What do you think?
Rate this book
Басма и габардин
Третата стихосбирка на Диана Иванова.
- GenresPoetry
64 pages, Paperback
First published August 1, 2013
18 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
April 2, 2014
НЕПРЕЖАЛИМОТО
"Басма и габардин" от Диана Иванова
Пейчо Кънев
Преди няколко години в Чикаго си купих книгата "Писма до Джейн" на американския поет Хейдън Кърут. Това е една изключителна книга за мен. През 1995, годината, в която поетесата Джейн Кениън бавно си отива от този свят, болна от левкемия, Кърут пише всеки ден на своята голяма приятелка. Макар че тя не е в състояние да му отговори, той не оставя писалката. Препрочитайки отново и отново тези негови писма, аз научих много за истинското приятелство, смъртта и за поезията.
Преди седмица изживях същото чувство още по-силно. Този път в София.
Признавам, че досега познавах Диана Иванова като журналист, но след като в ръцете ми попадна стихосбирката й "Басма и габардин", знам, че тя е истински поет. Също така вече знам, че оттук нататък много внимателно ще следя всяка следваща нейна поетична изява. Самият аз отдавна съм научил, че поезията няма нужда да е гръмка, високостилна или епична, за да е добра. И тази книга е поредното доказателство за това. Или по-скоро тази малка поетична книжка е ужасно тежка, защото е приютила между страниците си изключително много болка, страдание и мъка. Вплела е в себе си ужасно много спомени, носталгия и тъга, разказани по един много красив и мъдър начин. Поетът Диана Иванова споделя с всички нас огромната си загуба, а затова се изисква голяма доза смелост, решителност и не на последно място - талант. В следствие на това перото на Диана не съска патетично, а плаче, докато разказва. И докато четем, всички ние се превръщаме в Диана Иванова, всички ние усещаме загубата й, всички ние заобичваме все по-силно нашата родителка, или изживяваме повторно заминаването й към вечността с още по-голяма сила. Всички ние потъваме в думите, и в нас, бавно, но сигурно, започва да се прокрадва онова вечно чувство - непрежалимото.
След като затворих и последната страница, разбрах, че това не е точно книга с поезия, а един много личен дневник, напоен със сълзи, който за пореден път ни доказва онази велика истина: живот, смърт, безсмъртие. Това постига Диана Иванова чрез своите думи. Докато споделя с нас, тя се разхожда из лабиринта на тежките спомени, но съм сигурен, че е усетила дяволския кръг, в който всички ние се въртим и не можем да избягаме от тази вечна трагедия. Докато се отдалечаваме, всъщност все повече се приближаваме до ядрото на болката. И тя си намира онова малко местенце в душата, в което продължава да живее вътре в нас.
Във време, в което телевизиите, вестниците и социалните мрежи ежедневно ни отрупват с всякакви човешки трагедии - масови и лични - да разгърнеш страниците на стихосбирката "Басма и габардин", означава да осъзнаеш, че има и един друг вид трагедия - поетичната. Онази, която разплаква и топли, която разтърсва и принизява, която отдалечава и сближава. Във времена, като тези, ние имаме нужда от подобна поезия. Защото сме хора, и защото сме тук и сега.
"Басма и габардин" от Диана Иванова
Пейчо Кънев
Преди няколко години в Чикаго си купих книгата "Писма до Джейн" на американския поет Хейдън Кърут. Това е една изключителна книга за мен. През 1995, годината, в която поетесата Джейн Кениън бавно си отива от този свят, болна от левкемия, Кърут пише всеки ден на своята голяма приятелка. Макар че тя не е в състояние да му отговори, той не оставя писалката. Препрочитайки отново и отново тези негови писма, аз научих много за истинското приятелство, смъртта и за поезията.
Преди седмица изживях същото чувство още по-силно. Този път в София.
Признавам, че досега познавах Диана Иванова като журналист, но след като в ръцете ми попадна стихосбирката й "Басма и габардин", знам, че тя е истински поет. Също така вече знам, че оттук нататък много внимателно ще следя всяка следваща нейна поетична изява. Самият аз отдавна съм научил, че поезията няма нужда да е гръмка, високостилна или епична, за да е добра. И тази книга е поредното доказателство за това. Или по-скоро тази малка поетична книжка е ужасно тежка, защото е приютила между страниците си изключително много болка, страдание и мъка. Вплела е в себе си ужасно много спомени, носталгия и тъга, разказани по един много красив и мъдър начин. Поетът Диана Иванова споделя с всички нас огромната си загуба, а затова се изисква голяма доза смелост, решителност и не на последно място - талант. В следствие на това перото на Диана не съска патетично, а плаче, докато разказва. И докато четем, всички ние се превръщаме в Диана Иванова, всички ние усещаме загубата й, всички ние заобичваме все по-силно нашата родителка, или изживяваме повторно заминаването й към вечността с още по-голяма сила. Всички ние потъваме в думите, и в нас, бавно, но сигурно, започва да се прокрадва онова вечно чувство - непрежалимото.
След като затворих и последната страница, разбрах, че това не е точно книга с поезия, а един много личен дневник, напоен със сълзи, който за пореден път ни доказва онази велика истина: живот, смърт, безсмъртие. Това постига Диана Иванова чрез своите думи. Докато споделя с нас, тя се разхожда из лабиринта на тежките спомени, но съм сигурен, че е усетила дяволския кръг, в който всички ние се въртим и не можем да избягаме от тази вечна трагедия. Докато се отдалечаваме, всъщност все повече се приближаваме до ядрото на болката. И тя си намира онова малко местенце в душата, в което продължава да живее вътре в нас.
Във време, в което телевизиите, вестниците и социалните мрежи ежедневно ни отрупват с всякакви човешки трагедии - масови и лични - да разгърнеш страниците на стихосбирката "Басма и габардин", означава да осъзнаеш, че има и един друг вид трагедия - поетичната. Онази, която разплаква и топли, която разтърсва и принизява, която отдалечава и сближава. Във времена, като тези, ние имаме нужда от подобна поезия. Защото сме хора, и защото сме тук и сега.
November 30, 2015
"
Баща ми в Прага
Баща ми пристига
на гарата в Холешовице
с палто
проядено от молци
две години
не сме се виждали
и до вечерта
до салата от варени картофи
и кнедли
в кухнята на „Фибихова“
не се осмелявам
да питам
след като пиша това стихотворение
разбирам че не знам
как да кажа че ме е било срам
от баща ми
защо бе татко
нямаш ли друго палто
но това е балтон от габардин
носеха го само големците
най-скъпият плат
през 60-те
"
Баща ми в Прага
Баща ми пристига
на гарата в Холешовице
с палто
проядено от молци
две години
не сме се виждали
и до вечерта
до салата от варени картофи
и кнедли
в кухнята на „Фибихова“
не се осмелявам
да питам
след като пиша това стихотворение
разбирам че не знам
как да кажа че ме е било срам
от баща ми
защо бе татко
нямаш ли друго палто
но това е балтон от габардин
носеха го само големците
най-скъпият плат
през 60-те
"
May 2, 2016
Разчувства ме до сълзи. Не знам "стихосбирка" ли се казва това. За мен както текстчетата, така и изображенията тук са поетични фрагменти от цяло, което говори - последователно и топло - за едно-единствено нещо: детето, което завинаги остава такова пред майка си и татко си (и след порастването си, и след смъртта им). Книгата е красиво, умно, премерено оформена (нищо че 2-3 от парчетата в последната част стоят като пришити - италианското, едното норвежко...), прекрасна, емоционална, богато нюансирана "късометражка" за обичта и мъката, които извират от най-дълбокото на човека.
June 16, 2017
Когато не говоря
напълнявам
тялото ми
дава подслон на думите
едно съществително да отиде до друго
да се съюзи с него
и по пътя
да си потърсят глагол и
съставят изречение
после друго
тялото ми е пълно с книги
толкова е широко вътре в мен
и тихо
като библиотека
в почивен ден
напълнявам
тялото ми
дава подслон на думите
едно съществително да отиде до друго
да се съюзи с него
и по пътя
да си потърсят глагол и
съставят изречение
после друго
тялото ми е пълно с книги
толкова е широко вътре в мен
и тихо
като библиотека
в почивен ден
December 3, 2014
Много тъжна и много хубава.
February 20, 2020
Чудна. Точно моето - по един оголен, "безостстъчено" минималистичен начин. Книга за изживяно-недооцененото или оценено-недоизживяното - ефимерни фрагменти на меланхолия, уловени от полу-дете на постсоц прехода - в София, Прага, или където може да се улови този специфичен, бих казала, източноевропейски, поглед : скандинавският жълт свещник, "вместо слънце"; някак много българското "хляб като душа"; раните от семейната памет и изживяно-заедното.
August 7, 2016
Нежна игра с корените на родословното дърво.
February 16, 2016
Много хубава, уютна стихосбирка. Големи текстове без излишно големи думи. Препоръчвам.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews