С лекотата на своето перо и подмамваща усмивка авторът на �Казабланка� ни вкарва в неподозиран капан: умилени от проявата на човешки добродетели, ние сме готови да ръкопляскаме на един краен националистически възглед, приемайки го едва ли не като универсална рецепта за спасение... Всъщност може ли един български кон да промени съдбата на толкова хора в Мароко? Ако това е възможно, какво чакаме ние, украинците, че още не сме взели кон от България? ВЛАДИМИР ЛУЧУК - отзив за украинския превод на �Казабланка� в сп. �Всесвит�, кн.І/1999 г.