What do you think?
Rate this book
Земя за прицел #4
Земя за прицел: Гонитбата
Великолепен и ерудиран разказ за най-богатите хора в България през първата половина на ХХ век.
Можеш ли да се опълчиш на машината на властта и войната чрез "златните мостове", създавани от парите? Какво ти дават многото пари - много сила и власт, или много отговорност?
Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
В стремежа си към Истината ("който не тръгне след истината, той не може да бъде писател, да служи на човечеството") Свобода Бъчварова прекрачва границата на позволеното от най-бдителния литературен критик - партията, и в българската литература през последното десетилетие от "строителството на социализма" се появяват нееднозначните, сложни и противоречиви, но правдиви литературни образи на банкери и капиталисти, както и на държавници и политици, отговорни за националната съдба.
"Земя за прицел" е показателна за нарушаването на идеологическата дисциплинираност от някои български писатели през последното десетилетие от властовата хегемония на БКП. Тя е и кръстопътна творба в развитието на писателката.
Можеш ли да се опълчиш на машината на властта и войната чрез "златните мостове", създавани от парите? Какво ти дават многото пари - много сила и власт, или много отговорност?
Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
В стремежа си към Истината ("който не тръгне след истината, той не може да бъде писател, да служи на човечеството") Свобода Бъчварова прекрачва границата на позволеното от най-бдителния литературен критик - партията, и в българската литература през последното десетилетие от "строителството на социализма" се появяват нееднозначните, сложни и противоречиви, но правдиви литературни образи на банкери и капиталисти, както и на държавници и политици, отговорни за националната съдба.
"Земя за прицел" е показателна за нарушаването на идеологическата дисциплинираност от някои български писатели през последното десетилетие от властовата хегемония на БКП. Тя е и кръстопътна творба в развитието на писателката.
312 pages, Paperback
First published January 1, 1987
3 people are currently reading
130 people want to read
About the author
Свобода Бъчварова
12 books36 followersСвобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
October 30, 2023
Най-слабата книга в поредицата до тук! :(
Събитията в България от периода 1924 до 1930 година са разгледани изключително едностранчиво през пречупената светлина на рубинената петолъчка.
Тази тенденция продължава още от предната книга.
Обяснено е например, как е потушено войнишкото въстание, но не и кой и защо го е провокирал и как този метеж за малко не унищожава държавата ни - Сърбия, Гърция и Румъния са били готови да ни разпарчетосат и унищожат завинаги. Спасяват ни героите от Дойран, разбили многократно превъзхождащите ги войски и окупацията на по-голямата част от страната ни е предотвратена. Друг неочакван за нас герой се оказва американския президент Удроу Уилсън, категорично противопоставил се на планираното от хиените около нас разкъсване на България!
Мимоходом се споменава за потушаването на Септемврийското въстание, което в същността си е метеж планиран, платен и ръководен от безродници на служба на СССР, в опит да се наложи кървав болшевишки режим. Които предварително са знаели, че няма как да стане, но че ще има реки от кръв не ги е притеснявало никак. Все пак, още в самото начало, те са се изнесли предвидливо в Югославия и са оставили наивните селяци и фанатиците последвали ги, да се оправят сами.
В ето тази документална книга, могат да се прочетат за зверствата и кражбите на комунистите по време на няколкодневното им завзимане на властта:
http://www.sitebulgarizaedno.com/inde...
По същия начин ще избиват и грабят, без съд и присъда след преврата от 1944 година, но този път под благото наблюдение и с помощ от окупиралата ни Червена армия.
За авторката е в реда на нещата да бъде застрелян генерал, герой от войните за национално освобожедние и на опелото му да бъде взривена църква пълна с достойни българи!?! Атентат извършен от червени терористи, платен от чужда държава, акт изумяващ със своята жестокост и циничност - жертвата е убита, за да може да бъде унищожен цветът на нацията, начело с царя и власта да се поеме от червените безродници.
Подробно е описано бесенето на трима от заловените заговорници и как не било ок, това да се случва в европейска държава през ХХ век... Обикновен двоен стандарт, чисто по съветски.
После се набляга на белия терор, все едно е някакво безпричинно събитие, а не пряк резултат от по-горното. Няма да се спирам и аз на този период, вече има достатъчно обективна литература, за да могат да се запознаят с фактите интересуващите се.
Банката на Скарлатов продължава развитието си, непрекъснато в оплетени и сложни отношения с Карасулиев, докато след крахът на световните борси почти всичко е съсипано и трябва да се бори отчаяно за оцеляването си.
Интересно е да се проследи и решението на проблемите ѝ от Борис Скарлатов.
Все пак е добро четиво, продължавам с последната, пета част.
P.S. Ако някой се чуди защо Симеон е такова отвратително изчадие, отговора се крие в наследствеността и в образа на дядо му - Фердинанд.
И за къде сме ний без Ванга, питам аз и отговор не искам! :)
Събитията в България от периода 1924 до 1930 година са разгледани изключително едностранчиво през пречупената светлина на рубинената петолъчка.
Тази тенденция продължава още от предната книга.
Обяснено е например, как е потушено войнишкото въстание, но не и кой и защо го е провокирал и как този метеж за малко не унищожава държавата ни - Сърбия, Гърция и Румъния са били готови да ни разпарчетосат и унищожат завинаги. Спасяват ни героите от Дойран, разбили многократно превъзхождащите ги войски и окупацията на по-голямата част от страната ни е предотвратена. Друг неочакван за нас герой се оказва американския президент Удроу Уилсън, категорично противопоставил се на планираното от хиените около нас разкъсване на България!
Мимоходом се споменава за потушаването на Септемврийското въстание, което в същността си е метеж планиран, платен и ръководен от безродници на служба на СССР, в опит да се наложи кървав болшевишки режим. Които предварително са знаели, че няма как да стане, но че ще има реки от кръв не ги е притеснявало никак. Все пак, още в самото начало, те са се изнесли предвидливо в Югославия и са оставили наивните селяци и фанатиците последвали ги, да се оправят сами.
В ето тази документална книга, могат да се прочетат за зверствата и кражбите на комунистите по време на няколкодневното им завзимане на властта:
http://www.sitebulgarizaedno.com/inde...
По същия начин ще избиват и грабят, без съд и присъда след преврата от 1944 година, но този път под благото наблюдение и с помощ от окупиралата ни Червена армия.
За авторката е в реда на нещата да бъде застрелян генерал, герой от войните за национално освобожедние и на опелото му да бъде взривена църква пълна с достойни българи!?! Атентат извършен от червени терористи, платен от чужда държава, акт изумяващ със своята жестокост и циничност - жертвата е убита, за да може да бъде унищожен цветът на нацията, начело с царя и власта да се поеме от червените безродници.
Подробно е описано бесенето на трима от заловените заговорници и как не било ок, това да се случва в европейска държава през ХХ век... Обикновен двоен стандарт, чисто по съветски.
После се набляга на белия терор, все едно е някакво безпричинно събитие, а не пряк резултат от по-горното. Няма да се спирам и аз на този период, вече има достатъчно обективна литература, за да могат да се запознаят с фактите интересуващите се.
Банката на Скарлатов продължава развитието си, непрекъснато в оплетени и сложни отношения с Карасулиев, докато след крахът на световните борси почти всичко е съсипано и трябва да се бори отчаяно за оцеляването си.
Интересно е да се проследи и решението на проблемите ѝ от Борис Скарлатов.
Все пак е добро четиво, продължавам с последната, пета част.
P.S. Ако някой се чуди защо Симеон е такова отвратително изчадие, отговора се крие в наследствеността и в образа на дядо му - Фердинанд.
И за къде сме ний без Ванга, питам аз и отговор не искам! :)
May 1, 2017
Четвъртата част от поредицата определено не ми хареса. Половината от нея се занимава изцяло с описание на политическите събития в България след първата световна война и царско-военният терор, а другата половина с личния живот на главния герой банкера Скарлатов, семейството, приятелите и сподвижниците му (като последните са по-скоро едни и същи хора, защото той като че ли няма никакви приятели, освен тия с които върти сделки през годините, а и те не са му точно приятели).
В книгата има съвсем малко от това, с което поредицата ме привлече и зариби и което е уникалното в нея - икономическият живот на България, търговията, сделките и финансово-политическите машинации.
В книгата има съвсем малко от това, с което поредицата ме привлече и зариби и което е уникалното в нея - икономическият живот на България, търговията, сделките и финансово-политическите машинации.
October 14, 2015
Като изчета и последната ще напиша едно наистина сериозно ревю, защото тази много добра поредица е незаслужено забравена.
May 10, 2018
Богатите не ги убиват: http://knigolandia.info/book-review/z...
“Гонитбата” е четвърта част от големия опус на Свобода Бъчварова. След “Земя за прицел”, “Наследникът” и “Изборът”, които ни преведоха през годините около Първата световна война, сега следва най-страшното българско десетилетие – 20-те години на XX век. Най-вълчото време, братоубийствено, безумно, кърваво и зло до оскотяване. Борис Скарлатов вече окончателно се е превърнал в баща си – слял се е с Банката, погребал е завинаги любовта – и я замества с ерзац, не успява да съгради връзка с дъщеря си, точно както някога беше отчужден до болка със Скарлатов-старши. А времената са страшни и за богатите, и за бедните, за всички – и макар цитатът, който използвах за заглавие на ревюто, да пронизва като с нож сред една от най-страшните сцени, да е валиден за неговото физическо оцеляване, то душата му вече отдавна е премазана.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/z...
“Гонитбата” е четвърта част от големия опус на Свобода Бъчварова. След “Земя за прицел”, “Наследникът” и “Изборът”, които ни преведоха през годините около Първата световна война, сега следва най-страшното българско десетилетие – 20-те години на XX век. Най-вълчото време, братоубийствено, безумно, кърваво и зло до оскотяване. Борис Скарлатов вече окончателно се е превърнал в баща си – слял се е с Банката, погребал е завинаги любовта – и я замества с ерзац, не успява да съгради връзка с дъщеря си, точно както някога беше отчужден до болка със Скарлатов-старши. А времената са страшни и за богатите, и за бедните, за всички – и макар цитатът, който използвах за заглавие на ревюто, да пронизва като с нож сред една от най-страшните сцени, да е валиден за неговото физическо оцеляване, то душата му вече отдавна е премазана.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/z...
February 22, 2020
Четвъртата книга от поредицата беше по-различна. С напредване на действието, както и с напредването на живота на Борис Скарлатов, размислите станаха по-дълбоки и причинно-следствените връзки – по-сложни и косвени.
В „Гонитбата“ имаше много повече политика отколкото икономика. От откъслечните ми познания по история имам усещането, че историята е малко едностранчива с твърде силен фокус върху белия терор, но не бих се учудил, ако това е било изискване книгата да бъде издадена преди 1989-а. Същото важи и за някои анти-капиталистически съждения на Скарлатов. Не знам дали той остарява или Свобода Бъчварова леко сменя курса:
„Всеки опит да се въздейства върху икономическите закони води до крах. Единственото, което ти остава, е да се съобразяваш и да ги използваш. Но капитализмът винаги е искал и вярвал, че може да ги управлява. И тази идея е струвала твърде много преди всичко на хората, а не на пророците, които ги заблуждават, защото народите са тези, които в крайна сметка плащат заблудите.“
И все пак имаше интересни описания на важни политически и финансови трансформации от средата на 20-те години като много по-силната взаимосвързаност в световен мащаб, по-достъпния финансов пазар и като резултат много по-безскрупулната игра. Всичко това на фона на гладните след първата световна война народи, отворени към всяка идея, която ще им даде по-добър живот.
В личен план Скарлатов най-после осъзнава по-дълбоко последствията от това банката винаги да е заемала 110% от вниманието му. Май се очаква да му съчувстваме, но ми е трудно. Уж толкова добре разбира хората, а има такъв огромен пропуск за самия себе си. Добре, че поне е реалист и знае с какво да се примири и какво да тръгне да променя.
В „Гонитбата“ имаше много повече политика отколкото икономика. От откъслечните ми познания по история имам усещането, че историята е малко едностранчива с твърде силен фокус върху белия терор, но не бих се учудил, ако това е било изискване книгата да бъде издадена преди 1989-а. Същото важи и за някои анти-капиталистически съждения на Скарлатов. Не знам дали той остарява или Свобода Бъчварова леко сменя курса:
„Всеки опит да се въздейства върху икономическите закони води до крах. Единственото, което ти остава, е да се съобразяваш и да ги използваш. Но капитализмът винаги е искал и вярвал, че може да ги управлява. И тази идея е струвала твърде много преди всичко на хората, а не на пророците, които ги заблуждават, защото народите са тези, които в крайна сметка плащат заблудите.“
И все пак имаше интересни описания на важни политически и финансови трансформации от средата на 20-те години като много по-силната взаимосвързаност в световен мащаб, по-достъпния финансов пазар и като резултат много по-безскрупулната игра. Всичко това на фона на гладните след първата световна война народи, отворени към всяка идея, която ще им даде по-добър живот.
В личен план Скарлатов най-после осъзнава по-дълбоко последствията от това банката винаги да е заемала 110% от вниманието му. Май се очаква да му съчувстваме, но ми е трудно. Уж толкова добре разбира хората, а има такъв огромен пропуск за самия себе си. Добре, че поне е реалист и знае с какво да се примири и какво да тръгне да променя.
June 4, 2018
Свобода Бъчварова продължава да съживява миналото по удивителен начин в тази четвърта книга от монументалното си петокнижие. Потушаването на Септемврийското въстание, ужасяващият атентат в църквата "Св. Неделя", последвалият терор и масовите убийства на хора без съд и присъда, надвисналата икономическа криза - едно десетилетие, наситено със събития, изправя рамене пред читателя с всичките си нюанси.
Къде е Борис Скарлатов, ще се запитате... Неговият образ е изминал целия път от противопоставянето с именития си баща до пълното припокриване с него. Онзи Борис Скарлатов, който познавахме от първия роман, в средата на 20-те години отново е на сцената в лицето на своя син - овладял финансовите инструменти на своята банка до съвършенство, с хладен ум, могъща решителност, но заплатил за всичко това с цената на личния си живот. Загубил жена си, загубил връзка с почти всичките си приятели, Скарлатов не ��спява да изгради връзка дори със собствената си дъщеря. Може би времето е такова - време, в което ще трябва да се изправи сам срещу огромните предизвикателства, надвиснали над главата му. Може би в тази "гонитба" ще трябва да се докаже гения на Борис Скарлатов. Финалът на книгата говори именно за този подход на Свобода Бъчварова - да изправи своя герой на ръба на пропастта, да тества лимитите му, да го остави въоръжен само със своя ум срещу много по-силен и организиран противник... Но нека не открехваме отсега завесата на този финал...
Пълното ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Къде е Борис Скарлатов, ще се запитате... Неговият образ е изминал целия път от противопоставянето с именития си баща до пълното припокриване с него. Онзи Борис Скарлатов, който познавахме от първия роман, в средата на 20-те години отново е на сцената в лицето на своя син - овладял финансовите инструменти на своята банка до съвършенство, с хладен ум, могъща решителност, но заплатил за всичко това с цената на личния си живот. Загубил жена си, загубил връзка с почти всичките си приятели, Скарлатов не ��спява да изгради връзка дори със собствената си дъщеря. Може би времето е такова - време, в което ще трябва да се изправи сам срещу огромните предизвикателства, надвиснали над главата му. Може би в тази "гонитба" ще трябва да се докаже гения на Борис Скарлатов. Финалът на книгата говори именно за този подход на Свобода Бъчварова - да изправи своя герой на ръба на пропастта, да тества лимитите му, да го остави въоръжен само със своя ум срещу много по-силен и организиран противник... Но нека не открехваме отсега завесата на този финал...
Пълното ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
January 20, 2018
Превъзходната поредица на Свобода Бъчварова завладя съзнанието ми, и само за няколко дни си наложих да прочета историята на Борис Скарлатов, като гладен вълк в кошара. Изкусно увлекателен и завладяващ. Майстор на перото, Свобода Бъчварова описва истории, които дори и през 21-и век се повтарят в нашата страна, бед съществени разлики. Горещо препоръчвам на всеки желаещ да се зарови в историята на капитала в България от началото на 20-и век.
March 14, 2018
Всяка книга от поредицата е по-добра от предишната!
October 31, 2018
По-добра от предните, най-малкото заради стандартно построеният сюжет с кулминация и развръзка. Продължават си и слабостите от предишните части обаче - най-вече в развитието на героите.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews