Mon ami Frédéric, il a une pêche d'enfer!
Ама наистина! Не само прекрасна, приятна, умна, забавна и ужасно добре написана книга, но и е полезна и даже безценна.
Бегбеде започва с условие, че това е книга за възхвала на отиващите си хартиени книги, които може би няма да си отидат, но са силно застрашени от електронните устройства. Изключително добре и с много обич говори за четенето, за това какъв човек е читателят, за целия процес, срещата и преживяването с една книга. И това звучи като нещо вече чуто, четено и познато, но това е само така докато започнеш с тази книга.
Също е важно да отбележим, че авторът забранява тази негова книга да се издава електронна, и ако някой я има такава, то тя е пиратска и той ни се сърди :)
След това започва неговият списък със стоте му най-значими книги. Съвсем различен е от всяка класация, която сте виждали. Първо си мислех, че няма да ми е интересно да чета за книги и автори, които не съм чувала, но напротив - повечето не ги бях чела, но ми беше също толкова, да не кажа дори повече интересно да чета за тях, колкото и за тези, които познавам. Отбелязах си доста да прочета и си умирах от яд за тези, които ги няма нито на български, нито на английски.
В тази книга си личи цялата ерудиция на Бегбеде, преживяното му с литературата (за нея също говори доста интересни неща, както той може - новаторски) и онова, което го е докоснало емоционално. Описал е това по начин, който няма как да не те плени. На места е забавен, на места ти се доплаква дори без да си чел книгата, за която говори, но всичко е написано вълнуващо. Ровиш, проверяваш, подчертаваш си, записваш...
Съжденията и мислите му за всяка книга са свързани с неговото преживяване докато е чел, свързани с периода, когато е чел и какво е било тогава. Така научаваме много и за самия Бегбеде. Заради нещата написани за мои любими книги, веднага ми се приисква да му звънна и да го поканя на среща с вино.
В същото време има малко бележки за самите писатели и те пак са направени супер интересно. Има аналогии за стилове, за подражание, за това защо и как се е случила някоя книга, има и цитати, които са му харесали и в същото време кратко, без локуми и безумия. За френските писатели можеш да научиш нещо от французин, а това значи нещо много. Абе, направо се чувстваш като дете в сладкарница, като охлюв на дъжд и като себе си с книга и коктейл на плажа.
Страхотно го е направил и не мога да си представя, че има човек, който обича да чете и тази книга няма да му допадне. Не, не да му допадне, а да се влюби в нея - като мен.