„Случаят Сьора е един от най-поразителните в цялата история на съвременната живопис. Първо, защото краткостта на неговия живот контрастира някак странно със значимостта, наситеността и въздействието на творчеството му... Освен това и преди всичко неговата съдба интригува със своя съвсем особен характер. Роден от усилията на Сьора, бликнал от най-съкровените глъбини на личността му, неоимпресионизмът отбелязва своя колкото стремителен, толкова и мимолетен възход.“ С тези редове Анри Перюшо (1917-1967) започва седмата - и последна - от своите биографии на големи френски импресионисти и постимпресионисти. В резултат на дългогодишни и многостранни проучвания той е натрупал богат материал, който претворява и тук със свойствената си научна добросъвестност и увлекателен драматизъм.
“Човек сам създава боговете си” и Сьора не е изключение. Той не е просто новатор в живописта. Той е гений и учен, който подчинява творчеството на науката. Наречен от Пиер Куртийон - художникът-архитект на вертикалността, Жорж-Пиер преобръща възприятията за изкуството и неговата пряка зависимост от вдъхновението. Както казва и самият автор, Анри Перюшо - предопределените винаги срещат своето време.
Mám ráda impresionisty i pointilismus, celkem mám nadíváno i ve sbírkách galerií ve Francii. Ale neměla jsem zatím teoreticky zmapováno, jak vlastně k pointilismu Seurat došel. Teď konečně chápu, jakto, že jsou jeho postavy tak "bez života" a jeho kompozice tak zvláštní. Ona je to vlastně matematika. A tak je mi teď jeho dílo ještě sympatičtější. Díky autorovi za osvětlení.