What do you think?
Rate this book
Мечове в града
След повече от успешния проект на Националния клуб за фентъзи и хорър „Мечове в леда“ е ред и на сборника, който държите в ръцете си – „Мечове в града“. Най-добрите български писатели на фантастика и фентъзи обединяват усилията си, за да ви предложат една великолепна амалгама от 16 разказа, представители на недостатъчно изследвания в България жанр „ърбън фентъзи“.
- GenresBulgarian Literature
348 pages, Paperback
First published October 1, 2013
2 people are currently reading
41 people want to read
About the author
Alexander Draganov
30 books156 followersI am a Bulgarian fantasy author, fan and translator. I have written numerous short stories and several novels and even have managed to publish some of them. I have been privileged with the honor of translating some of the best fantasy authors and I own a website, dedicated to my beloved fantasy genre.
When I am not reading or writing I usually am with friends or watching a car race. I also love cats :)
When I am not reading or writing I usually am with friends or watching a car race. I also love cats :)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
June 25, 2014
Голямата ми изненада в този сборник беше ситуирането на някои разкази в България. Гъдел е да видиш как роден шаман громи родна мутра и бодигардите ѝ на Женския пазар в София (и то – погрешка :D). Или как паметникът на Асеневци в Търново се присъединява в битката със Злото (и то – буквално). Поздравявам авторите за смелостта (всъщност, има ли я още стигмата „бягайте от българското?“ :/). А голяма част от тях поздравявам и за умението, с което са преплели (или подиграли) класически сюжети с баш местни елементи. (Впрочем това доказва и един от принципите на яркото писане: то се получава, когато разказваш за неща, които познаваш лично.)
Най ми харесаха:
- „Тримата пазители и златната ябълка“ на Александър Драганов – особено заради третия пазител: първия български супергерой от школата на Батман и сие – и особено заради момента, в който той си мисли как никоя свръхестествена гадост не може да се мери с гадостите, на които се е нагледал покрай сблъсъците си с българската мафия... Много съм се смял и като разбрах за кого работи всъщност. „Ето – закачах наум разни приятели, с които спорим на политически теми, – казвах ли ви аз, че България се движи във вярната посока...“
- „Шаман“ на Васил Мирчев – заради въпросната сцена на Женския пазар, тайната функция на НДК :-О и силния език като цяло
- „Чуждите“ на Ивета Атанасова – заради динамиката (но ако това е началото на роман или цикъл разкази, ще ми е интересно да погледна нещата и през очите на „врага“ – особено предвид подсказките, че той е взел да се очовечава)
- „Наследството“ на Lady Pol the Beloved – заради живия език и уловения метъл дух... rrrrrrage! :D
- „Дъга“ на Радослав Балабанов – заради двата живи езика (оценявам сложността да създадеш персонаж, който говори осезаемо различно от околните – и все пак смислено); и защото главната идея за някого може да е банална, но за мен е вярна... и ми се ще повече автори, газещи из свръхественото, да я включват в сметките си ;)
- „Приключенията на Пикуел“ – защото през цялото време не можех да разбера дали авторът е сериозен, или ме будалка... ах, сравненията! ох, епичността! ъх... верно ли, уе?!??
Като цяло, хареса ми и поривът на повечето автори към светлите развръзки – също като в „Мечове в Леда“. (Мрак в съвременното бг писане си имаме достатъчно. :/) В това отношение много показателен е „Никога не се доверявайте на демон“ на Станьо Желев – с начина, по който героинята успява да прогони демона. Не ми хареса пък, че до тия развръзки в мнозинството случаи се стигаше след яки тупаници... ма то вероятно е защото остарявам. ;) По-сериозно: да направиш грабваща история, която не разчита на тупалки, е предизвикателство. И ме впечатлява много повече. Тупаниците, след толкова изгледано аниме, почват да ми се повтарят...
Давайте напред, юнаци. :)
Най ми харесаха:
- „Тримата пазители и златната ябълка“ на Александър Драганов – особено заради третия пазител: първия български супергерой от школата на Батман и сие – и особено заради момента, в който той си мисли как никоя свръхестествена гадост не може да се мери с гадостите, на които се е нагледал покрай сблъсъците си с българската мафия... Много съм се смял и като разбрах за кого работи всъщност. „Ето – закачах наум разни приятели, с които спорим на политически теми, – казвах ли ви аз, че България се движи във вярната посока...“
- „Шаман“ на Васил Мирчев – заради въпросната сцена на Женския пазар, тайната функция на НДК :-О и силния език като цяло
- „Чуждите“ на Ивета Атанасова – заради динамиката (но ако това е началото на роман или цикъл разкази, ще ми е интересно да погледна нещата и през очите на „врага“ – особено предвид подсказките, че той е взел да се очовечава)
- „Наследството“ на Lady Pol the Beloved – заради живия език и уловения метъл дух... rrrrrrage! :D
- „Дъга“ на Радослав Балабанов – заради двата живи езика (оценявам сложността да създадеш персонаж, който говори осезаемо различно от околните – и все пак смислено); и защото главната идея за някого може да е банална, но за мен е вярна... и ми се ще повече автори, газещи из свръхественото, да я включват в сметките си ;)
- „Приключенията на Пикуел“ – защото през цялото време не можех да разбера дали авторът е сериозен, или ме будалка... ах, сравненията! ох, епичността! ъх... верно ли, уе?!??
Като цяло, хареса ми и поривът на повечето автори към светлите развръзки – също като в „Мечове в Леда“. (Мрак в съвременното бг писане си имаме достатъчно. :/) В това отношение много показателен е „Никога не се доверявайте на демон“ на Станьо Желев – с начина, по който героинята успява да прогони демона. Не ми хареса пък, че до тия развръзки в мнозинството случаи се стигаше след яки тупаници... ма то вероятно е защото остарявам. ;) По-сериозно: да направиш грабваща история, която не разчита на тупалки, е предизвикателство. И ме впечатлява много повече. Тупаниците, след толкова изгледано аниме, почват да ми се повтарят...
Давайте напред, юнаци. :)
October 28, 2013
Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на „Мечове в града“, новия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър „Цитаделата“, може спокойно да спрете да четете. Аз съм председател на клуба и съставител на книгата, първият разказ в нея е моя. Нито мога, нито искам да й направя безпристрастно ревю. Мога обаче да ви я представя такава, каквато я виждам след месеците упорита работа по разказите, след перипетиите със събирането на средства за издаването й, след разкарването й из софийските задръствания вечерта, когато излезе от печат, след носенето на пакетите с още почти топлите бройки. Ако това ви е интересно, останете с мен!
„Мечове в града“ се явява третият сборник, издаден от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, след „Звяр Незнаен“ от 2003-та година и „Мечове в леда“ от 2011-та, макар наши автори да са взимали участие и в други антологии, като веднага се сещам за „Замъкът на престола“ от 2006-та година и „До ада и назад“ от края на 2011-та. „Мечове в града“ обаче е втората част от серия, която се надяваме да продължим най-малкото до 2015-та година и смислово, макар и не сюжетно, се явява продължение най-вече на „Мечове в леда“, затова за мен е огромно удоволствие да отбележа, че тази книга е два пъти по-голяма, с повече автори и по-разнообразна като тематика на произведенията в нея, тъй като ограничението на градския сетинг, подсказано от заглавието, не попречи на писателите в сборника да разгърнат въображението си в най-различни посоки. Преди да пристъпя към представянето на отделните разкази, искам да благодаря сърдечно на Бранимир Събев, който свърши „черната работа“ по организацията за това къде и как да се отпечата сборника и привлече към инициативата качествени майстори от жанровете фентъзи и хорър; на Сибин Майналовски, който освен, че се отличи с разказ изработи и прекрасната корица на книгата; на Димитър Димитров от ИК „Екопрогрес“ затова, че го има и предлага изгодни и достъпни оферти за издаване на родните автори; на Васил Мирчев-младши, който също е сред разказвачите в сборника, но влезе и в ролята на клубен шофьор и пое тиража от 400 бройки с автомобила си; най-вече и изключително на Весислава Савова, която се зае с неблагодарната работа да бъде редактор на творци, които в голямото си мнозинство сме млади и често допускаме грешката да възприемаме текста си като Божие слово, което не бива да бъде променяно. Без всички тях тази книга нямаше да се случи. Тях обаче ги имаше и съществуването на книгата е неоспорим факт. И след всичките встъпителни слова е време най-вече да ви разкажа за разказите в нея.
Цялото ревю тук:
http://www.citadelata.com/index.php?s...
„Мечове в града“ се явява третият сборник, издаден от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, след „Звяр Незнаен“ от 2003-та година и „Мечове в леда“ от 2011-та, макар наши автори да са взимали участие и в други антологии, като веднага се сещам за „Замъкът на престола“ от 2006-та година и „До ада и назад“ от края на 2011-та. „Мечове в града“ обаче е втората част от серия, която се надяваме да продължим най-малкото до 2015-та година и смислово, макар и не сюжетно, се явява продължение най-вече на „Мечове в леда“, затова за мен е огромно удоволствие да отбележа, че тази книга е два пъти по-голяма, с повече автори и по-разнообразна като тематика на произведенията в нея, тъй като ограничението на градския сетинг, подсказано от заглавието, не попречи на писателите в сборника да разгърнат въображението си в най-различни посоки. Преди да пристъпя към представянето на отделните разкази, искам да благодаря сърдечно на Бранимир Събев, който свърши „черната работа“ по организацията за това къде и как да се отпечата сборника и привлече към инициативата качествени майстори от жанровете фентъзи и хорър; на Сибин Майналовски, който освен, че се отличи с разказ изработи и прекрасната корица на книгата; на Димитър Димитров от ИК „Екопрогрес“ затова, че го има и предлага изгодни и достъпни оферти за издаване на родните автори; на Васил Мирчев-младши, който също е сред разказвачите в сборника, но влезе и в ролята на клубен шофьор и пое тиража от 400 бройки с автомобила си; най-вече и изключително на Весислава Савова, която се зае с неблагодарната работа да бъде редактор на творци, които в голямото си мнозинство сме млади и често допускаме грешката да възприемаме текста си като Божие слово, което не бива да бъде променяно. Без всички тях тази книга нямаше да се случи. Тях обаче ги имаше и съществуването на книгата е неоспорим факт. И след всичките встъпителни слова е време най-вече да ви разкажа за разказите в нея.
Цялото ревю тук:
http://www.citadelata.com/index.php?s...
February 22, 2014
Докато като цяло тази антология много ме зарадва, разказите в нея варират от прекрасно премислени и описани, до прости и пълни с печатни грешки. Нивото на днешната техника прави този последен факт напълно неразбираем за мен. Някои от тези, които ми харесаха бяха:
Тримата пазители и златната ябълка;
Шаман;
Чуждите;
Бира, магии и пържена цаца;
Енергиен вампир.
Хубавото е, че тази антология покрива широка гама от стилове и теми. Бих чела и други неща от повечето от тези писатели.
Тримата пазители и златната ябълка;
Шаман;
Чуждите;
Бира, магии и пържена цаца;
Енергиен вампир.
Хубавото е, че тази антология покрива широка гама от стилове и теми. Бих чела и други неща от повечето от тези писатели.
November 7, 2013
Първоначално оцених с четири звезди... но като се замисля, самото съществуване на такъв сборник е достойно за максимума от 5 звезди. Сигурен съм, че следващите сборници на Националния клуб за Фентъзи и хорър ще са още по-добри, защото развитие ще има и този сборник е част от това развитие... Поздравявам останалите автори!
March 29, 2015
Макар и да ги карам в малко объркан ред, отново съм много приятно впечатлена от сборниците на националния клуб за фентъзи и хорър, нашият си вариант на класическите фентъзийни годишници на Елън Датлоу от издателство Daw, от там някъде на запад, където кратката приказна форма има също толкова фенове, колкото и по-дългичките саги, в които има достатъчно време да убиеш поименно едно три хилядно село. Мечове в града е една много свободна трактовка на това какво може да прави едно острие насред метрополис от наше време или канавките на някой далечен брат на Хавън или Ланкхмар. Не става въпрос само за ърбън, нито постоянно се мятат вампири или сукуби, макар че и такива не липсват на правилните места. Студеното желязо или закалената стомана си пробиват път ведно с някой друг наострен зъб или хищна природа, които прерязват наравно животи и духовни нишки на осъдените жертви.
Тук са отново ( е за пръв път, ама в моя ред на четене е отново ) великата тройка спасители на България – Алкивиад, Мракомет и Звездин на Александър Драганов, които вдигат голяма тупурдия в опит за опазване на златната ябълка от лъвкратианските братовчеди на ужаса; духовният брат близнак на Дориан Грей преминава сухи дъги, въплътяващи душевните чудовища в чисто физически такива под зоркия взор на Радослав Балабанов; кръчмата на Зелената котка се материализира в Западен парк, за да се почне едно магическо пътешествие завършващо естествено в Студентски град, водено от Сибин Майналовски, а изящната Лейди Пол ни вкарва в една рокаджийска кръчма, където грубостта на ежедневието се омесва с мистичността на древните. Димитър Дъковски съвсем по геймъновски ни разхожда из потайностите на английското метро и подземния нереален свят на древния остров, а българският отговор е моя личен любимец в сборника Васил Мирчев с неговите балкански шамани, ходещи НДК-та и мелета в книжарници с черни дупки към толкиновските вселени – уникални и страшно добри текстове.
Демоничните змейове на Коста Сивов почти разбиват живота на земята с мини армии от зомбита и много черна магия; баш си дяволите правят по фаустовски неизгодни сделки с погрешните магьосници, както ни споделя Станьо Желев, а кралете на сънищата и кошмарите впиват нокти в реалността ни, както ни пък ужасява Димитър Димитров. Въобще, родната ни градска действителност си го отнася много сериозно от знайни и незнайни свръхестествени същества, и само с огромен героизъм и вечната чиста любов можем и да успеем да се измъкнем на косъм от почти гарантирания много кървав край. Но и фентъзийната общност не е пощадена от класическата фантазия на Донко Найденов и градовете, завладени от злокобни вещици; Чавдар Ликов прекарва циничния програмист – охранител Пикуел през цяла мини вселена от строго жанрови светове, където с размаха на хакнат рпг герой мачка милиарди лошковци, а Иван Димитров ни води в един паралелен и изключително илюзорен, по далийски начин абсурдистки свят, можещ да бъде разбран и спасен само от едно талантливо дете.
Енергопиещите хора – демони на Явор Цанев финализират прекрасния сборник, като преди това не трябва да пропускаме и философския театрален етюд на Иван Русланов, отвеждащ ни в театъра на обвинените в прекомерна доброта радетели на таланта; напрегнатият постапокалиптичен екшън на Ивета Атанасова, след който не мога да гледам на моловете по обичайния чисто пазарящ начин, и магьосническият сблъсък на религии, времеви хоризонти и нереалностни пояси , които разтърсват всичко познато , предадено ни от Петър Пенев. Сериозно – нито един лош текст, нито един повтаряем, или досаден, или мъчно четим. Огромни почитания пред прекрасното дело на талантливите ентусиасти от НКФХ, и се чудя какво да очаквам в бъдеще от тях. Може би Мечове в небето – представям си драконови ездачи, екзотичен стиймпънк, или битки на ангели и архидемони, а защо не – Мечове в прахта – източни реалмии с бойци – раджи и иблиси от пустините, извънземни и каубои в безкрайните празни полета на далечния запад, или нещо още по-откачено, за което даже не мога да се досетя с така или иначе поразвинтената ми фантазия. Или пък Мечове в пръстта -хоръри със зомбита, гулове, трупоядци, месоядни растения, хора-цветя и битки с природата, решила най-накрая да си върне за няколко хилядолетия мъчения. Въобще теми много, но не се съмнявам, че ще зарадват експлозивно читателя в мен със следващия уникален годишник, който няма да пропусна в никакъв случай да добавя към вече придобилата статут на класическа поредица за българските фентъзийни мечове.
Тук са отново ( е за пръв път, ама в моя ред на четене е отново ) великата тройка спасители на България – Алкивиад, Мракомет и Звездин на Александър Драганов, които вдигат голяма тупурдия в опит за опазване на златната ябълка от лъвкратианските братовчеди на ужаса; духовният брат близнак на Дориан Грей преминава сухи дъги, въплътяващи душевните чудовища в чисто физически такива под зоркия взор на Радослав Балабанов; кръчмата на Зелената котка се материализира в Западен парк, за да се почне едно магическо пътешествие завършващо естествено в Студентски град, водено от Сибин Майналовски, а изящната Лейди Пол ни вкарва в една рокаджийска кръчма, където грубостта на ежедневието се омесва с мистичността на древните. Димитър Дъковски съвсем по геймъновски ни разхожда из потайностите на английското метро и подземния нереален свят на древния остров, а българският отговор е моя личен любимец в сборника Васил Мирчев с неговите балкански шамани, ходещи НДК-та и мелета в книжарници с черни дупки към толкиновските вселени – уникални и страшно добри текстове.
Демоничните змейове на Коста Сивов почти разбиват живота на земята с мини армии от зомбита и много черна магия; баш си дяволите правят по фаустовски неизгодни сделки с погрешните магьосници, както ни споделя Станьо Желев, а кралете на сънищата и кошмарите впиват нокти в реалността ни, както ни пък ужасява Димитър Димитров. Въобще, родната ни градска действителност си го отнася много сериозно от знайни и незнайни свръхестествени същества, и само с огромен героизъм и вечната чиста любов можем и да успеем да се измъкнем на косъм от почти гарантирания много кървав край. Но и фентъзийната общност не е пощадена от класическата фантазия на Донко Найденов и градовете, завладени от злокобни вещици; Чавдар Ликов прекарва циничния програмист – охранител Пикуел през цяла мини вселена от строго жанрови светове, където с размаха на хакнат рпг герой мачка милиарди лошковци, а Иван Димитров ни води в един паралелен и изключително илюзорен, по далийски начин абсурдистки свят, можещ да бъде разбран и спасен само от едно талантливо дете.
Енергопиещите хора – демони на Явор Цанев финализират прекрасния сборник, като преди това не трябва да пропускаме и философския театрален етюд на Иван Русланов, отвеждащ ни в театъра на обвинените в прекомерна доброта радетели на таланта; напрегнатият постапокалиптичен екшън на Ивета Атанасова, след който не мога да гледам на моловете по обичайния чисто пазарящ начин, и магьосническият сблъсък на религии, времеви хоризонти и нереалностни пояси , които разтърсват всичко познато , предадено ни от Петър Пенев. Сериозно – нито един лош текст, нито един повтаряем, или досаден, или мъчно четим. Огромни почитания пред прекрасното дело на талантливите ентусиасти от НКФХ, и се чудя какво да очаквам в бъдеще от тях. Може би Мечове в небето – представям си драконови ездачи, екзотичен стиймпънк, или битки на ангели и архидемони, а защо не – Мечове в прахта – източни реалмии с бойци – раджи и иблиси от пустините, извънземни и каубои в безкрайните празни полета на далечния запад, или нещо още по-откачено, за което даже не мога да се досетя с така или иначе поразвинтената ми фантазия. Или пък Мечове в пръстта -хоръри със зомбита, гулове, трупоядци, месоядни растения, хора-цветя и битки с природата, решила най-накрая да си върне за няколко хилядолетия мъчения. Въобще теми много, но не се съмнявам, че ще зарадват експлозивно читателя в мен със следващия уникален годишник, който няма да пропусна в никакъв случай да добавя към вече придобилата статут на класическа поредица за българските фентъзийни мечове.
Read
July 8, 2017Преди малко затворих последната страница на сборника с фентъзи и хорър разкази от български автори "Мечове в града". Мнението ми не е еднозначно, някои ми харесват повече от други, някои автори са ми познати, други - не. Четенето вървеше бавно, по разни причини, но в общи линии се радвам, че посегнах към него. Има интересни идеи, има добре разказани истории, макар да е доста различен от нещата, които чета обикновено. . Най-много ме впечатлиха "Тримата пазители и златната ябълка" от Александър Драганов, "Шаман" на Васил Мирчев, "Краят на сънищата" от Димитър Димитров, "До преиззподнята и обратно" от Коста Сивов и "Дъга" от Радослав Балабанов .
Част от тези редове написах, докато още четях сборника. Сега, когато наистина приключих, мога да добавя заглавията на още два разказа, които ме впечатлиха - "Никога не се доверявайте на демон" от Станьо Желев и "Енергиен вампир" от Явор Цанев. Признавам, че дори се изкушавах да не чета наред, а да "скоча" направо на "Енергиен вампир". Не го направих, но добрите ми очаквания за него се оправдаха. Интересувам се от темата за енергийните вампири и ми допадна начинът, по който беше засегната тук.
Не давам пълни пет звезди на сборника по една причина, която няма нищо общо с неговото съдържание, и се надявам споменаването й да се приеме като добронамерена забележка, а именно: забелязах известни печатни грешки и на няколко места - грешки в членуването. Извън това, сборникът е чудесен и благодаря на хората, работили по него. Скоро ме чака и последният - "Мечове във времето".
Радвам се, че прочетох тази книга.
Част от тези редове написах, докато още четях сборника. Сега, когато наистина приключих, мога да добавя заглавията на още два разказа, които ме впечатлиха - "Никога не се доверявайте на демон" от Станьо Желев и "Енергиен вампир" от Явор Цанев. Признавам, че дори се изкушавах да не чета наред, а да "скоча" направо на "Енергиен вампир". Не го направих, но добрите ми очаквания за него се оправдаха. Интересувам се от темата за енергийните вампири и ми допадна начинът, по който беше засегната тук.
Не давам пълни пет звезди на сборника по една причина, която няма нищо общо с неговото съдържание, и се надявам споменаването й да се приеме като добронамерена забележка, а именно: забелязах известни печатни грешки и на няколко места - грешки в членуването. Извън това, сборникът е чудесен и благодаря на хората, работили по него. Скоро ме чака и последният - "Мечове във времето".
Радвам се, че прочетох тази книга.
January 29, 2014
С гордост ви представям следващата книга на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър - "Мечове в Града", своеобразното продължение на познатия ви "Мечове в Леда". Този път обединяващият фактор не е зимата, а градът - разказите са в модерния жанр ърбън-фентъзи. За мое съжаление, този път не участвам в сборника по никакъв начин - нито като съставител, нито като автор или нещо друго. Просто подкрепям инициативата.
Сборникът е, смея да твърдя, още по-хубав от предния - по-дебел, с повече автори, с по-добра корица, на разумна цена, а и разказите са чудесни. Някои от авторите, участвали и преди сега са определено израснали като творци, а има и немалко нови, които се публикуват за прът път и се справят учудващо прилично. Тук трябва да се отбележи и чудесната редакторска работа на Весислава Савова, буквално на места си личат явни подобрения.
А сега, нека пристъпим към разбора на 16-те автора и техните разкази! Споменавал ли съм между другото, че 16 е любимото ми число?
1. Александър Драганов - Тримата пазители и златната ябълка: без съмнение един от най-добрите разкази в сборника и мой личен фаворит. Златната ябълка, тази апетитна хапка за силите на Злото действително съществува и тази нощ ще узрее. Единствените, които могат да я опазят са тримата пазители. Кои са те и ще се справят ли - разберете сами! Председателят на НКФХ и съставител на сборника се е справил просто epic!
2. Васил Мирчев - Шаман: също много епичен разказ като предния, изпълнен с много екшън, схватки, бой и лудница, както аз обичам. Сигурно вторият разказ, който харесах най-много. Заклинания, призоваване на чудовища, всякакви магии! Намигването към Мирослав Пенков и творчеството му ме накара да се усмихна. Силно препоръчвам.
3. Димитър Димитров - Краят на сънищата: хубав стил, богат език и речник, чудесни описания и прекрасно въображение. Внимавайте със сънищата, те могат да станат реалност! А случи ли се това - не забравяйте, че сред сънищата има и кошмари.
4. Димитър Дъковски - Елпида: красив разказ, красива легенда. А, да - и внимавайте с метрото. Особено лондонското.
5. Донко Найденов - Битката за Дурикс: фентъзи разказът на Донко е сигурно най-малко "ърбън", което не го прави по-малко добър. Владетелят Уктарис е дошъл, за да си върне това, което му принадлежи по право - отнето му от красивата, ала опасна Питолия.
6. Иван Димитров - Спас и вълшебният медальон: Фогъра е машина! След участието му в предния сборник Мечове в Леда се завръща с един много хубав и приятен разказ, който е лекичко намигане към Стражите на Съзвездие Пентаграм 1 и 2, реалити романите, които правихме в Радио София. И за малки, и големи.
7. Иван Русланов - Непростимият грях: много, много добър разказ. Един интересен поглед към театъра, тайните които крие в подземието си и що за чудати актьори играят на неговата сцена. Определено силен финал.
8. Ивета Атанасова - Чуждите: Ивета рисува една постапокалиптична картина за група хора, които са се обединили срещу нашествениците. Съпротивата продължава вече с години, нашите се крият в МОЛ... Всъщност, прочетете сами, ще останете доволни.
9. Коста Сивов - До преизподнята и обратно: хахаха, Коста, заглавието на този разказ да не е "случайно" намигане към До Ада и Назад? Ениуей, Сивов е написал чудесен разказ, при него няма празно. Да, понякога си достатъчно силен, за да атакуваш, но какво ще направиш, когато си принуден да се отбраняваш?
10. Lady Pol The Beloved - Наследството: чел съм разказ на Поли от Русе във втори брой на сп. Дракус - Прероден и още тогава ми направи силно впечатление. Тук имаме силно автобиографичен разказ - в една зимна вечер куп русенски метъли се събират в кръчма The Legacy, където има концерт. Концерт, който няма да е като останалите.
11. Петър Пенев - Сенки над града: магьосници се срещат във Велико Търново, за да се изправят заедно срещу Зло, което едва ли може да бъде победено. Прекрасна финална битка.
12. Радослав Балабанов - Дъга: едно наглед безобидно пътешествие с влак ще излезе от релси, когато в купето на млад мъж и приятелката му внезапно се намърда... един странен господин.
13. Сибин Майналовски - Бира, магии и пържена цаца: Сиби освен автор (прочетохте ли Сянката?) е и човекът, отговорен за корекциите в книгата и за предпечата: странирането и корицата. Разказът му тук е повече хумористичен, от цикъла за кръчма "Зелената котка", който съвсем скоро ще излезе на хартия под името "Усмивка в полунощ".
14. Станьо Желев - Никога не се доверявайте на демон: една магьосница ще трябва да се разправи с могъщ демон в градска среда, разчитайки единствено на уменията си и на помощта на своя бял вълк.
15. Чавдар Ликов - Приключенията на Пикуел: един хумористичен поглед върху героите, избранниците и техните жени и мисия. Вярвам, че ще намери почитателите си.
16. Явор Цанев - Енергиен вампир: говорил съм ви достатъчно за Явор, за Дракус, за Странноприемницата и Вино на Мъртвите. Стилът на разказа е чудесен, а заглавието може да ви наведе на мисълта за какво точно става въпрос.
Приятно четене! Ще бъде!
Сборникът е, смея да твърдя, още по-хубав от предния - по-дебел, с повече автори, с по-добра корица, на разумна цена, а и разказите са чудесни. Някои от авторите, участвали и преди сега са определено израснали като творци, а има и немалко нови, които се публикуват за прът път и се справят учудващо прилично. Тук трябва да се отбележи и чудесната редакторска работа на Весислава Савова, буквално на места си личат явни подобрения.
А сега, нека пристъпим към разбора на 16-те автора и техните разкази! Споменавал ли съм между другото, че 16 е любимото ми число?
1. Александър Драганов - Тримата пазители и златната ябълка: без съмнение един от най-добрите разкази в сборника и мой личен фаворит. Златната ябълка, тази апетитна хапка за силите на Злото действително съществува и тази нощ ще узрее. Единствените, които могат да я опазят са тримата пазители. Кои са те и ще се справят ли - разберете сами! Председателят на НКФХ и съставител на сборника се е справил просто epic!
2. Васил Мирчев - Шаман: също много епичен разказ като предния, изпълнен с много екшън, схватки, бой и лудница, както аз обичам. Сигурно вторият разказ, който харесах най-много. Заклинания, призоваване на чудовища, всякакви магии! Намигването към Мирослав Пенков и творчеството му ме накара да се усмихна. Силно препоръчвам.
3. Димитър Димитров - Краят на сънищата: хубав стил, богат език и речник, чудесни описания и прекрасно въображение. Внимавайте със сънищата, те могат да станат реалност! А случи ли се това - не забравяйте, че сред сънищата има и кошмари.
4. Димитър Дъковски - Елпида: красив разказ, красива легенда. А, да - и внимавайте с метрото. Особено лондонското.
5. Донко Найденов - Битката за Дурикс: фентъзи разказът на Донко е сигурно най-малко "ърбън", което не го прави по-малко добър. Владетелят Уктарис е дошъл, за да си върне това, което му принадлежи по право - отнето му от красивата, ала опасна Питолия.
6. Иван Димитров - Спас и вълшебният медальон: Фогъра е машина! След участието му в предния сборник Мечове в Леда се завръща с един много хубав и приятен разказ, който е лекичко намигане към Стражите на Съзвездие Пентаграм 1 и 2, реалити романите, които правихме в Радио София. И за малки, и големи.
7. Иван Русланов - Непростимият грях: много, много добър разказ. Един интересен поглед към театъра, тайните които крие в подземието си и що за чудати актьори играят на неговата сцена. Определено силен финал.
8. Ивета Атанасова - Чуждите: Ивета рисува една постапокалиптична картина за група хора, които са се обединили срещу нашествениците. Съпротивата продължава вече с години, нашите се крият в МОЛ... Всъщност, прочетете сами, ще останете доволни.
9. Коста Сивов - До преизподнята и обратно: хахаха, Коста, заглавието на този разказ да не е "случайно" намигане към До Ада и Назад? Ениуей, Сивов е написал чудесен разказ, при него няма празно. Да, понякога си достатъчно силен, за да атакуваш, но какво ще направиш, когато си принуден да се отбраняваш?
10. Lady Pol The Beloved - Наследството: чел съм разказ на Поли от Русе във втори брой на сп. Дракус - Прероден и още тогава ми направи силно впечатление. Тук имаме силно автобиографичен разказ - в една зимна вечер куп русенски метъли се събират в кръчма The Legacy, където има концерт. Концерт, който няма да е като останалите.
11. Петър Пенев - Сенки над града: магьосници се срещат във Велико Търново, за да се изправят заедно срещу Зло, което едва ли може да бъде победено. Прекрасна финална битка.
12. Радослав Балабанов - Дъга: едно наглед безобидно пътешествие с влак ще излезе от релси, когато в купето на млад мъж и приятелката му внезапно се намърда... един странен господин.
13. Сибин Майналовски - Бира, магии и пържена цаца: Сиби освен автор (прочетохте ли Сянката?) е и човекът, отговорен за корекциите в книгата и за предпечата: странирането и корицата. Разказът му тук е повече хумористичен, от цикъла за кръчма "Зелената котка", който съвсем скоро ще излезе на хартия под името "Усмивка в полунощ".
14. Станьо Желев - Никога не се доверявайте на демон: една магьосница ще трябва да се разправи с могъщ демон в градска среда, разчитайки единствено на уменията си и на помощта на своя бял вълк.
15. Чавдар Ликов - Приключенията на Пикуел: един хумористичен поглед върху героите, избранниците и техните жени и мисия. Вярвам, че ще намери почитателите си.
16. Явор Цанев - Енергиен вампир: говорил съм ви достатъчно за Явор, за Дракус, за Странноприемницата и Вино на Мъртвите. Стилът на разказа е чудесен, а заглавието може да ви наведе на мисълта за какво точно става въпрос.
Приятно четене! Ще бъде!
March 19, 2014
Като цяло, сборникът много ми хареса, всеки един от разказите е чудесен. Но като любим такъв, категорично обявявам "Чуждите" на Ивета Атанасова. Идеята определено може да бъде развита в роман и това би било чудесно!
Поздравления на Клуба за постигнатия успех със сборника, дано ни зарадват така и тази година!
Поздравления на Клуба за постигнатия успех със сборника, дано ни зарадват така и тази година!
January 10, 2016
Пет звезди и от мен, тъй като си спомних с любов за времето, в което ми се занимаваше с писане :)
May 7, 2015
Пътувам назад във времето. След като преди няколко месеца прочетох "Мечове в морето", третата част от поредицата на "Цитадела", сега реших да се върна още по-назад към втората част - "Мечове в града". В сборника са включени шестнадесет ърбън-фентъзи разказа.
Първото приятно впечатление е по-големия обем на този сборник, което означава почти два пъти повече разкази. Всички те са обединени от една ключова дума - град. В тази среда историите от сборника стояха много по-естествено отколкото в морската.
1. "Тримата пазители и златната ябълка" - Александър Драганов - Пътуването ми назад във времето започна с историята на пазителите, една от малкото, която не е самостоятелна. Обикновено се старая да чета поредиците в правилния им ред, но обстоятелствата в случая не се стекоха подобаващо. Това по никакъв начин не ми попречи да харесам историята, въртяща се около митичната златна ябълка.
2. "Шаман" - Васил Мирчев - Един от разказите, които ми допаднаха най-много в сборника. Има в себе си абсолютно всичко - магия, чудовища и приятна история.
3. "Краят на сънищата" - Димитър Димитров - Любопитен разказ, макар някак да не ми се връзваше с останалите в сборника. Може би защото стилът е малко по-различен. Идеята е доста популярна, но погледът към нея е интересен. Определено ми допадна езика на автора.
4. "Елпида" - Димитър Дъковски - Историята, която се базира на една от най-използваните теми в ърбън-фентъзито - метрото. Разказът е написан добре, но така и не успя да ме заинтригува кой знае колко.
5. "Битката за Дурикс" - Донко Найденов - Харесах стила на Донко Найденов от предния сборник и тук по никакъв начин не разочарова. Без излишни описания, темпото е добро, наситено с действие и любопитни образи. Въпреки това не съм докрай сигурен дали разказът може да бъде класифициран точно като ърбън-фентъзи.
6. "Спас и вълшебният медалион" - Иван Димитров - Харесах разказа на Иван Димитров в "Мечове в морето" и тук отново е на ниво. Историята за Спас е една от най-приятните и добре написани в сборника.
7. "Непростимият грях" - Иван Русланов - Разказът попада в групата на странни. Може би щеше да ми допадне повече, но темата за театър и случките в него никога не са ми допадали. Предполагам, че друг читател би харесал историята, но аз с трудности я прочетох.
Прочетете цялото ревю: http://pekazh.com/mechove-v-grada-cit...
Първото приятно впечатление е по-големия обем на този сборник, което означава почти два пъти повече разкази. Всички те са обединени от една ключова дума - град. В тази среда историите от сборника стояха много по-естествено отколкото в морската.
1. "Тримата пазители и златната ябълка" - Александър Драганов - Пътуването ми назад във времето започна с историята на пазителите, една от малкото, която не е самостоятелна. Обикновено се старая да чета поредиците в правилния им ред, но обстоятелствата в случая не се стекоха подобаващо. Това по никакъв начин не ми попречи да харесам историята, въртяща се около митичната златна ябълка.
2. "Шаман" - Васил Мирчев - Един от разказите, които ми допаднаха най-много в сборника. Има в себе си абсолютно всичко - магия, чудовища и приятна история.
3. "Краят на сънищата" - Димитър Димитров - Любопитен разказ, макар някак да не ми се връзваше с останалите в сборника. Може би защото стилът е малко по-различен. Идеята е доста популярна, но погледът към нея е интересен. Определено ми допадна езика на автора.
4. "Елпида" - Димитър Дъковски - Историята, която се базира на една от най-използваните теми в ърбън-фентъзито - метрото. Разказът е написан добре, но така и не успя да ме заинтригува кой знае колко.
5. "Битката за Дурикс" - Донко Найденов - Харесах стила на Донко Найденов от предния сборник и тук по никакъв начин не разочарова. Без излишни описания, темпото е добро, наситено с действие и любопитни образи. Въпреки това не съм докрай сигурен дали разказът може да бъде класифициран точно като ърбън-фентъзи.
6. "Спас и вълшебният медалион" - Иван Димитров - Харесах разказа на Иван Димитров в "Мечове в морето" и тук отново е на ниво. Историята за Спас е една от най-приятните и добре написани в сборника.
7. "Непростимият грях" - Иван Русланов - Разказът попада в групата на странни. Може би щеше да ми допадне повече, но темата за театър и случките в него никога не са ми допадали. Предполагам, че друг читател би харесал историята, но аз с трудности я прочетох.
Прочетете цялото ревю: http://pekazh.com/mechove-v-grada-cit...
June 30, 2017
2.5 звезди.
Александър Драганов - "Тримата пазители и златната ябълка" - хубава идея и връзка с фолклора, но почти същото като строеж с разказа, включен в "Мечове в морето". Пак тупаници на талази.
Коста Сивов - "До преизподнята и обратно" - от най-добрите попадения в сборника, но на финала му липсваше пара и напрежение, Достоверни диалози, което е рядкост. Много приятен стил на писане.
Lady Pol The Beloved - "Наследството" - стегнати задничета под път и над път. С цел да се впише в мъжката компания ли? Като читател ми направи лошо впечатление това, че авторката участва не с името си, а с никнейм на английски. За блог е ок, но за печатно издание - тц. Непрофесионално, несериозно отношение, което някак повлиява върху целия сборник. За разказа също не мога да кажа нищо добро, затова няма да казвам нищо.
Радослав Балабанов - "Дъга" - и това ми хареса, макар началото да беше тромаво. Имам слабост към влакови истории. Хубав разказ.
Поредицата ми тръгна отзад-напред, но като цяло ми се струва, че този сборник е по-изпипан, с по-добра редакция и с повече оригиналност.
Александър Драганов - "Тримата пазители и златната ябълка" - хубава идея и връзка с фолклора, но почти същото като строеж с разказа, включен в "Мечове в морето". Пак тупаници на талази.
Коста Сивов - "До преизподнята и обратно" - от най-добрите попадения в сборника, но на финала му липсваше пара и напрежение, Достоверни диалози, което е рядкост. Много приятен стил на писане.
Lady Pol The Beloved - "Наследството" - стегнати задничета под път и над път. С цел да се впише в мъжката компания ли? Като читател ми направи лошо впечатление това, че авторката участва не с името си, а с никнейм на английски. За блог е ок, но за печатно издание - тц. Непрофесионално, несериозно отношение, което някак повлиява върху целия сборник. За разказа също не мога да кажа нищо добро, затова няма да казвам нищо.
Радослав Балабанов - "Дъга" - и това ми хареса, макар началото да беше тромаво. Имам слабост към влакови истории. Хубав разказ.
Поредицата ми тръгна отзад-напред, но като цяло ми се струва, че този сборник е по-изпипан, с по-добра редакция и с повече оригиналност.
June 18, 2015
Редно е да вмъкна, че бях приключила с тези "Мечове" още, когато си получих сборника (и много си се радвах на танйсвено подписаното разказче). Както обаче го карам - зимните месеци са почивни и затова имам цял куп ревюта, които просто си чакат ли чакат...и без да искам писах пръво за "Мечове в морето", преди "Мечове в града". Затова сега поправям нещата (а "...в леда" ще са на последно място, защото - ами, просто още не съм се добрала до кози сборник :D )
На няколко пъти прелистих книжката, за да си припомня по-ясно разказите и с огромно удоволствие препрочетох някои...Още едно твърдо доказателство, че българските автори не бива да се подценяват в никакъв случай, те са много по-добри от някои от най-известните западняци...
За всеки разказ по отделно в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
На няколко пъти прелистих книжката, за да си припомня по-ясно разказите и с огромно удоволствие препрочетох някои...Още едно твърдо доказателство, че българските автори не бива да се подценяват в никакъв случай, те са много по-добри от някои от най-известните западняци...
За всеки разказ по отделно в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Displaying 1 - 12 of 12 reviews