Фи

by Владислав Христов

Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното умение на автора. Простотата, чистотата на стихотворенията, тяхната естественост, летливост, но и внезапните им прозрения правят тази поезия една от най-добрите сред разнообразните гласове на съвременните ни поети.
Силвия Чолева

Владислав Христов не пропуска да създаде „новинарски” контекст за миналото на удивителния миг на осъзнаване, за безнадеждното бъдеще на този отлитащ миг. Оттам и кроткият трагизъм на тези стихотворения, които хем са малки по обем, хем внушават големи пространства за разгръщане на смисъла. Но и плашещо спокойствие, своеобразна безлюдност, майсторски изваяна пластична пустота, фотографски капризи на погледа, който се превръща в слово…
Марин Бодаков

Да кажем така - ?, златното сечение. Божественото сечение. Ирационално число ? 1,618… Ирационално като поезията, забравила за гравитацията. Летяща поезия: една ефирност на движението, което едва се вижда, едва се забелязва. Минимализъм? Не, детайлизъм: всяко нещице е важно, всяко парченце има значение. Това е поезия на малките важни неща.
Митко Новков

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

106 pages, Paperback

First published September 1, 2013

About the author

Владислав Христов (р. 1976, Шумен) има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“. Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку (2010). Член е на Тhe Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в издания като Simply Haiku, Sketchbook, The Heron's Nest, Мodern Haiku, The Mainichi Daily News и много други, част са от международни хайку антологии и сборници. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ и на благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.

Reviews

[Neva · Rating 3 out of 5]

Харесва ми, че ВХ снима красиви детайли и пише секващи дъха хайку, и намира начини да живее като поет. Да живееш като поет е някаква форма на героизъм в България.

"Фи" ми е първата негова стихосбирка и няма да е последната, защото ми беше хубаво и интересно в нея. Моята нужда от поезия (литература) ми се струва твърде различна от тази на автора - аз съм по тектонските движения и пищните истории, по маниакалното вдълбаване в езика и изригванията, по време на които и да крещиш, няма да се чуе, такъв ще е трясъкът наоколо... той е по семплите, изчистени до есенциалност нюанси на нещата наоколо… аз обичам да ми е екзотично и не от този свят, той се взира в детайлите от света и ги дава без украса, - затова и не мога да кажа, че това е моята книга. Но пък мога да я препоръчам, защото будно гледа наоколо. Не съм по афористичността (колкото и да ми доставят удоволствие понякога афоризмите), а тази книга е цялата афористична...

И за да дам малко примери за ориентация, ето какво харесвам във "Фи":

залутано в короната на стария дъб
едно врабче търси пролука
след няколко дена
неуспешни опити
заживява между клоните:
крилата му закърняват
човката също
така под формата на гъсеница
се спуска бавно
по ствола на дървото

Не знам да обяснявам ли, но щурото хрумване ме радва, обичам фантазията да помпа смисли в делника, все ми е едно какво би могло да значи или не това стихотворение на второ или осмо гледане, на мен ми е достатъчно, че ме кара да се върна отначало и да премигам, и да се засмея, а после да ми стане неудобно.

Ето пък какво не харесвам:

първата струя на фонтана
окъпва случайните минувачи
водопроводчикът
е чакал цяла зима
този момент
сега пролетта
най-после може
да започне

-----------------------
И ето две неща, написани по абсолютно един и същи принцип: първото много харесах, защото беше първо и съдържа драма вътре. Второто вече не сработи.

1.
чистачката те дарява
с най-прекрасната си усмивка
когато обикаляш
премръзнал край печката
на малката гара
от която тръгна
преди години:
същата чистачка
каза на майка ти
пазете детето от печката

(докато го преписвам, си давам сметка, че първия път незнайно защо си представих обикалящия печката като клошар… печката е неговият начин да оцелее през зимата, а чистачката от миналото е някаква касандра, която е казала на майката да го пази от именно такова бъдеще - щом ме е накарало да си доизмисля, още по-добре)

2.
под счупената керемида на тавана
стои дървено ведро
в него се къпахме като деца
никой тогава не предполагаше
че един ден покривът ще протече

-----------------------
Това тук ми е до голяма лично пространство и няма да обяснявам какво е за мен поезия и какво - не. Но ще дам два примера, за да се ориентирате какво казвам, като казвам, че така и не разбрах защо във всички български стихосбирки (май само с изключение на Мария Донева и Ани Илков, доколкото го познавам) са включени и фрагменти, които съдържат удивление, хрумка, любопитен факт, но не и поезия (в смисъл на работа след това начално регистриране на удивлението, хрумката, любопитния факт, които в крайна сметка са само суровина).

- "преди ребрата да затворят ветрилото си за последен път" или "страхливо тяло, така ли ще напуснеш душата си?" или "под пердето от кожа / всевъзможни предмети и жестове / окото изхвърля / най-острите / с първата сълза" - тук поезията я чувствам и признавам, и обичам;
- а тук я виждам закачена с кламер в края на един любопитен факт :)

пеперудата монарх
в америка наричат траурна
индианците имали обичай
да пускат тези пеперуди
при погребение
така че душата на умрелия
поемала лесно своя път
днес отглеждането
на този вид пеперуди
е добър бизнес:
три броя струват 200 долара
в европа са още по-скъпи
само богатите роднини
на мъртвеца
могат да си ги позволят
бедните духват по едно глухарче
нагоре към небето

И последно: красиво издание на "Ерго", браво.

[Peycho Kanev · Rating 4 out of 5]

Рецензията ми за прекрасната нова стихосбирка „Фи” (Ерго, 2013) на Владислав Христов, публикувана в Литернет. Приятно четене!

http://liternet.bg/publish29/pejcho-k...

ПОЕЗИЯ НА ТИШИНАТА

Пейчо Кънев

Владислав Христов - ФиВъв време, в което повечето поети навяват усещания за стени, Владислав Христов е картина върху стената. В красиво инкрустирана рамка. Един от онези малки и перфектни шедьоври. Такава е и поезията в новата му стихосбирка "Фи" (2013), издателство "Ерго". Макар Христов да е сложил в началото на всяка една от двете части на стихосбирката си цитат от древноримския архитект Марк Ветрувий Полион от негов трактат за архитектурата, мисля че стиховете му се родеят много повече със скулптурата, отколкото със статичната разчупеност на архитектурата. Много повече с изяществото на скулптори, като Праксител, Бернини и Микеланджело, отколкото с архитекти, като Аполодор, Фидий и Луций Ауктус. Стиховете му притежават онази изящност на контурите, на линиите, които тези творци издигат до съвършенство. Но в крайна сметка всички тези скулптори са в същото време и прочути архитекти. Оттам идва и неподозираната тежест на всеки един от стиховете, като се има предвид минималистичната им форма. В сравнение с предишната му книга със стихове "Енсо" (2012), тук поетът е изчистил, нека да не ги наричам неточности, а всички онези малки ръбчета, които е усетил, че трябва да бъдат премахнати. Хванал е здраво невидимото длето и го е направил по един блестящ начин. Дори е решил, че във "Фи" заглавията биха попречили на цялостната композиция, на общата форма на стихотворенията, затова много точно, според мен, се е лишил от тях. Казал си е: “Нека поезията говори сама за себе си." В този ред на мисли, не бих се наел да говоря за влияния или традиции, които е следвал Владислав Христов. Бих могъл само да гадая. Може би любими на поета са древните японски майстори на кратките форми, може да е поет, като Пол Елюар, един от първите сюрреалисти, или близките нам Васко Попа и Иван Лалич, големите балкански модернисти. Наистина бих могъл само да гадая. Но това, в края на краищата, въобще не е важно. Важна е тази книга. И наистина се радвам, че днес и тук, съществува едно поколение от млади български поети, което просто си върши работата - с лекота, финес и изящество. Поколение, което е тук, за да опровергае мъчното, технократско време, в което е принудено да твори, и благодарение на творчеството си да го превръща в малко по-светло и изпълнено с надежда за утрешните поетични дни.

Вярвам, че едно от любимите хобита на този поет, а имено фотографията, е оказало дълбоко влияние върху поезията му. Защото върху всички тези кратки стихотворения, без никаква трудност може да им се сложи по една хубава рамка. Но всъщност кориците на книгата са същата тази рамка. И друга не е нужна! Но нека да илюстрирам думите си с някои от стихотворенията, които още от първия им прочит наизустих:

един въпрос се поклаща
от тавана на спалнята
веднъж ти ми каза:
това е кука за инквизиции
във всяка спалня има такава
просто си виси и се клати
нищо повече

*

ти човеко
ще политнеш ли
след трохата
падаща от перваза:
всяко врабче
би го направило

*

влакът влезе в тунел
зрящите спряха да четат
слепият продължи

Не бих преувеличил, ако кажа, че Владислав Христов е поет на тишината. На онази космическа тишина - прародителката на поезията. Затова ви приканвам: разгърнете тази книга, потънете в нея и нека, докато го правите, около вас да бъде тихо.

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Много обичам, когато с малко думи се казват много неща.

[simona · Rating 5 out of 5]

4.5

[Thomas Hübner · Rating 5 out of 5]

http://www.mytwostotinki.com/?p=164

The Simple Art of Poetry

I admit it: I have a preference for poems written in a simple, almost sparse language. And that say many things with comparatively few words.

Günter Eich’s Inventur (Inventory) was one of the first examples of this kind of poetry I came across when I was very young.

Inventur



Dies ist meine Mütze,
dies ist mein Mantel,
hier mein Rasierzeug
im Beutel aus Leinen.

Konservenbüchse:
Mein Teller, mein Becher,
ich hab in das Weißblech
den Namen geritzt.

Geritzt hier mit diesem
kostbaren Nagel,
den vor begehrlichen
Augen ich berge.

Im Brotbeutel sind
ein Paar wollene Socken
und einiges, was ich
niemand verrate,

so dient es als Kissen
nachts meinem Kopf.
Die Pappe hier liegt
zwischen mir und der Erde.

Die Bleistiftmine
lieb ich am meisten:
Tags schreibt sie mir Verse,
die nachts ich erdacht.

Dies ist mein Notizbuch,
dies meine Zeltbahn,
dies ist mein Handtuch,
dies ist mein Zwirn.

Inventory

This is my cap,
this is my overcoat,
here is my shave kit
in its linen pouch.

Some field rations:
my dish, my tumbler,
here in the tin-plate
I’ve scratched my name.

Scratched it here with this
precious nail
I keep concealed
from coveting eyes.

In the bread bag I have
a pair of wool socks
and a few things that I
discuss with no one,

and these form a pillow
for my head at night.
Some cardboard lies
between me and the ground.

The pencil’s the thing
I love the most:
By day it writes verses
I make up at night.

This is my notebook,
this my rain gear,
this is my towel,
this is my twine.

(Translated by Joshua Mehigan)

Later I discovered many other interesting and beautiful examples of this genre. There are of course too many to quote them all, so I will just present a very few examples here:

Open House

My secrets cry aloud.
I have no need for tongue.
My heart keeps open house,
My doors are widely swung.
An epic of the eyes
My love, with no disguise.

(Theodore Huebner Roethke – a distant relative)

Another one:

Was ich habe, will ich nicht verlieren, aber
wo ich bin, will ich nicht bleiben, aber
die ich liebe, will ich nicht verlassen, aber
die ich kenne, will ich nicht mehr sehen, aber
wo ich lebe, da will ich nicht sterben, aber
wo ich sterbe, da will ich nicht hin:
Bleiben will ich, wo ich nicht gewesen bin.


What I have, I don’t want to lose, but
where I am, I don’t want to stay, but
the one I love, I don’t want to leave, but
the ones I know, I don’t want to see again, but
where I live, I don’t want to die, but
where I’ll die, I don’t want to go:
I want to stay where I have never been.

(Thomas Brasch, translated by Thomas Huebner)

The following poem is already a kind of modern classic:

Was es ist

Es ist Unsinn
sagt die Vernunft
Es ist was es ist
sagt die Liebe

Es ist Unglück
sagt die Berechnung
Es ist nichts als Schmerz
sagt die Angst
Es ist aussichtslos
sagt die Einsicht
Es ist was es ist
sagt die Liebe

Es ist lächerlich
sagt der Stolz
Es ist leichtsinnig
sagt die Vorsicht
Es ist unmöglich
sagt die Erfahrung
Es ist was es ist
sagt die Liebe


What it is

It is nonsense
says reason
It is what it is
says love

It is misfortune
says calculation
It is nothing but pain
says fear
It is hopeless
says insight
It is what it is
says love

It is laughable
says pride
It is frivolous
says caution
It is impossible
says experience
It is what it is
says love

(Erich Fried, translated by Gwilym Williams)


And here is a quite famous example:


This is Just to Say

I have eaten
the plums
that were in
the icebox

and which
you were probably
saving
for breakfast

Forgive me
they were delicious
so sweet
and so cold

(William Carlos Williams)

The shortest possible form of a poem is of course the haiku. Therefore here some examples from the great master of the haiku genre, Matsuo Basho:

Waking in the night;
The lamp is low,
The oil freezing.

-

It has rained enough
To turn the stubble on the field
Black.

-

Winter rain
Falls on the cow-shed
A cock crows.

-

The leeks
Newly washed white,-
How cold it is!

-

The sea darkens;
The voices of the wild ducks
Are faintly white.

-

Ill on a journey;
My dreams wander
Over a withered moor.

(translated by Robert Hass)


These are examples by well-known or even famous authors. But frequently lesser-known (but equally gifted) poets produce works that deserve to be noted, read, distributed and recommended. And I don’t want to conclude this short choice of poems without giving the floor to a poet that is probably unknown to most of you. I discovered this author only recently, after a close friend presented me a copy of his newest collection of poetry. I am talking about the Bulgarian poet Vladislav Hristov (born 1976), and his book Fi (Фи). (Thank you, Eli! And thank you, Vladislav Hristov, for the dedication in my copy!).

Hristov is undoubtedly one of the best haiku poets of our times:


изгонената котка
само тя
видя звездопада

cat shooed away
only she saw
the meteor shower

(Translated by Maya Lyubenova)

Also in his new collection the tone is laconic, sparse, but always evocative:

дясната ръка
държи книгата
лявата
ръката на любимия
всяка нова страница
е раздяла

the right hand
holds the book
the left
the hand of the beloved
each new page
is shared

-

снимането на ангел
е много лесно:
просто кажи обичам те
преди да натиснеш копчето

photographing an angel
is very simple:
just say I love you
before you press the button

-

сънувах тарковски
седнал на пода
в детската ви стая
андрюша какво правиш тук
той мълчи
вцепених се от ужас:
ами ако ме попита
същото

I dreamed Tarkovsky
sat on the floor
in your children’s room
andryusha what are you doing here
he was silent
frozen in horror:
what if you asked me
the same

(Translations by Thomas Huebner)

Vladislav Hristov is an extraordinarily versatile and talented poet/photographer/artist. He writes also interesting short prose, and it would be nice to see more of his works translated and published in other languages.

Ergo Books, his Bulgarian publisher, is to be congratulated for the efforts they are undertaking to promote contemporary Bulgarian poetry. Beside from Vladislav Hristov, they publish also the poetry of Jana Punkina, Miroslav Hristov, Jordanka Beleva, Dimana Ivanova, Palmi Ranchev, Maria Vasileva, Margarit Zhekov, Kamen Kostov, and Ivaylo Ivanov, amongst others.

[Misho Todorov · Rating 2 out of 5]

Да започнем с картината - чисти цветове, чисти и ярки, без нюанси, положени един до друг или един след друг - трудно е да се гледа такава картина.
Досадно е, че биват възхвалявани хора, които се учат да сричат езика на поезията, но явно тези, които ги възхваляват ценят това в поезията - сричането, с други думи.
И още, поредната поезия в жанра "що е то". "Щоето" с надеждата читателят да се окаже по-оригинален отколкото авторът. Ако не беше претенцията, че играта се казва "Минута [за размисъл] е малко" може би щеше да си струва едноминутното усилие по отгатването.
Една слънчева стая в лятна вила потънала в сенките на плодни дървета и в жуженето на пчели по цветята е подходящо място за малко душевни (мисля, че такава беше думата за напускане на тялото) терзания,
че зимата е студена,
че от печката можеш да се опариш
че животът така или иначе завършва в тунел и т.н.
свечерява се, защо щурците още не пеят?!
Пръснати думи - самотни
прикачени тук-там като в кръстословица
трудно се учи език дума по дума
и ако въобще е възможно въпросът е дали ще стигне един човешки живот.
Малко смисъл - на час по лъжичка - също като с думите
душа - дух - тяло; че това го знаем от хилядолетия;
малко напън изглежда няма да е излишен.
Иначе банално ежедневие, сантиментални като котва душевни терзания, които е по-добре да не споделяш, за да не ти се смеят
и страхът от синтаксиса: по-добре да редим кубчета "Лего" отколкото да решаваме диференциални уравнения - става и така, разбира се.
В детските стаи на поезията винаги е розово и светло - и винаги има кой да му се радва.
За финал - по един ротейт не стига за стихотворение.

[Julia · Rating 5 out of 5]

Какво мога да кажа?
Още щом я разлистих в книжарницата, знаех че ще ми хареса много.Точно мой тип - малки, красиви послания, истории, които с няколко думи могат да те накарат да се замислиш.
С удоволствие ще прочета и другите му творби.

"зимата е към края си
картофите на терасата
пускат корени
вкоячват се един в друг
като удавници:
нищо не ги различава
от хората"

"дясната ръка
държи книгата
лявата
ръката на любимия:
всяка нова страница
е раздяла"

[Emilia Mirazchiyska · Rating 3 out of 5]

Повече харесвам "Енсо"