Форми на масовата култура

by Томислав Дяков

В съвременността ни вече съвсем ясно се долавят резултатите от контакта на фолклорната ни култура с масовата култура, т. е. онази култура, която е произведена според масовите норми на индустриалното производство; разпространена от техническите средства на медиите; предназначена за социалната маса - за един гигантски агломерат от индивиди, взети извън вътрешните структури на обществото.

Впрочем диалогът със Запада съвсем не започва в последните десетилетия на XX в.; началото му е по-скоро преди средата на века. Интензивността има нарастващ характер, особено по времето, когато западните ценности са забранени поради своята "упадъчност" и "буржоазност". Западната култура е синоним на масова култура, а според марксистката критика тя е "барбитурна (новият опиум за народа) или съзнателна мистификация (капитализмът отклонява масите от истинските им проблеми) /.../ отчуждението на човека в труда продължава по-нататък с отчуждение в консумацията и в развлеченията, във фалшивата култура..."2 Възможностите за диалог на съвременната народна култура със западната масова култура са детерминирани от бързото развитие на техническите средства за масово разпространение и от изключителното разширяване на комуникациите. Чрез тях системата от символи, митове, образи на масовата култура, засягащи практическия и въображаемия живот, системата от специфични проекции и идентификации се "надбавя" към националната култура. "Масовата култура включва и едновременно се включва в една поликултурна реалност".

238 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Проф. дфн Томислав Дяков е роден през 1959 г. в София. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, специалност Българска филология, през 1984 г. Защитава дисертация през 1990 г. на тема „Фолклорна основа на българската поезия за деца след Освобождението 1878 г.“ и през 2004 г. дисертация за присъждане на научната степен доктор на филологическите науки „Мит, обред и литература (митични елементи в художествената проза за деца и юноши)“.

Автор е на книгите „Народният календар – празници и вярвания на българите“ (1993, 2003), „Митология, фолклор, литература“ (1995), „Българският характер“ (2001), „Общи бележки за българската фолклорна култура“ (2002), „Митология, фолклор, литература, втора част“ (2003), „Митология, фолклор, литература, трета част“ (2004), „Мит, обред, литература. Мотиви на инициацията в художествената проза за деца и юноши“ (2004), „Митология, фолклор, литература, четвърта част“ (2006), „Форми на масовата култура“ (2006), „Диахронни връзки в културата“ (2009).

Води лекциите по дисциплините литература за деца и юноши, фолклористика, културна и социална антропология, текст и интерпретация в масмедиите и изкуството във ФНПП, СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областите на взаимодействията митология–фолклор–литература.

Зам.-декан на ФНПП, СУ „Св. Климент Охридски“, по научноизследователската дейност (2003–2007, 2008).