What do you think?
Rate this book
Земя за прицел #5
Земя за прицел: Жребият
Великолепен и ерудиран разказ за най-богатите хора в България през първата половина на ХХ век.
Можеш ли да се опълчиш на машината на властта и войната чрез "златните мостове", създавани от парите? Какво ти дават многото пари - много сила и власт, или много отговорност?
Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
В стремежа си към Истината ("който не тръгне след истината, той не може да бъде писател, да служи на човечеството") Свобода Бъчварова прекрачва границата на позволеното от най-бдителния литературен критик - партията, и в българската литература през последното десетилетие от "строителството на социализма" се появяват нееднозначните, сложни и противоречиви, но правдиви литературни образи на банкери и капиталисти, както и на държавници и политици, отговорни за националната съдба.
"Земя за прицел" е показателна за нарушаването на идеологическата дисциплинираност от някои български писатели през последното десетилетие от властовата хегемония на БКП. Тя е и кръстопътна творба в развитието на писателката.
Можеш ли да се опълчиш на машината на властта и войната чрез "златните мостове", създавани от парите? Какво ти дават многото пари - много сила и власт, или много отговорност?
Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
В стремежа си към Истината ("който не тръгне след истината, той не може да бъде писател, да служи на човечеството") Свобода Бъчварова прекрачва границата на позволеното от най-бдителния литературен критик - партията, и в българската литература през последното десетилетие от "строителството на социализма" се появяват нееднозначните, сложни и противоречиви, но правдиви литературни образи на банкери и капиталисти, както и на държавници и политици, отговорни за националната съдба.
"Земя за прицел" е показателна за нарушаването на идеологическата дисциплинираност от някои български писатели през последното десетилетие от властовата хегемония на БКП. Тя е и кръстопътна творба в развитието на писателката.
480 pages, Paperback
First published January 1, 1989
1 person is currently reading
173 people want to read
About the author
Свобода Бъчварова
12 books36 followersСвобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
October 31, 2023
Бъчварова е осмислила половин век от българската история, косвено прокарвайки паралели с последвалите 50 години социализъм. От силата на възрожденските идеали и краха им през първата сетивна война, през философията що е да си достоен човек и българин, та чак до днешния ден, за който много от героите, ситуациите и изводите са си все така валидни.
Главният герой е олицетворение на силния, независим, любопитен, безстрашен ум. Разумът е верен, но пък суров учител. Затова и малцина са в състояние да прежалят удобната си глупост, ограниченост или фанатизъм в негово име. Пълното отдаване на разума - както при Скарлатови - в крайна сметка разрушава сърцето и способността му да изпитва истинска любов, и прави човек дълбоко самотен. Единственото щастие остава трудът/ бизнесът и завоюваните победи. Дали обаче всички до една са си стрували?
Лесно е също да си властолюбец, лесно е да си фанатичен привърженик на дадена идея, лесно е да си жертва и вечно да се оплакваш от живота и да гледаш на всички като врагове. Лесно е да извлечеш изгода само за себе си, без да ти пука за другите. Лесно е е и да се хвърлиш да спасяваш света и да му налагаш справедливост, като не търсиш изгода за себе си. Макар и страшни, това са все еднозначни решения. Било то в името на религия, личен просперитет, изпълнение на национален идеал, идеология... От тази еднозначност се опитват да избягат Скарлатови, ползвайки разума си като везна за претегляне на правилно и грешно, изгодно и глупаво, принципно и конформистко. Така основават те своята скарлатовска религия на разума. Но дори тя със своята справедливост не успява да ги направи щастливи, просто им помага да изминат с достойнство пътя си, което съвсем не е малко.
Великолепна поредица!
Недостатъци:
1. Женските образи остават в сянка, еднопластови и неразвити. Светът в тези книги е само мъжки. Мястото на жената е край печката, тя няма думата. Яна се опитва да разчупи клишето, но и нейният образ е лишен от дълбочина.
2. Идеализация на индустриалния свят. Авторката слага често розовите очила, светът на индустрията и банките при всичките описани конфликти, е твърде безгрешен и невинен. Строителите на индустрията са били стабилни и по своему морални люде, особено първите, но далеч Не всички. Светът на Бъчварова е твърде пасторален, като загубен рай. А той просто е бил жив и интересен, сходен на днешния, и като него - с тъмни кътчета, алчност, екплоатация, измама, престъпления, които тук са посметени под килима.
Главният герой е олицетворение на силния, независим, любопитен, безстрашен ум. Разумът е верен, но пък суров учител. Затова и малцина са в състояние да прежалят удобната си глупост, ограниченост или фанатизъм в негово име. Пълното отдаване на разума - както при Скарлатови - в крайна сметка разрушава сърцето и способността му да изпитва истинска любов, и прави човек дълбоко самотен. Единственото щастие остава трудът/ бизнесът и завоюваните победи. Дали обаче всички до една са си стрували?
Лесно е също да си властолюбец, лесно е да си фанатичен привърженик на дадена идея, лесно е да си жертва и вечно да се оплакваш от живота и да гледаш на всички като врагове. Лесно е да извлечеш изгода само за себе си, без да ти пука за другите. Лесно е е и да се хвърлиш да спасяваш света и да му налагаш справедливост, като не търсиш изгода за себе си. Макар и страшни, това са все еднозначни решения. Било то в името на религия, личен просперитет, изпълнение на национален идеал, идеология... От тази еднозначност се опитват да избягат Скарлатови, ползвайки разума си като везна за претегляне на правилно и грешно, изгодно и глупаво, принципно и конформистко. Така основават те своята скарлатовска религия на разума. Но дори тя със своята справедливост не успява да ги направи щастливи, просто им помага да изминат с достойнство пътя си, което съвсем не е малко.
Великолепна поредица!
Недостатъци:
1. Женските образи остават в сянка, еднопластови и неразвити. Светът в тези книги е само мъжки. Мястото на жената е край печката, тя няма думата. Яна се опитва да разчупи клишето, но и нейният образ е лишен от дълбочина.
2. Идеализация на индустриалния свят. Авторката слага често розовите очила, светът на индустрията и банките при всичките описани конфликти, е твърде безгрешен и невинен. Строителите на индустрията са били стабилни и по своему морални люде, особено първите, но далеч Не всички. Светът на Бъчварова е твърде пасторален, като загубен рай. А той просто е бил жив и интересен, сходен на днешния, и като него - с тъмни кътчета, алчност, екплоатация, измама, престъпления, които тук са посметени под килима.
August 21, 2024
Не съм доволен от развитието на поредицата, предимно от последните две части. Нивото на текста пропада, омешана е вътре червена пропаганда с откровенни лъжи. Май и не би могло да е иначе, но съсипва края на иначе хубава като замисъл хроника...
Не знам защо, но повечето комунисти се обърнаха към религията след изтляването на скверните им и безродни идеали, сякаш непременно имат нужда да вярват в нещо, за да продължат някак да функционират. С това си залитане, авторката доста ми досади в края на книгата. Срещата с Дънов стои като кръпка мистицизъм, от която едва ли има нужда, както и срещата с Ванга, в една от предните части.
Сагата за Скарлатови е чудесен начин да се запознаят читателите с най-новата ни история в общ вид. Проблем е трактовката на събитията, доста едностранчиво и необективно са представени почти всички събития, което е нормално за периода на издаване, но днес има вече достатъчно документална литература, която по-достойно да освети този пореден злощастен епизод от българското минало.
Не ми хареса и как някак се претрупа края на повествованието, след 1945 година. Вероятно, с цел да се избегнат сравненията с настъпилата "народна власт", които определено не са в нейна полза.
Удовлетворен съм от гибелта на Брезов от ръцете на другите безродници, абсолютно реално и очаквано за мен. От щрихираните и клиширани съдби на останалите основни действащи лица също нямаше нужда, с нищо не допринесоха за развитието на поредицата.
На мнение съм, че Свобода Бъчварова е един от най-талантливите съвременни български автори и че произведенията ѝ ще я направят безсмъртна.
P.S. В тази част има и доста грешки в текста, дразни много!
Не знам защо, но повечето комунисти се обърнаха към религията след изтляването на скверните им и безродни идеали, сякаш непременно имат нужда да вярват в нещо, за да продължат някак да функционират. С това си залитане, авторката доста ми досади в края на книгата. Срещата с Дънов стои като кръпка мистицизъм, от която едва ли има нужда, както и срещата с Ванга, в една от предните части.
Сагата за Скарлатови е чудесен начин да се запознаят читателите с най-новата ни история в общ вид. Проблем е трактовката на събитията, доста едностранчиво и необективно са представени почти всички събития, което е нормално за периода на издаване, но днес има вече достатъчно документална литература, която по-достойно да освети този пореден злощастен епизод от българското минало.
Не ми хареса и как някак се претрупа края на повествованието, след 1945 година. Вероятно, с цел да се избегнат сравненията с настъпилата "народна власт", които определено не са в нейна полза.
Удовлетворен съм от гибелта на Брезов от ръцете на другите безродници, абсолютно реално и очаквано за мен. От щрихираните и клиширани съдби на останалите основни действащи лица също нямаше нужда, с нищо не допринесоха за развитието на поредицата.
На мнение съм, че Свобода Бъчварова е един от най-талантливите съвременни български автори и че произведенията ѝ ще я направят безсмъртна.
P.S. В тази част има и доста грешки в текста, дразни много!
February 12, 2023
След тази поредица трудно ще посегна към българска книга за известно време. Едва ли бих могла да се надявам да намеря подобен интелигентен, разнолик, фин и добър роман. Има разсъждения, които не съм сигурна доколко споделям, но това по никакъв начин не отнема от литературните му качества.
October 1, 2018
В тази страна всеки те дави и едновременно ти е спасител: http://knigolandia.info/book-review/z...
Банкерът Борис Скарлатов вече окончателно се е превърнал в копие на баща си – това, което едно време го ужасяваше. Разделил се е с всичките си илюзии след годините битки, победи и загуби, надлежно описани в предишните книги. Останала му е дъщеря му, която обаче ще го отведе до входа на ада и отвъд него, след като му се налага да иде в Райха, за да я спаси. И да научи истини, за които далеч не е готов. Някогашните му противници сега са му близки – а някогашните партньори са върли врагове. Задаващата се война поляризира страната, задават се печалби за едни и огромни загуби за други – а далеч напред Скарлатов вижда най-голямата загуба за цялата държава.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/z...
Банкерът Борис Скарлатов вече окончателно се е превърнал в копие на баща си – това, което едно време го ужасяваше. Разделил се е с всичките си илюзии след годините битки, победи и загуби, надлежно описани в предишните книги. Останала му е дъщеря му, която обаче ще го отведе до входа на ада и отвъд него, след като му се налага да иде в Райха, за да я спаси. И да научи истини, за които далеч не е готов. Някогашните му противници сега са му близки – а някогашните партньори са върли врагове. Задаващата се война поляризира страната, задават се печалби за едни и огромни загуби за други – а далеч напред Скарлатов вижда най-голямата загуба за цялата държава.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/z...
January 14, 2020
"3емя за прицел" е серия от пет романа. Ако потърсим подобна структура (роман поредица) в нашата литература, вероятно ще се досетим за тетралогията на Фани Попова-Мутафова за Асеневци, на Антон Дончев за Аспарух и за Самуил, за шесттомника на Георги Караславов "Обикновени хора", а и за тетралогията на Димитър Талев.
Струва ми се, че творчеството на Свобода Бъчварова се радва на читателски интерес, въпреки че години наред е пренебрегвано от критиката и литературните среди, главно, защото авторката сякаш е приемана предимно като кинодраматург, при което се пропускат идейните и художествени особености на нейните романи.
Петте романа проследяват историческото развитие на България, току-що освободена от османска власт и започваща стремглаво про-европейското си развитие, което я превръща в земя за прицел, земя на интереси, на сделки, на международни тайни договорки. Свобода Бъчварова разказва с богат език и историческа достоверност, съвсем леко подправена с художественост.
Поредицата се фокусира върху изграждането и проследяването на историята и съдбата на банкерите Скарлатови, неразривно свързани и определени от развитието и съдбата на тяхната търговско-индустриална банка. Слабост на романите са бегло развитите образи, съпътстващи живота и дейността на сина и бащата. Дори образите на любимата, съпругата, майката и дъщерята остават някак стерилни и бледи на фона на разгърнатия и обстоятелствен авторов изказ.
Поредицата има и други слабости, свързани главно с хиперболизирания образ на банковата сфера и индустриалното развитие на България в този период от историята, които обаче дори не бих си позволила да коментирам на фона на мащабния труд, който със сигурност е достатъчно правдив и задълбочен и заема достойно място в българската следосвобожденска литература.
Струва ми се, че творчеството на Свобода Бъчварова се радва на читателски интерес, въпреки че години наред е пренебрегвано от критиката и литературните среди, главно, защото авторката сякаш е приемана предимно като кинодраматург, при което се пропускат идейните и художествени особености на нейните романи.
Петте романа проследяват историческото развитие на България, току-що освободена от османска власт и започваща стремглаво про-европейското си развитие, което я превръща в земя за прицел, земя на интереси, на сделки, на международни тайни договорки. Свобода Бъчварова разказва с богат език и историческа достоверност, съвсем леко подправена с художественост.
Поредицата се фокусира върху изграждането и проследяването на историята и съдбата на банкерите Скарлатови, неразривно свързани и определени от развитието и съдбата на тяхната търговско-индустриална банка. Слабост на романите са бегло развитите образи, съпътстващи живота и дейността на сина и бащата. Дори образите на любимата, съпругата, майката и дъщерята остават някак стерилни и бледи на фона на разгърнатия и обстоятелствен авторов изказ.
Поредицата има и други слабости, свързани главно с хиперболизирания образ на банковата сфера и индустриалното развитие на България в този период от историята, които обаче дори не бих си позволила да коментирам на фона на мащабния труд, който със сигурност е достатъчно правдив и задълбочен и заема достойно място в българската следосвобожденска литература.
April 23, 2021
Много ми е трудно да пиша за тази творба в 5 тома. И не защото обемът е голям, а защото самата творба е много, много голяма. Ако реших все пак да го направя, то е защото си мисля, че е възможно да има и други читатели като мен, които не са попаднали още на книгите и просто ми се иска да насоча вниманието им към тях. Защото прочитането страшно много си заслужава! Но имайте предвид, че всичко, което ще кажа, е само бледо отражение, маркиране, на онова, което наистина съдържа произведението. :) Как се обяснява нещо, когато самото то дава отговори :) Със сигурност още дълго ще има да премислям и да препрочитам.
Рядко попадам на книги, в които да ми хареса вси-чко!
Историческият период: от ранните години на царуването на Фердинанд до началните години на соца.
Място на действието: главно България, но също и държави в централна Европа и Балканите.
Сюжетна линия: проследява живота семейство Скарлатови. Четох, че прототип на главния герой е банкерът Атанас Буров.
Вероятно дори само това е достатъчно, за да събуди интерес, но лично за мен най-интригуващи бяха посланията, различните идеи и гледни точки, развивани в книгата, взаимовръзките, логиката на историческите процеси, гледани както през общоисторическа призма, така и през финансово-стопанска. Въпреки очевидната ерудиция, с която пише Бъчварова, книгите са много леки за четене, изчистени. Да напишеш толкова всеобхватна епопея, без да се изкушиш от използването на различни литературни похвати и "трикове", да ползваш непретенциозен език, просто да разказваш, да предадеш внушенията чрез мислите и действията на героите, е територия на наистина големите писатели!
Хареса ми много изграждането на образите и особено на Борис Скарлатов-син. Метаморфозите, през които преминава в отделните периоди от живота си и начинът, по който го прави, с огромна честност пред себе си. Едно гордо достойнство, което запазва до края на живота си.
Особено много ми хареса и как, за разлика от доста други български исторически романи, е поставен акцент върху разума, интелекта, а патриотизмът е не просто емоция, той се изразява в действия, целенасочени, понякога с ефект, отложен във времето и главното, в повечето случаи лежащи върху настоящето и бъдещото стопанско и социо-културно развитие на държавата, не върху бойни (революционни) победи.
Стойността на тези романи е и над-литературна. Историческите закономерности, политическите игри, както и значението на финансите в контекста на държавата са неща, безспорно, фундаментални въобще за изграждането на пълното схващане на социалните процеси и напредъка (или липсата на такъв) на една държава. Мисля си, че няма друга художествена творба в българската литература, която да хвърля светлина едновременно, интегрирано, върху толкова много аспекти и да дава толкова добра обща картина.
Та, ако и вие сте пропуснали досега да прочетете "Земя за прицел" и всичко това ви е интересно, изобщо не се чудете :) Великолепна поредица!
Рядко попадам на книги, в които да ми хареса вси-чко!
Историческият период: от ранните години на царуването на Фердинанд до началните години на соца.
Място на действието: главно България, но също и държави в централна Европа и Балканите.
Сюжетна линия: проследява живота семейство Скарлатови. Четох, че прототип на главния герой е банкерът Атанас Буров.
Вероятно дори само това е достатъчно, за да събуди интерес, но лично за мен най-интригуващи бяха посланията, различните идеи и гледни точки, развивани в книгата, взаимовръзките, логиката на историческите процеси, гледани както през общоисторическа призма, така и през финансово-стопанска. Въпреки очевидната ерудиция, с която пише Бъчварова, книгите са много леки за четене, изчистени. Да напишеш толкова всеобхватна епопея, без да се изкушиш от използването на различни литературни похвати и "трикове", да ползваш непретенциозен език, просто да разказваш, да предадеш внушенията чрез мислите и действията на героите, е територия на наистина големите писатели!
Хареса ми много изграждането на образите и особено на Борис Скарлатов-син. Метаморфозите, през които преминава в отделните периоди от живота си и начинът, по който го прави, с огромна честност пред себе си. Едно гордо достойнство, което запазва до края на живота си.
Особено много ми хареса и как, за разлика от доста други български исторически романи, е поставен акцент върху разума, интелекта, а патриотизмът е не просто емоция, той се изразява в действия, целенасочени, понякога с ефект, отложен във времето и главното, в повечето случаи лежащи върху настоящето и бъдещото стопанско и социо-културно развитие на държавата, не върху бойни (революционни) победи.
Стойността на тези романи е и над-литературна. Историческите закономерности, политическите игри, както и значението на финансите в контекста на държавата са неща, безспорно, фундаментални въобще за изграждането на пълното схващане на социалните процеси и напредъка (или липсата на такъв) на една държава. Мисля си, че няма друга художествена творба в българската литература, която да хвърля светлина едновременно, интегрирано, върху толкова много аспекти и да дава толкова добра обща картина.
Та, ако и вие сте пропуснали досега да прочетете "Земя за прицел" и всичко това ви е интересно, изобщо не се чудете :) Великолепна поредица!
March 27, 2018
Тежка, но стойностна поредица. С много истини и до днес.
October 30, 2022
Тези няколко десетилетия, в които са събрани неизмерими по дълбочина трагедии за нашата страна, малцина могат да разкажат.
Книгите са за стремежа към съзидание, трупане, създаване на традиции и желанието да оставиш наследство, последвани от рисковете, разрушения, неумолимата зависимост от повратностите на политиката, метежите и сляпата воля на тълпите. Хубавото е, че на финала виждаме и смирението, спокойствието и метафизическата увереност, че краят може и да не е край.
В последните две части ми се стори, че остротата и дълбочината на характерите се губи. Че събитийният ход е много по-динамичен от възможностите на повествованието да следва своя собствен аналитичен ход.
Впечатляваща е ерудицията на Свобода Бъчварова, тя дава възможност през нейния ум да се опознаят неочаквани аспекти - философия, финанси, история, политика, дори природа. Благодарна съм за времето, което отделих на петте книги.
Книгите са за стремежа към съзидание, трупане, създаване на традиции и желанието да оставиш наследство, последвани от рисковете, разрушения, неумолимата зависимост от повратностите на политиката, метежите и сляпата воля на тълпите. Хубавото е, че на финала виждаме и смирението, спокойствието и метафизическата увереност, че краят може и да не е край.
В последните две части ми се стори, че остротата и дълбочината на характерите се губи. Че събитийният ход е много по-динамичен от възможностите на повествованието да следва своя собствен аналитичен ход.
Впечатляваща е ерудицията на Свобода Бъчварова, тя дава възможност през нейния ум да се опознаят неочаквани аспекти - философия, финанси, история, политика, дори природа. Благодарна съм за времето, което отделих на петте книги.
March 29, 2020
Последната, пета книга от поредицата „Земя на прицел“ е книга за личните равносметки на Скарлатов, книга за мъчителият път на Европа към фашизма и после комунизма, книга в която Свобода Бъчварова дава пълна свобода на възгледите са икономиката и политиката.
Идеологията и начинът на мислене бяха част и от предишните книги, но сега авторката дорисува пълната картина и обобщава всичко – с какво се идентифицира той, до какви изботи води това, как се вписва в текущата политическа реалност, каква е ролята на хората (Яна, домашните и приятелите) в живота му. Доволен съм от дълбочината и обхвата на образа, разбира се с уловката, че е по-скоро прото-герой – не очаквам някой да е толкова рационален или прозорлив в истинския живот. Появата на Дънов определено не беше добре-дошла, но тази част ще се направя, че съм я проспал :-)
Размислите на Свобода Бъчварова за капитализма, личната собственост, фашизма и комунизма бяха интересно, но далеч по-наивни и плитки от образа на банкера. Изглеждаше сякаше се опитва да е безпристрастна и да покаже всички ъгли, но уклонът към Айн Ранд си личеше и с това и идеализираният образ на индустрията като единствен път към прогреса на човечеството.
И накрая, мястото на България като връзката между съдбите на Скарлатов и на света. В петата книга много повече исторически събития бяха обяснени с народопсихология и генерализации: смели войни, некадърни политици, твърде търпелив народ, покварени и уплашени чорбаджии.
Завършвам поредицата с много нови познания по съвременна българска история, с повече въпроси отколкото отговори и със завишена консумация на кафе и коняк.
Идеологията и начинът на мислене бяха част и от предишните книги, но сега авторката дорисува пълната картина и обобщава всичко – с какво се идентифицира той, до какви изботи води това, как се вписва в текущата политическа реалност, каква е ролята на хората (Яна, домашните и приятелите) в живота му. Доволен съм от дълбочината и обхвата на образа, разбира се с уловката, че е по-скоро прото-герой – не очаквам някой да е толкова рационален или прозорлив в истинския живот. Появата на Дънов определено не беше добре-дошла, но тази част ще се направя, че съм я проспал :-)
Размислите на Свобода Бъчварова за капитализма, личната собственост, фашизма и комунизма бяха интересно, но далеч по-наивни и плитки от образа на банкера. Изглеждаше сякаше се опитва да е безпристрастна и да покаже всички ъгли, но уклонът към Айн Ранд си личеше и с това и идеализираният образ на индустрията като единствен път към прогреса на човечеството.
И накрая, мястото на България като връзката между съдбите на Скарлатов и на света. В петата книга много повече исторически събития бяха обяснени с народопсихология и генерализации: смели войни, некадърни политици, твърде търпелив народ, покварени и уплашени чорбаджии.
Завършвам поредицата с много нови познания по съвременна българска история, с повече въпроси отколкото отговори и със завишена консумация на кафе и коняк.
August 26, 2016
Достоен завършек на поредицата.
Съжалявам и за съдбата на еидн от най-видините ни банкери - Атанас Буров, прототип на Скарлатов, безсмилено убит от комунистите.
Книгата ми дойде точно навреме. Има много интересни разсъждения за бизнеса, за начина на работа като размисли на главния герой. И показва и явното му неразбиране от останалите, които мислят само за днес, най-много за утре.
Прочетете цялата поредица, някога сме имали истински банкери и индустриалци!
И истински писатели!
Съжалявам и за съдбата на еидн от най-видините ни банкери - Атанас Буров, прототип на Скарлатов, безсмилено убит от комунистите.
Книгата ми дойде точно навреме. Има много интересни разсъждения за бизнеса, за начина на работа като размисли на главния герой. И показва и явното му неразбиране от останалите, които мислят само за днес, най-много за утре.
Прочетете цялата поредица, някога сме имали истински банкери и индустриалци!
И истински писатели!
July 28, 2024
Прекрасна книга и още по-прекрасна поредица! Ако някой все още се колебае, направо да я започва. Невероятен похлед на главният герой върху психологията и нрава на българският народ. Докато я четях през цялото време виждах днешното съвремие. За съжаление след толкова години хората като Буров все още " се качват на влаковете" и бягат, а остават тези, които ламтят за власт и пари.
January 14, 2019
Продължават слабостите от предишните книги от поредицата, но тук вече разтеглени на над 3-400 страници.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews