсторски написана серия на любителите на българска литература. Историческите бележки в нея не винаги са добре вплетени в самата тъкан на романа, но за мен бяха винаги полезни. Беше ми особено интересно да посетя една донякъде позната, но и съвсем различна София в началото на XX век, да "чуя" мотора на първите коли в нея и да вляза в интимния свят на софийски къщи.
Интересна хроника на годините след Балканските войни и до края на 1-ата Световна.
Основната слабост на поредицата за мен остава неубедителното развитие на героите - в тази книга главният герой Скарлатов няма нищо общо с образа от предишните 2 книги и нищо в разказа не обяснява промяната в него.
Осиротя книгата без стария Скарлатов... Тази част беше доста по-слаба от предходните две - предвидима, съшита с бели конци на места. И въпреки това я прочетох на един дъх.
Цитат: "България от своето основаване никога не е била правова държава. Законите имаха значение само дотолкова, доколкото отговарят на интересите на властта. При най-малко неудобство те се погазваха с лекота. Колко убийци бяха оправдани и спокойно живееха в страната! "
Какво се е променило за 100 години!? Отговорът е - нищо. Боже, чак не мога да повярвам колко актуално звучи тази книга и днес, 100 години по-късно от описваните събития!
Третата част от поредицата "Земя за прицел" продължава да поддържа изискания и лек стил на Свобода Бъчварова. Сюжетът става още по-сериозен и наситен с историчски събития. Образът на Борис Скарлатов се развива драматично. Той става главен герой в сюжета на третата книга. Той става по-сериозен, по-версиран, прилича повече на стария си баща и се забърква във всички възможни международни скрити сделки. Явяват се два нови образа, този на Яна нежната жена на Борис, която отчаяно желае да има дете от него и образът на еврейна Йосиф Карасулиев. Двамата стават съдружници и дейността им минава по знака на огромни финансови печалби преди и по време на Първата световна война. Минавата войнава благополучно за Борис, но личният му живот пропада стремително в края на книгата.
Време на войни – вътре и вън. В третата част от поредицата “Земя за прицел”, именувана “Изборът”, Борис Скарлатов вече поема изцяло ръководната роля. Банката е негова, но годините са смутни и нормалният бизнес е невъзможен. След Междусъюзническата война България е ранена жестоко, а на хоризонта се задава първият световен конфликт. Изборът с коя от страните ще се върви е избор съдбовен – и Свобода Бъчварова майсторски проследява и времената на неутралитет, и решенията, които отвеждат до влизането във войната – с всички триумфални и трагични последствия.