Житие на св. цар Борис, покръстител на българите

by Серафим Алексиев

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България. Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година. След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност.
Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон. Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

22 pages, Paperback

About the author

Архимандрит Серафим е многообичан български иерей, богослов, духовен писател и поет, оставил изключително богато и вдъхновено духовно и научно наследство.

Роден през 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) със светско име Стоян Георгиев Алексиев. След години на учение в Софийската Духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовни семинарии, а от 1960 до 1969 г. - и в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие.

През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Св. Синод в София.

Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния Съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архим. Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира "Покров Богодородичен" в кв. Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.

На 13 януари 1993 година архим. Серафим предава Богу дух.

Седмици след смъртта му прекратяват канонично общение със Светия Синод на Българскита православна църква и създават т.н. Българска Старостилна Православна Църква, ръководена до днес от Росен Димитров Сиромахов (йеромонах Фотий), хиротонисан през 1993 г. за епископ от архиереи на старостилните църкви на Гърция и Румъния.

(Източник: Pravoslavieto.com)