What do you think?
Rate this book
Хищни нокти
Романът „Хищни нокти“ е изграден върху документална основа и пресъздава събитията от бурната зима на 1996--1997 г., когато коалиция „Заедно“ и студентските движения повеждат по улиците на Белград историческите неколкомесечни протести срещу режима на Милошевич заради подправяне на резултатите от изборите за местна власт, спечелени от демократичната опозиция. Събитията, местата и политическите личности, рамкиращи художествения разказ, са документално автентични и присъстват с реалните си имена, но трите сюжетни линии – ожесточението на студентските протести, любовта с необикновена жена и иреалното зло под повърхността на видимата събитийност – заплитат повествователната тъкан. Романът е неистов и експлозивен, мощен гейзер от бяс заради всичко, което поколението на автора (наричано поколение на безнадеждността) е било принудено да преживее, заради това, че преживяното го е деформирало и обезличило, вампирски е изпило силите му и то е неспособно да срине една зададена от други система и да създаде свой собствен живот.
256 pages, Paperback
First published January 1, 2004
7 people are currently reading
168 people want to read
About the author
Marko Vidojković
38 books148 followersMarko Vidojković is Serbian novelist of young generation, distinguished for his "straight-to-the-face", punkish attitude both in his novels and in public appearances. His novels, told in direct and often obscene language, are placed on the streets of Belgrade, portraying lost and angry young people, drowned by lack of understanding and hypocrisy of the society.
Vidojković's popularity exploded with his fourth novel, Kandže (The Claws). Its story revolves around a character who's a law student and a fanatic participant in 1996/1997 protests in Serbia. At the same time he meets a love of his life (which turns out to be a post-modern fairy rather than a real person).
The book received "Kočić's Quill" and "Golden Bestseller" awards. The new publisher, Samizdat B92, reissued Vidojković's old novels in 2005, and they also achieved bestseller status.
Vidojković's popularity exploded with his fourth novel, Kandže (The Claws). Its story revolves around a character who's a law student and a fanatic participant in 1996/1997 protests in Serbia. At the same time he meets a love of his life (which turns out to be a post-modern fairy rather than a real person).
The book received "Kočić's Quill" and "Golden Bestseller" awards. The new publisher, Samizdat B92, reissued Vidojković's old novels in 2005, and they also achieved bestseller status.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 32 reviews
April 14, 2014
Сигурно съм абсолютна „консерва“ по отношение на този роман, но ще си кажа всичко за първата една звезда, която съм дала в goodreads.
Не намирам нищо велико в това през няколко страници да се повтаря точно в колко часа се е възбудил, в колко часа е свършил, колко дълбоко ѝ го е…
Много ме радват добрите „еротици“ (напоследък майсторите Кундера, Храбал и много други преди това; преписвам страници наред, ако намеря по-лудички „секс-сцени“). Но на стила в тази книга бих обърнала внимание може би по начина, по който се подбутват и подхилкват деца в 4-5 клас, когато по биология им преподават за половата система и оплождането… „Шибането“ и „изпразването“ е ежедневна „терминология“ и в „елитната“ гимназия на сина ми, но на мен в роман това ми беше преднамерено много.
„В един без десет след полунощ, след цели седем часа чукане, най-сетне свърших.“
„Посред нощ ме събуди телефонът“. Бях надървен.“
„Тъкмо си помислих в коя поза искам да свърша, без капка съмнение, че ще свърша вътре, когато някой почука на вратата.“
При други автори съм чела за всякакви човешки течности и слузи, но не са ме отвращавали, ако са от „моя“ тип автори и описания. Тук това ми беше гнусно, защото някак при самия герой всичко беше гнусно, грубо и безсмислено…
Вярно, че е драстична ситуацията по това време в бивша Югославия. Но аз не чух гнева на революцията, а на типа „недоволник от всичко“. Съвсем наскоро прочетох книги за Джон Ленън – съвсем друг вид яростен млад човек.
Това е героят от „Хищни нокти“:
„…не съм снимал филми, нямам вуйчо в Америка, ще хвърля всевъзможни усилия децата, които направя, първо да разберат какво е аборт, а момичетата, с които бях излизал, едва ли можеха да четата, камо ли да получават литературни награди. Животът ми бе непоносим, но явно не чак толкова, че да се самоубия например.“
И неговият приятел революционер, малко преди поредния митинг-протест срещу Милошевич.
„Напуших се като прасе, нямах представа къде се намирам и какво става. Може и да съм убил някого.“
Всичко вероятно би било по-поносимо за мен, ако героят-наркоман не беше студент трети курс в Юридическия факултет (като изобщо не обичам да слагам етикети като „наркоман“ или други и да изключвам някого от кръга на „добрите“ хора). Бъдещите юристи обаче са стряскащи. Да допуснем, че авторът умишлено ги е представил като празни кривльовци. Изобщо няма да говоря за идеята за възлюбената Нада и диалозите между двамата…
Постоянно подлагах на съмнение литературния си вкус и направих трета аналогия. Да ме извини Гойко (от „Да дойдеш на света“), че като сравнение се сещам за него (няма общо) – но мога да кажа определено: „В Гойко съм вечно влюбена“.
Взех книгата заради засиления ми напоследък интерес към съвременните писатели от бивша Югославия. Не се оказа като за мен. Наистина приемам да съм „консерва“. Но мога да допусна защо е най-продаваният роман от сръбски автор. Аз явно съм минала от „другата страна“… Не като Джим Морисън обаче…
Не намирам нищо велико в това през няколко страници да се повтаря точно в колко часа се е възбудил, в колко часа е свършил, колко дълбоко ѝ го е…
Много ме радват добрите „еротици“ (напоследък майсторите Кундера, Храбал и много други преди това; преписвам страници наред, ако намеря по-лудички „секс-сцени“). Но на стила в тази книга бих обърнала внимание може би по начина, по който се подбутват и подхилкват деца в 4-5 клас, когато по биология им преподават за половата система и оплождането… „Шибането“ и „изпразването“ е ежедневна „терминология“ и в „елитната“ гимназия на сина ми, но на мен в роман това ми беше преднамерено много.
„В един без десет след полунощ, след цели седем часа чукане, най-сетне свърших.“
„Посред нощ ме събуди телефонът“. Бях надървен.“
„Тъкмо си помислих в коя поза искам да свърша, без капка съмнение, че ще свърша вътре, когато някой почука на вратата.“
При други автори съм чела за всякакви човешки течности и слузи, но не са ме отвращавали, ако са от „моя“ тип автори и описания. Тук това ми беше гнусно, защото някак при самия герой всичко беше гнусно, грубо и безсмислено…
Вярно, че е драстична ситуацията по това време в бивша Югославия. Но аз не чух гнева на революцията, а на типа „недоволник от всичко“. Съвсем наскоро прочетох книги за Джон Ленън – съвсем друг вид яростен млад човек.
Това е героят от „Хищни нокти“:
„…не съм снимал филми, нямам вуйчо в Америка, ще хвърля всевъзможни усилия децата, които направя, първо да разберат какво е аборт, а момичетата, с които бях излизал, едва ли можеха да четата, камо ли да получават литературни награди. Животът ми бе непоносим, но явно не чак толкова, че да се самоубия например.“
И неговият приятел революционер, малко преди поредния митинг-протест срещу Милошевич.
„Напуших се като прасе, нямах представа къде се намирам и какво става. Може и да съм убил някого.“
Всичко вероятно би било по-поносимо за мен, ако героят-наркоман не беше студент трети курс в Юридическия факултет (като изобщо не обичам да слагам етикети като „наркоман“ или други и да изключвам някого от кръга на „добрите“ хора). Бъдещите юристи обаче са стряскащи. Да допуснем, че авторът умишлено ги е представил като празни кривльовци. Изобщо няма да говоря за идеята за възлюбената Нада и диалозите между двамата…
Постоянно подлагах на съмнение литературния си вкус и направих трета аналогия. Да ме извини Гойко (от „Да дойдеш на света“), че като сравнение се сещам за него (няма общо) – но мога да кажа определено: „В Гойко съм вечно влюбена“.
Взех книгата заради засиления ми напоследък интерес към съвременните писатели от бивша Югославия. Не се оказа като за мен. Наистина приемам да съм „консерва“. Но мога да допусна защо е най-продаваният роман от сръбски автор. Аз явно съм минала от „другата страна“… Не като Джим Морисън обаче…
February 19, 2018
Bilo mi je izuzetno zanimljivo prozivljavati iskustva sa studentskih demonstracija iz prve ruke jer nisam bio mnogo upoznat sa time. Interesantna i zabavna knjiga koju sam slusao u audio verziji u citanju Sergeja Trifunovica pa zbog toga dajem vecu ocenu nego sto bih inace dao. I stvarno bih preporucio svima da poslusaju audio izdanje, savrsena kombinacija Vidojkovic - Trifunovic.
November 20, 2021
1. Knjiga je dinamična, konfuzna, brzo se čita, malo besomučno kruženje po Beogradu, što verno pokazuje ludilo i metež tih demonstracija, kao i stanje države, naroda i glavnog lika.
2. glavni lik mi nije jasan, grub je, nekulturan, mizeran, a opet ga mnogi gotive i govore da je on budućnost (???) nema veze što živi odvratno, majica je glavnom junaku danima umazana sekretom i spermom ali i dalje ga sve žene žele ???
3. zaista previše seksa. Kao da je autor napisao porno knjigu za svoju upotrebu. Preterano i dosta nepotrebno.
4. Magični realizam je dosta simpatičan začin.
5. Knjiga je na momente bizarna i presmešna.
2. glavni lik mi nije jasan, grub je, nekulturan, mizeran, a opet ga mnogi gotive i govore da je on budućnost (???) nema veze što živi odvratno, majica je glavnom junaku danima umazana sekretom i spermom ali i dalje ga sve žene žele ???
3. zaista previše seksa. Kao da je autor napisao porno knjigu za svoju upotrebu. Preterano i dosta nepotrebno.
4. Magični realizam je dosta simpatičan začin.
5. Knjiga je na momente bizarna i presmešna.
July 15, 2016
3.5
Zanimljivo, Nadin lik i kraj knjige posebno, u nekim delovima sam se baš smejala posebno zato što sam slušala u izvođenju Sergeja Trufunovića koji je svoj posao sjajno odradio. Nisam bila rođena devedesetih i ne znam kako je tačno tad bilo, da li je bilo baš tako kako Vidojković opisuje ili ne, ali pretpostavljam da jeste, zašto bi izmišljao..
Iii ne mogu da nađem u knjizi jedan citat međutim ide nešto ovako "HIV nije najgora stvar koja može da ti se desi u Srbiji, najgora stvar koja može da ti se desi u Srbiji jeste da živiš u Srbiji", slatko sam se nasmejala.
Zanimljivo, Nadin lik i kraj knjige posebno, u nekim delovima sam se baš smejala posebno zato što sam slušala u izvođenju Sergeja Trufunovića koji je svoj posao sjajno odradio. Nisam bila rođena devedesetih i ne znam kako je tačno tad bilo, da li je bilo baš tako kako Vidojković opisuje ili ne, ali pretpostavljam da jeste, zašto bi izmišljao..
Iii ne mogu da nađem u knjizi jedan citat međutim ide nešto ovako "HIV nije najgora stvar koja može da ti se desi u Srbiji, najgora stvar koja može da ti se desi u Srbiji jeste da živiš u Srbiji", slatko sam se nasmejala.
December 7, 2021
5/5. Bolj kot ne falirani študent 3.letnika prava postane fanatični protestnik proti skorumpirani oblasti Slobodana Miloševića. Fakultetni prostori postanejo torišča protestov v letih 1996 in 1997, ko je že kazalo, da se bo "Slobov" pašaluk zdaj zdaj zlomil, pa čez najbolj radikalne študente padajo batine policijskih pendrekov. Vidojkovićev junak postane pravi "zoon politikon", politična žival, zatekajoča v svojo primarnost ter preprosto rjovi čez vse in vsakogar, ki v Ideji o prevratu premišlja bolj apatično.
July 28, 2017
Moj prvi susret sa Vidojkovićem i mogu da kažem da sam uživao u svakom trenutku. Pobuna, kao osnovna tema knjige, prikazana je kroz studentske proteste '96 - '97. Kako ništa nisam znao o radnji, prijatno su me iznenadili fantastični elementi kojima je knjiga prožeta.
Vidojković piše jednim vrlo svežim i jednostavnim stilom, tako da sam većinu knjige pratio uz opušteni smešak koji sam s vremena na vreme prekidao glasnim smejanjem. Čak i u momentima koji nisu toliko smešni, hvatao sam sebe kako sa grimasama na licu, vrlo emotivno pratim dinamično smenjivanje scena.
Preporučio bih je svima onima kojima ne smeta urbani žargon, pun psovki.
Vidojković piše jednim vrlo svežim i jednostavnim stilom, tako da sam većinu knjige pratio uz opušteni smešak koji sam s vremena na vreme prekidao glasnim smejanjem. Čak i u momentima koji nisu toliko smešni, hvatao sam sebe kako sa grimasama na licu, vrlo emotivno pratim dinamično smenjivanje scena.
Preporučio bih je svima onima kojima ne smeta urbani žargon, pun psovki.
April 23, 2009
Marko Vidojković is one of the most popular Serbian writers of young generation. And this novel is his most praised work so far. It has won “Golden Bestseller” award for 2005.
The Claws is novel about student protest 1996/97 against Slobodan Milosevic and his vote fraud. From time to time I almost wasn’t sure is this work of fiction or nonfiction. I participated in those events and all of them are very vividly described; night when I “tasted” tear gas for the first time in my life is here in the novel; described precisely in the way I remembered; I even imagined where he (Vidojković I guess) was standing and calculated he was some 20 meters away from me. Strange feeling indeed.
The main character is law student at Belgrade’s University who participates in the protest fanatically; hungry; betrayed by the rest of the world; he goes on demonstrations every day and haeadlong running into the most dangerous situations, comes to term with pointless of life. But everything changes when he meets very unusual girl with cut-off eyelashes…
The Claws speaks in new manner about student protest uncovering it till the final detail, and promoting almost impudently principle of revolutionary justice and rule that in politics and in love everything is permitted. This novel is offering that grotesque reality show of gray and carnival-whirlpooling everyday life in Belgrade in nineties with characters of flesh and blood even when they go astray on the other side of reality.
Here we can see anger in the leading role; anger as completely natural manifestation and only defending mechanism that person can afford during those years. Each character as much as s/he’s angry on his parents or girlfriend or his friends or … whatever; everything is leading to that anger because you cannot oppose to that monster called life or world or …. Especially in such idiotic and abnormal country that Serbia used to be then.
(”[…:] AIDS is not the worst thing you can catch here in Serbia; the worst thing that might happened to you in Serbia is to live in Serbia.”)
Indeed those years were really tough and only to think about that period is scary enough! That’s why reading this novel was so déjà vu although this novel is extremely political, with very explicit political attitude (including real politicians (still active on our political scene); including late Serbian prime minister; including hint of his assassination; including hints about events which will lead to the final fall of Milosevic’s regime); written in very urban style with extremely obscene language …
What I like is that here there is no idealizations. Even perfect girl is not perfect (her nose and teeth aren’t quite perfect and she has no eyelashes); Ideal landscape is concrete architecture of New Belgrade; and in the end love which exists and don’t exists is actually sex (in enormous amounts) with amazing women who exists but on the other hand does she exists?
This is modern fairytale: sex, politics, anger, beating, police torture, sex, marihuana, loyalty, revolution, alcohol, magical realism or narcotic hallucinations (?) = strange and interesting combination.
Now I’m really not sure how will anyone who is not from this story understand this novel? Book is full of local stuff: streets, jokes, language, (existing) people, spirit and energy... It’d be very hard (if possible) to explain to someone who is not familiar with this. Poor translator ... I could imagine only with glossary twice thicker than the novel itself!
The Claws is novel about student protest 1996/97 against Slobodan Milosevic and his vote fraud. From time to time I almost wasn’t sure is this work of fiction or nonfiction. I participated in those events and all of them are very vividly described; night when I “tasted” tear gas for the first time in my life is here in the novel; described precisely in the way I remembered; I even imagined where he (Vidojković I guess) was standing and calculated he was some 20 meters away from me. Strange feeling indeed.
The main character is law student at Belgrade’s University who participates in the protest fanatically; hungry; betrayed by the rest of the world; he goes on demonstrations every day and haeadlong running into the most dangerous situations, comes to term with pointless of life. But everything changes when he meets very unusual girl with cut-off eyelashes…
The Claws speaks in new manner about student protest uncovering it till the final detail, and promoting almost impudently principle of revolutionary justice and rule that in politics and in love everything is permitted. This novel is offering that grotesque reality show of gray and carnival-whirlpooling everyday life in Belgrade in nineties with characters of flesh and blood even when they go astray on the other side of reality.
Here we can see anger in the leading role; anger as completely natural manifestation and only defending mechanism that person can afford during those years. Each character as much as s/he’s angry on his parents or girlfriend or his friends or … whatever; everything is leading to that anger because you cannot oppose to that monster called life or world or …. Especially in such idiotic and abnormal country that Serbia used to be then.
(”[…:] AIDS is not the worst thing you can catch here in Serbia; the worst thing that might happened to you in Serbia is to live in Serbia.”)
Indeed those years were really tough and only to think about that period is scary enough! That’s why reading this novel was so déjà vu although this novel is extremely political, with very explicit political attitude (including real politicians (still active on our political scene); including late Serbian prime minister; including hint of his assassination; including hints about events which will lead to the final fall of Milosevic’s regime); written in very urban style with extremely obscene language …
What I like is that here there is no idealizations. Even perfect girl is not perfect (her nose and teeth aren’t quite perfect and she has no eyelashes); Ideal landscape is concrete architecture of New Belgrade; and in the end love which exists and don’t exists is actually sex (in enormous amounts) with amazing women who exists but on the other hand does she exists?
This is modern fairytale: sex, politics, anger, beating, police torture, sex, marihuana, loyalty, revolution, alcohol, magical realism or narcotic hallucinations (?) = strange and interesting combination.
Now I’m really not sure how will anyone who is not from this story understand this novel? Book is full of local stuff: streets, jokes, language, (existing) people, spirit and energy... It’d be very hard (if possible) to explain to someone who is not familiar with this. Poor translator ... I could imagine only with glossary twice thicker than the novel itself!
September 24, 2011
Агресия по сръбски: “Хищни нокти” на Марко Видойкович: http://www.knigolandia.info/2009/12/b...
Ето това е мощен роман – от онези, които те сграбчват (заглавието е безспорно сполучливо), извиват душата, превземат мислите ти и задължително се появяват в сънищата. От книгите, които едновременно намразваш и в които се влюбваш. Тези, които препрочиташ, искаш или не.
Марко Видойкович е доста разностранна личност - писател, журналист (бил е редактор на сръбските издания на „Playboy” и „Maxim”, щастливецът му не един), а също и певец в пънк банда. Той твърди, че действието в романа почива на документална основа, а самото то се развива сред студентските протести срещу режима на Милошевич през зимата на 1996-97 г.
Ето това е мощен роман – от онези, които те сграбчват (заглавието е безспорно сполучливо), извиват душата, превземат мислите ти и задължително се появяват в сънищата. От книгите, които едновременно намразваш и в които се влюбваш. Тези, които препрочиташ, искаш или не.
Марко Видойкович е доста разностранна личност - писател, журналист (бил е редактор на сръбските издания на „Playboy” и „Maxim”, щастливецът му не един), а също и певец в пънк банда. Той твърди, че действието в романа почива на документална основа, а самото то се развива сред студентските протести срещу режима на Милошевич през зимата на 1996-97 г.
May 27, 2013
ako želite da čitate Čmarka Namojkovića, pročitajte samo ovu knjigu. Zanimljiva je i napisana jasnim i laganim tonom. Knjiga je za tinejdzere jer kako čovek stari tako sve više shvata sve manju vrednost ove knjige kao knjizevnog dela ili nedela. U svakom slučaju, kasnije knjige sa vrlo zanimljivim naslovima, ostaju samo zanimljivi naslovi.
Od mene dvojka, i to dva minus, ali pošto sam se kao klinac dobro zabavio uz nju, dajem joj tri zvezdice.
Od mene dvojka, i to dva minus, ali pošto sam se kao klinac dobro zabavio uz nju, dajem joj tri zvezdice.
July 28, 2021
'ona je iz ranca izvadila votku, a ja iz džepa džoint žarkovačke trave.
koji će ti kurac to govno? pitala me.
to govno je dvadeset puta zdravije od tog otrova kojim se nalivaš, rekao sam paleći buksnu'
koji će ti kurac to govno? pitala me.
to govno je dvadeset puta zdravije od tog otrova kojim se nalivaš, rekao sam paleći buksnu'
May 25, 2013
Велика книга - четете и си водете записки, революционерчета.
July 22, 2016
БУНТ! Книга на един дъх. Смях, тъга, бяс, радост. Всичко без капка цензура. Срамота е, че само една книга има преведена на български от Марко Видойкович.
September 12, 2015
Sem demonstracija koji ove godine nema, od te 96-97 god do sada ove 2015 ama bas se nista promenilo nije. Sve je i dalje kao drzava ludaka u drzavi morona.
September 17, 2016
Sloba - Revolucija - Gandza!!!
June 2, 2020
"Хищни нокти" - Марко Видойкович
Романът разглежда историята на сръбското „поколение на безнадежността“. Младежите, които през 1996-1997г. излизат на улицата, привличат сподвижници и изиграват важна роля в свалянето на Слободан Милошевич. Впоследствие през 2000 година срещу президента са се водили дела за престъпления срещу човечеството, служебни и финансови злоупотреби.
Авторът пише сурово, има пикантни сцени и необясними моменти, които се свързват най-вече с Нада. Мистерията около нея внася допълнително напрежение в страниците, което и без това не е малко. Препоръчвам с две ръце. Заслужава си отделеното време и вниманието ви.
Цялото ревю в сайта ми - https://flowerinthechaos.com/blog/%d1...
Романът разглежда историята на сръбското „поколение на безнадежността“. Младежите, които през 1996-1997г. излизат на улицата, привличат сподвижници и изиграват важна роля в свалянето на Слободан Милошевич. Впоследствие през 2000 година срещу президента са се водили дела за престъпления срещу човечеството, служебни и финансови злоупотреби.
Авторът пише сурово, има пикантни сцени и необясними моменти, които се свързват най-вече с Нада. Мистерията около нея внася допълнително напрежение в страниците, което и без това не е малко. Препоръчвам с две ръце. Заслужава си отделеното време и вниманието ви.
Цялото ревю в сайта ми - https://flowerinthechaos.com/blog/%d1...
June 18, 2020
Surrealistic description and explanation of a series of real events. Nowadays, an absolute must-read if you do any kind of creative work, even though the main character of the book takes part in the political/student lead protests against Serbian autocratic leader and his communist party in 1997 and has to deal with the consequences.
Language is strong. Almost every second phrase is a curse, but it depicts in the best manner feelings of a person living similar situations. Therefore, a huge support and a great friend.
Language is strong. Almost every second phrase is a curse, but it depicts in the best manner feelings of a person living similar situations. Therefore, a huge support and a great friend.
November 11, 2022
Priča o beogradskom studentu pravnog fakulteta sa 3. godine koji sredinom devedesetih godina prošlog veka ostavlja knjige i ispite, počinje da živi na ulici i postaje sumanuti revolucionarni robot, manijak, koji se bori protiv izborne krađe. Knjiga koja postavlja mnoga pitanja, ne dajući jasne odgovore, a među njima najvažnije: kako se izboriti za slobodne izbore i demokratiju i posle toga prepustiti pobedu onome ko nije učestvovao u toj borbi? To jest: da li je moguće postići pravu demokratiju i slobodu, ili smo osuđeni na smenjivanje jedne diktature drugom diktaturom?
Preporučujem i zbog lucidnog stila i beogradskog žargona u kom je napisana.
Preporučujem i zbog lucidnog stila i beogradskog žargona u kom je napisana.
August 3, 2025
Pravi punk roman...
Setili se kordona, studentskih protesta, deminstracija koalicije "Zajedno" blokada, kordona, Kolarčeve ulice, prebijanja i batinanja od strane milicije iz doba SPS-a i Miloševića ..muzike Suicidal tendencies-a, koncerta Prodigy i Biohazarda.
Odlični štivo koje, dok se čita vraća čitaoca u devedesete, zima 1996...1997...
Setili se kordona, studentskih protesta, deminstracija koalicije "Zajedno" blokada, kordona, Kolarčeve ulice, prebijanja i batinanja od strane milicije iz doba SPS-a i Miloševića ..muzike Suicidal tendencies-a, koncerta Prodigy i Biohazarda.
Odlični štivo koje, dok se čita vraća čitaoca u devedesete, zima 1996...1997...
May 10, 2020
Странно четиво, не знам дали адски много ми хареса, или ме отврати от литературата. Стори ми се доста монотонно в по-голямата си част, друсането и пиенето също ми бяха вповече. Оценявам цялата пънк атмосфера и вещерската нишка. Само не разбрах, момичето дали е съществувало въобще и той болен ли е, или тя му правеше нещо? Не знам.
April 4, 2024
Very slow development in the large part of the book. The whole time there is a glimpse of something sinister and supernatural lurking and following the main character but the resolution is too quick and undefined. Overall a disappointing 2.8/5.
July 29, 2018
Sigurno da nas učesnike studentskih protesta iz tog vremena veže posebna emocija za događaje kojima se bavi ova knjiga. Meni je veoma draga i rado sam se prisetio tog vremena.
August 7, 2020
Interesantno, konfuzno, smesno...
April 14, 2014
ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ ЗА "ХИЩНИ НОКТИ":"Най-трудно е, когато трябва да реша какво да взема да чета в самолета на път към Калифорния – ще прекарам по летища и в небето общо 20-ина часа. За две седмици в България отново накупих книги за две години напред с виновно-тъжното чувство, че повечето от тях няма да прочета никога. И така, в ръчния багаж има място за не повече от няколко, затова избирам една на френски автор, една на сръбски, един сборник съвременна полска драма, романа Lush Life на Ричард Прайс(почти непревеждан на български), последния брой на ЛИК и един Esquire. На летището Враждебна- никакви неприятели, всичко минава бързо и безболезнено. Автобус ни откарва от терминала до самолета, и докато ни стоварва и се качваме по стълбите задухва силен вятър, захвърча сняг. В топлия самолет, пленителна стюардеса ме посреща, поздравява ме и се усмивка, сякаш знае какви съм ги вършил снощи. Освен нея, виждам много красиви жени и всички, по дяволите заминават нанякъде. Има и много млади майки с дънки, кожени якета и малки деца.
Намирам мястото си и с облекчение откривам, че съм до прозореца, а двете седалки до мен са празни. Вадя книгите, разстилам ги отляво, за да избера с какво да започна. Тръгвам с полската драма, но се отказвам, не ми се четат пиеси сега. Избирам друга, на която пише с дразнещо червени букви, че е най-продавания сръбски роман за последните две десетилетия. Заглавието- твърде тъпо- “Хищни нокти”. Не съм и пленен от корицата. Започвам. Преодолявам съпротивата си към първата страница. Излитаме. Няколко минути по-късно се засмивам на глас, после пак, после пак, а после пак и пак. После ми става криво, после пък нещо се разчувствам, тъжно ми е, спомням си 96-та и 97-ма(тогава се развива действието), дояждат ми се зелеви сърми, хиля се, проронвам и сълза, през няколко минути поглеждам на корицата името на автора(Марко Видойкович) и няколко реда по-късно пак го забравям. Половин час, след като съм започнал “Хищни нокти”, знам, че това е най-яростната, най-честна, най-необуздана книга, която съм чел в последните незнамколко години! “Хищни нокти” е дива симфония, композирана на крак; любовна поема, надраскана върху черно-бяла репортажна снимка от сблъсък на студенти и власт... “Хищни нокти” е литературен пънк. Това е роман, който бих искал да съм написал аз. Няма литературни конкурси, няма академични ‘осанни’, няма снобарски изгъзици, които да ти дадат това, което ти дава Марко Видойкович. Няма претенциозни постмодерни перформънси и четения на скудоумна, изсмукана кой знае откъде “проза”, които да ти предложат това, което ти предлага “Хищни нокти” – радост, радост, радост. Радостта да поскиташ в света на героя(на когото така и не научаваме името), да гладуваш с него, да се напушиш с него, да чукаш с него, да плачеш с него и да се смееш с него, да студуваш с него и да хвърляш павета по ченгетата с него, да се влюбиш с него и да вземаш решения, които той я вземе, я не, с две думи- радостта да четеш.
Изведнъж усещам, че докато съм все още в началото на този роман, аз летя над памучно бели облаци, а под тях е Сърбия. Действието в романа се развива по същото годишно време- преди Коледа. Някаква странна синхроничност е предопределила късия път на тази книга към сърцето ми. Идва ми да вия от кеф, но едва ли ще ме разберат. Идва ми да се изправя, да помоля пътниците за внимание, и да чета всяка страница на глас, всяка страница от книгата на автор, чието шибано име така и не успявам да запомня- Марко. Марко. Марко. Видойкович. Видойкович. Видойкович. Плаче ми се през цялото време. Плаче ми се всеки път, когато разпозная талант, а този негодник е точно това- талант. Не се разревавам, разбира се. Но, по някаква причина се разциврят бебетата в самолета. Първо едно отпред някъде вдясно. После друго зад мен вляво. После други две отпред, а изведнъж виква да реве и някакво по-голямо дете, пак отпред, но съвсем близо. Какофонията е пълна. Ревете бебета, ревете и не спирайте, никак не ми пречите – аз чета.
В романа има един великолепен момент, в който главния герой, поканен на тъпо семейно събиране, се влюбва в момиче изглеждащо ето така: “Кестенява коса. Червена блуза с деколте. Кафяви очи. Усмивка. Устни. Ярко червило. Обеци във вид на слонове. Коса, сресана на път, малко по-вляво от средата. Нос, закривен три милиметра наляво, навярно уцелен от народна топка. Дънки. Черна очна линия. Червен лак. На врата верижка с ацтекско слънце. Черни обувки ‘kickers’. Лице на фотомодел, не. И ако носът и зъбите й не бяха криви, щеще да е грозновата. Но така беше съвършена.”Романът “Хищни нокти” не е най-гладко написаната сръбска книга. Нито е най-добрата литература. И ако всичко й беше наред щеше да е грозновата. Но така е съвършена.
Евала, Марко!" http://zaro.blog.bg/zabavlenie/2010/0...
Намирам мястото си и с облекчение откривам, че съм до прозореца, а двете седалки до мен са празни. Вадя книгите, разстилам ги отляво, за да избера с какво да започна. Тръгвам с полската драма, но се отказвам, не ми се четат пиеси сега. Избирам друга, на която пише с дразнещо червени букви, че е най-продавания сръбски роман за последните две десетилетия. Заглавието- твърде тъпо- “Хищни нокти”. Не съм и пленен от корицата. Започвам. Преодолявам съпротивата си към първата страница. Излитаме. Няколко минути по-късно се засмивам на глас, после пак, после пак, а после пак и пак. После ми става криво, после пък нещо се разчувствам, тъжно ми е, спомням си 96-та и 97-ма(тогава се развива действието), дояждат ми се зелеви сърми, хиля се, проронвам и сълза, през няколко минути поглеждам на корицата името на автора(Марко Видойкович) и няколко реда по-късно пак го забравям. Половин час, след като съм започнал “Хищни нокти”, знам, че това е най-яростната, най-честна, най-необуздана книга, която съм чел в последните незнамколко години! “Хищни нокти” е дива симфония, композирана на крак; любовна поема, надраскана върху черно-бяла репортажна снимка от сблъсък на студенти и власт... “Хищни нокти” е литературен пънк. Това е роман, който бих искал да съм написал аз. Няма литературни конкурси, няма академични ‘осанни’, няма снобарски изгъзици, които да ти дадат това, което ти дава Марко Видойкович. Няма претенциозни постмодерни перформънси и четения на скудоумна, изсмукана кой знае откъде “проза”, които да ти предложат това, което ти предлага “Хищни нокти” – радост, радост, радост. Радостта да поскиташ в света на героя(на когото така и не научаваме името), да гладуваш с него, да се напушиш с него, да чукаш с него, да плачеш с него и да се смееш с него, да студуваш с него и да хвърляш павета по ченгетата с него, да се влюбиш с него и да вземаш решения, които той я вземе, я не, с две думи- радостта да четеш.
Изведнъж усещам, че докато съм все още в началото на този роман, аз летя над памучно бели облаци, а под тях е Сърбия. Действието в романа се развива по същото годишно време- преди Коледа. Някаква странна синхроничност е предопределила късия път на тази книга към сърцето ми. Идва ми да вия от кеф, но едва ли ще ме разберат. Идва ми да се изправя, да помоля пътниците за внимание, и да чета всяка страница на глас, всяка страница от книгата на автор, чието шибано име така и не успявам да запомня- Марко. Марко. Марко. Видойкович. Видойкович. Видойкович. Плаче ми се през цялото време. Плаче ми се всеки път, когато разпозная талант, а този негодник е точно това- талант. Не се разревавам, разбира се. Но, по някаква причина се разциврят бебетата в самолета. Първо едно отпред някъде вдясно. После друго зад мен вляво. После други две отпред, а изведнъж виква да реве и някакво по-голямо дете, пак отпред, но съвсем близо. Какофонията е пълна. Ревете бебета, ревете и не спирайте, никак не ми пречите – аз чета.
В романа има един великолепен момент, в който главния герой, поканен на тъпо семейно събиране, се влюбва в момиче изглеждащо ето така: “Кестенява коса. Червена блуза с деколте. Кафяви очи. Усмивка. Устни. Ярко червило. Обеци във вид на слонове. Коса, сресана на път, малко по-вляво от средата. Нос, закривен три милиметра наляво, навярно уцелен от народна топка. Дънки. Черна очна линия. Червен лак. На врата верижка с ацтекско слънце. Черни обувки ‘kickers’. Лице на фотомодел, не. И ако носът и зъбите й не бяха криви, щеще да е грозновата. Но така беше съвършена.”Романът “Хищни нокти” не е най-гладко написаната сръбска книга. Нито е най-добрата литература. И ако всичко й беше наред щеше да е грозновата. Но така е съвършена.
Евала, Марко!" http://zaro.blog.bg/zabavlenie/2010/0...
April 17, 2021
Vidojkovićev stil mi je ponekad naporan ali u slučaju ove knjige, prevashodno zbog teme, se možda i najviše uklapa. Opisi protesta i magijski realizam (koji nekako nisam očekivala) su mi izvukli stvar ovde.
May 26, 2020
Fina knjiga, lako se čita, tera vas da je pročitate do kraja što pre.
March 22, 2021
Прословутият 'пънкарски' сръбски роман на 00-те. Разказва се за белградските протести срещу Милошевич през зимата на '96-'97, които бяха по-дълги и по-сериозни от нашите срещу Жан Виденов, предвид че оня си беше истински кървав диктатор, изпечен в истински войни и въстания, завършили-недозавършили у съседите и тепърва разгарящи се в южните области на собствената му подопечна територия. И - подобно на нас - намиращ твърда, но готова и да пролива кръв за него, база в малките градове и селата. Паралелно се развиват два протеста - един на коалицията на Вук Драшкович, спечелила кметския избор в Белград, но не получила властта, и втори - студентски, по-весел, но и по-настървен, предвид че се борят със зъби и нокти за някаква поне малка надежда за нормално бъдеще извън изолация от нормалния свят. Пънкарщината идва от образа на главния герой, който е трети курс, няма издръжка, гладува, много рядко се пере и мие, затова пък все му тече кръв от носа и/или от петите. И ебе всички (три) женски образа. често и дълго. От трите само една му е любовен интерес. Точно феята с ясновидските способности, която между другото съвсем точно го осведомява и за датата на падане на режима след ... три години (Готов jе!). Отделно присъства и някаква свръхестествена сила, която го тормози, но точно тая сюжетна линия нещо не ми се стори убедителна. Поддържащи роли имат баща му, представящ задоволената социалистическа горна средна класа; приятелят му Джери, който все кисне в болница, първо защото е катастрофирал с мотор, а после - защото е прострелян от дангалак националист със златен ланец на купона си за изписване от болницата; бившото му гадже Весна, която не му е солидарна политически, но майка ѝ прави хубави зелеви сарми (има за всеки ден за цяла зима) и е отворена към предложения да пробва пушене на (силна) трева; радикалния му колега протестър Челе и нимфоманката Тамара. Ходят ужким пеша до Крагуевац, сблъскват се с комсомолщина и от двете страни; бие ги полицията. Яко! (в смисъл, че ги бие яко, а не че е яко да ги бие) Накрая някак си побеждават, властта признава изборите, а те се преборват за избори за студентски съвет и ... след като ги изгубват от хрисимите зубърчета, решават да не им признаят победата.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 22, 2020
Vec pri prvom "susretu" s Vidojkovicem dosla sam do zakljucka da mu je Bukovski idol kojeg uveliko slijedi. Precesto koristenje prostih izraza (sto je jedino sto mi se ne svidja kod ova dva autora), zajednicko im je kod glavnih junaka dosta zena i puno sexa. Kod Bukovskog glavni lik davi se u alkoholu, dok kod Vidojkovica preferira travu, sto im je jedina razlika koju sam uocila.
Knjiga Kandze govori o studentskim protestima u Beogradu 1996/97.godine. Protest studenta uslijedio je nakon pokradenih izbora u zelji za svrgnu korumpiranu i nelegalno izabranu vlast sa S. Milosevicem na celu. Roman nam opisuje stanje na Balkanu kakvo je i dan danas zbog politike i ljudi koji cu na celu Balkanskih zemalja, samo sto danas nema tih protesta s kojima ce se ljudi boriti protiv zla koje vlada medju nama i nad nama.
Knjiga Kandze govori o studentskim protestima u Beogradu 1996/97.godine. Protest studenta uslijedio je nakon pokradenih izbora u zelji za svrgnu korumpiranu i nelegalno izabranu vlast sa S. Milosevicem na celu. Roman nam opisuje stanje na Balkanu kakvo je i dan danas zbog politike i ljudi koji cu na celu Balkanskih zemalja, samo sto danas nema tih protesta s kojima ce se ljudi boriti protiv zla koje vlada medju nama i nad nama.
December 22, 2009
Počela tek.
Displaying 1 - 30 of 32 reviews