What do you think?
Rate this book
Недосегаем #2
Прераждане
Смъртта съвсем не е краят на един живот. Това гласи древна поговорка, която се предава в Академията за Свръхестествени Митологични Същества „Безсмъртните”. Тя определено важи за младия Крис Колт, който намира неокончателната си смърт още през първата са година в Академията. Време е момчето да се върне за своя втори шанс и да заживее новия си живот.
Кралицата – Мария-Елена – вече е на свобода и изглежда крие някои истини от Александър, който така сляпо ѝ се доверява. Старите кошмари на Крис се завръщат и той разбира, че добър приятел от човешкия му живот е в смъртна опасност. Събирайки се с приятелите си в Кортланд, те потеглят на спасителна акция.
Дали ще се измъкнат живи от това пътешествие, или на главите на всички ще се изсипе гневът на Божите воини? И как ли Крис ще приеме изненадата, която съдбата му е приготвила?
Кралицата – Мария-Елена – вече е на свобода и изглежда крие някои истини от Александър, който така сляпо ѝ се доверява. Старите кошмари на Крис се завръщат и той разбира, че добър приятел от човешкия му живот е в смъртна опасност. Събирайки се с приятелите си в Кортланд, те потеглят на спасителна акция.
Дали ще се измъкнат живи от това пътешествие, или на главите на всички ще се изсипе гневът на Божите воини? И как ли Крис ще приеме изненадата, която съдбата му е приготвила?
200 pages, Paperback
First published October 20, 2013
About the author
Kristiyan Malinov
4 books12 followersKristiyan (Kris) Malinov was born in Vratsa, Bulgaria, on 24th October 1995. He grew up in the same town. He lived with his family in the outer skirts of the town. Kris studied in Nikola Voyvodov Elementary School/High School until the 8th grade. He enrolled in the Otez Paisyi School of Arts in 2010 and graduated in 2014. In 2015, Kris got into New Bulgarian University, Sofia, specializing in Egyptology. He started writing at the age of 11. By the age of 14, he had a trilogy finished and a new book - "Untouchable" - in progress. The almost-finished trilogy will not be published until further notice. His other hobbies are drawing, dancing, cooking and photography. When he has free time, Kris goes around Vratsa, and other places in Bulgaria, and takes random photos of things he finds beautiful. His inspirations are artist like Lady Gaga, Michael Jackson, Britney Spears, etc. Kris’ first book – Untouchable – is, in fact, dedicated to Lady Gaga, her music and her fans. His favorite authors are J. K. Rowling ('Harry Potter'), Suzanne Collins ('The Hunger Games'), L. J. Smith ('The Vampire Diaries'), Charlaine Harris ('True Blood') and many others. Kris is also keen on Stephen King, his favorite books are the two tomes of “Under the Dome”. Right now, Kris is working on 'Release' - the fourth book of the series. He finished 'Untouchable' in March 2012 and published it later that year. The second book - 'Rebirth' - was published in October 2013. The third book of the series, titled 'Rising', was released in November 2017. The series is consisting of four books and one special edition (not yet confirmed), which will be a limited edition.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
November 18, 2013
Vast improvement over Book One. This book is smaller than its precedessor, but this is a gain and not a loss, as the action is tighter and the pace faster and better. The main characters in the story, Chris, returns from death as a vampire, with an awesome new powers and a bizzare story. His mentor Xander has to teach him a lot about what is to be a vampire, but instead of this Xander is the one who gets a painful lesson in humility from Chris! However, when an old friend calls for help the dreams of Chris, the two vampires must unite and face the judgement of creatures far beyond them.
The book is well written, with witty dialogue and the awkward clunks of slow descriptions which plagued Book One are absent here. It is always nice to see an author improving that much. I strongly reccomend this book for lovers of quality YA fantasy, who are able to read Bulgarian :)
А ето и по-подробно ревю на български:
"Прераждане" е втората книга от поредицата "Недосегаем" на Кристиян Малинов - българско фентъзи за тийнейджъри, което среща читателя с Академията за свръхестествени и митологични същества “Безсмъртните”.
След привидната си смърт в края на книга първа "Недосегаем", Крис Колт се завръща от света на мъртвите, но не и преди да мине през оплетен лабиринт, пазен от ужасни същества. Единствено намесата на ангел му позволява да се върне към живот, но дори и това е условно - Крис се завръща като вампир. Това шокира както директора на Академията, древен вампир на име Александър, така и ментора на самия Крис - Ксандър. Ксандър решава да въведе Крис в света на вампиризма и да му предаде всички уроци, които ще са му нужни за да оцелее... само дето нещата се объркват ненадейно и Ксандър е този, който получава болезнен урок от Крис! Когато обаче получилия чудодейни сили новосъздаден вампир получава странно съновидение, в което стара приятелка го моли за помощ, той ще трябва да разчита на подкрепата на Ксандър и всичките си приятели, ако иска да оцелее сред срещата си с могъщи същества, чиито сили надхвърлят всичко, което е виждал досега. Дали ще успее и каква е изненадата, която го очаква в края на книга втора ще разберете само ако прочетете вторият роман от поредицата на Кристиян Малинов.
Макар да е доста по-кратка от предходника си "Недосегаем", "Прераждане" е в пъти по-добра книга и показва забележително израстване на автора. Липсват дългите и пространни описания, направили първата книга тегава за четене, депресарските моменти са заменени с много и интересни приключения и битки, подобрено е качеството на диалозите, забелязва се впечатляващо разрастване на света като мащаб и епика. Винаги е добре когато видиш как един писател расте. "Недосегаем" бе нелош старт за Кристиян, но в "Прераждане" той вече наистина показва зъбите си на фентъзи автор, чието развитие ще наблюдаваме с интерес и за в бъдеще. Препоръчвам.
The book is well written, with witty dialogue and the awkward clunks of slow descriptions which plagued Book One are absent here. It is always nice to see an author improving that much. I strongly reccomend this book for lovers of quality YA fantasy, who are able to read Bulgarian :)
А ето и по-подробно ревю на български:
"Прераждане" е втората книга от поредицата "Недосегаем" на Кристиян Малинов - българско фентъзи за тийнейджъри, което среща читателя с Академията за свръхестествени и митологични същества “Безсмъртните”.
След привидната си смърт в края на книга първа "Недосегаем", Крис Колт се завръща от света на мъртвите, но не и преди да мине през оплетен лабиринт, пазен от ужасни същества. Единствено намесата на ангел му позволява да се върне към живот, но дори и това е условно - Крис се завръща като вампир. Това шокира както директора на Академията, древен вампир на име Александър, така и ментора на самия Крис - Ксандър. Ксандър решава да въведе Крис в света на вампиризма и да му предаде всички уроци, които ще са му нужни за да оцелее... само дето нещата се объркват ненадейно и Ксандър е този, който получава болезнен урок от Крис! Когато обаче получилия чудодейни сили новосъздаден вампир получава странно съновидение, в което стара приятелка го моли за помощ, той ще трябва да разчита на подкрепата на Ксандър и всичките си приятели, ако иска да оцелее сред срещата си с могъщи същества, чиито сили надхвърлят всичко, което е виждал досега. Дали ще успее и каква е изненадата, която го очаква в края на книга втора ще разберете само ако прочетете вторият роман от поредицата на Кристиян Малинов.
Макар да е доста по-кратка от предходника си "Недосегаем", "Прераждане" е в пъти по-добра книга и показва забележително израстване на автора. Липсват дългите и пространни описания, направили първата книга тегава за четене, депресарските моменти са заменени с много и интересни приключения и битки, подобрено е качеството на диалозите, забелязва се впечатляващо разрастване на света като мащаб и епика. Винаги е добре когато видиш как един писател расте. "Недосегаем" бе нелош старт за Кристиян, но в "Прераждане" той вече наистина показва зъбите си на фентъзи автор, чието развитие ще наблюдаваме с интерес и за в бъдеще. Препоръчвам.
November 18, 2013
Chris Malinov’s book ‘Rebirth’ has some minor spelling mistakes in it which lead me to the conclusion that these mistakes were made because of hastiness during writing and were neglected during printing, but they are nothing compared to the spelling errors in his first book ‘Untouchable’.
The book itself is very intriguing if you look at the front cover for instance: a painting of a man’s figure in a yoga position sitting in a grass field at night during a full moon and a starry sky apparently meditating trying to find his inner peace. The resume at the back of the cover is written far better and doesn’t give away that much of the book’s contents as the first book’s resume did. As for the author’s short bio it has that typical slight humor as in the first book.
Part of the book is about an academy for supernatural mythological creatures called ‘The Immortals’. In this book there are humans, but there are also a lot of supernatural beings such as: vampires, werewolves, sirens, nymphs, witches, demons, angels and other monsters. The book begins with traveling back through time to Germany in the year 1507. The places that the author chooses for different actions to take place differ from one another will it be the USA, France, Norway or even some mythological place like Heaven.
The characters in the book are very well introduced and unique in their own way. Their stories are told in a way that intrigues the reader. Their characteristics are very distinct from each other. The narrator in the book is neither the author himself nor only one main character, but we have here most of the main characters’ points of view which is interesting because it shows the reader the supernatural world through different characters’ eyes will it be a 17 year old boy or a 12 000 year old vampire. This shows us what the characters’ views, thoughts and feelings are and how they interact with the world around them, what decisions they make and why and how they do it. In other words we see the characters’ inner world. The reader gets to know their desires, fears, hopes and dreams. Some of the characters in this book may confuse the reader who will start to question ‘Is this character good or bad?’, but that’s what makes this book so good it gives the reader a chance to develop some kind of philosophical thinking about good and evil.
In this book there are lots of twists and turns which leave the reader rather surprised and even more anxious to read more and to find out what happens next only to find himself starring at the printed page in slight confusion and greater wonder.
Some of the book’s content has a slight erotic hint, but it’s only hinted nothing more which is understandable. This book is full of unexpected surprises which make the readers’ jaws drop and dynamic moments which keep the readers at the edges of their seats. Another interesting thing about this book is that the author dedicates the book not only to his friends and family, but to famous stars such as Lady Gaga which is his muse as he says himself and the deceased king of pop Michael Jackson to which this book is dedicated to. Some of the author’s words for his books are that he wrote them for all ages to read in other words there is a little something for everyone in his books. The author also mentions some new technological gadgets like the iPhone 5 which in my opinion doesn’t have a commercial meaning.
The plot in his books is very interesting in its own way it is about a boy who loses his siblings and then suddenly gets invited to enroll in the academy for supernatural mythological creatures called ‘The Immortals’ where strange things start to happen. In this second book the boy starts his new life, but soon learns that his friends are in danger.
In one interview they asked the author ‘Why is his first book 350 pages and his second book only 200 pages?’ and this is what he answered ‘…it doesn’t matter how many pages a book has it matters how it is written’.
As with his first book the author ends his second book with a shocking ending that leaves the reader saying: ‘Is this how it ends?’ and a bundle of unanswered questions in their heads not to mention the craving to know more of what will happen next? His books start slow being available only in one city in Bulgaria, but that may change soon since the interest towards these books slowly starts to grow. Who knows…maybe one day they will be published in Great Britain or even worldwide? Only time will show.
В книгата на Кристиян Малинов ‘Прераждане’ има няколко малки правописни грешки който ме навеждат на мисълта, че са допуснати поради бързането при написването и са пропуснати при редакцията, но те са нищо в сравнение с правописните грешки в първата му книга‘Недосегаем’.
Книгата сама по себе си е много интригуваща ако погледнем предната й корица например: рисунка на мъжка фигура в йога поза, седяща в поле покрито с трева през пълнолунна звездна нощ, очевидно медитираща, опитвайки да достигне вътрешен мир. Резюмето на задната корица е написано много по-добре и не издава прекалено много от съдържанието на книгата за разлика от резюмето на първата книга. А що се отнася до кратката биография на автора - тя е със същият хумористичен привкус както при първата книга.
По нататък в книгата се разправя за академия за свръхестествени митологични същества наречена ‘Безсмъртните’. В тази книга има човеци, но също така има и много свръхестествени същества като: вампири, върколаци, сирени, нимфи, вещици, демони, ангели и други чудовища.
Книгата започва с пътуване назад във времето до Германия през 1507 година. Местата който авторът избира за развитието на различни случки се различават коренно едно от друго, дали ще е САЩ, Франция, Норвегия или някое митологично място като Рая.
Героите в книгата са много добре представени и уникални по свой собствен начин. Историите им са разказани по начин, който интригува читателя. Техните характери ясно се различават един от друг. Разказвачът в книгата не е самият автор, нито е само един главен герой, тук имаме повечето гледни точки на няколко главни героя, което е интересно защото показва на читателя свръхестественият свят през очите на различните герой, дали ще е 17-годишно момче, или 12 000-годишен вампир. Това ни показва какъв е светогледът на героите, какви са техните мисли и чувства и как си взаимодействат със заобикалящия ги свят, какви решения взимат и защо и как го правят. С други думи, ние виждаме вътрешният им свят. Читателят узнава за техните желания, страхове, надежди и мечти. Някой от геройте в книгата може да объркат читателя който ще се запита ‘Този герой добър ли е или е лош?’, но точно това прави тази книга толкова добра, защото дава шанс на читателя да развие някакво философско мислене за доброто и злото.
В тази книга има много завои и обрати, който оставят читателя доста изненадан и дори още по-нетърпелив да прочете още и да разбере какво става по-нататък, само за да се озове накрая, зяпнал в напечатаната страница, леко объркан и с голямо учудване.
В дадени моменти от книгата има лек еротичен намек, но е само намекнато, нищо повече, което е разбираемо. Тази книга е пълна с неочаквани изненади който ще накарат ченетата на читателите да увиснат, и динамични моменти, който ще държат читателите на ръба на столовете им. Друго интересно нещо за тази книга е, че авторът я посвещава не само на приятелите и роднините си, но и също на известни звезди като Лейди Гага, която е неговата муза, както той сам казва, и на починалият крал на поп музиката Майкъл Джексън, на когото е посветена тази книга. Някой от думите на автора за книгите му са, че ги е написал за читатели на всякакви възрасти, с други думи - има по малко от всичко за всеки. Авторът също споменава някой нови технологични джаджи като iPhone 5 (Айфон 5), което по мое мнение не е с рекламно значение.
Сюжетът в книгите му е много интересен по свой собствен начин, а той е за момче, което изгубва родителите си и после получава покана да се запише в академията за свръхестествени митологични същества наречена ‘Безсмъртните”, където странни неща започват да се случват. В тази втора книга, момчето започва новият си живот, но скоро разбира, че приятелите му са в опасност.
В едно интервю попитали автора ‘Защо първата книга е с 350 страници, а втората само с 200 страници?’ ето какво отговорил той ‘...няма значение колко страници има една книга, важно е как е написана’.
Както с първата книга авторът завършва втората със шокиращ край който ще остави читателя с въпроса: ‘Така ли свършва?’, и куп други въпроси без отговор в техните глави, да не говорим и за нетърпеливостта да разберат какво ще се случи по-нататък. Книгите му започват да се разпространяват бавно, тъй като са достъпни само в един град в България, но това може да се промени скоро тъй като интересът към тези книги бавно започва да расте. Кой знае... Може би някой ден те ще бъдат публикувани във Великобритания или дори по целият свят? Само времето ще покаже.
The book itself is very intriguing if you look at the front cover for instance: a painting of a man’s figure in a yoga position sitting in a grass field at night during a full moon and a starry sky apparently meditating trying to find his inner peace. The resume at the back of the cover is written far better and doesn’t give away that much of the book’s contents as the first book’s resume did. As for the author’s short bio it has that typical slight humor as in the first book.
Part of the book is about an academy for supernatural mythological creatures called ‘The Immortals’. In this book there are humans, but there are also a lot of supernatural beings such as: vampires, werewolves, sirens, nymphs, witches, demons, angels and other monsters. The book begins with traveling back through time to Germany in the year 1507. The places that the author chooses for different actions to take place differ from one another will it be the USA, France, Norway or even some mythological place like Heaven.
The characters in the book are very well introduced and unique in their own way. Their stories are told in a way that intrigues the reader. Their characteristics are very distinct from each other. The narrator in the book is neither the author himself nor only one main character, but we have here most of the main characters’ points of view which is interesting because it shows the reader the supernatural world through different characters’ eyes will it be a 17 year old boy or a 12 000 year old vampire. This shows us what the characters’ views, thoughts and feelings are and how they interact with the world around them, what decisions they make and why and how they do it. In other words we see the characters’ inner world. The reader gets to know their desires, fears, hopes and dreams. Some of the characters in this book may confuse the reader who will start to question ‘Is this character good or bad?’, but that’s what makes this book so good it gives the reader a chance to develop some kind of philosophical thinking about good and evil.
In this book there are lots of twists and turns which leave the reader rather surprised and even more anxious to read more and to find out what happens next only to find himself starring at the printed page in slight confusion and greater wonder.
Some of the book’s content has a slight erotic hint, but it’s only hinted nothing more which is understandable. This book is full of unexpected surprises which make the readers’ jaws drop and dynamic moments which keep the readers at the edges of their seats. Another interesting thing about this book is that the author dedicates the book not only to his friends and family, but to famous stars such as Lady Gaga which is his muse as he says himself and the deceased king of pop Michael Jackson to which this book is dedicated to. Some of the author’s words for his books are that he wrote them for all ages to read in other words there is a little something for everyone in his books. The author also mentions some new technological gadgets like the iPhone 5 which in my opinion doesn’t have a commercial meaning.
The plot in his books is very interesting in its own way it is about a boy who loses his siblings and then suddenly gets invited to enroll in the academy for supernatural mythological creatures called ‘The Immortals’ where strange things start to happen. In this second book the boy starts his new life, but soon learns that his friends are in danger.
In one interview they asked the author ‘Why is his first book 350 pages and his second book only 200 pages?’ and this is what he answered ‘…it doesn’t matter how many pages a book has it matters how it is written’.
As with his first book the author ends his second book with a shocking ending that leaves the reader saying: ‘Is this how it ends?’ and a bundle of unanswered questions in their heads not to mention the craving to know more of what will happen next? His books start slow being available only in one city in Bulgaria, but that may change soon since the interest towards these books slowly starts to grow. Who knows…maybe one day they will be published in Great Britain or even worldwide? Only time will show.
В книгата на Кристиян Малинов ‘Прераждане’ има няколко малки правописни грешки който ме навеждат на мисълта, че са допуснати поради бързането при написването и са пропуснати при редакцията, но те са нищо в сравнение с правописните грешки в първата му книга‘Недосегаем’.
Книгата сама по себе си е много интригуваща ако погледнем предната й корица например: рисунка на мъжка фигура в йога поза, седяща в поле покрито с трева през пълнолунна звездна нощ, очевидно медитираща, опитвайки да достигне вътрешен мир. Резюмето на задната корица е написано много по-добре и не издава прекалено много от съдържанието на книгата за разлика от резюмето на първата книга. А що се отнася до кратката биография на автора - тя е със същият хумористичен привкус както при първата книга.
По нататък в книгата се разправя за академия за свръхестествени митологични същества наречена ‘Безсмъртните’. В тази книга има човеци, но също така има и много свръхестествени същества като: вампири, върколаци, сирени, нимфи, вещици, демони, ангели и други чудовища.
Книгата започва с пътуване назад във времето до Германия през 1507 година. Местата който авторът избира за развитието на различни случки се различават коренно едно от друго, дали ще е САЩ, Франция, Норвегия или някое митологично място като Рая.
Героите в книгата са много добре представени и уникални по свой собствен начин. Историите им са разказани по начин, който интригува читателя. Техните характери ясно се различават един от друг. Разказвачът в книгата не е самият автор, нито е само един главен герой, тук имаме повечето гледни точки на няколко главни героя, което е интересно защото показва на читателя свръхестественият свят през очите на различните герой, дали ще е 17-годишно момче, или 12 000-годишен вампир. Това ни показва какъв е светогледът на героите, какви са техните мисли и чувства и как си взаимодействат със заобикалящия ги свят, какви решения взимат и защо и как го правят. С други думи, ние виждаме вътрешният им свят. Читателят узнава за техните желания, страхове, надежди и мечти. Някой от геройте в книгата може да объркат читателя който ще се запита ‘Този герой добър ли е или е лош?’, но точно това прави тази книга толкова добра, защото дава шанс на читателя да развие някакво философско мислене за доброто и злото.
В тази книга има много завои и обрати, който оставят читателя доста изненадан и дори още по-нетърпелив да прочете още и да разбере какво става по-нататък, само за да се озове накрая, зяпнал в напечатаната страница, леко объркан и с голямо учудване.
В дадени моменти от книгата има лек еротичен намек, но е само намекнато, нищо повече, което е разбираемо. Тази книга е пълна с неочаквани изненади който ще накарат ченетата на читателите да увиснат, и динамични моменти, който ще държат читателите на ръба на столовете им. Друго интересно нещо за тази книга е, че авторът я посвещава не само на приятелите и роднините си, но и също на известни звезди като Лейди Гага, която е неговата муза, както той сам казва, и на починалият крал на поп музиката Майкъл Джексън, на когото е посветена тази книга. Някой от думите на автора за книгите му са, че ги е написал за читатели на всякакви възрасти, с други думи - има по малко от всичко за всеки. Авторът също споменава някой нови технологични джаджи като iPhone 5 (Айфон 5), което по мое мнение не е с рекламно значение.
Сюжетът в книгите му е много интересен по свой собствен начин, а той е за момче, което изгубва родителите си и после получава покана да се запише в академията за свръхестествени митологични същества наречена ‘Безсмъртните”, където странни неща започват да се случват. В тази втора книга, момчето започва новият си живот, но скоро разбира, че приятелите му са в опасност.
В едно интервю попитали автора ‘Защо първата книга е с 350 страници, а втората само с 200 страници?’ ето какво отговорил той ‘...няма значение колко страници има една книга, важно е как е написана’.
Както с първата книга авторът завършва втората със шокиращ край който ще остави читателя с въпроса: ‘Така ли свършва?’, и куп други въпроси без отговор в техните глави, да не говорим и за нетърпеливостта да разберат какво ще се случи по-нататък. Книгите му започват да се разпространяват бавно, тъй като са достъпни само в един град в България, но това може да се промени скоро тъй като интересът към тези книги бавно започва да расте. Кой знае... Може би някой ден те ще бъдат публикувани във Великобритания или дори по целият свят? Само времето ще покаже.
January 8, 2015
Full review/Цялото ревю - click, click
Следпрочитно:
Обобщено с едно изречение - много по-добра от първата.
Мисля, че ходът на тази книга би изненадал всички - и случайните читатели, и по-задълбочените фенове от "Недосегаем", които са плели теории как може да се развият събитията, а най-вече хората, анатемосали поредицата за прилична на ХП, Академията и други. (Лично с тези аз така и не открих прилика. Едно е да са вдъхновени, друго е да са подобни. Ако трябва наистина да се напъна да правя сравнение, училищата система тук ми беше най-подобна на тази от Хекс Хол. Край на оф топика). Сега историята поема по свой, съвсем непредвидим път, който не спираше да ме изненадва глава след глава. Тези пътища сякаш вървяха в посока, противоположна на очакванията, които си бях изградила след прочита на Недосегаем, но това съвсем не означава, че са разочароващи. Очаквах да узнаем повече за Мария-Елена, вместо това разкрихме някои неща за Александър; мислех, че ще срещаме по-често Роуз, а се върнахме назад към старите му приятели. И всички тези неща считам за брилянтни сюжетни решения. Освен поглед към взаимоотношенията на героите, в "Прераждане" виждаме и много повече подробности от света на Недосегаем. Любимото ми допълнение към света трябва да чудовищните Пазители, докато Ангелите като цяло имам трудности да приема, защото коренно се различават от общите представи. В последните глави особено ги приемах като нещо качествено ново, именувано така само заради грешка в превода при получаването на божествения факс.
Крис, героят, без съмнение е израснал в "Прераждане". Тук е по-балансиран, по-уравновесен, но без да губи запазения си вкус към драматизма.
В "Недосегаем" тази му склонност сякаш намираше проява по-скоро като teen angst, докато тук подходът е много по-приятен.
Крис, писателят, също е израснал много, което се забелязва и в стила на писане, и в построението на историята. Блоковите описания от типа "я, нов герой; сега ще отделим няколко абзаца, за да опишем как изглежда, дори и да не се връзва много с динамиката на момента" липсваха, всичко бе много по-интегрирано и хомогенно. Нямаше ги и алогизмите, които в предишното си ревю нарекох "препъни-камъчета". Тъй като предния път коментирах и (липсата на) редакция, ще вметна, че тук и това бе чувствително подобрено. Едно от любимите ми нововъведения бе наличието на няколко гледни точки и много любопитната смяна на начина на водене на разказа - в първо лице само когато повествованието водеше Крис. Наистина беше интересен подход, позволяващ ни да се дистанцираме от време на време от него, като все пак го оставяше в центъра... а на мен ми даваше възможност да се порадвам допълнително и на Ксандър. Ако се чудите защо той не получи споменаване досега, отговорът е прост - малкият бог на спойлерите, който обикновено седи на дясното ми рамо, сега е окован и хвърлен временно в забвение - да знаете, за ваше добро.
В едно нещо обаче "Прераждане" следва традицията на "Недосегаем" - да остави нещата на ръба в самия си край. Финалът бе в известна степен по-шокиращ и от този на първата книга - ще ви издам само едно нещо (спойлер-дзверът припритва) - може би в тази книга няма да имаме само един-единствен Прероден?
~~~
After-read thoughts:
In short: far better than the first one.
I think the way and the twists in the book will have everyone unprepared - the common readers, the fans of the series that spent long time musing over how thing will go from now, and maybe mostly those who accused the series as similar to Harry Potter, Vampire academy or Twilight (To which I disagree, by the way. Inspired doesn't mean they are simsilar. If I really have to compare it to some other series, then I'll choose Hex Hall, because if the school structure. End of the off topic). Now the story sets on its own, bery unpredictable path that surprised me chapter after chapter. It seemd that this path went in the exactly opposite direction of what I've envisioned - but that was not a bad way. Where I was expecuing more clarity about Maria-Elena, we dug deeper in her husband's past while she was away, instead of Rose stealing the spotlight, we saw the return of Chris's old friends. And I actually think of all of these as delightful decisions.
Apart from the character relationships and developpment, in this book we have a broader view of the world of Untouchable. My favourite addition must be the monstrous keepers, while I have some reservs to the image of the Angels. They were so different from the classic that - especially - in the last chapters I thought of them as something entirely new, that got to be called so by some mistake.
Chris, the hero of the story, had greatly evolved since the last book. More balanced and mature, he is sill keeping his "drama queen" trademark. But in the first novel it was manifested more with teen angst, and here is just more about being fabulous.
And Kris, the writer, has evolved as well. Off with the block desciptions of the "oh-look-a-new-character-now-I'll-add-a-whole-paragraph-of-how-he/she-looks-and-it-doesn't-matter-if-it fits-the-moment-or-the-pace" type; here everything was more integrated. Absent were also the illogical moments such as the ones spotted in Untouchable. No more soup eating right after you emerged from a coma. Something I really liked were the different POV. Here we had several POV and the most curious was that only Chris's were told in first person, this allowing us to still keep some distance from the others and follow his lead... while enjoying some Xander moments. If you're wondering why I am mentioning my favourite character only now - it is for your benefit - I'm trying to keep the spoiler monster at bay.
For one thing Rebirth is following closely Untouchable's example - ending it with a huge cliffhanger. In a way, it was more shocking than the final of the first book. I'll tell you only one thing (down spoilers, I said DOWN) - maybe Chris wasn't the only one who got his rebirth in this book? Oh my!
Следпрочитно:
Обобщено с едно изречение - много по-добра от първата.
Мисля, че ходът на тази книга би изненадал всички - и случайните читатели, и по-задълбочените фенове от "Недосегаем", които са плели теории как може да се развият събитията, а най-вече хората, анатемосали поредицата за прилична на ХП, Академията и други. (Лично с тези аз така и не открих прилика. Едно е да са вдъхновени, друго е да са подобни. Ако трябва наистина да се напъна да правя сравнение, училищата система тук ми беше най-подобна на тази от Хекс Хол. Край на оф топика). Сега историята поема по свой, съвсем непредвидим път, който не спираше да ме изненадва глава след глава. Тези пътища сякаш вървяха в посока, противоположна на очакванията, които си бях изградила след прочита на Недосегаем, но това съвсем не означава, че са разочароващи. Очаквах да узнаем повече за Мария-Елена, вместо това разкрихме някои неща за Александър; мислех, че ще срещаме по-често Роуз, а се върнахме назад към старите му приятели. И всички тези неща считам за брилянтни сюжетни решения. Освен поглед към взаимоотношенията на героите, в "Прераждане" виждаме и много повече подробности от света на Недосегаем. Любимото ми допълнение към света трябва да чудовищните Пазители, докато Ангелите като цяло имам трудности да приема, защото коренно се различават от общите представи. В последните глави особено ги приемах като нещо качествено ново, именувано така само заради грешка в превода при получаването на божествения факс.
Крис, героят, без съмнение е израснал в "Прераждане". Тук е по-балансиран, по-уравновесен, но без да губи запазения си вкус към драматизма.
В "Недосегаем" тази му склонност сякаш намираше проява по-скоро като teen angst, докато тук подходът е много по-приятен.
Крис, писателят, също е израснал много, което се забелязва и в стила на писане, и в построението на историята. Блоковите описания от типа "я, нов герой; сега ще отделим няколко абзаца, за да опишем как изглежда, дори и да не се връзва много с динамиката на момента" липсваха, всичко бе много по-интегрирано и хомогенно. Нямаше ги и алогизмите, които в предишното си ревю нарекох "препъни-камъчета". Тъй като предния път коментирах и (липсата на) редакция, ще вметна, че тук и това бе чувствително подобрено. Едно от любимите ми нововъведения бе наличието на няколко гледни точки и много любопитната смяна на начина на водене на разказа - в първо лице само когато повествованието водеше Крис. Наистина беше интересен подход, позволяващ ни да се дистанцираме от време на време от него, като все пак го оставяше в центъра... а на мен ми даваше възможност да се порадвам допълнително и на Ксандър. Ако се чудите защо той не получи споменаване досега, отговорът е прост - малкият бог на спойлерите, който обикновено седи на дясното ми рамо, сега е окован и хвърлен временно в забвение - да знаете, за ваше добро.
В едно нещо обаче "Прераждане" следва традицията на "Недосегаем" - да остави нещата на ръба в самия си край. Финалът бе в известна степен по-шокиращ и от този на първата книга - ще ви издам само едно нещо (спойлер-дзверът припритва) - може би в тази книга няма да имаме само един-единствен Прероден?
~~~
After-read thoughts:
In short: far better than the first one.
I think the way and the twists in the book will have everyone unprepared - the common readers, the fans of the series that spent long time musing over how thing will go from now, and maybe mostly those who accused the series as similar to Harry Potter, Vampire academy or Twilight (To which I disagree, by the way. Inspired doesn't mean they are simsilar. If I really have to compare it to some other series, then I'll choose Hex Hall, because if the school structure. End of the off topic). Now the story sets on its own, bery unpredictable path that surprised me chapter after chapter. It seemd that this path went in the exactly opposite direction of what I've envisioned - but that was not a bad way. Where I was expecuing more clarity about Maria-Elena, we dug deeper in her husband's past while she was away, instead of Rose stealing the spotlight, we saw the return of Chris's old friends. And I actually think of all of these as delightful decisions.
Apart from the character relationships and developpment, in this book we have a broader view of the world of Untouchable. My favourite addition must be the monstrous keepers, while I have some reservs to the image of the Angels. They were so different from the classic that - especially - in the last chapters I thought of them as something entirely new, that got to be called so by some mistake.
Chris, the hero of the story, had greatly evolved since the last book. More balanced and mature, he is sill keeping his "drama queen" trademark. But in the first novel it was manifested more with teen angst, and here is just more about being fabulous.
And Kris, the writer, has evolved as well. Off with the block desciptions of the "oh-look-a-new-character-now-I'll-add-a-whole-paragraph-of-how-he/she-looks-and-it-doesn't-matter-if-it fits-the-moment-or-the-pace" type; here everything was more integrated. Absent were also the illogical moments such as the ones spotted in Untouchable. No more soup eating right after you emerged from a coma. Something I really liked were the different POV. Here we had several POV and the most curious was that only Chris's were told in first person, this allowing us to still keep some distance from the others and follow his lead... while enjoying some Xander moments. If you're wondering why I am mentioning my favourite character only now - it is for your benefit - I'm trying to keep the spoiler monster at bay.
For one thing Rebirth is following closely Untouchable's example - ending it with a huge cliffhanger. In a way, it was more shocking than the final of the first book. I'll tell you only one thing (down spoilers, I said DOWN) - maybe Chris wasn't the only one who got his rebirth in this book? Oh my!
August 3, 2023
Според мен действието е много динамично.
От една страна има моменти, в които събитията сякаш се развиват прекалено бързо и се получава едно препускане от сцена в сцена. Но това не ме извади от историята по никакъв начин.
От друга страна обаче оценявам фактът, че няма разточителство и допълнителен пълнеж от сцени. Всичко е написано точно, ясно и стегнато. Кратките глави, диалозите и описанията на околната среда, са напълно достатъчни, за да може читателят да вникне в разказаната история.
Начинът по който е описано времето на Крис прекарано в "Лабиринтът" ме изуми. Цялата обстановка и създанията създадоха едно усещане за несигурност дали главният герой ще се справи.
Адаптацията на Крис към новите му способности е реалистично представена и изпълнена с множество съмнения и вълнение.
Харесвам фактът, че не се набляга върху романтиката, тъй като според мен историята няма нужда от този елемент.
Все още съм на кръстопът в мнението си за Александър (кралят на вампирите). И мисля, че това е и идеята на авторът. Подобен герой буди всякакви емоции и трудно може да се оприличи като добър или лош.
Кралица Мария-Елена е герой, който не успя да ме грабне. Някак си нейният персонаж остана плосък, без никакво развитие , но отдавам това на сравнително кратката книга, която е едва 197 стр. и реално нямаше време да се обърне повече внимание на нейното развитие. Предполагам ще разберем повече за нея в третата книга, но дотогава това е мнението ми.
Последните 50/60 страници прочетох на един дъх, тъй като бяха вълнуващи и изпълнени с екшън.
Самият финал предизвика голяма усмивка на лицето ми, заедно с възторжени възгласи, защото се случи, нещо което не очаквах, но много ме зарадва.
Препоръчвам поредицата и нямам търпение да разбера какво ще се случи от тук нататък.
От една страна има моменти, в които събитията сякаш се развиват прекалено бързо и се получава едно препускане от сцена в сцена. Но това не ме извади от историята по никакъв начин.
От друга страна обаче оценявам фактът, че няма разточителство и допълнителен пълнеж от сцени. Всичко е написано точно, ясно и стегнато. Кратките глави, диалозите и описанията на околната среда, са напълно достатъчни, за да може читателят да вникне в разказаната история.
Начинът по който е описано времето на Крис прекарано в "Лабиринтът" ме изуми. Цялата обстановка и създанията създадоха едно усещане за несигурност дали главният герой ще се справи.
Адаптацията на Крис към новите му способности е реалистично представена и изпълнена с множество съмнения и вълнение.
Харесвам фактът, че не се набляга върху романтиката, тъй като според мен историята няма нужда от този елемент.
Все още съм на кръстопът в мнението си за Александър (кралят на вампирите). И мисля, че това е и идеята на авторът. Подобен герой буди всякакви емоции и трудно може да се оприличи като добър или лош.
Кралица Мария-Елена е герой, който не успя да ме грабне. Някак си нейният персонаж остана плосък, без никакво развитие , но отдавам това на сравнително кратката книга, която е едва 197 стр. и реално нямаше време да се обърне повече внимание на нейното развитие. Предполагам ще разберем повече за нея в третата книга, но дотогава това е мнението ми.
Последните 50/60 страници прочетох на един дъх, тъй като бяха вълнуващи и изпълнени с екшън.
Самият финал предизвика голяма усмивка на лицето ми, заедно с възторжени възгласи, защото се случи, нещо което не очаквах, но много ме зарадва.
Препоръчвам поредицата и нямам търпение да разбера какво ще се случи от тук нататък.
June 8, 2023
"Прераждане" е книга втора за поредицата за Крис Колт от Кристиян Малинов. След като първата книга приключи в най-интересния момент нямах търпение да подхвана втората. Която за мой ужас се оказа наполовина по-кратка. Истината е, че размерът няма значение и приключението се чете на един дъх. И разбира се, краят въобще не е финал, а дава нови въпроси. Този път няма да се бавя и директно подхващам книга три. Какво се случа на нашия герой в тези почти 200 страници - преражда се, бива спасен от ангел, бива заплашван от вампир и накрая се оказва на място, което не е вярвал, че съществува. Няма да ви казвам кое, за да няма твърде много спойлери в това ревю. Все пак Мария-Елена е спасена, Крис по-мистериозен начин се озовава в лабиринта на сенките и с помощ на приятел успява да се справи. Александър не е доволен. Роуз се появява за малко, но пък положението става много горещо,Авторът запазва типичния си лек стил и книгата се чете много лесно. Да, Крис е пораснал, но пък продължава да е a little bit drama queen. Но кой не е на тази възраст? За мен Крис Колт е един изключително добре изграден персонаж. Абсолютно адекватен за възрастта си, без претенции за величие, а моментите на слабост бяха представени изключително добре и на място. За моя най-голяма радост книгата ми напомни малко на "Свръхестествено" / "Supernatural"/, където никой не остава мъртъв за дълго, а сделките с ангели и/или демони са зад всеки ъгъл.
November 7, 2021
Ревюто съдържа СПОЙЛЕРИ!!!! Препоръчвам да не го четете, ако все още не сте прочели книгата.
"Прераждане" е още по-интересна и от "Недосегаем". Светът на поредицата е изграден с вдъхновяващо въображение! Това, което особено ме впечатли в "Прераждане" беше описанието на трансформацията на Крис Колт. Достави ми удоволствие да прочета детайлното му, реалистично описание за това как вижда света по различен начин, след като се превръща във вампир. Начинът, по който е написана тази част от романа, потапя читателите в историята и им позволява почти да усетят какво би било чувството да претърпят подобна трансформация. По този начин се проявява едно от най-вълшебните свойства на литературата - възможността, приключението да преживеем нещо, което не би могло да ни се случи в реалния свят извън страниците на книгата (въпреки че кой знае?).
"Прераждане" е още по-интересна и от "Недосегаем". Светът на поредицата е изграден с вдъхновяващо въображение! Това, което особено ме впечатли в "Прераждане" беше описанието на трансформацията на Крис Колт. Достави ми удоволствие да прочета детайлното му, реалистично описание за това как вижда света по различен начин, след като се превръща във вампир. Начинът, по който е написана тази част от романа, потапя читателите в историята и им позволява почти да усетят какво би било чувството да претърпят подобна трансформация. По този начин се проявява едно от най-вълшебните свойства на литературата - възможността, приключението да преживеем нещо, което не би могло да ни се случи в реалния свят извън страниците на книгата (въпреки че кой знае?).
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews