Любовта на 45-годишния мъж

by Калин Терзийски

"Любовта на 45-годишния мъж" е роман за личната революция на един мъж на средна възраст. Той се опълчва срещу съществуващите норми на обществото и побеждава. Но не чрез насилие и омраза, а чрез смирение. В този смисъл романът е история за смирението пред собствените чувства.

Революцията на Антон К. е най-вече срещу превърналия се в норма предразсъдък, че щастието на едни носи нещастие на други. Както и този, че удоволствията са грях. Грях дори и в най-съвременния, консуматорски смисъл. Революция също и срещу предразсъдъка, че мъжът не трябва да се оплаква. И срещу доста други.

Героят на този роман, Антон К. се влюбва въпреки господстващата представа, че след една определена възраст това е неприлично и некрасиво. А се влюбва в красиво момиче, просто защото именно това е част от бунта му – срещу лицемерното изискване – интелектуално и морално, че не телесно красивото е красиво, а че красиво е нещо друго... Антон К. иска да върне нещата към първичната им, ясна и категорична същност. Към това, което той чувства като своя изконна истина. Която е истина както на душата, така и на тялото.

Той е живял като повечето мъже на своята възраст – търсейки удобна философия, която да обясни и оправдае изсъхващото му, лишено от страст сърце. Но когато се влюбва, той става жив и страстен борец за правото на всеки човек да чувства така, както той самият иска. А не както се очаква от него. Той става неуморен адвокат на любовта, която според него е винаги и във всеки случай невинна. И с тази своя борба рискува да стане антипатичен.

Но коя истина не рискува това?

Genres: Bulgarian Literature

356 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Ivaylo Todorov · Rating 4 out of 5]

Нямах чувството за разказана история. За мен всичко се случваше някак не във времето, а в главата на главния герой. Един монолог на мислите му. Една борба на съзнанието му с осъзнатото подсъзнателно. На чувствата, срещу морала и преоткриване значението на тези чувства в контекста на щастието. Книга за любовта на 45 годиншния (на моменти ми се струваше, че героят е обсебен да си го повтаря). Всъщност просто книга за любовта, която ми се стори лека, интересна, със забавно-образни сравнения. Съвременно звучаща и отразяваща влиянието на модерното върху чувствеността на човека и пречупването на реалността, затворена във виртуалното пространство. Малко като приказка, малко като бой с вятърни мелници и хидри, малко като бунт на сърцето срещу догмите в мисленето. Разкриваща любовта в аспекта на свободата от предразсъдъци и оставяща впечатлението, че истината откриваме в собствените си противоречия, позволявайки си просто да ги опишем и прочувстваме. Първата ми книга от този автор. Четири звезди от мен.

[Джорджия · Rating 2 out of 5]

Много ми дойде отвлечена тази книга. Историята трябва с лупа да я търсиш в изтерзания мир в главата на разказвача. Има едни повторения, едни зацикляния, точно като в блъскащи се мисли. Леко ми досади книгата, макар че тук - таме има за какво да се хване човек.

[Vasil Kolev · Rating 3 out of 5]

Слабо, а като за него - доста слабо...

[Sara Lo · Rating 5 out of 5]

Най-добрата му поне според мен. Препрочитам я отново и отново. Различна е като начин на поднасяне на историята и това я прави още по-прекрасна : )

[Evie Dyl · Rating 3 out of 5]

Интересно четиво за момиче на 22.
Хвърля светлина върху мислите на застаряващия мъж, който го мъчи повече това да осъзнае, че е смъртен, а не влюбен. Аз все си мисля, че любовта не е за егоистични магарета, пък главният герой е предимно такова. Но на 45 какво друго? По малко щастие и по-малко псевдопозитивизъм в ежедневието.

[Ralitsa Raycheva · Rating 3 out of 5]

Има добри моменти.