What do you think?
Rate this book
Чужденецът / Митът за Сизиф / Чумата / Падането
Чужденецът
Пестелива и мощна съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 -1960), носител на Нобелова награда за литература.
Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда - роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. Чужденецът е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.
– Албер Камю
Чужденецът е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.
– Жан-Пол Сартр
Митът за Сизиф
Философското съчинение Митът за Сизиф на нобеловия лауреат Албер Камю представлява литературно–философска импресия с възпитателен характер. Още в самото начало авторът ни предупреждава за характера на своя труд: това е разказ за едно чувство, описание на едно възможно състояние на човека. Абсурдният човек — това е образът, който с премерена лекота успява да израсте пред нас, сякаш от дълбините на всичко, което до тогава философията е подминавала.
Още в първото си изречение Камю признава, че се е занимал с абсурдна чувствителност, която е разпръсната в столетието, а не философията на абсурда. Глава след глава от чувството на абсурдност и отчужденост характерни за слабия, самоубийствен характер, Камю успява да изгради абсурдният човек, като всеки един възможен човек, независимо от отношенията, в които попада. Отказал се от философските претенции, в сферата на описанието на една чувствителност, Камю поставя най–важния философски проблем: самоубийството, или дали си струва, или не, да бъде живян животът...
Чумата
Албер Камю озаглавява най-значимото си произведение Чумата. В него той се опитва да направи разрез на екзистенциалните опустошения в човека, родени от времето му. В рамките на метафората чумата е вътрешна безизходица, празнота и душевно страдание. Заразен от нея човек или умира, или мъчително тлее без надежда. Камю пише с патос, отричайки търсенето на спасение в Бог. Спасение героите му намират в стоицизма, но са обречени да си останат чужденци в един свят, пропит от абсурдни взаимоотношения, в който всеки носи вината и трагедията на една уморена култура.
Книгата разказва за медицински лица, които търсят признание за труда си по време на епидемия от чума и е написана на базата на истинския случаи през 1949г., когато имало епидемия от холера.
Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада.
– Албер Камю
Падането
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, изселил се от родината си французин, който се самообявява за каещ се съдия. Какво означава това? Той го избистря в неистов монолог пред случаен, безименен и безлик събеседник, но тази изповед е съвсем премислена и целенасочена. Кламанс си припомня миналото като уважаван парижки адвокат с цялата своя двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. И изводът е един: щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник, в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта Падането на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.
Пестелива и мощна съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 -1960), носител на Нобелова награда за литература.
Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда - роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. Чужденецът е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.
– Албер Камю
Чужденецът е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.
– Жан-Пол Сартр
Митът за Сизиф
Философското съчинение Митът за Сизиф на нобеловия лауреат Албер Камю представлява литературно–философска импресия с възпитателен характер. Още в самото начало авторът ни предупреждава за характера на своя труд: това е разказ за едно чувство, описание на едно възможно състояние на човека. Абсурдният човек — това е образът, който с премерена лекота успява да израсте пред нас, сякаш от дълбините на всичко, което до тогава философията е подминавала.
Още в първото си изречение Камю признава, че се е занимал с абсурдна чувствителност, която е разпръсната в столетието, а не философията на абсурда. Глава след глава от чувството на абсурдност и отчужденост характерни за слабия, самоубийствен характер, Камю успява да изгради абсурдният човек, като всеки един възможен човек, независимо от отношенията, в които попада. Отказал се от философските претенции, в сферата на описанието на една чувствителност, Камю поставя най–важния философски проблем: самоубийството, или дали си струва, или не, да бъде живян животът...
Чумата
Албер Камю озаглавява най-значимото си произведение Чумата. В него той се опитва да направи разрез на екзистенциалните опустошения в човека, родени от времето му. В рамките на метафората чумата е вътрешна безизходица, празнота и душевно страдание. Заразен от нея човек или умира, или мъчително тлее без надежда. Камю пише с патос, отричайки търсенето на спасение в Бог. Спасение героите му намират в стоицизма, но са обречени да си останат чужденци в един свят, пропит от абсурдни взаимоотношения, в който всеки носи вината и трагедията на една уморена култура.
Книгата разказва за медицински лица, които търсят признание за труда си по време на епидемия от чума и е написана на базата на истинския случаи през 1949г., когато имало епидемия от холера.
Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада.
– Албер Камю
Падането
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, изселил се от родината си французин, който се самообявява за каещ се съдия. Какво означава това? Той го избистря в неистов монолог пред случаен, безименен и безлик събеседник, но тази изповед е съвсем премислена и целенасочена. Кламанс си припомня миналото като уважаван парижки адвокат с цялата своя двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. И изводът е един: щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник, в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта Падането на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.
- GenresClassics
496 pages, Hardcover
First published January 1, 1956
11 people are currently reading
74 people want to read
About the author
Albert Camus
1,077 books37.7k followersWorks, such as the novels
The Stranger
(1942) and
The Plague
(1947), of Algerian-born French writer and philosopher Albert Camus concern the absurdity of the human condition; he won the Nobel Prize of 1957 for literature.
Origin and his experiences of this representative of non-metropolitan literature in the 1930s dominated influences in his thought and work.
He also adapted plays of Pedro Calderón de la Barca, Lope de Vega, Dino Buzzati, and Requiem for a Nun of William Faulkner. One may trace his enjoyment of the theater back to his membership in l'Equipe, an Algerian group, whose "collective creation" Révolte dans les Asturies (1934) was banned for political reasons.
Of semi-proletarian parents, early attached to intellectual circles of strongly revolutionary tendencies, with a deep interest, he came at the age of 25 years in 1938; only chance prevented him from pursuing a university career in that field. The man and the times met: Camus joined the resistance movement during the occupation and after the liberation served as a columnist for the newspaper Combat.
The essay Le Mythe de Sisyphe (The Myth of Sisyphus), 1942, expounds notion of acceptance of the absurd of Camus with "the total absence of hope, which has nothing to do with despair, a continual refusal, which must not be confused with renouncement - and a conscious dissatisfaction."
Meursault, central character of L'Étranger (The Stranger), 1942, illustrates much of this essay: man as the nauseated victim of the absurd orthodoxy of habit, later - when the young killer faces execution - tempted by despair, hope, and salvation.
Besides his fiction and essays, Camus very actively produced plays in the theater (e.g., Caligula, 1944).
The time demanded his response, chiefly in his activities, but in 1947, Camus retired from political journalism.
Doctor Rieux of La Peste (The Plague), 1947, who tirelessly attends the plague-stricken citizens of Oran, enacts the revolt against a world of the absurd and of injustice, and confirms words: "We refuse to despair of mankind. Without having the unreasonable ambition to save men, we still want to serve them."
People also well know La Chute (The Fall), work of Camus in 1956.
Camus authored L'Exil et le royaume (Exile and the Kingdom) in 1957. His austere search for moral order found its aesthetic correlative in the classicism of his art. He styled of great purity, intense concentration, and rationality.
Camus died at the age of 46 years in a car accident near Sens in le Grand Fossard in the small town of Villeblevin.
Chinese 阿尔贝·加缪
Origin and his experiences of this representative of non-metropolitan literature in the 1930s dominated influences in his thought and work.
He also adapted plays of Pedro Calderón de la Barca, Lope de Vega, Dino Buzzati, and Requiem for a Nun of William Faulkner. One may trace his enjoyment of the theater back to his membership in l'Equipe, an Algerian group, whose "collective creation" Révolte dans les Asturies (1934) was banned for political reasons.
Of semi-proletarian parents, early attached to intellectual circles of strongly revolutionary tendencies, with a deep interest, he came at the age of 25 years in 1938; only chance prevented him from pursuing a university career in that field. The man and the times met: Camus joined the resistance movement during the occupation and after the liberation served as a columnist for the newspaper Combat.
The essay Le Mythe de Sisyphe (The Myth of Sisyphus), 1942, expounds notion of acceptance of the absurd of Camus with "the total absence of hope, which has nothing to do with despair, a continual refusal, which must not be confused with renouncement - and a conscious dissatisfaction."
Meursault, central character of L'Étranger (The Stranger), 1942, illustrates much of this essay: man as the nauseated victim of the absurd orthodoxy of habit, later - when the young killer faces execution - tempted by despair, hope, and salvation.
Besides his fiction and essays, Camus very actively produced plays in the theater (e.g., Caligula, 1944).
The time demanded his response, chiefly in his activities, but in 1947, Camus retired from political journalism.
Doctor Rieux of La Peste (The Plague), 1947, who tirelessly attends the plague-stricken citizens of Oran, enacts the revolt against a world of the absurd and of injustice, and confirms words: "We refuse to despair of mankind. Without having the unreasonable ambition to save men, we still want to serve them."
People also well know La Chute (The Fall), work of Camus in 1956.
Camus authored L'Exil et le royaume (Exile and the Kingdom) in 1957. His austere search for moral order found its aesthetic correlative in the classicism of his art. He styled of great purity, intense concentration, and rationality.
Camus died at the age of 46 years in a car accident near Sens in le Grand Fossard in the small town of Villeblevin.
Chinese 阿尔贝·加缪
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
April 27, 2021
По петобалната система:
„Чужденецът“ – 3
„Митът за Сизиф“ – 3 (причината най-вероятно се корени в недобрия превод)
„Чумата“ – 5
„Падането“ – 4
Вероятно най-доброто, излязло изпод перото на Албер Камю, е събрано в тази книга. Четири, поместени хронологично, негови творби, които отразяват всички страни на творчеството му.
Започваме с „Чужденецът“ (прев. Георги Панов), по обем по-скоро повест, отколкото роман, една ранна творба на Камю, донесла му, за мен незнайно защо, световна слава. Действието, доколкото го има, се точи мудно и безинтересно, точно какъвто е животът в еснафското общество на малкия крайморски град в Северна Африка. Главният герой влачи монотонното си чиновническо ежедневие в душната атмосфера на градеца, докато внезапно търсеното (или неволно случило се по случайно стечение на обстоятелствата) убийство не го изтръгва от летаргията. За мен литературната стойност на тази ранна творба на Камю е силно преувеличена.
Следва „Митът за Сизиф“ (прев. Пенка Пройкова и Венелин Пройков), есе за абсурдния човек, абсурдите в живота и различните житейски превъплъщения на човека, написано фрагментарно, с много финтифлюшки, отклонения, абстрактни разсъждения, крайни, но винаги целящи да разклатят устоите на буржоазното съществуване констатации. За мен беше мъчително да го чета и след средата го зарязах. Не намирах консистентност в изложението, всичко написано беше сякаш насипно и без логическа свързаност. Опасявам се, че основна вина за това има преводът.
Най-мащабният и вълнуващ за мен опус се оказа „Чумата“. Вероятно в същия град, сцена и декор на „Чужденецът“, се разиграва и „Чумата“, в най-ново време, в началото на ХХ век, когато човечеството смята, че вече е превъзмогнало и оставило в историята всички смъртоносни зарази от миналото. Чрез съдбата на редица главни и второстепенни персонажи, чрез личните истории, трагедии, лудостта или радостта на хората ставаме свидетели на постепенния упадък на обичаи, нрави, традиции, морал, и същевременно на борбата на човешкия дух да превъзмогне нещастието и да се извиси в страданието. Кулминация е почти двайсет и четири часовата предсмъртна агония на дете, попаднало в ноктите на заразата.
Новелата „Падането“ (прев. Георги Панов) за мен се оказа приятна изненада. Написана изцяло в първо лице, единствено число, тя проследява осъзнаването до демонични измерения на един съвременен Мефисто, който под прикритието на адвокатската тога бичува пороците на съвременното общество, същевременно упражнявайки ги и извличайки от тях възможно най-голяма изгода.
„Чужденецът“ – 3
„Митът за Сизиф“ – 3 (причината най-вероятно се корени в недобрия превод)
„Чумата“ – 5
„Падането“ – 4
Вероятно най-доброто, излязло изпод перото на Албер Камю, е събрано в тази книга. Четири, поместени хронологично, негови творби, които отразяват всички страни на творчеството му.
Започваме с „Чужденецът“ (прев. Георги Панов), по обем по-скоро повест, отколкото роман, една ранна творба на Камю, донесла му, за мен незнайно защо, световна слава. Действието, доколкото го има, се точи мудно и безинтересно, точно какъвто е животът в еснафското общество на малкия крайморски град в Северна Африка. Главният герой влачи монотонното си чиновническо ежедневие в душната атмосфера на градеца, докато внезапно търсеното (или неволно случило се по случайно стечение на обстоятелствата) убийство не го изтръгва от летаргията. За мен литературната стойност на тази ранна творба на Камю е силно преувеличена.
Следва „Митът за Сизиф“ (прев. Пенка Пройкова и Венелин Пройков), есе за абсурдния човек, абсурдите в живота и различните житейски превъплъщения на човека, написано фрагментарно, с много финтифлюшки, отклонения, абстрактни разсъждения, крайни, но винаги целящи да разклатят устоите на буржоазното съществуване констатации. За мен беше мъчително да го чета и след средата го зарязах. Не намирах консистентност в изложението, всичко написано беше сякаш насипно и без логическа свързаност. Опасявам се, че основна вина за това има преводът.
Най-мащабният и вълнуващ за мен опус се оказа „Чумата“. Вероятно в същия град, сцена и декор на „Чужденецът“, се разиграва и „Чумата“, в най-ново време, в началото на ХХ век, когато човечеството смята, че вече е превъзмогнало и оставило в историята всички смъртоносни зарази от миналото. Чрез съдбата на редица главни и второстепенни персонажи, чрез личните истории, трагедии, лудостта или радостта на хората ставаме свидетели на постепенния упадък на обичаи, нрави, традиции, морал, и същевременно на борбата на човешкия дух да превъзмогне нещастието и да се извиси в страданието. Кулминация е почти двайсет и четири часовата предсмъртна агония на дете, попаднало в ноктите на заразата.
Новелата „Падането“ (прев. Георги Панов) за мен се оказа приятна изненада. Написана изцяло в първо лице, единствено число, тя проследява осъзнаването до демонични измерения на един съвременен Мефисто, който под прикритието на адвокатската тога бичува пороците на съвременното общество, същевременно упражнявайки ги и извличайки от тях възможно най-голяма изгода.
August 25, 2015
Камю е писател - мислител. На места в творбите му надделява повече философа, отколкото писателя, на места е обратно.
Ако трябва да дам отделни оценки на всяко от четирите произведения в този том, те ще са 5 звезди за "Чужденецът" и "Чумата" и по 4 за "Митът за Сизиф" и "Падането".
"Чужденецът" вече я бях чела, както и "Митът...", но изпитваш желанието пак да ги прочетеш, пак да си припомниш някои части, без да ти е скучно, а напротив.
Автор, който те кара да мислиш и да си задаваш въпроси.
Ако трябва да дам отделни оценки на всяко от четирите произведения в този том, те ще са 5 звезди за "Чужденецът" и "Чумата" и по 4 за "Митът за Сизиф" и "Падането".
"Чужденецът" вече я бях чела, както и "Митът...", но изпитваш желанието пак да ги прочетеш, пак да си припомниш някои части, без да ти е скучно, а напротив.
Автор, който те кара да мислиш и да си задаваш въпроси.
April 11, 2020
Оценката е за "Чумата".
March 29, 2025
Великолепно издание от Народна култура! Страхотно издателство със страхотни преводачи! Ако искате да прочетете основните творби на Камю, определено това е изданието за вас.
А за самите книжки... Оценки от 0 до 10 (при първи прочит), като всяко заглавие е връзка към съответното ревю:
- Чужденецът - 6/10
- Митът за Сизиф - 9/10
- Чумата - 10/10
- Падането - 10/10
А за самите книжки... Оценки от 0 до 10 (при първи прочит), като всяко заглавие е връзка към съответното ревю:
- Чужденецът - 6/10
- Митът за Сизиф - 9/10
- Чумата - 10/10
- Падането - 10/10
July 2, 2024
Only read "The Stranger" - still have mixed feelings about what happened in that story.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews