Ана Дюлгерова

by Яна Язова

Първият роман на Яна Язова излиза през 1936 г., а след две години претърпява второ издание. Преиздаването му сега не е само акт на възкресяване на един текст или реверанс към авторката. Конфликтите в романа са живи и днес.

Сантименталният на пръв поглед сюжет на „Ана Дюлгерова“ крие неочаквани изненади за читателя, пък и му помага по-неусетно да вникне в тревожното чувство на неудовлетвореност, което, за жалост, и днес е определящо. Само че сега много от връстниците на Ана Дюлгерова предпочитат да напуснат страната, вместо да постъпват като нея, или да се борят за промяна. Яна Язова убедително поставя най-опасната диагноза: когато народът е толкова уморен, че няма сила да направи решителната крачка, пада в краката на всеки нов измамник, представящ се за Месия.

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature, Classics

192 pages, Paperback

First published January 1, 1936

About the author

Яна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.

Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.

В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.

В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Reviews

[Александър · Rating 4 out of 5]

Никога няма да спра да твърдя, че Яна Язова е един от най-любимите ми български писатели. Този роман го започнах импулсивно, но въпреки наивния си, донякъде, сюжет, ме накара отново да си припомня защо толкова много харесвам авторката.
Историята ми хареса, породи в мен емпатия и стила на Язова отново ме върна към онези вълшебни моменти, когато я открих като автор.
Само мога да продължа да се влюбвам все повече в изразяването на тази жена, защото смело отправя смислени и красиви изречения и идеи към читателя, които го карат да спре и отново да ги препрочете.
Оставам с добри чувства към този първи, на авторката, роман.

[Plamena Kozhuharova · Rating 4 out of 5]

Първа и дълго чакана среща с прозата на Яна Язова. Няма да се хващам за сюжета, виждам, че доста е коментирано по него - колко наивен и тривиален е, как в голяма степен съдържа автобиографични елементи и как това донякъде изкривява героите в романа, които са осъждани или оправдавани според нагласите на самата авторка, пренесени от нейната лична история. Наистина е така. Независимо от това обаче, намирам за невероятно впечатляващо самото писане на Язова, нейния модернистичен (за периода) изказ, повествованието, което леко те носи през историята, интензивното описание на състоянията, през които героите минават, дълбочината на техните изживявания.

Един от основните акценти в света на Ана е тоталната апатия, животът, закотвен на място, което не предлага нищо, освен безсмислената рутина на дните, без шанс за емоция и приключение, каквито всеки млад човек инстинктивно жадува. Живот, който следва своя установен ред и течение, така както Марица неизменно тече под прозорците на къщата на Дюлгерови, с осезаемата липса на контекст, в който човек може да мечтае и да последва мечтите си. В този смисъл рязката промяна (съдбоносната среща), настъпила в живота на Ана, е съвсем естествено да предизвика неподозирано окриление и такава страшна амплитуда на емоциите и настроенията, каквито тя достига. На моменти ми напомняше на Ема Бовари, и при нея имаше такъв силен сблъсък между блянове и реалност, който може да прекърши духа на човек. Затова и описанието на всички изживявания, мисли и чувства не ми беше пресилено, макар на първо четене да изглежда твърде страстно и нереалистично. Краят ми се стори банален, през цялото време имах усещането, че събитията ще претърпят друг развой, но това е субективно и не толкова съществено. Важното е, че през повечето време историята на Ана и нейните близки се развива достатъчно интензивно и интуитивно, за да задържи интереса до последната страница на този кратък роман.

Явно е, че Яна Язова е имала необходимостта да разкаже точно тази (донякъде) своя история, но за мен лично е още по-явно, че стремежът ѝ се простира много над това, а именно - в опита да създаде модернистична творба, която да се доближава до големите европейски произведения от този период. Опит едва първи, но съвсем успешен.

[Ty-Orion · Rating 2 out of 5]

Доста наивна и сантиментална история за влюбване с голяма възрастова разлика, вдъхновена от личния живот на авторката и връзката ѝ с проф. Балабанов. Творбата е много незряла и е изпълнена с тийнейджърски вълнения и размисли, които ми бяха досадни. Когато човек е млад си мисли, че е много уникален, че всичко, което му се случва, е невероятно и единствено, че е заобиколен от глупави и недостойни хора, които не разбират него и идеалите му... но е по-добре тези невероятни идеи да си останат нейде из дневничетата, а не да бъдат публикувани, защото са смешни.

Силно впечатление ми направи силната злобица, която Язова насочва към съпругите - тези "увехнали, боядисани и фалшиви" същества, които са само пречка за прекрасните си мъже. Мъжете изневеряват, защото са неразбрани вкъщи. Старите жени са студени харпии. Вечните клишета на извънбрачните връзки - аз не спя с жена си, тя не ме разбира, а ти си тъй прекрасна и разбираща...

Не ми остава нищо друго освен да събера 2+2 и да стигна до извода, че това не е същинска книга, а е една лична вендета срещу жената на Балабанов, отмъстително натриване на носа на противницата, победоносна ария на млада любовница, възтържествувала над увяхналата глупачка, недостойна за този прекрасен мъж. :) Под всичко това кипи талант, но темата и внушенията са толкова глупави, незрели и наивни, че никакво количество талант не може да внесе смисъл и ред в разказа.

[Anastasiya Georgieva · Rating 5 out of 5]

Книгата е дебютна в творчеството на Яна Язова, авторката все още не е утвърдила своя стил. Сюжетът на "Ана Дюлгерова", макар и безспорно сантиментален и по детски откровен, е поднесен по един деликатен и затрогващ начин. Като за първа творба и писана от авторката, когато е била едва на 23 години, книгата има своите достойнства.

P.S. - А уводните думи към романа несъмнено са едни от най-очарователните изречения, писани някога за любимия Пловдив.

[Yoana · Rating 3 out of 5]

През моите очи на човек от 21 век драмата изглежда малко измислена, но вероятно през 30те години на миналия век тези обстоятелства са били предостатъчни да я предизвикат. Сюжетът е прост: явно страдащо от депресия провинциално момиче се влюбва безумно в световноизвестен музикант и открива смисъла на живота. Почти всичко в описанията на чувствата й и начина, по който се трансформира заради тази среща и тази любов, звучи много автентично, макар и предадено с прекомерно сантиментален език (според мен).

Особено много оценявам това, че въпреки че двамата имат само 2 дни заедно, на тези два дни е отделено много място и са запълнени с дълги и сериозни разговори. Такава внезапна любов рядко се ражда от любезности и разговори за времето. А те имат и друга функция: освен че предоставят задоволителна основа за зараждането на чувства между двамата, те внасят допълнителен тематичен слой в романа, който е политически, смел в желанието си дефинира съвременността на авторката и искрено, запалено ангажиран. След тези пасажи се избистря и цялостния идеологически замисъл на творбата.

Стилът е неравен и поради това на места е трудно да се следи действието. Но все пак романът е писан, когато писателката е на 23 години, така че това не е отражение на таланта й.

ETA, защото забравих да добавя: любовната история между Ана и Дионисов съдържа някои много осветляващи (макар и напълно непреднамерени, сигурна съм) обяснения за това как двайсетинагодишни жени биват завлечени в "романси" с гнусни старци. Например тези цитати: "Ана въздъхна. Чувстваше се като жена, като нещо скъпоценно и нежно, към което се протяга ръката на голям и силен мъж". Желанието да получиш признание, че си жена, а не момиченце, е особено силно в тийнейджърските години и изобщо в началото на младостта, когато още нямаш житейски или романтичен опит. Също: "Усмивката на горда и обичана жена засвети по лицето й"; "Хем страдаше, хем беше горда, че и тя има някакво значение вече" и "Че Марга се задоволява с бъбривите хлапаци и слуша любовни думи от едно дрипаво момче. [...] А Ана беше влюбена и беше обичана от най-големия човек."

Също доста типичен (и според мен доста манипулативен) е езикът, който използва възрастният мъж: "Ти не знаеш какво правиш с мене! [...] Това е тъй сладко!"; "Това е извън силите ми, Ана!" и "Ана, чувствам се много, страшно слаб, за да не те взема, когато ти ще бъдеш вече тука. Можеш ли да разбереш това? Пощади и мене, и себе си..."

Застаряващите мъже много искат да си мислят, че става въпрос за някакъв еволюционен закон, но както е с почти всичко в междуличностните отношения, става въпрос за чиста соцализация. Просто жените са социализирани (и преди, и сега) да търсят мъжкото одобрение като висша форма на валидация на тяхната стойност като жени на второ място хора; затова и най-голям успех имат мъжете с най-голямо социално влияние: колкото по-надалеч се чува гласът на един мъж, толкова по-голяма социална стойност има неговото одобрение.

[Tsvetelina · Rating 4 out of 5]

Някъде около 3.5*
Първи роман на Язова ми е това, първи и на нея - пролича си по наивността, по тематиката, по онова, което я е тласнало към тази история. Ясно се улавят и автобиографичните щрихи в романа, но нали така казват, че е най-добре - да пишеш за онова, което познаваш. Вероятно точно по тази причина така пленителна и истинска почувствах тази сантименталност в историята, тази млада невинност и наивност. Историята настрана, стилът на Язова е наистина хубав - бъбрив и напевен, нежен, сладко разлят и лиричен, както подобава на поет. Хареса ми, грабна ме, въпреки твърде мелодраматичния тон на моменти. Скоро ще подхвана Соления залив, за който нямам съмнения, че ще ме плени напълно с майсторството, което Язова е постигнала през годините на творческия си живот.

[Doroti · Rating 5 out of 5]

Прекрасен език, обикновена някак история за невъзможна любов, която обаче навежда на доста мисли, ако човек се постави на мястото на всеки един от героите.

[Dessislava · Rating 3 out of 5]

Първият роман на Яна Язова е наивна история за влюбването на младо и отегчено момиче от провинцията в далеч по-възрастен популярен музикант, който освен всичко е и приятел на баща ѝ, който пък е изоставил нея, майка ѝ и сестра ѝ отдавна заради млада актриса. Поетичният и сравнително приятен стил на Язова в книгата донякъде балансира баналния сюжет, който може и да е бил модерен и интересен някъде през миналия век, но днес е остарял некрасиво.
Обаче това е дебют. Може би е нормално темата на романа да е такава, особено като се има предвид, че и самата Язова повтаря съдбата на Ана Дюлгерова чрез връзката си с Александър Балабанов.
Казано иначе - романът има своите плюсове, които са главно в краткостта и плавността му, но със сигурност има много неща, които ме накараха да нямам търпение да го прочета, за да започна нещо друго.

[Lina · Rating 4 out of 5]

Прочетох го за една нощ.
Определено Яна Язова е черпела вдъхновение от личните ѝ любовни терзания. Личи си, че творбата е от ранните ѝ години - като че ли бе доста наивен и чисто тинейджърски любовен роман - от тези, които четеш като си на 13. И, въпреки това, е написан много красиво - чете се с лекота, но има и красота на езика.
Относно сюжета - с появата на обекта на любовта, читателят разбира какво се очаква. Честно казано и накрая не се изненадвам от завършека.
Нещото, което много ми хареса, бе показването как любовта те прави егоист, как вече не те интересуват околните, стига ти да си с любимия човек.
В списъкът ни е и книгата “Мойра”. Предполагам, след нейния прочит, ще може да се придобие пълна представа за написването на книгата - колко е художествена измислица и колко е автобиографична любовна история.
Което и да - Яна Язова несъмнено има талант.

[Миша · Rating 5 out of 5]

За терзанията на духа, за чувството да си сам в един свят на неразбиране и отхвърляне... За вечните мечтатели, търсещи различното, истинското, за любителите на красиво написаните, пропити със смисъл изречения...
Красива книга. Поетична, тъжна история и българска авторка, която заслужава повече читатели, още повече днес.

[Милен Димитров · Rating 1 out of 5]

Опитайте се да познаете как завършва тази книга. Точно така, познахте!
„Ана Дюлгерова“ на Яна Язова е най-наивната книга, която съм чел в последно време. Първо обаче трябва да призная, че езикът на Язова е много добър. Текстът не е накъсан от зле поставен ритъм или странна подредба на изречения, а тъкмо обратното. Чете се много гладко и приятно и щеше да ми е още по-приятно, ако четях нещо друго.
В книгата иде реч за любовните и не само терзания на младо момиче, което се влюбва в мнооооого по-възрастен от нея, женен и с дете известен музикант, приятел на баща ѝ, която тя среща вчера. Той, разбира се, е перфектен, защото я „разбира“, а и тя го „разбра“, та и тя е перфектна. Междувременно Ана Дюлгерова оплаква дните си на обикновено провинциално момиче, защото живее в Пловдив, а не в София, обградена е от обикновени хора, които се задоволяват с това, което имат (как смеят?), което означава, че са тъпи провинциалисти, защото живеят в Пловдив, а не в София. Ана дори се присмива на сестра си, защото е влюбена, или поне харесва, обикновено момче от Пловдив, а не от София, а не като нея, която е влюбена в големецът от София, а не от Пловдив, когото тя срещнала вчера.
Възгледите и действията на героите в книгата граничат с безумието и това не се ограничава само до Ана. Всеки един от тях трябва да бъде възприеман не според мислите и действията му, а според това дали е положителен или отрицателен герой. Ако Ана го харесва е положителен, обратното – отрицателен. Да се присмиваш на хората и да ги смяташ за нищожества, защото живеят живота си както те си искат е добре, защото си положителен герой. Да изоставиш семейството си заради мимолетна авантюра е напълно окей, защото си положителен герой (което, между другото, обединява и трите положителни героя в книгата). Да имаш наглостта да си наранен заради това, че са те изоставили заради мимолетна авантюра е абсолютно немислимо и минава всякакви граници, защото ти си отрицателен герой.
С две думи Ана е толкова далеч от положителен герой, колкото е далеч от човешко същество. Сякаш е дошла от друга планета и се мъчи да се интегрира в земното общество, но изцяло по нейните правила и се чуди защо не става. Или пък не се чуди, защото тя е умна и велика, останалите са тъпи провинциалисти, които не знаят как да си живеят живота. На вечеринка някакво момиче приема с охота да танцува с най-обикновено момче, което не е шейсет годишен, преуспял, известен и велик мъж? МОЛЯЯЯЯ?
Ясно е, че за написването на романа Язова е била вдъхновена от собствения си живот и отношенията ѝ с Александър Балабанов и не знам, а и не ме интересува дали нейните възгледи за живота са били такива, но със сигурност ако романът беше написан сега, щях да предложа Язова да се придържа към поезията, тъй като била една от най, ако не и най-обещаващата млада поетеса на България (що за изречение). Факт е обаче също, че Яна Язова създава и едни от най-добрите български романи, като тук визирам специално трилогията Балкани и още по-специално романът Левски, защото само него съм чел. Тъй де, радвам се, че първо прочетох Левски, защото ако бях започнал с Ана Дюлгерова, щях да имам огромни съмнения за другите романи на авторката. За това и благодаря на Петър Величков, че издирва и издава книгите на Яна Язова с цената на не малко перипетии. Ако не е бил той, нейните книги или щяха да излязат с името на друг автор, или нямаше да ги видим никога.

[Pavlina · Rating 3 out of 5]

Много наивна, но и много красиво написана история. Наивна, защото все пак е писана в едни различни времена, времена на ограничен избор за младите жени. Ала думите на Яна Язова са така красиви и деликатни. Само този край не го очаквах.

[Albena Georgieva · Rating 4 out of 5]

Хареса ми романа :)
Любовта е за смелите.

[Pyrx · Rating 2 out of 5]

"Откъде накъде да има равноправие? - повтори Ана.
Откъде накъде аз и ти, които не сме дали и нямаме сила нищо да дадем на света, ние, които не сме нищо друго освен тор, разбираш ли какво е тор? Откъде накъде ние, поради нашата нахалност и поради силата на тълпата, която ни поддържа, да грабнем шапка, да превземем парламента и да мислим, че сме достойни да създаваме закони, само затова, че сме на два крака и се е рекло, че сме равноправни? Не се хили, а кажи защо?"
Интересно е как са се зародили тези мисли у едно 22-годишно момиче, авторката е била на възрастта на героинята си, и романът си е публикуван през 1936 г.
Започва обещаващо, и до момента, в който казва на двамата новодошли непознати мъже "Аз съм Ана Дюлгерова" очаквах много повече.
Оттук нататък неправдоподобната история с мигновенното влюбване и от двете страни развали всичко и си признавам, че с мъка дочетох втората половина от тънкия роман. Запознанството започва с негативен разговор за столичното и местното общество, като Ана се възгордява, че думите и срещат подкрепа. На какво се дължи това нейно мнение, как го е изградила, затворена вкъщи от майка си не става ясно. Още по-безумно е поведението на възрастния мъж, приятел на баща и. От нейна страна, как да е, невиждала, възприема го като рокзвезда. Според мен е възможно подобни отношения да се зародят, но постепенно, и биографичните извори може би са такива, а книжната драматизация не се получава.
Ана се подиграва на сестра си, че нейният приятел е хлапак и няма пари.
Пловдивчани сигурно са възмутени как градът е описан като мъртва провинция, и това е преиначено от детството в Лом. Информацията за Яна Язова е оскъдна и трагична, но не чак толкова.
Талантът отрано се вижда, но всичко по-горе е противоречиво.

[Stanislava Spasova · Rating 4 out of 5]

Когато започнах романа, не очаквах да ме докосне толкова. Историята на Ана може да изглежда наивна, но точно в тази наивност има нещо истинско и красиво. Усеща се, че Яна Язова е писала с лична емоция – сякаш всяка страница е пропита с нейното собствено преживяване и връзката ѝ с проф. Александър Балабанов.

Ана ми беше едновременно близка и далечна. Млада, драматична, вярваща, че първата любов е най-истинската. Понякога постъпва детски, дори нелогично, но това не я прави слаба – напротив, вижда се колко чиста е душата ѝ, неподправена и непокварена от живота. Такива сме само веднъж.

Най-много ме впечатли един цитат:

„Има време да спим. Ние досега сме спали непрекъснато, и когато умрем ще спим винаги… Не искам да спя.“

Тези думи сякаш казват всичко – за младостта, за страха да не изгубим хубавото, за желанието да живеем будни и истински.

Романът ме стопли с искреността и неподправеността си. В него няма поза, няма фалш – само чисти чувства. Може и да не е съвършен, но е човешки и честен.

Аз, дето обикновено не харесвам любовни романи, този наистина ми допадна. Препоръчвам го на всеки, който обича искрени истории за първата любов и за онова време в живота, когато всичко се усеща истински.

[Svetla Peicheva · Rating 2 out of 5]

Когато взех тази книга и започнах да я чета имах сравнително ниски очаквания и надежди, които за моя най-голяма изненада бяха опровергани. Стилът на Язова е сносен, не се натрапва, не дразни. Успява да предаде емоциите на героите, времето на историята и усилено се опитва да провокира читателя. Сюжетът беше платоничен, не бих казала интересен, но не и дразнещ и досаден, освен в край където емоционалността ми дойде в повече. Язова се опитва да изгради героите си реалистично и с дълбочина, което макар и не особено добре направено, е приятно.
Виждам защо се говори толкова много за книгата и писателката и предполагам, че е интересно четиво, за интересуващите се от епохата, но като цяло не е особеноо впечатляваща или нещо, заслужаващо толкова внимание.

[Десислава Милева · Rating 4 out of 5]

Първата ми среща с писателката Яна Язова. На пръв поглед сантиментална любовна история, но наситена с емоции, които карат читателя да се замисли - за любовта, за смисъла на това, с което се занимаваме. В известна степен сестрите Ана и Марга Дюлгерови ми приличат на Пушкиновите Татяна и Олга. Уж сестри, а толкова различни - Ана и Татяна нежни, вглабени в себе си, търсещи силната любов, онази, която да те разтърси (като от романите), а от друга страна Олга и Марга - повърхностни, искат денят им да е изпълнен със забава, не мислят за бъдеще, изпълнено със смисъл. Искаше ми се "Ана Дюлгерова" да не свършва толкова бързо - да се развие още малко историята, да разбера повече за душата на младата героиня.

[Linawings]

Тази книга е очарователна с това, че следва модата на времето си. Не е точно литература, а по-скоро свидетелство за една представа за романтичното и неговата обратна страна - трагичното в онази епоха.

[Katie Mok · Rating 4 out of 5]

Написана добре индоста увлекагелна на няколко пъти си изпускам спирката зачетена в копнежите и емоциите на Ана Дюлгерова.

[Niksi · Rating 4 out of 5]

Мн сладка книжка

[Petar · Rating 4 out of 5]

Страхотна!