Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и сега търси отмъщение.
С Веселото гробище Лора Лазар достойно защитава репутацията си на един от най-добрите криминални автори у нас, а дълбочината на образите ù издига книгата сред върховете в жанра.
В тази част от поредицата за разследванията на Мишената и Радо, те не са изцяло главни действащи лица. Акцентът е върху чешитите от село Кралево, с техните прякори като Коко Хлопката, Стела Щурата, Бончо Гладиатора, Мазачо и много други. Селото е разположено в планината, с красиви панорамни местенца, китно и забутано. Жителите му, и по специално кметът Вампора, следят за пришълци и крадци, нарамват пушките и гонят всеки съмнителен турист. Селото има и история от времето на траките, иманярите също не са допускани от веселяците в селото. В тази идилична обстановка започват да се случват странни събития и едно след друго да умират хора. По същото време там е и историкът-студент Траян, внук на Златоуста Бенда, а в Прокълнатата къща се заселва пришълец. Цяла групичка от селото, заедно с Траян и комисарите Мишената и Радо, се заемат да разкрият убиеца, преди да е избил цялото село. Авторката е силна в диалозите, книгата се чете бързо и леко. Смяла съм се с героите и подхвърлените реплики, така се забавлявах с чешитите! Радвам се, че преди време открих тази българска авторка от Търговище и винаги с нетърпение сядам да чета нейните романи, защото знам, че ме очаква забавление.
Посегнах към книгите на Лора Лазар с интерес, защото тя е нещо, което твърдя че няма как да съществува на българския пазар - автор, който да не е официално известен. Както знаете, това е псевдоним и авторката не се е показвала никога официално. Поне е такава легендата. "Веселото гробище" е уникална книга. Такъв невероятен свят и герои, всеки от които ръбест и много характерен. И какво прави с това авторката - НИЩО. Интригата е толкова елементарна, че сякаш е писана средата на 19-ти век. Иде ми да заблъскам тази книга в главата на издателя (и най-вече на оня, дето му я пробута и зачезна като си видя издънките). Как може да не осигурите качествен редактор на толкова талантлив автор... Ако с тази жена (както казват) беше работено от това можеше да стане страхотна книга. Сега е просто пасторална импресия. Тия герои, освен да измрат, нищо друго не направиха. Ще и дам шанс с още 1-2 книги, но просто ме е яд за погубения талант. Поне да беше направила някакви добри продажби, като и е свалено надолу нивото.
Още в първите страници на “Веселото гробище” прозира една носталгия към онзи селски бит, в който старците, подобно на огромни варани, се препичаха пред портите, нищеха политиката, отбиваха се я в кръчмата, я при хубавата сестра в медицинския пункт, в който зората разпуква, а слънцето се търкулва, залязвайки.
Книгата ми хареса и ме заинтригува. Пълна е с много различни, но характерни образи, има динамика и доста хумор. Историята има плътност и е много добре описана. Стилът на авторката е лек, но много въздействащ. Малко след средата вече имах доста ясна идея какво се случва, но въпреки това дочитането на историята беше удоволствие. Имаше доста неочаквани обрати и няколко много добре вмъкнати изненади. Финалът беше много добре премерен и точно на място поне за моя читателски вкус. И честно да си призная не ми се искаше историята да свършва толкова бързо. Ще ми се да мога да прекарам още известно време в Кралево сред неговите обитатели с чудати прякори.
Все още си мечтая за деня, в който ще намеря български автор, чието творчество да ми хареса. Надявах се, че това ще е Лора Лазар, но, уви, нямах късмет и този път...
"Веселото гробище" е криминален роман, който се развива в китното село Кралево. Негови обитатели са типичните жители на подобно българско селце - възрастни, малко на брой, но пък заедно във всичко. Тук всички се познават и всичко се знае. Тайни няма. Но един ден, местният шегобиец загива в катастрофира и, докато цялото село оплаква смъртта му, започват да се случват странни неща. На пръв поглед всичко изглежда като детска закачка, но след като смъртта спохожда още няколко кралевци в рамките на броени дни, нещата започват да изглеждат подозрителни.
Веселото гробище е една от онези книги, в които историята е така добре измислена, че можем да пренебрегнем по-слабото писане--при все, че не се смятам за капацитет в творческото писане и с уговорката, че това е лично мое мнение, имаше моменти, в които диалозите ме дразнеха и сякаш героите бяха малко плоски и не дотам добре изградени. Думите им понякога звучаха някак фалшиво и сякаш насила сложени в устата им. Въпреки това, с интерес и на един дъх /буквално!/ изчетох Веселото гробище; Лора Лазар е майстор в надграждането на съспенс и общо взето поглъщах страниците колкото мога по-бързо, само и само да стигна до развръзката. Препоръчвам книгата като едно леко и приятно четиво, с прилична доза главоблъсканици, които да разчовъркат ума на четящия докато се разкрие мистерията на случващото се в Кралево--а финалът наистина беше ефектен. Като бонус лично аз научих някои доста интересни факти за траките--нормално, пред вид факта, че книгата е писана от професионален историк :) Признавам си, че съм и в някаква степен пристрастна в оценката си, защото като съгражданка на Лора Лазар, много детайли са ми познати--като се започне от името на селото и се стигне до имената и прякорите на някои известни в града личности, тези подробности са готина закачка към съгражданите и, за което лично аз съм и благодарна. Хубава книжка, която се надявам да допадне на повече хора.
Историята те грабва още от първите страници и е интересно до самия край. Изключително е забавна за четене, много на брой добре подбрани щури ситуации и всичко това е добре съчетано с ...Ами убийства, които се случват в селото. Някой избива членовете на бившата ловна дружинка, при това наглася по хитър начин всеки един случай да изглежда като инцидент. Доказателства има само косвени, полицията сменя версия след версия, а не може да открие извършителя. Наистина е трудно да съчетаеш хумор и убийство, но автора тук го е постигнал.
За първи път се докосвам до творчеството на българската трилър писателка Лора Лазар. И честно да си кажа - очарована съм! *** Книгата е микс от трилър и мистери, която според моите виждания има по нещичко за всеки. Лазар ми представи една увлекателна история, в която определено присъстваше талант, макар и с някои забележки от моя страна, за които ще говоря по-надолу в ревюто си. Хареса ми цялостната идея, хареса ми съспенсът и как за отрицателно време превъртях половината книга, само защото жадно исках да знам какво ще се случи. *** Загадката се сформира още от първата страница. Забелязах, че Лора Лазар не си пада много по дългите обяснения и детайли, тя предпочита речта като свое изразно средство. *** А персонажите няма как да не впечатлят и вас, сигурна съм! Всеки от тях ще ви напомни на някого, когото познавате, особено ако някога сте се застоявали в някое село. Самата атмосфера на книгата е автентична, а персонажите само допринасят за това. *** Само две неща не харесах в книгата и затова я отличих с 4 звезди. Първото от тях е, че в книгата има повече от една-две правописни грешки. Те са по-скоро технически, които са останали непоправени от чисто недоглеждане. Второто, което не ми допадна, беше финалът и моментите около разкриването на убиеца. Наистина очаквах друг финал и съвсем друг убиец, но пък всичко е напаснато, затова не мога да споря от тази гледна точка. Обаче намесването на богове, инцест и разни подобни ми дойде в повече...
Наистина е много тъжно, когато приключиш с дадена книга. Книга, която е успяла да те държи в напрежение и да искаш час по скоро да я приключиш, за да разбереш как ще завърши. Няма по 10 страници обяснения, динамиката на книгата е идеална. Селото, разговорите, криминалните и забавните моменти всичко си беше на място. Единственото, което не ми допадна, е че Краля беше убит 😭Наистина страхотна книга ❤
Няма такава книга :D Предишните две книги на същата авторка, които бях чела, изобщо не ме подготвиха за това, което предстоеше тук. Имаше криминална история както в "Грешния квартал", но гарнирана с цяло село пълно с колоритни образи и странни номера, които някой им погажда.
Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Коко Хлопката, Глухата Марина, Велизар Вампора, Димо Вълкобореца… Лора Лазар ги е наредила едни имена, зад които стоят някои от най-пъстрите герои, които съм срещал. Всеки от тях уникален характер, с куп чепати черти, а като се обединят, стават страшилище за всеки новодошъл в Кралево. Разбира се, в миналото на селото стоят мрачни тайни, и всички тези хора са носители на продължило твърде много години и гнетящо отвътре мълчание. Това време обаче свършва, когато смъртта идва, а някой, сякаш невидим, започва да си прави зловещи шеги – всичко това омешано с любовна история на наглия софиянец и опърничавата селска мома, на която се смях с глас.