Синият залез

by Pavel Vezhinov, Павел Вежинов

Павел Вежинов (1914–1983) написа романа „Нощем с белите коне“ (1975), посрещнат с възторг от критици и от читатели. Не по-малък шум от възхитени гласове се разнесе и при появата на малката по обем, но с достойнства на истински шедьовър новела „Бариерата“ (1977). Двете книги обаче не бяха върхът в творчеството на автора на „Втора рота“ и други подобни произведения, а връщане към първоизвора, към излезлия за пръв и единствен път роман „Синият залез“ (1947), отречен от критиката и обявен за упадъчен. Новият прочит на „Синият залез“ подсказва, че това е криминално-философска творба на европейско ниво, наситена със знойна чувственост и еротика, творба, в която с пълна сила избуяват спотаени страсти на герои — колкото ангели, толкова и демони. В центъра на романа е завладяващият образ на младия интелигент Бо, който пристига на почивна в малък черноморски град и отсяда в дома на чудатия си чичо. Тъй той има възможността, да наблюдава, да анализира, но и да преживее обгърнати с причудливостта и обречеността си случки и събития, каквито е чел в романите. „Синият залез“ е постигнатият, но премълчаван връх, чиято дяволска магия отново завладя писателя в края на живота му. - Петър Величков

Genres: Bulgarian Literature

360 pages, Paperback

First published January 1, 1947

About the author

Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Разкошен роман, разбираемо заклеймен от цензурата след 9.IX., защото третира теми, които са съвсем далечни на новите светли лозунги. Моралният упадък на фамилия Тихови е представен с майсторски психологизъм и изумяваща вещина, а като отчетем факта, че Вежинов е започнал работата по творбата си преди да е навършил 30 години, просто трябва да хлъцнем от изумление... И можем само да гадаем какъв творчески потенциал е омаломощен в зародиш и колко по-стегнато биха звучали следващите му произведения ако го нямаше диктатът на мракобесния режим и вървящите с него идеологически лирически отклонения... Едно от откритията ми за читателската 2021. Горещо препоръчвам!

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

„Синият залез” е първото произведение на Никола Делчев Гугов излязло под псевдонима му Павел Вежинов, с който е известен на читателите си. Невероятното качество за първо произведение е постигнато, защото в продължение на години, заедно с няколко приятели издава стотици разкази под псевдонима Е.Брин, като допечатки в два вестника два пъти седмично.
„Синият залез” е жестоко критикуван от социалистическата литературна върхушка, като упадъчен и автора нееднократно е канен да го преработи, но той намира десетки извинения, от сорта ан „Не мога да я понасям тази книга”, „Не мога да прочета и 15 страници от нея” и така на татък, в следствие на което остава непроменен до наши дни, за разлика от „Тютюн”, примерно.
В книгата се забелязват редица влияния на класически автори, от които Достоевски определено взима превес. Криминалното в нея стои рамо до рамо с гротеската, а накрая дори се опира до диаболичното.
Богомил е беден студент по литература, който пристига за лятото в малък черноморски град, където, без особено желание, се настанява при свой, доста заможен, далечен роднина. Светкавично е замесен в интригите на старото аристократично семейство, включващи измами, кръвосмешения, содомия, наркомания и всички други пороци известни на обществото в навечерието на втората световна война. Запознава се с редица тъжни и невероятни съдби и дори го замесват в убийство.
Стилът на Павел Вежинов е лек, но романа повдига редица морални въпроси, за които правилен отговор просто няма. Чете се на един дъх и въпреки малко тинестия вкус, който ти остава в устата, си на ясно, че си затворил последната страница на едно от най-добрите произведения на миналия век.
Много силно препоръчвяам, дори и да е единственото нещо което ще прочетете от Павел Вежинов(което ще е жалко).

[Yoana · Rating 3 out of 5]

Теми, засегнати или споменати в този роман: любов, мистерия с убийство, изневяра, наркозависимост и наркотрафик, контрабанда с произведения на изкуството, педофилия, хомосексуалност, класово разделение, ВСВ, антисемитизъм, философия, кръвосмешение, проституция. За някои само е намекнато, но някои са поразвити в известна дълбочина, особено философската и мистерията, която заемя цялата втора част на романа и е нелошо изградена и разкрита. Образите са ярки, диалогът е великолепен и всеки герой има ясно различим, отличителен глас, езикът е жив, описанията са висш пилотаж в това позабравено изкуство. Само че си личи, че много млад човек я е писал: по тематичното многообразие и свръхоптимистичния тон, преминаващ през цялата книга. Личи си обаче и бъдещият Павел Вежинов, който явно е роден писател. Ако не беше увличащият стил и силният разказвачески талант, едва ли щеше да е толкова лесно да се прочете, защото книгата може спокойно да се олекне с около 30% след редакторска намеса.

П.П. Не вярвайте на анотацията за "знойните" еротични сцени. Всичко е много евфемистично и елиптично написано, въпреки че сексуалният акт е обект на открито делово обсъждане на не едно място във втората част на книгата. Изобщо любовната част ми се стори слаба, но Вежинов като цяло не може да се похвали с кой знае колко силни женски образи или любовни сюжети от това, което съм чела.

[Marina Stancheva · Rating 4 out of 5]

Попаднах на книгата съвсем случайно. Бяха я качили в една фейсбук група и си свалих файла, без да имам някакви очаквания или представа за сюжета. Така книжката си стоеше на сигурно в телефона ми и чакаше своя ред. И вероятно никога не бих посегнала към нея, ако не бях разочарована от книгата, която бях взела със себе си на почивка. Така започнаха моите мъки, защото това не е книга, която можеш да оставиш. Зумвах екрана и черните букви оживяха пред очите ми в разбиващи се морски вълни, звездни нощи, пусти плажове и тихи горички. Можех ясно да си представя лицата на героите, които бяха и влюбени, и отегчени, и объркани, и уплашени. Обстановката в целия роман е описана детайлно и внимателно. Често имах усещането, че аз съм човекът, изгубил се в градската тълпа. Друг път сякаш аз лежах на леглото измъчвана от любовни дилеми. Сюжетът си има своите недостатъци. Пример за това е загадъчната сърдечна болест, от която умира Дияна,тъй като е преспала с мъж за първи път и шокът е твърде голям !?! Но книгата компенсира с богатство на персонажи, всеки от които има различна философия за живота. А увличащият стил на писане ни помага да се потопим в тази на пръв поглед лека и разтоварваща история. Перфектно четиво за лятото, когато човек особено много има желанието да преживее някое приключение или да вземе участие в някоя авантюра.

[Teodora Angelova]

На фона на десетките теми и въпроси, засегнати в книгата, впечатление номер едно, което ми изплува в момента, е колко леко Богомил преживя загубата на тази, която смяташе за своята вечна и най-дълбока любов. Прекрасна илюстрация за това, че 1) човек не остава с това, което най-силно желае, и 2) човек се подвежда за силата на желанията си.

Второто нещо, което взимам от книгата, е успокояващата идея на Вежинов, че за да оцени щастието, човек трябва да разполага с наситен фон на нещастие, върху който то да изпъкне.

Като цяло усещането за книгата наистина е като за “младежки” опит на един много дълбок ум, преди той да се шлифова.

[Sunny Petkova · Rating 5 out of 5]

Много хубаво криминале, при това БЪЛГАРСКО и от преди 70-80 г. Ако и сегашните са такива - няма нужда да купуваме чуждите романи, а да си четем и тачим нашите писатели!

[Полина Боева · Rating 5 out of 5]

Може би едно от най-хубавите произведения “раждали се” някога в българската литература! ♡

[Linawings]

Тази книга е особена и трудно може да й бъде дадена стандартна оценка от днешна перспектива (80 г. след написването й). Това е ранен и много оригинален роман на утвърдения по-късно соц писател Павел Вежинов. Той е имал щастието или нещастието да го завърши през март 1944 г. и да го публикува през 1947 г. Тогава дневният ред на обществото вече е бил коренно различен от периода, за който е писана книгата - края на 30те години, преди Втората Световна война, когато буржоазната класа, която е обект на интерес в романа, престава да съществува. Логично неговите съпартийци (става член на БКП през 44та год.) критически отхвърлят книгата точно с тези мотиви и тя не е преиздавана чак до по-нови времена.

Защо романът е оригинален? От една страна защото няма друг български роман от толкова ранен период, който открито да засяга теми като еротика, хазарт и наркотици. От друга - не очакваш първият роман на виден и основополагащ за соц системата писател да засегне именно тези теми. Преди да придобие политически статут имаме възможност да видим писателя в друга светлина, като млад, търсещ изследовател на човешката душа и нейните тъмни страни, нейните "пороци" - в периода, в който пише романа, Павел Вежинов завършва Философия в Софийския университет. И някак е неизбежно да не си задаваме въпроса "До къде щеше да стигне Павел Вежинов в изследване на общочовешкото, ако не беше се формувал според партийния калъп"? Усещането, че това е някакъв вид загуба за българската литература остава, поне за мен.

Не че романът е съвършен във вида, в който е написан. Според мен си личи, че това е ранна творба, макар и на голям талант, която не е имало време да бъде редактирана подобаващо, може би защото времената са били такива, а и бързо е станало ясно, че вече не е актуална. В нея има и наченки на идеологически оценки, които никак не пасват на страстта и дълбочината, с които авторът развива вътрешните диалози, поривите и копнежите на героите и изследва слабостта, с която се поддават на изкушенията. Това прави романът не особено универсален, извън категорията на "Тютюн" и "Осъдени души" и според мен днес трудно може да предизвика широк интерес извън кръга на изкушените от история на литературата. Ако беше по-зряло произведение с по-добър исторически шанс, романът щеше да бъде един тъмен шедьовър на родната литература, много различен и оригинален.

И не че Павел Вежинов не се доказва по друг начин като автор от голяма величина, за щастие надскачащ актуалността си за конкретния период, в който е бил сред силните на деня. Но мисля, че един такъв натрупан опит чрез "Синият залез" му е помогнал да не остане посредствен конюнктурен писател, който да затъне сред плаващите пясъци на соц реализма.

[Zozolizozoli · Rating 5 out of 5]

„Сенките на тая действителност, красивите човешки илюзии, като се почне от най-простите между тях и все пак най-скъпите — мечтите, и се стигне до най-тънките видения на човешкия дух, които ни дава изкуството, са нещо по-съвършено, по-красиво и безкрайно по-ценно от самата действителност. Може би и те са действителност, но която предстои след стотици години и там от своята далечина поглежда съжалително своята посестрима на грубите нрави, на грубите чувства и на още по-грубите обноски между хората. А може би, и в това съм повече сигурен, сенките са един по-висш свят, затворен сам за себе си и отделен от тая действителност, както са отделени земният и задгробният живот. Понякога ми се струва, че илюзиите са единственият мост между земното и божественото. Там, в страната на красивите сенки, могат да влизат само щастливите, а щастливи са само тези, които са мъдри.“

[Iliyana D. Ilieva · Rating 4 out of 5]

В началото не грабва особено, но с разгръщането на персонажите историята става доста увлекателна. Описанието на образите и техните противоречия определено ме караха да искам да чета още. Приятен стил на писане, доста добър баланс между действие и лирически отклонения.

[Elena · Rating 3 out of 5]

Неочаквано свеж роман, но и без изненади в повествователната техника.

[Габриела Иванова · Rating 3 out of 5]

Едно от по-слабите произведения на Павел Вежинов. Особено във втората си половина.

[Janet · Rating 4 out of 5]

“Ако хората можеха да чуят биенето на чуждите сърца, много често биха се чувствували неудобно.”

[Viktoria Chipova · Rating 1 out of 5]

Синият залез не успя да ме ангажира нито като стил, нито като съдържание.
Сюжетът ми се стори разпилян, героите – плоски, а езикът – претенциозен без да бъде дълбок.
Очаквах нещо меланхолично и въздействащо, а получих монотонен разказ, който не остави никаква следа.
1/5 – разочарование, което едва довърших.

[Victoria Toncheva]

Доста се изненадах от стила и тематиката, които Вежинов е избрал. Чете се леко, увлекателно, определено успява да задържи вниманието с многото си сюжетни линии. На моменти леко предвидима за наблюдателния читател, но като цяло нивото е добро.

[Vel · Rating 4 out of 5]

Неочакван декаданс.

[Dani · Rating 3 out of 5]

Надявах се на нещо по-фантастично, но не останах чак разочарована - книгата се чете приятно и лесно.