Димитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.
Един от разказите съм оценил вече, като е получил отличие в конкурс на списание "Дракус" - "Паякът и осата"... А приключенията на Витек Диман са истинско удоволствие за четене - от смеха до сълзите. Като истински добрите неща.
Много приятна за четене книга :) Да не говорим, че е ace-book или "перевертыш" - с две лица и две корици (нещо, което лично аз много харесвам като издателски похват). Браво, Док, чакаме следващата! :)
Приключенията на Витека ми се бяха усладили още докато четяхме ръкописите в конкурса за български фентъзи роман през 2012 г. Свежи, родни, разсмиващи, че и разплакващи към финала... Неслучайно станаха първият носител на приза „На косъм“ – поощрителната награда в тазгодишния ни Копнеж за човечни книги. А за да ме грабнат съвсем, им трябва още мъъъъъничко шлифовка по стила. (Аз се водя свръхвзискателен читател в това отношение. ;)
Разказите в „Космическото пиле“ като цяло не са мой тип.
Поредният двулицев сборник. Представям ви Димитър Цолов, победител в коледния конкурс на сп. Дракус и дебютната му книга. От една страна е мини-роман, състоящ се от пет разказа, проследяващ различните приключения на Витек Диман (герой, син на човек и самодива, борещ се със змейове, вампири, бродници, вещици, плътеници и прочее народна сган; Мите, пращал ли си твои разкази на конкурса Таласъмия, впрочем?), от друга страна имаме Космическото Пиле - седем кратички творби.
Нека кажа по няколко думи за всяко разказче.
Пет приключения на Витек Диман - супер готини историйки за геройските походи на въпросния Диман. Признавам, най-много ми харесаха първите две истории: за бродника и вещицата, третата с исполина и змея също беше много добра! Следващите обаче бяха някаква степен тъжни, въпреки комичната нотка в боба и мечката :D Ала това го отдавам на факта, че нашият герой там се ожени и трябваше да се грижи за жена и дете. Няма как да е същия юнак, след като му мелят сол на тиквата ежедневно, трябва да сменя пелени, да се грижи за семейство и опухва баба Меца на бърза ръка, че трябва да се връща да не загори боба! Да, в такива случаи има смях и сълзи, но не и геройство. Ала останах много, много доволен.
Космическото пиле - седем кратки разказчета. Всичките ми харесаха, независимо дали става въпрос за хорър или трилър (Паякът и Осата, Симфония Агония), фантастика (Космическото Пиле, Вдъхновение), дали има поука (Тримата братя и 30-годишната ракия) или са хумористични (Кръговратите на Любовта, Пистолетът). Няма да навлизам в детайлни подробности за отделните разкази - достатъчно кратички са, ще си ги прочетете и сами.
Книжката е малка, чете се бързо и приятно, формата й е А6 и се побира директно в джоба, изобщо ще си прекарате с нея много добре. С голямо нетърпение очаквам други разкази от Димитър Цолов и следващата му книга - определено умее да пише интересно и интригуващо.
Димитър Цолов е вокалист на чутовната врачанска пънк банда Докторс Гого Бенд, завършил е медицина и обича още да пише готини простотийки - непременно посетете страницата му ПИЯНИЯТ БАРД. Ако искате да си закупите книжката - свържете се с автора, пишейки директно на тази страничка. Доколкото знам, цената е 10 лв, което включва книжката плюс разходите за доставка - Цолов ще ви даде IBAN, където превеждате сумата и той ви изпраща книгата. Система, която използвам и moi и препоръчвам и на други автори. Аз лично останах много доволен от тази книжка - независимо дали подхваща фентъзи, хорър, крими, фантастика или чудесно хумористично приключение, при него празно НЯ-МА.
Първата книга на Димитър Цолов е двустранен библиофилски трофей, който ще бъде колекционерска рядкост, най-късно след 5 години. Страхотните корици ме накараха да си я въртя от страна на страна, в продължение на 10 минути преди да я отворя. Съдържа кратък сборник със седем разказа - "Космическото пиле" и Пет хронологично свързани разказа - "Пет приключения на витек Диман"
"Космическото пиле" Разказчетата са страшно добри. Стилът е кратък и свръх кратък разказ за това няма да ги описвам с повече от една дума:
"Пет приключения на витек Диман" Романче в разкази в стил етно фентъзи(да, смятам да го наложа този термин). Разказва се от първо лице единствено число и Доктора е успял да намери перфектната комбинация между архаизми и жаргонни думи, като едновременно е създал една приказна атмосфера и забавно съвременно звучене на главния герой. Хуморът е в щедри дози, без да бъде дебелашки или насила да имитира някаква палячовщина. Фолклорните митологични елементи са поднесени леко и се вписват в историята чудесно(за разлика от една камара произведения от други автори, където са наблъскани на сила и без мяра). Плюс, че Митака демонстрира интерес към (на)родното творчество, без да му робува. Има и разкошни илюстрации от Емилия Богданова(двете корици също са от нея). Накратко книга, която си заслужава да я прочетеш и притежаваш. Много силен старт за Димитър Цолов заявяващ шеметно развитие (в което вече се убедих от "Клиника в средата на нощта").
Двулицевият литературен дебют в прозата на Димитър Цолов е съвсем еднозначен що се отнася до качеството на текстовете и генерираното у читателя удоволствие. Като почитател на българската традиция във фолклорно-приказния художествен рисунък, трябва да призная, че лесно припознах в Цолов новия си любим разказвач на юначното, самодивството и полетялото въображение.
Петте приключения на Витек Диман носят по нещо от магията на Пелиновите герои и отнесената поетичност на Каралийчев. Нямам търпение най-сетне да стигна до другите жанрови опити на автора, криещи се зад кориците на "Приключенията на Найден Намерения". Оригинални, четивни и обещаващи обилно книжно бъдеще приключенията са ренесанс на един колкото традиционен и характерен нашенски си жанр, толкова и труден за реализиране. Писани с кеф и обич към тематиката, цикълът разкази е ключът към моето припознаване в Цолов на новия змейски бард.
"Космическото пиле" е другото лице на книжката, разкриващо малки, хитри резенчета типично Митковски литературен бабаитлък, който на места разсмива, друг път удивлява, а някъде дори горчи.
Малко са родните писатели, успяващи да подреждат думичките с такава лекота, всеотдайност и любов към начинанието. Винаги съм предпочитал тези хора на изкуството, които правят нещата от любов към нещата, а не от любов към правенето.
И преди да се объркам съвсем, да си го река в прав текст - силно препоръчвам да прочетете трамплина, от който стартира скокът на Цолов, защото този скок тепърва предстои да стигне връхната си точка.
"Пет приключения на Витек Диман" и "Космическото пиле" са двете лица на това мъничко книжле. Първата част е мини роман, съставен от пет свързани последователно разказа за синът на един овчар и самодива, който се бори срещу злините от българската митология - бродници, призраци, караконджули не го плашат много-много; мечките са му игра, а с вещици се справя. По му е трудно да се справи с един боб и с възлюбената. Приятно и забавно митологично-юнашко четиво. Вторат�� половина - Космическото пиле е откровено шантава, още като започнем от корицата, съдържаща основни елементи от разказите - на фона на голяма паяжина виждаме събрал очите си щраус със златна ябълка на главата, държащ косата на Смъртта, а нечия ръка го заплашва с насочен пистолет. Ако тази корица не е забавна, не знам коя би могла да бъде! Разказите са жанрово разнообразни, кратки и силни. Едноименният разказ - Космическото пиле - е едва четири, повтарям - четири изречения, и пак е с изненадващ край! А Тримата братя и тридесет годишната ракия е от типа произведения кавър, но по-добър от оригинала. Останалите пет разказа също са добри, но тези двата са личните ми фаворити.
Тъкмо бях останал разочарован след като разбрах, че не се очаква продължение за Найденчо и ето, че подхванах първата книжка с проза на Митко Цолов и останах удовлетворен. Не 5, а 10 звездички щях да дам, ако гуудрийдс ми позволяваше.