Бариерата / Белият гущер / Измерения

by Pavel Vezhinov, Павел Вежинов, Христо Градечлиев (Illustrator)

„Бариерата“ е едно от най-известните произведения на Павел Вежинов. Публикуването й през 1976 г. предизвиква бурни дискусии. Произведението е може би най-добрият пример за психологическа фантастика в българската литература. Повестта е филмирана през 1979 г. от режисьора Христо Христов с участието на Ваня Цветкова в главната роля.

Композиторът Манев, определящ себе си като „здравомислещ човек“, среща необикновеното момиче Доротея и я приютява за една вечер в дома си. Доротея се оказва душевно болна и посещение на Манев в психиатрията, където тя се лекува, му разкрива причината за това: вярата на момичето, че може да лети. Тя е способна да преминава отвъд „бариерата“ - да напуска реалния свят и да навлиза в света на фантазиите и мечтите, да оставя рационалното и да се движи из мистичното и необяснимото...
***
„Белият гущер“ е фантастична повест от Павел Вежинов, издадена през 1977 година.

Историята разказва за момче-мутант с необичайни умствени способности, което не успява да се приобщи към света на „нормалните“ хора...
***

272 pages, Paperback

First published January 30, 1982

About the author

Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).

Reviews

[Momo Zuckerfro6]

Готино! Много готино!

[Тереза Николова]

Фантастичен Вежинов. Увлекателен и замислящ като стил и послание.

[Мартин]

Това е моят първи досег с Павел Вежинов и уверено мога да кажа, че бързо се превърна в любимият ми български автор. Простотата и в същото време философската дълбочина, с която облича персонажите си е емблематична за времето на контрол и творчески репресии. Фантастичните и екзистенциалните мотиви са универсални и актуални и днес, особено в контекста на технологичния напредък. Първите две повести са свързани от фантастичното, което граничи с лудост и ненормалност. Те са разкази за отчуждението, породено от това, че героят е различен от масата. Присъства елемента за разбитото дисфункционално семейство. В третата повест, фокуса се премества към лирическият герой. Текстът е доста по-личен и сякаш отразява истини и мисли на самият автор.

Бариерата (4/5)
Белият гущер (5/5)
Измерения (2/5)

[Bluebell]

От всички тъпи книги, които изчетох дотук тази година, тази несъмнено е най-неприятната.