Спомням си, да, аз си спомням

by Marcello Mastroianni, Иво Йонков (Translator)

Може би никой друг актьор не се е сбогувал с публиката с такова изпълнено с жизненост завещание като „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът-изповед, с който в навечерието на слизането си от сцената Мастрояни разказва със стоическо чувство за хумор, свенлива ирония и сдържана нежност за своя артистичен живот и за изкуството да живееш. В паузите по време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия (1996), между планините и морето, Марчело на драго сърце застава пред камерата и дърпа многочислените конци на спомените и размишленията. В смелото му плаване, продължило половин век, сред необятното съзвездие от творци, с които Мастрояни е работил, блестят пътеводните звезди на обожавания Де Сика, на Висконти – безмилостния наставник на сцената, на Фелини – Пигмалионов съучастник, на Ферери – подстрекател към нарушения. И в словата на този комедиант прагматик изненадващо изплуват позовавания на най-големите: Чехов, брат по кръв, без когото не може; Дидро, със златното си правило, че актьорът трябва да разплаква, без да плаче; Пруст; Кафка.

Genres: Biography, Nonfiction, Memoir, Film, Italian Literature

176 pages, Paperback

First published January 1, 1997

About the author

Marcello Mastroianni was born in Fontana Liri, Italy in 1924, but soon his family moved to Turin and then Rome. During WW2 he was sent to a German prison camp, but he managed to escape and hide in Venice. He debuted in films as an extra in Marionette (1939), then started working for the Italian department of "Eagle Lion Films" in Rome and joined a drama club, where he was discovered by director Luchino Visconti. In 1957 Visconti gave him the starring part in his Fyodor Dostoevsky adaptation White Nights (1957) and in 1958 he was fine as a little thief in Mario Monicelli's comedy Toto Gangster (1958). But his real breakthrough came in 1960, when Federico Fellini cast him as an attractive, weary-eyed journalist of the Rome jet-set in La Dolce Vita (1960); that film was the genesis of his "Latin lover" persona, which Mastroianni himself often denied by accepting parts of passive and sensitive men. He would again work with Fellini in several major films, like the exquisite 8 and a Half (1963) (as a movie director who finds himself at a point of crisis) and the touching Ginger and Fred (1986) (as an old entertainer who appears in a TV show). He also appeared as a tired novelist with marital problems in Michelangelo Antonioni's The Night (1961), as an impotent young man in Mauro Bolognini's Il bell'Antonio (1960) , as an exiled prince in John Boorman's Leo The Last (1970), as a traitor in Paolo and Vittorio Taviani's Allonsanfàn (1974) and as a sensitive homosexual in love with a housewife in Ettore Scola's A Special Day (1977). He was nominated for the Academy Award for Best Actor three times, for Marriage Italian Style (1961), A Special Day (1977), and Black Eyes (1987). During the last decade of his life he worked with directors, like Theodoros Angelopoulos, Bertrand Blier and Raúl Ruiz, who gave him three excellent parts in Trois vies et une seule mort (1996). He died of pancreatic cancer in 1996.

- IMDb Mini Biography By: Thanassis Agathos

Reviews

[Carla · Rating 4 out of 5]

Depois deste livro, Mastroianni é outro homem para mim.

“Eu lembro-me, sim, bem me lembro” é a transcrição do filme “Mi recordo, sì, io mi ricordo” realizado em 1996 por Anna Maria Tatò e rodado enquanto Marcello Mastroianni filmava “Viagem ao Princípio do Mundo” com Manoel de Oliveira.

As recordações esparsas de momentos marcantes da vida de Mastroianni são narradas pelo próprio com uma simplicidade avassaladora. E para além da visão diversa que me transmitiu da sua pessoa, ainda condimentou as suas memórias com referências várias aos monstros sagrados com que trabalhou, abrindo-nos a porta dos momentos íntimos partilhados com Vittorio de Sica, Luchino Visconti, Federico Fellini ou Sophia Loren.

Um livro delicioso sobre um homem que deplorava o facto de o associarem à imagem do “latin lover” até porque, como dizia Fellini, “tens cara de saloio, de provinciano”. Um homem que nunca se deixou deslumbrar por Hollywood porque já se encontrava no coração do “cinematógrafo”, a Europa, e melhor era impossível. Um homem para quem ser actor era “jouer”, jogar, divertir-se, viajar e ser criança outra vez.

[Nikoleta · Rating 4 out of 5]

Хареса ми. Самият Мастрояни ми хареса. Например, че гледа на киното като на работа, но без да изпада в крайни форми на заблуда, че е животопроменящо или нещо такова. Работа, по-скоро като забавление. Чрез киното живее по-интересно, попада на неочаквани места, то го вкарва в лични приключения. Самият той не ходи на прожекции, не ходи и по музеи, казва, че няма широка култура. Влюбен в архитектурата, с огромна колекция от автомобили, от която сам знае, че няма смисъл, той събира най-вече спомени и хора. Те са му най-важни, всичко друго е път към тях, дори филмите.

[Giulia Yoko Galbarini · Rating 4 out of 5]

«Ma chi sei? Sei mia madre, la sorella, la terra, la luna? Chi sei?»

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Ето това е моят човек! Изобщо няма да използвам прилагателни за "какъв човек".
Това е най-прилягащата ми книга от поредицата. Слях се с лекотата на Марчело.

"... и ние се смеехме като луди."

[Jacqueline Wagenstein · Rating 5 out of 5]

Спомням си едно голямо дърво мушмула.

Спомням си удивлението и очарованието, с които наблюдавах от „Парк Авеню“ небостъргачите на Ню Йорк при залез-слънце.

Спомням си алуминиевото тиганче с липсваща дръжка. Майка ми ни пържеше яйца.

Спомням си гласа на Рабаляти, излизащ от грамофонната плоча и пеещ: „И тик и так – какво ли бие: това часовникът е на сърцето“.

Спомням си Кларк Гейбъл много млад, в гръб, облечен в черно и бяло, а после се обръща и се усмихва – така. Един неустоимо привлекателен нехранимайко. Кой ли филм беше? Може би Това се случи една нощ?

Спомням си дърводелската работилница на дядо ми и баща ми. Дядо поправя стол. Спомням си мириса на дърво, мириса на дърво!

Спомням си униформите на германците. Спомням си евакуираните.

Спомням си, веднъж сънувах, че живея в дирижабъл. Или беше космически кораб?

Спомням си Х. Г. Уелс, Сименон, Рей Бредбъри.

Спомням си цветните илюстрации на „Кориере дела доменика“. Също и „Флаш Гордън“.

Спомням си, че Фелини ми казваше Снапорац.

Спомням си първия ми ученически лагер.

Спомням си Чехов: и по-точно капитан Сольоний, който в „Три сестри“ прави „Кът, кът, кът“.

Спомням си първия път, когато видях планините и снега, както и вълнението, което изпитах.

Спомням си музиката на „Stardust“. Беше преди войната. Танцувах с едно момиче, облечено с рокля на цветя.

Спомням си конете от старата реклама на бирата „Перони“.

Спомням си отлично вкуса и мириса на супата от нахут. И си спомням, че в нощта на Рождество играехме на томбола.

Спомням си ужасяващия грохот на „Liberators“, американските самолети от първата бомбардировка на Рим.

Спомням си елегантната лекота на Фред Астер.

Спомням си, когато в забавен кадър човек стъпи за пръв път на Луната. Но къде ли се намирах?

Спомням си, че видях първия си филм в Торино: Бен Хур, с Рамон Новаро. Бях шестгодишен.
Спомням си Париж по времето, когато се роди дъщеря ми Киара.

Спомням си оризовите супли. Но да ги купуваш всеки ден беше трудничко. Струваха четирийсет стотинки.

Спомням си първата ми мъжка шапка, беше модел „Саратога“.

Спомням си смешките на Шарло.

Спомням си за моя брат Руджеро.

Спомням си, че Цицерон е роден през 106 година преди Христа, 2122 години преди мен: но пък на две крачки от моя дом в Арпино. Дядо ми се гордееше: „Vitam regit fortuna, non sapientia“, казваше ми, цитирайки нашия съгражданин. После въздъхваше: „Е да, съдбата управлява живота, не мъдростта“.

Спомням си една лятна вечер с мирис на дъжд.

Спомням си приключенията на Одисей: „Музо, запей ми за този герой многоопитен…“.

Спомням си Касиус Клей (наречен „Езикът“) в Ню Йорк срещу Фрейзър.

Спомням си красивата побеляла глава на архитект Ридолфи, професора ми по архитектурно проектиране.

Спомням си първите рисунки на дъщеря ми Барбара.

Спомням си моя проект да повдигна Тибър, прокарвайки път отдолу.

Спомням си Грета Гарбо, която ми гледа обувките, а после ми казва: „Italian shoes?“.

Спомням си първата ми изпушена цигара. Беше напълнена със свила от царевични кочани.

Спомням си ръцете на чичо ми Умберто: ръце силни като клещи, ръце на скулптор.

Спомням си тишината, която обгръщаше ресторанта „Chez Maxim’s“, когато Гари Купър се появяваше в бял смокинг.

Спомням си една малка гаричка и шума от влаковете. Спомням си касиерката от бара на гаричката. От касата се чуваше: „Длин-длин! Длин-длин!“ „Консумация!“

Спомням си Мерилин Монро.

Спомням си, че първият автомобил мое притежание беше един „Тополино Джардинета“.

Не знам защо си спомням тези глупави стихчета: „О, колко хубави дъщери, Мадам Дорè, о, колко хубави дъщери“.

Спомням си светулките, които вече изчезнаха.

Спомням си снега на Червения площад в Москва.

Спомням си един сън, в който някой ми казва да нося със себе си спомените от бащината ми къща.

Спомням си едно пътуване с влак по време на войната: влакът влиза в тунел, настъпва пълен мрак и тогава, без да каже дума, една непозната ме целува по устните.

Спомням си за кюрдите, струпани като в библейско преселение; спомням си, че не трябва да забравям насилието в толкова абсурдно жестоки картини.

Спомням си също и усещането за тишина и светлина, надвиснали върху Йерусалим като мистична мараня.

Спомням си копнежа да видя докъде ще стигне този свят, какво ще се случи в 2000 година, а аз да бъда свидетел и да си спомням всичко като някой стар слон, да, защото – спомням си – винаги съм бил любопитен, толкова любопитен!

И после си спомням, когато ходехме на лов за гущери – моята прашка!

Спомням си първата ми любовна нощ.

Спомням си, да, аз си спомням.

/Превод Иво Йонков/

[Burak]

Geçtiğimiz yüzyılın en önemli sinema oyuncularından, İtalyan, Avrupa ve dünya sinemasına damgasını vurmuş (özellikle Fellini’li) pek çok filmin baş rolünde olan Marcello Mastroianni’nin hatırladıklarını, hatıralarını, sinema ve hayatla ilgili görüşlerini içeren ve sıkıcı bir biyografi formatında da olmayan bu eseri iyi ki okumuşum diyorum.

[Juju Gutierrez · Rating 5 out of 5]

Excelente, fresco y muy entretenido.

[Marcello · Rating 5 out of 5]

5 Tähteä Mastrolianin horinoille

[Ola · Rating 5 out of 5]

Totalnie urocze.

[Paris (spiritedaway) · Rating 4 out of 5]

Μα, διαβάστε 'δω σκηνικό:
http://68.media.tumblr.com/1bc80897a4...