Страници от Рая: Дневниците

by Радослав Гизгинджиев

Ще си видим за слепите.

Ще бъдеш чут от глухите.

Ще се влюбят безлюбовните.

Ще родят безплодните.

Бягай след мен... Ще ти покажа морето...

224 pages, Hardcover

First published September 1, 2013

About the author

Може да ме последвате в Инстаграм: https://www.instagram.com/radoslav_gi...

Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...

Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/

Reviews

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Думите на Радослав винаги ще отекват в съзнанието ми. Не знам колко красива душа трябва да има писателят, за да може да предава светоусещането си толкова нежно. С лекота на изказа и в същото време с устрем, който те тласка към пропастта, ширеща се под ръба на твоите собствени граници. Колко още можеш да прочетеш преди емоцията да те залее? Колко издържаш без въздух? Можеш ли да викаш без думи, когато те са заглушени под напора на неговите.

Има нещо толкова мрачно между страниците на „Дневниците“. Усещането за съществуване, лишено от смисъл или по-скоро търсенето на смисъл в едно изначално обезсмислено съществуване.

Задавах си подобни въпроси още докато четях трилогията „Рай“. Губих желание за живот и после си го връщах. Знаех, че „Дневниците. Страници от рая“ са различен вид послание, различен разказ, различно звукоизвличане на усмивки, викове, шепот.

„Дневниците“ улавят читателя с интимността, която му предлагат. Не случайно книгата носи това заглавие и изданието изглежда така – твърди корици, височината напомня именно дневник, в който някой е писал най-съкровените си мисли. Това е дневникът на Калоян. Калоян, който познаваме от „Рай“. Едва ли има някой, който да не е пожелавал поне за миг да надникне в главата му. Е, „Страниците от рая“ ни дават тази възможност.

„Какви биха могли да бъдат думите, за да опишеш голямата си любов, която не може да си спомни за теб; с която си бил не един, а няколко живота? Искаш да се разплачеш, но не можеш, или поне в този живот… Вероятно плачеш в друг живот. Живот, който съществува далеч от това време.“
„…
Не ме сънувай в живота си, а ме живей.
Ще те намеря сред огромното сиропиталище на скулите ти.
Ще те намеря, прегърнал себе си, а всъщност теб.
Ще те намеря, но няма да те търся.
Ще те намеря…
И няма да ме пуснеш.“

[Васил Койнарев · Rating 5 out of 5]

И още един шедьовър от Радослав Гизгинджиев след неговия "Рай" от 2012 година. Пиша това не защото съм редактор на книгата му, а защото тя наистина е стойностна и прекрасна.

Много хора питаха как може да се опише това произведение: Не може! Това са мисли, чувства, емоции, преживени и описани затворени в страниците мигове.

Един литературен калейдоскоп, който доставя удоволствие, когато страниците се разлистват пред очите ти...

[Деси Нико · Rating 4 out of 5]

Съвършен стил на рисуване чрез езика, граничи с гениалност. Стиска те за сърцето и сякаш усещаш как пръстите му се отбелязват по органите ти, изцапани с кръв. Радослав създава един абсолютно несъществуващ другаде свят и успява да въвлече всички ни в него. Но малцина са читателите, които успяват да разберат достатъчно добре този свят. Аз определено се нуждая да чета още много, за да го разбера.

[Kristina · Rating 1 out of 5]

Рай беше страхотна, но тези дневници с много мъки ги прочетох докрай. Някакси ми липсваше емоционалността, която имаше в рая.

[Dimana Dobrikova · Rating 3 out of 5]

Прочетох я два пъти: един път - емоционално, на един дъх, и втори път за да я разбера. Книгата е сборник от странни и абстрактни текстове, които на моменти имат вкус на изсмукани от пръстите. Дразнят постоянните остри контрасти и прекалената употреба на оксиморони. Като цяло усещането ми остава като от твърде подправена гозба. Одобрявам с двете ръце решението за отделни тектове. Така поне не се опитваш да търсиш връзка там, където я няма.
Подходящо четиво за моментите, когато душата ви е разбъркана. Според мен, самата книга това представлява - една разбъркана душа, разпиляна по страниците.
"Дневниците" е книга, за която не можете да имате очаквания. Каквато и нагласа да имате - грешна е! И все пак, едва ли ще запомните нещо повече от това, което вече сте прочели като фрагменти в медийното пространство.
Въздържам се да препоръчам, но лично за себе си - бих прочела отново в подходящ момент.

[Kristiqn]

I think its amazing book.