Между кориците на тази книга ще намерите единадесет биографични портрета на софийски къщи, строени преди 1944 г. Събрани разкази на собственици и съседи, реконструирани истории, затворени в архивите, описания на собствения ни опит като изследователи на един особен обект, постепенно изчезващ или дори изчезнал вече от непосредственото преживяване на обитателите на град София – това са портрети на „рушащи“ се къщи през 2011 г. Така книгата се превръща в уникална разходка из улици,изпълнени с истории. Истории, които ние като жители правим, но които остават в периферията на официалните символни пространства.
Много ме радват подобни книги, с точно подобна историческа насоченост. Винаги съм обичала да виждам градовете такива, каквито са били някога. В този случай е малко тъжно, да, защото тази стара София бавно, но като че ли сигурно си отива. Жалко е, защото в нея има мистериозна красота, минало, за което никога няма да си спомним. Всички истории в книгата навяват това чувство. Искаше ми се да са включени повече от тях.
Звездите - за труда на многото автори и консултантите. Но подобно издание заслужава формат по-голям от пощенска картичка. Част от снимките са с размерите на визитка ...