Радослав Младенов е роден през 1956 г. в София. Автор на десет книги: „Безумните винаги оцеляват“ (1996); „Готино е да си тъп“ (разкази, 1997); „Нахалството да будиш мафията“ (1997); „Недей да вярваш на послушните“ (1998); „Гневът на пантерата“ (1999); „Кръвта на Вселената“ (под псевдонима Антъни Флеч, 1999); „Триумфът на Лудите глави“ (2000); „Аплодисменти за смъртта“ (2001); „Нахапано ченге“ (2005); „Слуги на мрака“ (2010), на театрални пиеси и филмови сценарии. Носител е на осем литературни, една театрална и две кино награди, сред които Голямата награда за литература на Академията на МВР, Голямата награда на AIEP – Международна асоциация на писателите криминалисти, Първа награда на „Бояна Филм“ ЕАД и Специалната награда за чуждестранно участие на фестивала на детската книга в Хамбург, Германия. Пиесата му „Разкош от мизерия“ е играна шест години на сцената на Младежкия театър „Н. Бинев“. Живее в София.
Книжка, издадена в "мътните" времена на българското книгоиздаване - 90-те. На корицата е с името Антъни Флеч, а вътре се е писал като преводач на романа, но автор си е той. Плюс: романчето излиза в поредицата "Фантастика" на Камея и Младенов може само да се гордее, че книгата му е в една и съща серия с имена като Фредерик Пол, Зелазни, Харисън, Нийл Стивънсън, Азимов, Силвърбърг, Гибсън и др. Чел съм криминални разкази на Радо Младенов и стилът му ми харесва наистина много.
За съжаление смея да твърдя, че фантастиката не се удава на Радо така, както кримито. Романът е някакъв опит за хумористична фантастика, която по-скоро се опитва да имитира Харисън, отколкото Шекли, нежели Пратчет, както пише на корицата, но си остава просто опит. Прекалено много забързано действие, прекалено много диалози, твърде много алогизми и дразнещи абсурди. Всичко това изражда книгата в пародия на самата нея и само дразни читателя.
Препоръчвам всичко от криминалния жанр, което е писал Радо, но този фантастичен роман - не.