Гледаш мачка, а тя човек. Гледаш книжка с разкази, а тя наръчник за живот. Живот, създаващ светове. Не от онези грозно-сивите. Живот от дъги. Цветни. Весели като мачка-беладжийка. Синьо-зелено-бели, като разпенено море. Бяло-жълти, като маргаритка, която те обича. И най-вече вечен, живот безкраен, живот на минерали. Какво ще сътворим от минералите зависи от "искането". Нашето. На човеците, подобни богу.
Обичам прозата и стиховете ти Роси ❤.