Спомени на един търговец на картини

by Ambroise Vollard, Борис Нанов (Translator)

Амброаз Волар е известен френски търговец на картини, който основава своята галерия през 1894 година - осем години след последната изложба на импресионистите. Волар нарича тази година време на най-големия разцвет на Импресионизма. Спомените на Волар хвърлят светлина върху епохата, нравите, художествената критика и художествените среди. Те са жив разказ за времето, намаляват дистанцията, която ни отделя от големите имена. И ние виждаме художниците на Франция в непосредствения им живот, с обикновените им грижи, с тяхната предана любов към красотата. Дали „повдига завесата“ над някоя от тайните, свързани с раждането на знаменития шедьовър, или разказва обикновена случка, Волар преследва една и съща цел - да приближи до нас човека на изкуството. Впрочем, търговец на картини не е най-точното определение на професията му, той е просто културната личност, която е свързала съдбата си със съдбата на френското изкуство.

Genres: Art, Art History, Nonfiction, Memoir, Biography, Autobiography, France

344 pages, Paperback

First published January 1, 1936

Reviews

[Boryana Ilieva · Rating 4 out of 5]

Били години, в които си купуваш гравюра без подпис за пет франка на кея, допускаш, че авторът е Фелисиен Ропс, отиваш с творбата до ателието му, той отваря гол с малка престилка на кръста, разпознава офорта, моли да му го върнеш, в замяна предлага свой акварел. Купуваш картина на Джон Луис-Браун, зарадван се осмеляваш да го посетиш в приемния му ден, той те поздравява за добрия ти вкус, мацва с четката на три места: сега вече е по-добре.

Сезан използвал изкуствени цветя за най-разкошните си букети. Дега съживявал дървени фигури в прочутите си коне, създавал пейзажите си обърнат с гръб към прозореца, не понасял цветя на масата – излизал от стаята, докато някой не ги изнесе. Реноар отказвал да рисува интелектуалки – виждате ли, задоволявам се с първото посрано дупе, стига да попадна на кожа, която да не отблъсква светлина.

Били времена, в които за първи път музиката, а не литературата, водела изобразителното изкуство. Отсега нататък няма вече да се описва, а само ще се загатва, няма да се дефинира, а ще се намеква, казва Волар. Гоген формулирал мечтанието на всички негови подражатели: ако искате да нарисувате ябълка, направете кръг.

Понякога имам усещането, че откривам по малко от Амброаз Волар у някои обитатели на антиквариати в центъра на София. В тези магазинчета, предлагащи внезапна тишина и тъмен хладен въздух, често ме посреща домакин-находка, с когото без да се познаваме, зная че ми предстоят поне двадесет минути в сладки приказки. Скоро собственичката на антиквариата на Позитано ми разказа за бижута от XIX век, които преди кризата заможни дами често купували от нея. Представям си ни и с Волар седнали на змиорка с карамел и конфитюр от бял фасул, на яйца от чайки, или просто отпивайки френско червено вино: блажени времена за колекционерите – накъдето и да се обърнеш все шедьоври, и все без пари.

[Stephen · Rating 4 out of 5]

A very enjoyable account of a prominent art dealer, who sat for the likes of Cezanne, Renoir and Picasso. His recollections are diverse, from speaking of the artists themselves (sharing ancedotes along the way), to recounts of collectors, to musings about how war shaped art in his time. The writing is highly approachable and there is not a strive to be too academic- merely to relay his observations. Some thought provoking moments, but mainly informative.

[David · Rating 4 out of 5]

Aún siendo un conjunto de anécdotas y "chismes" diversos de algunos de los mayores artistas de vanguardias e impresionistas, esa narración en primera persona del marchante nos ofrecen una interesante perspectiva mundana y desacralizada de esos artistas entronados y enmarcados en la historia del arte.
Lo fortuito, interés comercial y especulación, errores, aciertos... derrumban por completo la idea de genio y destino. El testimonio de Vollard nos da las distintas claves que llevan a estos artistas a terminar donde terminan, desde los que vemos en los libros de arte hasta los que quedan olvidados. El mercado del momento, el interés individual de cada marchante, galerista y coleccionista, especulación, políticas institucionales y nacionales, los flujos de interés entre países... Y luego el talento y esfuerzo de los propios artistas que realmente quedan en manos de quién les compra, de cómo mueven su obra, si terminan en un museo u otro, una galería u otra, fuera o dentro de los libros de historia.

[Liz · Rating 3 out of 5]

Vollard's account of his life as an art dealer of Impressionists was challenging at first, but once I stopped waiting for a traditional memoir, I enjoyed his piling on of anecdotes about the dawn of the movement. It's never quite clear that M. Vollard was an art lover, per se; what motivates him is the development of connoisseurship, his own and that of others. His description of one customer is an example: "He felt bound to exhibit a taste for art... [He:] realised that the connoisseur who would not appear out of date, owed it to himself to take notice of the Impressionists. At the same time, if M. de Camondo was to consent to 'go in for' the art of the vanguard, it must be done without breaking with tradition." (103) Vollard writes fondly of such intimates as Degas, Cezanne, Manet, and many others now less well-known, and their work habits and peccadeilloes. (Henri Rousseau is always known as "Douanier Rousseau.") My favorite story was the one about the traditionalist who rejoiced on the eve of World War I that "This means that Cubism is done for!" (289) Of course it wasn't, but how delightful to have that historical insight into the nexus between art and life!

[Ladislav Hrbacek · Rating 5 out of 5]

Klípky a zajímavé postřehy Ambroise Vollarda z prostředí převážně impresionistických malířů a slavných umělců a mecenášů umění té doby, tedy konce 19 a první poloviny 20. století. Nejedná se o nějaké souvislé vypravování, spíše jsou to jednotlivé historky, které na sebe občas navazují. Je to psané hodně čtivě a kniha dobře vykresluje atmosféru oné doby. Publikace je doplněna reprografiemi obrazů a grafik o nichž nebo jejich autorech je řeč. Lze si tak propojit text přes obraz s jeho malířem.

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

интересна книга, събрала в себе си структурирани спомените на търговеца на картини Волар, имал възможността и късмета да е посредник, а за някои и приятел на творци като Реноар, Сезан, Дега, Моне, Мане, Роден, Пикасо, Ван Гог и други...

[Mejix · Rating 4 out of 5]

More like 3.5 stars. Oddly written but charming. A series of unconnected episodes. Very minor anecdotes and very minor comments on major artists. Very little is revealed. It does give you a sense of life in that period and that environment. Vollard comes across as a quirky likeable guy.

[Rita Fortunato · Rating 3 out of 5]

Memorie di un mercante di quadri di Ambroise Vollard non è una lettura romantica o nostalgica sul piano emotivo ma molto interessante per avere un'idea chiara e trasparente di un uomo che ha fatto dell'arte il suo mestiere e trovare, nei suoi aneddoti, le competenze che servono per svolgere bene un lavoro fondato sul vago e sull'effimero.

Divertente, inoltre, scoprire come l'autore ha imparato a riconoscere le potenzialità creative e d'avanguardia entrando in contatto con artisti che, malgrado la fame, la povertà e le incomprensioni degli inizi, hanno contribuito a dare nuovo slancio al mondo dell'arte senza dimenticarsi di ritrarre la persona e il professionista che ha saputo guadagnare, al di là delle opere commercializzate, anche la loro stima e, chissà, amicizia.

Altre impressioni, in merito su:
https://paroleombra.com/2021/05/14/me...

[ℳatthieu · Rating 3 out of 5]

J'ai été un petit peu déçu par ce livre. Je m'attendais à plonger dans l'ambiance fin dix-neuvième. Le livre ne suit pas une trame chronologique (sauf au début) et se résume finalement à une succession de très (trop) nombreuses historiettes avec plus ou moins d'intérêt.
Faute de contexte (historique et social), je pense être passé à côté de pas mal de chutes. Le ton est souvent cynique et suranné mais le propos reste convenu. Il y a bien un long chapitre sur les peintres, assez décousu, et dont on ne saisit pas le contexte. En outre, il évoque assez peu les différents courants artistiques.
Vollard ne décrit pas son métier, ne parle pas précisément d'argent, ni de ses relations avec ses concurrents, ni des exclusivités qu'il contracte avec certains peintres.

[Matteo Cordero · Rating 4 out of 5]

This is a collection of short texts by the most famous French art dealer, Ambroise Vollard. Vollard had been one the most influential figures among the supporters of the impressionists, Picasso and Cezanne, and many other artists.

As an artist, I find this book very interesting. In the book, I discovered many untold stories about Cezanne, Renoir, and other artists that I have never read in other books. The wit of Vollard is also very funny and entertaining and I like it very much.
However, I found this text a bit confusing to read: it does not have a clear structure (probably because Vollard is not a writer). This is the reason why I did not give it five stars. Anyways I have enjoyed it.

[Kapuss · Rating 3 out of 5]

Nunca debe intentarse orientar al aficionado. Nada de explicarle el tema, de indicarle desde dónde debe mirar el cuadro, etc... Recuerdo, a este respecto, que un coleccionista me había enviado la fotografía de un cuadro: «Quisiera - me escribía- un cuadro que hiciese juego con este lienzo cubista que hace tiempo compré a usted y en el cual he reconocido un paisaje de Castilla. Nunca he visto mejor captado por un artista el ambiente de esa región». Inmediatamente le contesté explicándole que el cuadro no representaba un paisaje, sino un “Hombre tocando la guitarra”.
Esperaba que me agradecería mis buenos informes, pero lo que me envió fue el cuadro.

[Clemente Tivioli · Rating 3 out of 5]

Interessante spaccato storico sulla grande trasformazione artistica del primo novecento raccontata direttamente da uno dei protagonisti di questo cambiamento. I grandi appassionati saranno entusiasti di leggere tanti piccoli aneddoti su circostanze vissute dal noto mercante con i suoi artisti e colleghi. Purtroppo, essendo che i vari racconti sono molto brevi e sconnessi uno dall’altro, viene penalizzata la scorrevolezza della lettura.

[Vincent Hernot · Rating 2 out of 5]

Some good bits, some anecdotes, and an idea of the Paris - and Art scene - of that time, but it did feel rather superficial at times I thought.

[Kristýna · Rating 5 out of 5]

It's marvellous travelling in time.

[Anna · Rating 3 out of 5]

3,5

[CRISTINA CHINARRO]

Ambroise Vollard, la Kris Jenner del XIX-XX

[Reading · Rating 4 out of 5]

Một cuốn hồi ký rất đáng đọc của một người cùng thời và có quan hệ thân thiết với các danh họa nổi tiếng.