What do you think?
Rate this book
Мечтательница из Остенде
Эрик-Эмманюэль Шмитт - философ и исследователь человеческой души, писатель и кинорежиссер, один из самых успешных европейских драматургов, человек, который в своих книгах "Евангелие от Пилата", "Секта эгоистов", "Оскар и Розовая дама", "Ибрагим и цветы Корана", "Доля другого" задавал вопросы Богу и Понтию Пилату, Будде и Магомету, Фрейду, Моцарту и Дени Дидро.
Вниманию читателя предлагается сборник его новелл "Мечтательница из Остенде", где Шмитт, как всегда, предлагает блистательные, изысканные и... совершенно неожиданные сюжетные ходы.
Вниманию читателя предлагается сборник его новелл "Мечтательница из Остенде", где Шмитт, как всегда, предлагает блистательные, изысканные и... совершенно неожиданные сюжетные ходы.
286 pages, Hardcover
First published January 1, 2007
60 people are currently reading
1518 people want to read
About the author
Éric-Emmanuel Schmitt
207 books4,027 followersEric-Emmanuel Schmitt is a Franco-Belgian playwright, short story writer and novelist, as well as a film director. His plays have been staged in over fifty countries all over the world.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 240 reviews
February 11, 2017
Recomand!
August 15, 2021
A-l citi pe Eric Emmanuel Schmitt este o adevărată plăcere. Într-un volum cu cinci povestiri aparent fără legătură între ele, dar de o rară frumusețe, autorul ne oferă 5 lecții de viață care au ca teme principale iubirea, imaginația si impactul lor asupra noastră. Cinci secvențe în care ne învață cum să visăm si cum să iubim.
"Visătoarea din Ostende", cea care dă și titlul volumului, relatează idila atipică a Emmei Van A., o doamnă vârstnică și invalidă, în casa căreia scriitorul poposește în timpul sejurului la mare în Ostende.
Tot o poveste de dragoste este prezentată și în "Vindecarea", unde ni se înfățișează iubirea dintre o tânără asistentă, prizoniera mai multor complexe, și un pacient orb.
Prin "Crima perfectă "se parcurge un mini roman-polițist, dar și unul psihologic.
"Lecturile proaste", o reală lecție de "Așa nu!", în care este demascată ipocrizia.
În ultima povestire, "Femeia cu buchetul de flori", este surprinsă o femeie care așteaptă ceva de 15 ani pe peronul unei gări din Zurich. Pe cine sau ce anume? Rămâne să fie dezvăluit ochilor și curiozității cititorului.
"Visătoarea din Ostende", cea care dă și titlul volumului, relatează idila atipică a Emmei Van A., o doamnă vârstnică și invalidă, în casa căreia scriitorul poposește în timpul sejurului la mare în Ostende.
Tot o poveste de dragoste este prezentată și în "Vindecarea", unde ni se înfățișează iubirea dintre o tânără asistentă, prizoniera mai multor complexe, și un pacient orb.
Prin "Crima perfectă "se parcurge un mini roman-polițist, dar și unul psihologic.
"Lecturile proaste", o reală lecție de "Așa nu!", în care este demascată ipocrizia.
În ultima povestire, "Femeia cu buchetul de flori", este surprinsă o femeie care așteaptă ceva de 15 ani pe peronul unei gări din Zurich. Pe cine sau ce anume? Rămâne să fie dezvăluit ochilor și curiozității cititorului.
Read
July 4, 2020In these five short-stories, I saw a coherence of one novel.
Although they have no connection to each other, the characters in these stories seem to live in the same space, they are part of a hyper-reality, in which the world gains meaning through the force of imagination.
These unsuitable heroes of Schmitt manage to live in a far richer imagination than the reality around them. But this imagination is not always beneficial : too much imagination can cause a distortion of truth, with disastrous consequences :
If for Emma van A .- the dreamer from Ostend, - the imagination could never be more benign, in the worst case -sade, on Gabrielle- the character on "Perfect Crime" - imagination pushes her to an absurd crime.
As well as in " Bad Lectures" , the climax of the irony is that Maurice's imagination ran his entire life, - to reach him in the last, with a haunting force, making him unable to distinguish the border between his reality, and that of the novel in which he had sunk, enchanted.
In each of the five stories, love and death are closely linked, moreover, the question Schmitt leaves unanswered is whether, in our expectation, death or love will come.
I could not say, however, that Schmitt's stories are devoid of realism, on the contrary - beyond the pregnant imaginative vein, these characters contain many of the doubts and fears that haunt all of us, so, at a certain level, there is also a reading of identification, an urge to live our lives as intensely as possible, without letting the imagination become unhealthy.
Although they have no connection to each other, the characters in these stories seem to live in the same space, they are part of a hyper-reality, in which the world gains meaning through the force of imagination.
These unsuitable heroes of Schmitt manage to live in a far richer imagination than the reality around them. But this imagination is not always beneficial : too much imagination can cause a distortion of truth, with disastrous consequences :
If for Emma van A .- the dreamer from Ostend, - the imagination could never be more benign, in the worst case -sade, on Gabrielle- the character on "Perfect Crime" - imagination pushes her to an absurd crime.
As well as in " Bad Lectures" , the climax of the irony is that Maurice's imagination ran his entire life, - to reach him in the last, with a haunting force, making him unable to distinguish the border between his reality, and that of the novel in which he had sunk, enchanted.
In each of the five stories, love and death are closely linked, moreover, the question Schmitt leaves unanswered is whether, in our expectation, death or love will come.
I could not say, however, that Schmitt's stories are devoid of realism, on the contrary - beyond the pregnant imaginative vein, these characters contain many of the doubts and fears that haunt all of us, so, at a certain level, there is also a reading of identification, an urge to live our lives as intensely as possible, without letting the imagination become unhealthy.
June 23, 2025
As usual, Mr. Schmitt doesn't disappoint his constant faithful readers.
Sensibility, a touch of humor and some interesting twists make his stories more than enjoyable.
And, if you ask me, my advice is to read these little stories just one per day. You will appreciate them much more...
Sensibility, a touch of humor and some interesting twists make his stories more than enjoyable.
And, if you ask me, my advice is to read these little stories just one per day. You will appreciate them much more...
September 6, 2014
Sig. Schmitt sei un ottimo scrittore e io ho quasi finito di leggere la tua produzione. Io rallento, tu scrivi più velocemente.
Dei suoi romanzi e racconti adoro le figure femminili. Sono al tempo stesso irreali e concrete; sono le donne che potete incontrare sul tram andando al lavoro, ma anche una rivisitazione di miti e caratteri letterari.
Questo volume raccoglie 5 racconti, 5 storie d'amore e di morte. Clichè? Nemmeno un po', e fidatevi: di rosa amo solo il colore, non i libri. Difficile poi dire quale vita ho preferito tra quelle qui narrate. La storia iniziale e quella finale aprono e chiudono il romanzo allo stesso livello, molto alto. Tra l'altro vorrei (ma molto, molto) caldamente consigliare la lettura del racconto che dà il titolo al libro a tutte quelle donne invaghite di E.L. James e cloni. A metà della storia compare una parentesi intelligentemente erotica, tre pagine così sexy che l'unica sfumatura rimanente è il verde invidia nei confronti di un uomo che sa scrivere.
Dei suoi romanzi e racconti adoro le figure femminili. Sono al tempo stesso irreali e concrete; sono le donne che potete incontrare sul tram andando al lavoro, ma anche una rivisitazione di miti e caratteri letterari.
Questo volume raccoglie 5 racconti, 5 storie d'amore e di morte. Clichè? Nemmeno un po', e fidatevi: di rosa amo solo il colore, non i libri. Difficile poi dire quale vita ho preferito tra quelle qui narrate. La storia iniziale e quella finale aprono e chiudono il romanzo allo stesso livello, molto alto. Tra l'altro vorrei (ma molto, molto) caldamente consigliare la lettura del racconto che dà il titolo al libro a tutte quelle donne invaghite di E.L. James e cloni. A metà della storia compare una parentesi intelligentemente erotica, tre pagine così sexy che l'unica sfumatura rimanente è il verde invidia nei confronti di un uomo che sa scrivere.
May 4, 2012
Not even half-way through and I am in love with this book. It is rare for a reader to fall in love with a book, like them sure, but love a book, not so much. I love this so far and am admittedly ashamed for having put off buying it when I would see recommendations for it, because I had turned bitter about reading anything other's raved about- let's face it, often the most popular books are not that well written. I love this so far... nearly as much as I love anything Simon Van Booy writes. Very happy to add this writer to my all time favorite authors list.
***** Finished and************
The first two stories are just amazing, I loved them. I felt the first story alone seduced me into giving this book 4 stars, even if what followed had been dust, I still would have loved it. Fortunately, the other stories were pretty darn good too. I am glad I finally gave in and read it. The second story was quite an abrupt change from the beauty of the first and that made it all the more riveting. Great stories.
***** Finished and************
The first two stories are just amazing, I loved them. I felt the first story alone seduced me into giving this book 4 stars, even if what followed had been dust, I still would have loved it. Fortunately, the other stories were pretty darn good too. I am glad I finally gave in and read it. The second story was quite an abrupt change from the beauty of the first and that made it all the more riveting. Great stories.
February 24, 2014
O carte scrisa foarte frumos, cu cateva povestioare legate de un 2 lucruri: de iubire si de un final neasteptat. Sunt povesti prin care sunt laudate amintiri, sunt rememorate povesti de dragoste, dar in care si cresc personajele, se dezvolta, invata despre ele insele si despre lume. Toata colectia se incheie cu o poveste foarte scurta, care parca spune concluzia cartii: sunt doua lucruri inevitabile in viata: iubirea si moartea - diametral opuse sau nu.
October 22, 2014
"Barbatii nu sunt exigenti cand e vorba de conversatiile pe care trebuie sa le intretina pana sa ajunga in pat, fiindca ei sunt antrenati sa-si merite recompensa; insa dupa pat, barbatul de bun-gust si de cultura redevine sever, nu?"
July 7, 2014
Водещата нишка на тези разкази, освен главните героини, за мен беше и силата на мисълта, предимството на вътрешния живот, илюзиите, мечтите, заблудите на ума – пред реалността. Една идея, която ми е много близка и позната. Срещам я у себе си, макар да се старая да неутрализирам фантазиите като давам предимство на фактите. Срещам я у приятели, у някои – почти същите преживявания като у героите от този сборник.
Както винаги до сега, разказите имат изненадващи обрати – вече се научих да очаквам неочакваното в книгите на Шмит. Не може да ме хване неподготвена, но това никак не ми разваля удоволствието.
Най-близки ми станаха „Съвършеното убийство” и „Да оздравееш”. Всекидневно се изумявам как хора си втълпяват идеи, или живеят цял живот с втълпени вярвания за себе си, за другите и за света. Как не могат да се отърват от определен модел на мислене и поведение. Макар да са ми чужди крайностите като убийство вследствие на самовнушение, мога да разбера как човек може да се подхлъзне по спиралата на собствените си страхове и съмнения.
Докато четях „Да оздравееш” си мислех за една моя добра приятелка, на която от все сърце исках да препоръчам разказа. Мислех си, че я откривам на страниците на книгата. Исках да й позвъня и да й кажа – ето, Шмит мисли като мен – мислите ти правят нещата реални. Светът те възприема по начина, по който ти самата се възприемаш – ако промениш твоя начин, и светът ще промени отношението си.
„Мечтателката от Остенде” ми хареса заради романтиката и заради няколкото изненади в сюжета. Кое момиче не си мечтае да срещне принца и голямата любов, събрани в едно? Не си падам особено по безнадеждните връзки и живот, посветен на спомени – не съм чак такава романтичка, но в случая Емма не е имала кой знае какъв избор. Красива история, много ми хареса, че на края Шмит я направи истинска.
Както винаги до сега, разказите имат изненадващи обрати – вече се научих да очаквам неочакваното в книгите на Шмит. Не може да ме хване неподготвена, но това никак не ми разваля удоволствието.
Най-близки ми станаха „Съвършеното убийство” и „Да оздравееш”. Всекидневно се изумявам как хора си втълпяват идеи, или живеят цял живот с втълпени вярвания за себе си, за другите и за света. Как не могат да се отърват от определен модел на мислене и поведение. Макар да са ми чужди крайностите като убийство вследствие на самовнушение, мога да разбера как човек може да се подхлъзне по спиралата на собствените си страхове и съмнения.
Докато четях „Да оздравееш” си мислех за една моя добра приятелка, на която от все сърце исках да препоръчам разказа. Мислех си, че я откривам на страниците на книгата. Исках да й позвъня и да й кажа – ето, Шмит мисли като мен – мислите ти правят нещата реални. Светът те възприема по начина, по който ти самата се възприемаш – ако промениш твоя начин, и светът ще промени отношението си.
„Мечтателката от Остенде” ми хареса заради романтиката и заради няколкото изненади в сюжета. Кое момиче не си мечтае да срещне принца и голямата любов, събрани в едно? Не си падам особено по безнадеждните връзки и живот, посветен на спомени – не съм чак такава романтичка, но в случая Емма не е имала кой знае какъв избор. Красива история, много ми хареса, че на края Шмит я направи истинска.
Read
February 25, 2014Întotdeauna l-am resimţit pe Eric-Emmanuel Schmitt ca fiind un scriitor ce excelează în proza scurtă, chiar şi citindu-i romanele, le vedeam tot ca pe nişte nuvele mai dezvoltate. Acum, în Visătoarea din Ostende (Editura Humanitas fiction 2013), acest volum de povestiri scurte, în număr de cinci, poate chiar cel mai bun volum al lui Schmitt, am văzut o coerenţă de roman: deşi nu au nicio legătură între ele, personajele din cele cinci povestiri par a viețui în același spațiu, fac parte dintr-un fel de hiperrealitate în care lumea capătă sens prin forţa imaginaţiei. Iubirile, locurile, gesturile sunt filtrate de o sensibilitate ce are de-a face cu o trăire literară, artistică (până şi sosirea într-un nou oraş este asociată cu un nou cuvânt). De o bogăţie interioară vibrantă, care nu are nimic de-a face cu exteriorul, personajele lui Schmitt sunt, de cele mai multe ori, captive într-o existență ternă, stârnind milă. Ele se salvează sau se pierd prin imaginație, care se dovedește a avea o forță mult mai mare decât simpla rătăcire printre amintiri.
Personaje marginale, inadaptate, care ies din tiparul obişnuit, eroii lui Schmitt reuşesc să trăiască într-un univers imaginativ mult mai bogat decât ceea ce oferă realitatea din jur. Numai că această imaginaţie nu este de mult ori benefică: deşi îndemnul lui Schmitt pare a fi cel de a ne depăşi limitele şi de a observa cât de bogată este lumea din jurul nostru, dacă ştim cum să-i privim frumuseţea, există şi un avertisment pe care-l inserează autorul: o prea mare imaginaţie poate provoca o distorsionare a adevărului, cu consecinţe dezastruoase. (continuarea cronicii: http://bookaholic.ro/imaginatia-si-vi...)
Personaje marginale, inadaptate, care ies din tiparul obişnuit, eroii lui Schmitt reuşesc să trăiască într-un univers imaginativ mult mai bogat decât ceea ce oferă realitatea din jur. Numai că această imaginaţie nu este de mult ori benefică: deşi îndemnul lui Schmitt pare a fi cel de a ne depăşi limitele şi de a observa cât de bogată este lumea din jurul nostru, dacă ştim cum să-i privim frumuseţea, există şi un avertisment pe care-l inserează autorul: o prea mare imaginaţie poate provoca o distorsionare a adevărului, cu consecinţe dezastruoase. (continuarea cronicii: http://bookaholic.ro/imaginatia-si-vi...)
July 28, 2020
Шмит е вълшебник! Прекрасни разкази! 🙃🙃🙂
" Мъжката красота е безполезна. Съблазнителността на един мъж се състои не в това да е красив, а да уб��ди жената, че тя е красива до него."
" Интересното в една енигма е не истината, която съдържа, а загадката, която крие"
" Обикновено животът е убиец на истории. Понякога сутрин на човек му се струва, че ще започне нещо, нещо пълнокръвно, чисто и изключително, а след това звънва телефонът, и с това е свършено. Животът ни сече, разпилява ни, стрива ни на прах и ни отказва една-единствена писта линия."
" И мисля, че до последния си ден ще се чудя дали от влака бе слязла смъртта или любовта."
" Мъжката красота е безполезна. Съблазнителността на един мъж се състои не в това да е красив, а да уб��ди жената, че тя е красива до него."
" Интересното в една енигма е не истината, която съдържа, а загадката, която крие"
" Обикновено животът е убиец на истории. Понякога сутрин на човек му се струва, че ще започне нещо, нещо пълнокръвно, чисто и изключително, а след това звънва телефонът, и с това е свършено. Животът ни сече, разпилява ни, стрива ни на прах и ни отказва една-единствена писта линия."
" И мисля, че до последния си ден ще се чудя дали от влака бе слязла смъртта или любовта."
May 16, 2025
Wat een heerlijke schrijfstijl.
April 11, 2011
Schmitt's short stories read like lovely and literary versions of "The Twilight Zone." Some of the stories tend to end rather abruptly and some of those endings may seem a little anti-climactic; however, the eerie quality about this collection is that the stories stay with you, like a dream that may not seem like much at the time, but for some reason stays with you for days on end. I think the author himself best describes what I felt about this book when he writes, "What is interesting in an enigma is not the truth it hides, but the mystery it contains." Mysteriously beautiful and hauntingly complex.
July 13, 2022
"Marzycielka z Ostendy" trafia oficjalnie na podium moich ulubionych dzieł Schmitta. Nie wiem jak on to robi, ale za każdym razem zaskakuje mnie bardziej, zarówno stylem pisania, przekazem jak i samą historią. Jestem zachwycona.
(w moim wydaniu są jeszcze dwa inne opowiadania, które nie podobały mi się tak bardzo jak bym chciała, ale były całkiem dobre)
(w moim wydaniu są jeszcze dwa inne opowiadania, które nie podobały mi się tak bardzo jak bym chciała, ale były całkiem dobre)
October 15, 2012
Шмит винаги ме очарова с безкрайната си, почти „женска” чувствителност. Впечатлява се от неща, които вълнуват и мен. Открива красота в нещата, които харесвам и аз. Наблюдателен и изследващ, разкриващ нетрадиционни гледни точки.
Понякога звучи леко наивно, но нямаме ли нужда от малко повече простота (не простотия! ;) ) в ежедневието?!
Самият разказ „Мечтателката от Остенде” много ме въодушеви. Любопитен ми беше образът на старицата Емма – блага, смирена и спокойна, но и с голяма вътрешна сила и скрити искри, дори сприхавост и променливост на настроенията..
В този разказ бих приела и двата изхода, еднакво романтични и достоверни биха ми изглеждали мечтите за невъзможна любов и безкрайните фантазии, но и абсолютно невероятните истории, които може да са рядкост, но се случват.
Въпреки че краят обикновено ме интересува и често е интригуващ, основното удоволствие е в целия разказ - според мен умее да измисля интересни истории Шмит, направо игрички си играе понякога.
“Съвършеното убийство”
Може би твърде буквално възприех всичко, но ако целта на Шмит е била читателят да изпита неприятно чувство, постигнал я е. Каква загуба на „човешки материал” ... за нищо... Толкова фалш и „кухост” трудно понесох. И още човешки слабости в тази наглед не особено оригинална история: поддаване на манипулации, допускане на „червея на съмнението”, липса на доверие и комуникация между близки хора, нестабилност на човешките емоции (може би в по-голяма степен женските), лесно достигане до крайности...
„Да оздравееш”
Леко досаден ми беше. Този път само ме интересуваше „какво ще стане накрая”, без да ми допада начина, по който се разказва историята.
„Голямата промяна” сякаш стана прекалено бързо, имаше някакво несъответствие в състоянието на Карл и неговите действия. Умът на Стефани също беше „променлив”.
Няма съмнение, че харесвам и вярвам в подобен вид „вътрешна трансформация” на личността под влияние на стимулираща личност, но тук не ме впечатли как е представено това.
„Лоши четива”
Започна доста живо, с по-силно изразени емоции от страна на Шмит. Чак се хилех („за чужда сметка”). За щастие това, което иронизираше, се обърна точно така, както ми се искаше, иначе щеше да е доста елементарно да завърши с тотално отричане на иронизираното явление. Всъщност може пак да се открие двусмисленост – хем да се каже – „Ето, това, което иронизираш, си заслужава присмеха”, хем: „Присмиваш се, но виждаш, че хората се поддават и се оплитат в това, на което се подиграваш”...
„Жената с букета” – най-кратък, но като една приятна импресия. Още преди да видя в него обръщението „Ерик”, разбрах, че авторът иска да разкаже нещичко за себе си, а и за всички нас... ;)
Има един общ, за съжаление тъжен елемент в петте разказа...
Също и общи черти между някои от героите: лабилност, самотност...
„Мечтателката от Остенде” ми хареса най-много от петте разказа. Следва „Жената с букета”.
Понякога звучи леко наивно, но нямаме ли нужда от малко повече простота (не простотия! ;) ) в ежедневието?!
Самият разказ „Мечтателката от Остенде” много ме въодушеви. Любопитен ми беше образът на старицата Емма – блага, смирена и спокойна, но и с голяма вътрешна сила и скрити искри, дори сприхавост и променливост на настроенията..
В този разказ бих приела и двата изхода, еднакво романтични и достоверни биха ми изглеждали мечтите за невъзможна любов и безкрайните фантазии, но и абсолютно невероятните истории, които може да са рядкост, но се случват.
Въпреки че краят обикновено ме интересува и често е интригуващ, основното удоволствие е в целия разказ - според мен умее да измисля интересни истории Шмит, направо игрички си играе понякога.
“Съвършеното убийство”
Може би твърде буквално възприех всичко, но ако целта на Шмит е била читателят да изпита неприятно чувство, постигнал я е. Каква загуба на „човешки материал” ... за нищо... Толкова фалш и „кухост” трудно понесох. И още човешки слабости в тази наглед не особено оригинална история: поддаване на манипулации, допускане на „червея на съмнението”, липса на доверие и комуникация между близки хора, нестабилност на човешките емоции (може би в по-голяма степен женските), лесно достигане до крайности...
„Да оздравееш”
Леко досаден ми беше. Този път само ме интересуваше „какво ще стане накрая”, без да ми допада начина, по който се разказва историята.
„Голямата промяна” сякаш стана прекалено бързо, имаше някакво несъответствие в състоянието на Карл и неговите действия. Умът на Стефани също беше „променлив”.
Няма съмнение, че харесвам и вярвам в подобен вид „вътрешна трансформация” на личността под влияние на стимулираща личност, но тук не ме впечатли как е представено това.
„Лоши четива”
Започна доста живо, с по-силно изразени емоции от страна на Шмит. Чак се хилех („за чужда сметка”). За щастие това, което иронизираше, се обърна точно така, както ми се искаше, иначе щеше да е доста елементарно да завърши с тотално отричане на иронизираното явление. Всъщност може пак да се открие двусмисленост – хем да се каже – „Ето, това, което иронизираш, си заслужава присмеха”, хем: „Присмиваш се, но виждаш, че хората се поддават и се оплитат в това, на което се подиграваш”...
„Жената с букета” – най-кратък, но като една приятна импресия. Още преди да видя в него обръщението „Ерик”, разбрах, че авторът иска да разкаже нещичко за себе си, а и за всички нас... ;)
Има един общ, за съжаление тъжен елемент в петте разказа...
Също и общи черти между някои от героите: лабилност, самотност...
„Мечтателката от Остенде” ми хареса най-много от петте разказа. Следва „Жената с букета”.
July 28, 2019
Verhalenbundel, waarvan ik de eerste twee las. De rêveuse lijkt een doorslag van een stationsromannetje, maar Schmitt weet toch te boeien als een bevraging van het belang van fantasie voor de artiest (en voor het leven). Crime parfait is verhaaltechnisch veel sterker. SChmitt schrijft een soepel proza dat naar het klassieke neigt, maar toch eenvoudig blijft.
August 8, 2016
Просто написан, но силен текст, елегантен и сантиментален. Накара ме да изпитам емоции, докато чета.
Историите са интересни, завладяващи и се четат на един дъх. Това е третата книга, която чета на Шмит и засега ми хареса най-много. Препоръчвам.
Историите са интересни, завладяващи и се четат на един дъх. Това е третата книга, която чета на Шмит и засега ми хареса най-много. Препоръчвам.
December 26, 2019
Un scriitor care se refugiază pentru a uita de suferință sentimentala , iar doamna la care sta sufera, este infima, cu toate astea își creează o viață pe care ar fi vrut sa o trăiască .gandinduse mereu la trecut. Nu-i poți lua omului imaginația și visul. O femeie căsătorită care este de părere că e imposibil că un bărbat să iubească aceeași femeie timp de treizeci de ani, cu acest argument alege să-și ucidă soțul , imaginația duce oarecum spre nebunie Un pacient orb care i spune infirmierei că e frumoasa.pentru prima data primind un compliment de la un bărbat. Pentru ea, orbul reprezinta un univers al fantasmelor, un vis. O doamna care așteaptă timp de 15 ani la gara cu buchetul mana un necunoscut sau chiar necunoscutul.Oare ce o fi așteptând ? Iubirea sau moartea ? Un profesor care nu agreează cărțile, Oana in momentul in care se apuca de citit și nu mai distinge realul de imaginar . Fascinant, cum autorul schițează destinul fiecăruia dintre realitate și vis .Omul fara vise și imaginație nu ar mai putea exista
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 29, 2022
ერიკ ემანუელ შმიტი ადამიანის გონებას უფრო კარგად იცნობს ვიდრე თვითონ გონების პატრონი.
კრებულში შესული ყველა მოთხრობა ძალიან კარგია და მრავალი კუთხით შეიძლება მათი კვლევა.
“უზადო მკვლელობის” მეორედ წაკითხვამ მიმახვედრა თუ რამდენად ჰგავს “დორიან გრეის პორტრეტს”- სხვისი ზეგავლენით პიროვნების ცვალებადობა რაც საბოლოოდ მკვლელობამდე მიდის.
მიყვარს როგორ გვირგვინდება ყველა მოთხრობა კულმინაციური, ზოგჯერ დრამატული ფინალით, რაც ყოველთვის მოსალოდნელია, მაგრამ მაინც საკვირველი. ამით ავტორი ო’ჰენრის მაგონებს.
100%ით ვუწევ რეკომენდაციას ყველა მოთხრობას ერთად და სათითაოდ.
კრებულში შესული ყველა მოთხრობა ძალიან კარგია და მრავალი კუთხით შეიძლება მათი კვლევა.
“უზადო მკვლელობის” მეორედ წაკითხვამ მიმახვედრა თუ რამდენად ჰგავს “დორიან გრეის პორტრეტს”- სხვისი ზეგავლენით პიროვნების ცვალებადობა რაც საბოლოოდ მკვლელობამდე მიდის.
მიყვარს როგორ გვირგვინდება ყველა მოთხრობა კულმინაციური, ზოგჯერ დრამატული ფინალით, რაც ყოველთვის მოსალოდნელია, მაგრამ მაინც საკვირველი. ამით ავტორი ო’ჰენრის მაგონებს.
100%ით ვუწევ რეკომენდაციას ყველა მოთხრობას ერთად და სათითაოდ.
March 14, 2013
This book is incredible and amazing. So beautifully written--I'm not sure quite how to describe it--almost magically/romantically written but the stories are not about magic or romance. I wish I knew French so I could read them in their original language. This is the second book I've read by Mr. Schmitt and I've adored them both. Highly recommend.
Just reread. One of the ONLY books I've ever wanted to re-read in my life. Still just as good.
Just reread. One of the ONLY books I've ever wanted to re-read in my life. Still just as good.
October 23, 2020
Cu multă indulgență. :( Not my cup of tea this time, mr. Schmitt, sorry.
December 1, 2024
LO SPESSORE DI OGNUNO
" “È impossibile che un uomo ami la stessa donna per più di trent'anni”. Ora capiva che il vero nodo, celato sotto il precedente, era semmai: “Mi è impossibile amare lo stesso uomo per più di trent'anni”."
"Una ragazza da sogno non è quella che la ragazza sogna di essere, ma quella che il ragazzo vede."
"Quanto avrei voluto poter penetrare dentro quelle teste per conoscerle meglio, e allo stesso tempo quanto apprezzavo che non entrassero nella mia! [...] Ci sono vocaboli che non potrei pronunciare senza crollare. Meglio tacere. Lo spessore di ognuno non deriva forse dal proprio silenzio?"
★★★★★: "Delitto perfetto"
★★★★✰: "La sognatrice di Ostenda", "La guarigione"
★★★✰✰: "Cattive letture", "La donna con il bouquet"
" “È impossibile che un uomo ami la stessa donna per più di trent'anni”. Ora capiva che il vero nodo, celato sotto il precedente, era semmai: “Mi è impossibile amare lo stesso uomo per più di trent'anni”."
"Una ragazza da sogno non è quella che la ragazza sogna di essere, ma quella che il ragazzo vede."
"Quanto avrei voluto poter penetrare dentro quelle teste per conoscerle meglio, e allo stesso tempo quanto apprezzavo che non entrassero nella mia! [...] Ci sono vocaboli che non potrei pronunciare senza crollare. Meglio tacere. Lo spessore di ognuno non deriva forse dal proprio silenzio?"
★★★★★: "Delitto perfetto"
★★★★✰: "La sognatrice di Ostenda", "La guarigione"
★★★✰✰: "Cattive letture", "La donna con il bouquet"
June 21, 2023
Шмит ми е от любимите автори, така че може би съм пристрасна. Изключително красиви разкази с неочакван край. Общата тема за външността, за нашите тайни в живота обединява иначе различните истории.
Препоръчвам я.
Препоръчвам я.
December 4, 2018
Di solito non amo i racconti, sempre troppo brevi, come si entra nel vivo della storia è già finita, ma qui è stato diverso.
La scrittura di Schmitt mi sorprende e mi incanta, è così dolce e avvolgente, e con quanta delicatezza affronta l’erotismo, "l'album dell’amore di Emma” è incredibile, così velatamente esplicito..
Per quanto belli questi racconti sono cupi e dolorosi, racconti che mi hanno coinvolta in un vortice di emozioni, soprattutto il primo e il terzo, da lasciarmi senza fiato.
Con le sue atmosfere romanzesche, passionali, ho assaporato la dolcezza di un sogno, ma anche tristi realtà.
L’amore che si mantiene vivo a dispetto del tempo e delle malelingue.. L’amore che va oltre le apparenze, in fondo noi siamo come vogliamo vederci.. E quanto sono dannose le menzogne? soprattutto quelle che raccontiamo a noi stessi..
Un libro che custodirò gelosamente.
Un enorme grazie a chi me l’ha fatto scoprire.
scritto il 9 ago 2009
La scrittura di Schmitt mi sorprende e mi incanta, è così dolce e avvolgente, e con quanta delicatezza affronta l’erotismo, "l'album dell’amore di Emma” è incredibile, così velatamente esplicito..
Per quanto belli questi racconti sono cupi e dolorosi, racconti che mi hanno coinvolta in un vortice di emozioni, soprattutto il primo e il terzo, da lasciarmi senza fiato.
Con le sue atmosfere romanzesche, passionali, ho assaporato la dolcezza di un sogno, ma anche tristi realtà.
L’amore che si mantiene vivo a dispetto del tempo e delle malelingue.. L’amore che va oltre le apparenze, in fondo noi siamo come vogliamo vederci.. E quanto sono dannose le menzogne? soprattutto quelle che raccontiamo a noi stessi..
Un libro che custodirò gelosamente.
Un enorme grazie a chi me l’ha fatto scoprire.
scritto il 9 ago 2009
March 25, 2023
Този сборник с разкази е едно напомняне, че външността няма значение, че истински важните неща не се виждат с очите и най-вече че не трябва да съдим по корицата - нито хората, нито книгите 😌
Ако трябва да бъда откровена ми е трудно да пиша за Шмит. Обожавам го и каквото и да кажа за него имам чувството, че ще бъде малко. Шмит е като наркотик. Веднъж като се докоснеш до него искаш още и още 😏
❤️
“Човек не се излекува от една истинска любов..
Има един миг, в който човек гори и се изгаря, то е много наситено и прекрасно чувство. След това остава само пепел…”
“В огъня виждах как изчезват осезаемите следи на съдбата ми, но макар и да плачех, докато извършвах това приношение, не се чувствах вътрешно засегната, казвах си, че никой никога не може да изгори спомените ми.”
Ако трябва да бъда откровена ми е трудно да пиша за Шмит. Обожавам го и каквото и да кажа за него имам чувството, че ще бъде малко. Шмит е като наркотик. Веднъж като се докоснеш до него искаш още и още 😏
❤️
“Човек не се излекува от една истинска любов..
Има един миг, в който човек гори и се изгаря, то е много наситено и прекрасно чувство. След това остава само пепел…”
“В огъня виждах как изчезват осезаемите следи на съдбата ми, но макар и да плачех, докато извършвах това приношение, не се чувствах вътрешно засегната, казвах си, че никой никога не може да изгори спомените ми.”
October 8, 2015
Vijf verhaaltjes over de grens tussen realiteit en verbeelding, die mij nogal geamuseerd hebben, ja. Ook heel erg blij dat ik, wellicht voor het eerst, een leuk, grappig, vermakelijk Frans boek las. Vier sterren gewoon omdat ik het blijkbaar niet helemaal heb voor kortverhalen. Van mij had dat hele boek over dat ene verhaaltje van de titel mogen gaan. Je hebt nooit de tijd om de personages te leren kennen, en dat miste ik precies toch wel. Maar los van dat: ik wil nog meer van meneer Schmitt lezen!
July 13, 2010
Je découvre Eric-Emmanuel Schmitt et j'avoue que ce recueil de cinq nouvelles m'a beaucoup plu de par son style très agréable à lire.
Des faits, rien que des faits ! Des faits et de la réflexion. Tant que je n'aurai pas épuisé la réalité, je n'octroierai pas une seconde à l'irréalité.
Ce qui est intéressant dans une énigme, ce n'est pas la réalité qu'elle cache, mais le mystère qu'elle contient.
August 25, 2017
Interesting stories, well written, easy to read - Eric Schmitt sure knows how to write novelettes. The characters are well defined even in this short stretched format, the story is catchy and the reading is flowing.
January 8, 2020
Για όσα έχουμε απόλυτη πεποίθηση και πέφτουμε έξω, για όσα ζουν, δρουν και ριζώνουν μέσα μας χωρίς να το συνειδητοποιούμε, για όσα χτίζουμε κι έχουμε τη δύναμη να γκρεμίσουμε, για όσα περιμένουμε κι αξίζει να περιμένουμε κι άλλο, για αυτά γράφει τούτο το βιβλίο..
December 6, 2017
Прекрасный сборник рассказов с непредсказуемой концовкой, но несмотря на это, они тем не менее кажутся вполне логичными. Более того, стоит добавить, что хоть и не являюсь романтиком и всякого рода сентиментальные романы не вызывают у меня ничего кроме скептицизма, эти несколько рассказов Шмитта полны какой-то магии, в том плане, что ты начинаешь невольно сопереживать главным героям и хочешь, чтобы у них все получилось, дабы они были счастливы. Такое уютное чтение, идеально подходящее для сегодняшней погоды за окном: снежная метель, холод, а дома тепло и уютно, есть горячий кофе или чай с малиной, а "Мечтательница из Остенде" как нельзя лучше дополняет эту идиллию!
Первый рассказ повествует о некой мадам, ведущей жизнь затворницы в Остенде, где единственной ее компанией вот уже на протяжении многих лет были книги, тысячи экземпляров уютно "рассевшихся" на многочисленных полках в кабинете. Самое интересное в этой неугасаемой любви к чтению было то, что Эмма Ван А. все свое время посвящала книгам - читала и перечитывала - но при этом она с брезгливостью относилась к современным произведениям, на ее полках нельзя было обнаружить ни одной "новинки", так как Эмма считала, что автор и его произведение заслуживали право занять место на ее полках лишь в том случае, если писатель умер, пополнив сонм классиков. Согласитесь, весьма странный критерий оценки "литературного шедевра"?! Но вот однажды, доверившись своему постояльцу, Эма решает поведать ему - и только ему - тайну своей жизни, рассказать о великой любви, которая навсегда оставила неизгладимый след в ее памяти. И вот наш главный герой, писатель, настолько поражен этой невероятной историей любви, что несколько дней не мог прийти в себя, но вскоре его начали посещать сомнения: старая дама, по словам ее племянницы, никогда не покидавшая стен своего дома и ведя затворнический образ жизни, хоть и была привлекательной в молодости, тем не менее всегда отпугивала и отталкивала мужчин, добивавшихся ее внимания. Более того, у нее с юных лет был физический изъян, который вызывает еще больше вопросов к ее "исповеди". Что это фантазия одинокой дамы на старости лет? Переизбыток любовных сюжетов прочитанных и перечитанных такое количество раз, что Эмма уже перестала отличать, где выдумка писателя, а где ее реальная жизнь? Или она просто решила сыграть злую шутку с молодым автором, проверив, насколько доверчивым и простодушным может быть молодой человек?
Остальные рассказы не менее непредсказуемые, повествующие о мести супруги своему неверному мужу, тайной любви медсестры к своему пациенту, странном убийстве в шале и загадочной женщине, проводившей большую часть своего времени на вокзале с букетом цветов в руках....Кто эти люди и как складываются их жизни? Для многих людей эти небольшие рассказы могут показаться отчасти странными, ведь у них по сути нет классической структуры повествования, они больше напоминают вырванные страницы из большого романа, вроде как чего-то не хватает...но мне не хватило лишь еще страниц - чтение было настолько увлекательным, что я просто не могла оторваться, пока не дочитывала рассказ, с нетерпением желая узнать, о чем пойдет речь в следующем. Когда книга закончилась и была прочитана последняя строка, мне отчаянно захотелось перечитать ее заново, настолько "вкусной" была работа Шмитта.
Первый рассказ повествует о некой мадам, ведущей жизнь затворницы в Остенде, где единственной ее компанией вот уже на протяжении многих лет были книги, тысячи экземпляров уютно "рассевшихся" на многочисленных полках в кабинете. Самое интересное в этой неугасаемой любви к чтению было то, что Эмма Ван А. все свое время посвящала книгам - читала и перечитывала - но при этом она с брезгливостью относилась к современным произведениям, на ее полках нельзя было обнаружить ни одной "новинки", так как Эмма считала, что автор и его произведение заслуживали право занять место на ее полках лишь в том случае, если писатель умер, пополнив сонм классиков. Согласитесь, весьма странный критерий оценки "литературного шедевра"?! Но вот однажды, доверившись своему постояльцу, Эма решает поведать ему - и только ему - тайну своей жизни, рассказать о великой любви, которая навсегда оставила неизгладимый след в ее памяти. И вот наш главный герой, писатель, настолько поражен этой невероятной историей любви, что несколько дней не мог прийти в себя, но вскоре его начали посещать сомнения: старая дама, по словам ее племянницы, никогда не покидавшая стен своего дома и ведя затворнический образ жизни, хоть и была привлекательной в молодости, тем не менее всегда отпугивала и отталкивала мужчин, добивавшихся ее внимания. Более того, у нее с юных лет был физический изъян, который вызывает еще больше вопросов к ее "исповеди". Что это фантазия одинокой дамы на старости лет? Переизбыток любовных сюжетов прочитанных и перечитанных такое количество раз, что Эмма уже перестала отличать, где выдумка писателя, а где ее реальная жизнь? Или она просто решила сыграть злую шутку с молодым автором, проверив, насколько доверчивым и простодушным может быть молодой человек?
Остальные рассказы не менее непредсказуемые, повествующие о мести супруги своему неверному мужу, тайной любви медсестры к своему пациенту, странном убийстве в шале и загадочной женщине, проводившей большую часть своего времени на вокзале с букетом цветов в руках....Кто эти люди и как складываются их жизни? Для многих людей эти небольшие рассказы могут показаться отчасти странными, ведь у них по сути нет классической структуры повествования, они больше напоминают вырванные страницы из большого романа, вроде как чего-то не хватает...но мне не хватило лишь еще страниц - чтение было настолько увлекательным, что я просто не могла оторваться, пока не дочитывала рассказ, с нетерпением желая узнать, о чем пойдет речь в следующем. Когда книга закончилась и была прочитана последняя строка, мне отчаянно захотелось перечитать ее заново, настолько "вкусной" была работа Шмитта.
Displaying 1 - 30 of 240 reviews