Романът „Лето 1850“ разглежда съдбовните събития, разтърсили Северозападна България през хиляда осемстотин и петдесета година. По своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак за него се знае малко, върху него покълва тишина и то не оставя ярки следи в националната ни памет, забравата е неговото истинско и най-ужасяващо поражение. Ето загадката, която измъчва автора и го предизвиква към размисъл...
В романа е пресъздадена неповторимата атмосфера на ония далечни години в Ломския, в Белоградчишкия и във Видинския вилает, разказана е и историята на последните наследници от рода на цар Иван Шишман. Всички герои, от Първул Станков до Иван Кулин, са силни личности със своя индивидуална драматична съдба. „Лето 1850“ е и роман за блясъка и величието на Словото, защото Словото е не само споделяне и изповед в насилието, но и незабрава. То е най-истинската и непоклатима национална памет. Макар и исторически, романът засяга редица проблеми, свързани с нравствените устои и духовните въжделения на нашия съвременник. Написана увлекателно, с богат и звучен език, тази книга възстановява част от звездните мигове и паденията в народната ни съдба.
Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието. Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж. През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии. В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година. През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми. Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Тежко се четат такива романи. Идват от друго време, тежат си на мястото, налагат собствен ритъм, несъвместим със съвременността. Често пренасят прекомерно много болка и страдание, а за щастливия край просто може да забравите, тая разглезеност не съществува в литературата, осмисляща историята. “Лето 1850″ на Владимир Зарев е мрачен отглас от почти забравеното въстание срещу османската власт, останало засенчено от Априлското – и ако историческата наука може да го характеризира като локална буна, то погледът на Зарев го превръща във величава трагедия, но и също в много личен роман за бита, разбиранията и всичко, което вълнува живеещите в северозападния край на българските земи в средата на XIX век.
Аз нищо не знаех за събитията описани в книгата.. Несполучилото въстание, буните в Северозападния край.. Доста значими за времето си събития, за които се знае твърде малко..За първи път и чета нещо от Владимир Зарев... Силна книга е това... Не до степен да ме разтърси или нещо... а да ми покаже колко наистина човек учи докато е жив.. Прекрасен стил, метафори, образи.. Впечатлителни размисли за Бога, за нас, за вярата, за страховете ни, за силата на Словото.. Защо толкова малко се говори за този автор? Книгата ме върна във времето,когато като ученичка поглъщах историите на Вера Мутафчиева и Фани-Попова Мутафова.. Великолепно написана книга, без излишен драматизъм, национализъм, биене в гърдите... и в същото време толкова българска и позната.. И онази мисъл , която ти внушава всяка една страница: че не е важно дали е победа, или е загуба, когато няма Памет, която да я помни..
Не бях чела нищо от Владимир Зарев, отчитам го като голяма грешка..Книгата не само те връща в едни мрачни времена за нашия народ, но и те подтиква към размисъл. Препоръчвам с две ръце на всички, които се интересуват от историята на българския народ и са любители на историческите книги:) Думата "свобода" придоби за мен едно ново значение след прочита на "Лето 1850".
Определено е от книгите, които "едва дочетох". Едва към края започна да ми харесва. Не ми допадна изказа, както и голяма част от героите. Искаше ми се да има повече събития. Като цяло - не ми хареса и не бих я препоръчала...
"Словото стои над живота,надмогва по величие и трайност дори смъртта,безсилно то е единствено пред поражението!Думите бягат като зърна от скъсана броеница,сърцето изстива,сякаш е запуснато огнище,погледът недовижда,като че ли светлият ден е едва породено утро.Немощни са думите пред срама,безбрежна тишина и мъка е позорът."