Съседи… и не само…

by Марко Семов

Този кратък пътепис няма претенции за изчерпателност, още по-малко амбицията да открие и разкрие процесите – твърде сложни всъщност, които в религиозно и светско отношение протичат в съседна Турция. Той просто иска да покаже живота на българомохамеданите в южната ни съседка, добродетелите, които те са съхранили във вековете, като в същото бреме не са останали в страни от пътя на големия свят, а вървят към европейската цивилизация, запазвайки при това своите някогашни човещини. За тези човещини, тъй лесно губещи се у нас, написах основно този пътепис.

Той не поставя нови проблеми и въпроси, но открива истини, които вече са ни малко познати и които ни правят повече приятели, а не само съседи.

128 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

Марко Атанасов Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член-кореспондент на БАН.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

От секретаря на Пеко Таков и после редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“ толкова. Не желая да видя Турция през неговите очи и думи… Погрозня ми чак и част от България, за тези няколко негови странички! ☹️

Жал му било на другаря Семов за опустялата странджанска земя, но пък и наум не му минава, да иде той да копае или челядта си да прати там. Или да обясни, защо това е така? Много ясно, че крепостните от соца са се разбягали, щом не е трябвало вече да робуват на болшевиките.

Dnf на 10%.

[Петър Стойков · Rating 1 out of 5]

Наистина, България доста дръпна икономически през последните 20 години. Това, изненадващо, съвсем не е очевидно за повечето хора - те са се вглъбили в собствените си проблеми, без да осъзнават че тия проблеми стават все по-малко сериозни и от "какво ще ядем утре" по-скоро почват да се притесняват "в кой ресторант ще вечеряме".

Или са си включили телевизора венозно и от там им пълнят главите с политически глупости и проблеми, 24/7 кой умрял и как, какъв скандал с какво и кога и т.н.

Като цяло, българите (сигурно и другите народи, едва ли сме чак толкова уникални) много обичат както да се надсмиват над себе си, така и да се самосъжаляват. Те всички книги на Марко Семов са такива, но тази направо удря тавана.

Вярно, по времето, когато е писана държавата ни не беше цъфнала и вързала, но прехвалването на Турция и колко по-добро е всичко там почва да нагарча много бързо. Еле пък на фона на това колко изостана Турция и колко напред отиде България в последващите години.

[Ивайло Костов · Rating 4 out of 5]

В този пътепис откривам типичния Семов - оригинален изказ, забавно представяне на преживяното, много сравнения с България и българите, хвалби за чуждия народ и упреци към нас. Е, не може да се сравни с "За Япония като за Япония", а и на моменти ми беше скучно да чета за политиката и отношението на Турция по различни въпроси. Все пак човекът е видял нещо хубаво и го е съпоставил с нашата нравственост, която и към този момент не е се променила много, а пътеписът е писан през 2003 г.! То впрочем и от периода, когато е написал "За Япония като за Япония", в кравя на 80-те, нравствеността на българина не се е променила кой знае колко.

[TaniaDT · Rating 4 out of 5]

Харесвам как пише Марко Семов. Пътеписът е актуален и днес, а доста от предположинията му/напр.за ислямския фундаментализъм, за нашите управляващи/ са се сбъднати. Типично неговото чувство за хумор отново дава светлина и колорит на написаното.