Романът е с няколко повествователни пласта, които рисуват вселена, съчетала европейската отвореност към другостта и философията на източната интровертност.
Много красиво. Изгревът при Хасанкейф!!! Меги, успя да ме заведеш на места, до които едва ли някога ще ме заведат краката и да се докосна до културата на хората които живеят по тези земи. Благодаря ти!
Оставам със смесени чувства от тази книга. Прекрасен разказ в чудни думи, който в началото ме грабна, после ме ядоса (звучеше като похвално слово за Турция в качеството й на туристическа дестинация особено off the beaten track, при все размириците в самата страна), после ми доскуча (доста духовно става в един момент, на мен ми беше хаотично) и накрая - супер бързи и драматични събития, които приключиха с хепиенд. Еми... Важните събития сякаш бяха попретупани в самия ход на разказа - може и умишлено да е било... и така и не разбрах причината за това, че всичко накрая се нареди, а само 15 страници преди това изглеждаше непоправимо... Иначе прекрасна приказка, големи красоти, големи зверства, много легенди и мъдрости, преплитащи се религиозни мотиви... Може би 3.5 звезди...
This entire review has been hidden because of spoilers.
Книгата попадна случайно в ръцете ми. В момент, в който дори сама аз не знаех къде се намирам и какво чувствам. Бях срещнала приятел, много близък до мен, който ме усещаше с тялото, душата си и цялата си съшност. Човек, който ме пазеше от сама мен, сочеше ми пътя или ми показваше грешките. Точно като Ирис от книгата. На моменти смятах, че са един и същ. Смятах, че изпитвам нещо, а вмъквайки се между страниците, четейки думите “извезани” в нея, осъзнах, че това е повече от любов, повече от приятелство. Това е чистота между двама, която рядко се среща, изписва с думи, или може да се опише. Книгата е повече от една цветна приказка за Турция и нейните забележителности. Тя е една дълбоко изстрадана история за всичките ни човешки страдания, чувства и мисли. Четох я бавно и с много наслада. Често се пренасях из всяко описано кътче на Турция и живеех с историите. Радвам се, че се докоснах до “Извезани души” в точно определен момент и отворих очите и сърцето си за събитията, които се случват около мен.
Книгата много приятно въвежда и описва красотата и необятността на нашата южна съседка, но за мен лично залитанията в суфизма идват в повече. Може би човек трябва да е на определен етап в живота си, за да вникне между редовете и да разбере терзанията на авторката, но за мен разсъжденията бяха някак отнесени и без ясна връзка със сюжета. Тоест искаше ми се повече да се наблегне върху историята, отколкото в толкова дълбоко навлизане в религията и философията.
Много ми хареса описанието на Турция. Открих места в книгата,които бих посетила с удоволствие. Езикът на авторката е прекрасен,описателен и галещ, макар на места за мен пресилен... Колкото до сюжета.. интересен до момента, в който стана твърде личен, аз не разбирам желанието на хората да изкарат толкова лични за себе си неща на показ... Езотериката ми дойде в повече, неориентираността и егоизма също- в противовес и огромно противоречие на описаното.. Съчувствах на съпруга през цялото време...