Събрани съчинения

by Augusto Monterroso, Juan Antonio Masoliver Ródenas (Foreword), Аугусто Монтеросо

Събрани съчинения (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата е всъщност първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо (Черната овца и още басни). В нея е поместено едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ век – Динозавърът, за което Итало Калвино казва: „...досега не съм попадал на микроразказ, който да превъзхожда този на Монтеросо: „Когато се събуди, динозавърът бе още там“. В Събрани съчинения са включени още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света: чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, изтерзан от музикалните амбиции на дъщеря си; разказаната на няколко гласа смърт на едно куче в Диоген също; първообразът на социалните мрежи в Един на всеки трима плюс няколко изтерзани писатели, няколко актриси любителки и една навеждаща на философски размисли крава.

Аугусто Монтеросо (1921–2003) – Тито за приятелите си – е, по думите на Карлос Фуентес, сред „най-чистите, умни, ефирни и усмихнати“ класици на испаноезичната литература. Баснописец, хуморист, мистификатор, есеист, публицист, преподавател, гватемалски консул в Боливия - големият майстор на малката форма е превеждан на десетки езици, сред които и латински. Монтеросо отрасва в Гватемала, но започва да публикува книги едва в Мексико, където забягва през 1944 г. по политически причини: първият му сборник, Събрани съчинения (и други разкази), се появява през 1959-а. Следват Черната Овца и още басни (1969), Перпетуум мобиле) (1972), единственият му роман Останалото е мълчание) (1978), сборникът с интервюта Пътешествие до центъра на баснята (1982), илюстрираната от самия Монтеросо Вълшебната дума (1983), автобиографичните Буквата е (1987) и Златотърсачите (1992), есеистичната Кравата (1998), портретите на писатели Птици от Латинска Америка (2002). През 1992 г. заедно със съпругата си Барбара Джейкъбс публикува вече легендарната в Мексико Антология на тъжния разказ, в която са събрани майстори от ранга на Джойс, Фокнър, Рулфо, Мелвил.

Монтеросо е носител на ред престижни международни награди за произведенията си: Хавиер Виляурутия (1975), Хуан Рулфо (1996), Принц на Астурия (2000). В мотивацията за последната – едно от най-значимите отличия за цялостно творчество на испански – журито казва: „Неговото художествено и есеистично дело представлява отделна литературна вселена с изключително етическо и естетическо богатство, сред което си заслужава да се открои Сервантесовото му, меланхолично чувство за хумор. Творчеството на Монтеросо преобрази жанра на разказа и го надари с художествена наситеност и тематично разнообразие, невиждани преди. Образцовият му граждански път, мъчният опит на изгнанието и постоянното внимание към злободневните въпроси от съвременния живот на Латинска Америка превръщат Монтеросо, спечелил си не случайно международно признание, в един от най-нетипичните писатели в нашата култура“.

Ювелир. Артист на сдържаността и изчистения стил – свободен, бистър, прям.
– Archivos del Sur

Аугусто Монтеросо е един от малкото писатели (сякаш Борхес е един от другите или единственият друг), които се раждат в литературата като класици и с намерението да бъдат класици.
– La Vanguardia

Преди него никой не е дебютирал така в литературата. Със сборник, озаглавен Събрани съчинения, който отгоре на всичкото съдържа най-краткия разказ на света, въстава срещу Патоса и започва от края, защото Събрани съчинения всъщност е заглавието на финалната история. Финална за книгата, не и за автора, който през последвалите години се постарава да достигне висотата на Рулфо и Борхес.
– Енрике Вила-Матас, El País

Аугусто Монтеросо познава толкова отвътре каноничните жанрове, че предпочита да ги използва пародийно. Още от своето заглавие Събрани съчинения е урок по ирония – всяко изречение тук има минимум две значения, всеки текст отдава непочтителна почит на историята на литературата... За Монтеросо се иска читател, който да оцени великолепния безпорядък на това кълбо от нишки и да устои на изкушението да изплете от тях някое скучно елече.
– Хуан Вильоро, Barcelona Review

Монтеросо е най-известен с Динозавърът, смятан от някои за най-миниатюрния разказ, писан някога. През 1996 г. в интервю за Massachusetts Review писателят си припомня: „Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха Динозавърът. Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман“.
– MobyLives

Хуморът на Монтеросо – който понякога се прев...

Genres: Short Stories, Fiction, Literature, Latin American, Spanish Literature, 20th Century, Classics

104 pages, Paperback

First published January 1, 1959

About the author

Augusto Monterroso Bonilla (1921-2003) es la máxima figura hispánica del género más breve de la literatura, el microrrelato, y una de las personalidades más entrañables, no sólo por su modestia y sencillez, sino también por su excepcional inteligencia y su exquisita ironía. Autodidacta por excelencia, abandonó sus estudios tempranamente, para dedicarse por completo a la lectura de los clásicos, que amó con pasión, como a Cervantes, cuyo influjo es evidente en su obra. Guatemalteco de adopción y centroamericano por vocación, dedicó una buena parte de su vida a luchar contra la dictadura de su país, antes de darse a conocer internacionalmente con el cuento «El dinosaurio», que, se dice, es el más breve de la literatura en español. Maestro de fábulas, aforismos y palindromías, su papel docente fue de capital importancia en la formación de los más conocidos escritores hispanoamericanos, y de otras latitudes.

Reviews

[Vit Babenco · Rating 5 out of 5]

Augusto Monterroso’s stories are ripe with subtle grotesque and full of unexpected paradoxes.
Percy Taylor is a headhunter… And Mister Taylor is about pernicious power of fashion…

Some months later, in Mr. Taylor’s country, the heads had gained the popularity we all remember. At first they were the privilege of the wealthiest families, but democracy is democracy, and no one will deny that in a matter of weeks even schoolteachers could buy them.
A home without its shrunken head was deemed a home that had failed.

In First Lady a refined and highly lettered president’s wife is in love with poetry…

My God, where did they find so many things to write about? Soon there’d be no more room for books in the house. But even if you couldn’t read them all, they were the best legacy.

At the breakfast organized to collect money for hungry children she recites a poem… However poetry doesn’t feed starving children.
Leopoldo is a tale of an aspiring writer…

Leopoldo was a meticulous writer who showed himself no mercy. From the age of seventeen he had devoted all his time to literature. His thoughts were fixed on literature the entire day. His mind worked with intensity, and he never allowed himself to succumb to sleep before ten thirty at night. Leopoldo, however, suffered from one defect: He did not like to write.

Nothing stands still… Everything moves in perpetual motion… Flies keep flying…

There are three themes: love, death, and flies. For as long as man has existed, this emotion, this fear, these presences have always been with him. Let others deal with the first two. I concern myself with flies, who are better than men, but not women.

And there is also the shortest story I’ve ever read…

When he awoke, the dinosaur was still there.

Existence is gravid with surprises.

[Guille · Rating 4 out of 5]

Monterroso es universalmente conocido por ser el autor del célebre cuento más corto de la historia de la literatura, El dinosaurio, incluido en este tomo, y que quién más, quién menos hemos aprendido de memoria sin excesiva dificultad.

No todos los relatos son tan breves, aunque la brevedad, la concisión y la claridad serán siempre objetivos literarios del autor en cada uno de sus cuentos que, seguramente por ello, serán piezas magníficas de las que usted saldrá más feliz y más sabio.

Efectivamente, usted, futuro lector, podrá aprender economía con el estudio de la evolución de una empresa que monopoliza la producción de un artículo, su surgimiento, su bonanza, los problemas a los que debe hacer frente su producto, tanto por la oferta como por la demanda, en fin, el ciclo de vida de una empresa que permitió a su propietario pasar del “si no se siente envidia de los ricos la pobreza no deshonra” al “ser millonario no deshonra si no se desprecia a los pobres”. Por cierto, los productos son cabezas humanas reducidas.

Si usted pertenece a “esa taciturna porción de seres humanos que encuentra en la conmiseración ajena un lenitivo a su dolor” y no quiere abrumar permanentemente a familiares y conocidos con sus cuitas, con el descrédito que ello termina conllevando, aquí encontrará una posible solución a su problema de comunicación y demanda de compasión.

Reconocerá, en contra de lo que en un principio pudiera usted pensar, lo pernicioso que sería encontrar y dar a conocer al mundo los movimientos finales de la Sinfonía inconclusa de Schubert, lo malpensado que es usted al juzgar las obras de caridad que con tanta generosidad realizan las primeras damas, el quizás algo excesivo paternalismo del mundo civilizado con el por él así denominado mundo salvaje, lo poco que debe fiarse de los narradores de historias, más si se trata de narrar la suya propia…

Conocerá a Leopoldo, un gran amante de la lectura y poseedor de una irreductible vocación de escritor que, desde los diecisiete años dedicó su vida entera a las letras. Lamentablemente, Leopoldo adolecía de un defecto: no le gustaba escribir.

“Desdeñaba tanto la gloria que, generalmente, ni siquiera terminaba sus obras. Había veces, incluso, en que ni se tomaba el trabajo de comenzarlas.”

Sí, ya desde el propio título, encontrarán muchos ejemplos de su humor en estos relatos, siempre revuelto con la seriedad, aunque nunca con la gravedad, algo que no se permitía el autor. Pero también habrá momentos en los que se estremecerán, como ante la presencia de ese padre amantísimo que si no fuera porque era su hija confesaría su odio hacia ella, o la de ese pobre gigante que, por lo que los envidiaba, soñaba que era un enano que no llegaba a las aldabones de las puertas, o esa pobre señora que ante un auditorio estupefacto dio rienda suelta a sus patéticas congojas, o con ese literato erudito al que no le salva de su miserable comportamiento la tortura en la que ha vivido desde aquel verso que nunca se atrevió a decir.

En fin, como dijo aquel, esto es todo lo que encontrarán en los papeles de Monterroso salvo alguna cosa. Que ustedes lo disfruten.

[Glenn Russell · Rating 5 out of 5]

Augusto Monterroso (1921-2013) - Short story writer from Honduras known for his satire and wit

Tongue-in-cheek dark humor, subtle irony and offbeat satire, anyone? Here’s a book of tall-tall tales and short-short stories from a Latin American ‘boom’ generation author large in literary stature but short in physical stature (he was 5’3”) – Honduras’s Augusto Monterroso.

And before I say anything else, Complete Works and Other Stories contains perhaps the shortest story ever written. Here it is:

THE DINOSAUR
When he awoke, the dinosaur was still there.

And also a close second:

FECUNDITY
Today, I feel well, like a Balzac; I am finishing this line.

Also a close third:

THE WORLD
God has not yet created the world; he is only imagining it, as if he were half asleep. That is why the world is perfect, but confused.

But, please, don’t be thrown off; there are longer pieces – 1 and 2 pages, 3 and 4 pages and, occasionally, even up to 15 and 20 pages. Observations on several of my favorites:

MISTER TAYLOR
One of the most memorable short stories you will ever read, while you’re still alive and not turned into a shrunken head, that is. Anyway, an American anthropologist travels to Central American and lives with a forest tribe. He sends the tribe's shrunken heads back to the US and makes a fortune.

The demand for shrunken heads skyrockets but the tribe runs out. Well, when the government realizes a huge fortune can be made via exported shrunken heads, a strategy is developed in combination with the anthropologist’s field work to maximally cash in on shrunken heads. How? Let’s just say that if you are poor and living in that country, you had better watch out!

I DON’T WANT TO DECEIVE YOU
Once upon a time at a move theater in Central America, the director, the actors and actresses who star in the movie arrive from France (quite the sacrifice, traveling to Central America) and, after being introduced by a bald, frenetic master-of-ceremonies, take turns at a mic to express a few words of thanks to the locals who’ve turned out to watch their movie.

All goes smoothly until one actress, the director’s wife, a beautiful blonde covered in jewels, comes to the mic and starts rambling on endlessly about her fears, phobias, self-consciousness, abysmal lack of talent as well as the details of her childhood schooling and personal habits - exactly what the good townspeople do not want to hear.

The bald, frenetic master-of-ceremonies attempts to save the evening’s event but the crowd flares-up: hooting, hissing, jeering, foot-stomping and where is a rotten tomato when you need one?

What a story! Once I started laughing, with every additional sentence, I laughed even harder. Thanks for this one, Augusto!

THE CONCERT
A bitter-sweet tale about an influential businessman who faithfully attends his daughter’s classical piano concerts. But, there is a serious problem: her father dearly loves handling money and controlling world financial markets. Ah, the soul of a businessman! And what does this father/businessman really hate? What bores him to tears? Why, of course – classical music. Ever sentence of his narrative builds and builds like a scherzo or toccata until his hatred of his daughter and her Bach, Mozart and Beethoven reaches both a touching and comical crescendo. Bravo, maestro author.

HOW TO STOP BEING A MONKEY
“In the United States and in Europe they have recently discovered a species of Latin American monkey capable of expressing itself in writing, identical perhaps, to that diligent monkey who, by hitting the keys of a typewriter at random, eventually reproduces the sonnets of Shakespeare.”

Augusto has his tongue deep in his cheek as he explains how Latin American writers can serve as evidence that the peoples south of the Rio Grande are capable, amazing though it may seem, of actually producing something that looks remarkably similar to high quality literature.

HOW I GOT RID OF FIVE HUNDRED BOOKS
A topic all readers here can relate to: the inevitable purging of one’s personal library. In the process of picking and choosing which books to box up, the narrator observes, “What an incredible amount of poetry, of novels, of sociological solutions to the ills of the world! One supposes that poetry is written to enrich the spirit, that novels have been conceived, at the very least, to entertain us; and even, optimistically, that sociological solutions are a guide to solving something. Viewing the situation calmly, I realized that the first (poetry) was capable of impoverishing the richest spirit, the second (novels) of boring the most joyful, and the third (sociology) of confusing the most lucid.” Ironic, perhaps, but I suspect many of us have entertained such reflections at one time or another. This little tale is chock-full of bibliophilic gems.

HEIGHT AND POETRY
A laugh-out-loud autobiographical piece where Augusto expatiates on how authors in general and poets in particular tend to be short. “Without standing on tiptoe, I easily measure five feet, three inches. I have been little since I was little. . . . I realized at the age of fifteen that I was growing into a very short man.”

Augusto also alludes to one poetry contest where, on the contest’s application, poets were required to indicate their height in inches! And, in case you were wondering about my noting the shortness of Augusto (he’s 5’3”) in my opening paragraph, it’s a nod to the humor of this piece. In fact, I might be on the all-time short-list of reviewers noting the shortness of the short author under review. And, on the topic of height, shortness and stiffness, although I’m a 6’0” gringo, I’m sure Augusto wouldn’t mind my taking a short amount of space to share my own short short shorty:

THE STIFFS
A cartoonist starts a new comic strip about dead people, called “The Stiffs.” The humor is strictly deadpan, the action dead serious and the Stiff family a bunch of real stiffs – stiff enough, that is, for all the readers to die laughing.

--------------------------------------------

Will H. Corral writes a splendid 12 page introduction. At one point he states, “Monterroso fascinates and confuses us, he shakes us out of our complacency and neat little mental boxes.” And at another, “Monterroso’s work is, in the final analysis, a testimony for love of literature and the condition of Latin American culture.” On both counts, a short-story writer worth anybody’s time.

[Julio Bernad · Rating 4 out of 5]

En el vigésimo segundo programa de Gabinete de Curiosidades se comenta en profundidad el relato Mister Taylor: https://go.ivoox.com/rf/137147241

1001 Libros que hay que leer antes de morir: N.º 195 de 1001

Augusto Monterroso es el único autor que ha escrito un cuento que todos podemos memorizar y contar a la perfección. Seguro que alguno no sabe de qué estoy hablando, por eso voy a compartírselo aquí, en exclusiva, para que pueda en el futuro amenizar cualquier evento y dárselas de hombre o mujer de mundo, con cultura, inquietudes y envidiable retentiva. Ahí les va:

"Cuando despertó, el dinosaurio todavía estaba allí"

Ya está. Ese es el cuento. Siete palabras y una coma. Un misterio sugerente e inexplicable ¿Por qué un dinosaurio? ¿Cómo llegó, hace cuánto que estaba en la habitación? ¿Dónde se encontraba el durmiente para que hubiera un dinosaurio? O la pregunta más importante para cualquier paleontólogo:

¿Qué tipo de dinosaurio, qué género, qué especie?

Esta brevísima pieza narrativa, mitad chiste mitad microcuento, es la condensación del mundo literario de este escritor guatemalteco. Una obra que se caracteriza por el chispeante sentido del humor, cierta ingenuidad impostada que encierra una afilada ironía, la imaginación sin cortapisas y las ganas de jugar con la literatura. Casi todos los cuentos de esta antología, incluso aquellos cuyas tramas mueven menos a la risa, contienen estos elementos en mayor o menor medida. La mayoría son muy breves, juegos literarios o anécdotas simpáticas, por lo que ir uno a uno sería destrozar el propósito de un microcuento: una reseña no puede ser más larga que el material original. Si que comentaré mis relatos favoritos. La despiadada aunque muy soterrada crítica al imperialismo yanqui en Mister Taylor, en el que un pobre diablo americano encuentra cómo capitalizar las cabezas reducidas y las consecuencias que este modelo de negocio tendrán para la población; Diógenes tambien, en el que se nos describe la autodestrucción etílica de un personaje contada por el mismo y las personas que le rodearon y que, por cómo está escrito el relato, son también el mismo; Leopoldo (sus trabajos), mi favorito, un divertido homenaje a todos aquellos aspirantes a escritor que solo piensan y hablan de escribir pero que nunca se animan a coger una pluma.

Aunque no seáis lectores de cuentos, las historias de Monterroso son tan breves y divertidas que no creo que nadie sienta que ha perdido el tiempo leyéndolas. Acabas el libro en un suspiro, pero el placer que produce dura mucho más que el tiempo invertido pasando sus páginas.

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

Забавни, умни, кратки (бързи, смели, сръчни ..., хахаха). Като кажа "кратки" и все на дзен ме избива, но са си дзен.

Смешно, тъжни, абсурдни ситуации.

Има автори, които са като астрални близнаци. Съвсем наскоро такива ми се видяха Гомбрович и Бруно Шулц, а сега същото забелязвам в Аугусто Монтеросо и Борхес.

Монтеросо - велик "разказвачи на истории", ако това бъде жанр ("жанр" - ега си думата, Genre (pronounced /(d)ʒɑn.ɹə/) (from French genre, meaning 'kind, sort') - wikipedia ).

Обикновено се прави забележка на автори, които се опитват да кажат всичко в едно изречение, но при Монтеросо се получава.

Роберто Боланьо го включва сред препоръчителните четива за всеки, а в „Американски лекции“ Итало Калвино твърди, че разказът му „Динозавърът“ (който се състои от едва седем думи: „Когато се събуди, динозавърът бе още там)“ е ненадминат в жанра на миниатюрата. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%...

Разказва ти нещо като басни, нещо като нищо на света ..., води те нанякъде, до последно въобще не разбираш къде. И когато стигате се оказваш на място, което е сякаш зад сцената на света или в главата на някой, и виждаш как като фигурки се мандахерцаме и щураме, барабар с всичките ни тревоги и усилия.

[Kalina · Rating 5 out of 5]

Мъничко, червено-зеленичко, отби ме от пътя ми ... не, не е ягодка, а поредното бижу (изкушавам се да кажа "което си открих", но в тази поредица всичко е каймак) от "Кратки разкази завинаги" на "Жанет 45". Тъничка, но засища. Иска ми се да кажа нещо за превода на Нева Мичева, което да не звучи като клише, но не мога: медено сладък, разкошен, точно какъвто трябва да бъде. Понякога имам чувството, че думички като "кашлюкал" или "възжела" са си лично нейни, и ако реша да ги използвам някъде, трябва да я цитирам като автор.

Страх ме е да не прехваля книгата, затова спирам дотук и няма да обеля и дума нито за кориците на "Жанет 45", нито за усещането, че съм в добри ръце, когато чета техни книги.

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

Двата сборника с разкази на Монтесоро (Този и Черната овца) не правят повече от 250 стр., но затова пък са пълни с всякакви емоции. Далеч съм от това да се нареча познавач на кратки разкази (и на дълги също, и на новели, и на романи....разбрахте накъде бия), но лично за мен Монтесоро е един от най-добрите автори на кратки разкази. Абсурдни, усмиващи, трогващи, умни. Тези разкази се разпростират по почти цялата палитра от емоции.

[عبدالله ناصر · Rating 4 out of 5]

حالما اقتنيت الكتاب و أمسكت به بيدٍ واحدة كانت المفاجأة أنه صغير بطريقة مناقضة للغاية مع العنوان. و لكنها سخرية الرائع الغواتيمالي أوغوستو مونتيروسو فالكتاب في الحقيقة عبارة عن مجموعة قصصية و الكاتب يعد أحد رواد القصة القصيرة اللاتينية و يبتعد كثيراً عن الواقعية السحرية و على ما يبدو أنه أحد محبي الاختزال قدر الإمكان و قد اشتهرت قصته القصيرة جداً " الديناصور " حيث أبدى العملاق الطلياني كالفينو إعجابه به و بها. القصص متنوعة و متباينة الطول و متعددة المواضيع. أعجبتني بشكل حاد قصة ليوبولدو و أعماله فالبطل ثلاثيني كاتب و يتم تقديمه على هذا الأساس في المقاهي و الندوات و حتى الصحف اليومية و يمكن العثور عليه بسهولة في المكتبات حيث يقضي وقتاً طويلاً بالبحث و المطالعة و تدوين ملاحظاته و مدوناته و لكنه يشكو من عيبٍ مريع فليوبولدو حتى الآن لم يكتب شيئاً يذكر، لم يكتب حتى قصة قصيرة واحدة.القصص الأخرى جميلة و أتطلع لقراءة المزيد منها في حال تمت ترجمة مؤلفاته الأخرى.هذا العمل الثاني الذي أقرأه للمترجمة الرائعة نهى أبو عرقوب و آمل أن لا تتوقف عند هذا الحد.

[Denz · Rating 4 out of 5]

прочетена на тъгъдък на прашно кресло в прашна библиотека, измъчвана от глад, несравним с концлагеристки такъв, и все пак глад
и този прочит нямаше да се случи скоро, но една колежка ме взе на стоп и ускори стигането ми до креслото 2 часа преди края на работното му време, йей

[José · Rating 5 out of 5]

Cuentos para el deleite de los sentidos que muestran algunos de los matices más débiles de la personalidad del ser humano.

[Antonio · Rating 4 out of 5]

3,5 ⭐
Trece relatos del maestro guatemalteco que van desde el conocido dinosaurio hasta compleja vida del hombre más alto del mundo. Mucho humor e ironía, con algo de melancolía, en una colección con la que me estreno con Monterroso.

[Antonio Rubio · Rating 5 out of 5]

No tengo esta edición, sino la de Era, que tiene 13 cuentos.

Por cierto, Obras completas (y otros cuentos) es uno de los libros más originales que existen. Miguel Oviedo comenta que "no busca nuestro aplauso, sino nuestro placer". Y es así, el autor no busca impresionar al lector, no busca ser como Leopoldo o Fombona, no busca la erudición. Pero si desea que el lector disfrute de los cuentos. Punto.

Desde el título nos damos cuenta de que Monterroso nos invita al juego. Alguien de la escuela, cuando leyó el título, se impresionó de que estas fueran las obras completas de Augusto Monterroso (qué obra tan pequeña): seguro pensó que la obra del autor está basada en puros microrrelatos.

Monterroso ridiculiza a una sociedad hipócrita, a las instituciones culturales, a las formas del cuento, a políticos, a dinosaurios, a vacas. Nada se escapa de la pluma mordaz. De hecho, uno puede sentir cómo en una página no escrita hay un párrafo dedicado al pecado del lector.

No quiero comentar los cuentos. Cada uno está escrito con la indiferencia propia de un clásico. Destaco sobre todo Mr. Taylor. Así se debe iniciar un libro, carajo: con una patada en la garganta. También vale la pena detenerse en Leopoldo (sus obras), cuyo protagonista escribe un cuento interminable, inútil (cualquier escritor se sentirá identificado), y en El dinosaurio, la mejor broma de los últimos tiempos.

[فهد الفهد · Rating 4 out of 5]

الأعمال الكاملة وقصص أخرى

أوغستو مونتيروسو من الكتاب الذين تقرأ عنهم، وتؤمن بموهبتهم قبل أن تقرأ لهم حتى، اشتهر كثيراً بقصته القصيرة جداً (الديناصور) – بضع كلمات -، عبقرية القصة في أنها تقول الكثير وتستثير الكثير لدى القارئ من خلال كلمات قليلة كما لو أن هناك عالم كامن خلفها، وفي هذه المجموعة القصصية ألتقي بمونتيروسو من خلال عدد من قصصه القصيرة المتفاوتة القيمة، فمن قصته الجميلة (مستر تايلور) حيث يخلق مغامر أمريكي تجارة في الأمازون من بيع رؤوس الأهالي المنكمشة – وهي ممارسة أمازونية مرعبة -، إلى قصة (ليوبولدو) وهي قصة تصفع كل الروائيين المؤجلين أمثالي، إلى قصص متوسطة أو حتى ضعيفة المستوى مثل قصتي (الكسوف) و(البقرة).

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

„Пишеше разказ за едно куче от близо седем години.“

Танц „Тройка“ с артисти: Аугусто Монтеросо, Нева Мичева, Люба Халева (+ Лиляна Табакова)

Всички разкази ми харесаха, но най-много следните:

„Диоген също“
„Леополдо (неговите произведения)“
„Мистър Тейлър“
„Един на всеки трима“
„Концертът“
„Слънчево затъмнение“
и други съчинения

„Пиша разказ, нищо ми няма.“

Обикновено не поглеждам с голямо доверие какво са писали велики вестници или прочути критици/писатели, но сега в подобни източници видях най-точното за книгата и автора.

„Ювелир. Артист на сдържаността и изчистения стил – свободен, бистър, прям.“ Archivos del Sur

„Аугусто Монтеросо е един от малкото писатели (сякаш Борхес е един от другите или единственият друг), които се раждат в литературата като класици и с намерението да бъдат класици.“ La Vanguardia

„Хуморът на Монтеросо – който понякога се превръща в сатира – засяга еднакво всички ни, защото от мига, в който поемем първия си дъх, нищо човешко не ни е чуждо и допускаме грешки, и ставаме за смях. Ала зад сатирата у Монтеросо се крие море от спокойствие, сурово и горчиво, свидетелство за житейски опит и разочарования, които текстът преобразява в мъдрост.“ Хорхе Руфинели, Texto crítico

И изобщо всичко, цитирано в анотацията.

[Yuri Sharon · Rating 4 out of 5]

Augusto Monterroso is yet another of those Latin American marvels who are too little known and appreciated in the Anglo-sphere.
He is mostly known for his short stories and essays (and the various hybrids posing as one or the other), in which he has absorbed the complicating lessons of Surrealism and the Absurd. He is a writer the reader should never wholly trust. The context he coaxes you to assume can be deceptive. When he writes about humor, for example, he is quite capable of wrong footing us by shifting the weight of a joke onto our own mistaken expectations – he does that a lot, in fact. Or he can shower us with literary references in a story about a writer who does not actually write.
The best way to show you how deftly Monterroso does what he does is to quote in full his justly famous short story, The Dinosaur: “When he awoke, the dinosaur was still there.” I know I only have it in translation, but tell me, who or what is the subject of that sentence?

[Sarah ~ · Rating 4 out of 5]

سأدلى بهذا الإعتراف أولاً ، لم أسمع من قبل أن تقع هذه المجموعة بينَ يدي بـ أوغستو مونتيروسو .. وما عرفته لاحقاً أنه مشهورٌ وبارز في مجاله ..
ولولا خطتي هذا العام والمتمثلة بـ التركيز أكثر على قراءة الأدب المكتوب بالإسبانية ككل وأدب أمريكا اللاتينية تحديداً ما كنت عرفته ..


يكتب أوغستو القصة القصيرة كـ فن منفرد ..
وهو ما لا يجيده إلا قلة ..
نرى السخرية والواقعية ومعاداة الدكتاتورية وهو أمر واضح جداً في قصصه إضافة لـ مناقشته قضايا اجتماعية هامة ..
تبرز كثيراً في المجموعة قصة مستر تايلر الممتعة والغارقة في السخرية ومعاداة الرأسمالية بكل أوجهها ..وقصة الكسوف ، وقصة ليوبولدو ..
توجد بالمجموعة إضافة لهذه القصص المميزة بعض القصص المملة وذات المستوى المتوسط ..
أتطلع بشدة للقراءة لهذا الكاتب مرة أخرى ..

[Óscar Trobo · Rating 4 out of 5]

Relectura de Monterroso en orden cronológico. Que me acuerde perfectamente (casi 30 años después) de 11 cuentos de los 13 que se incluyen dice mucho de lo que me gustó este libro en su momento. Aunque lo que en su momento me pareció terriblemente divertido ahora, en general, me parece bastante triste. Como en el poema de Atxaga las opiniones sobre la lluvia a los 20, a los 30, a los 40… van variando.

[Pollo · Rating 5 out of 5]

Aunque algunos cuentos son muy simplones, como "El concierto", el resto es tan extraordinario que vale la pena ponerle las cinco estrellas. Además, que tiene esa prosa, clásica y fresca, a la vez, sutil como su humor y sus pies de página, que es imposible que no te caiga bien.

Este dinosaurio siempre va a estar ahí.

[Dina · Rating 5 out of 5]

Me gustó mucho este libro, me gusta mucho que los cuentos de Monterroso, independientemente de su extensión, son muy fluidos, cada palabra está exactamente donde el autor la pensó. Lo recomiendo es una lectura corta pero muy alegre.

[J Manuel · Rating 4 out of 5]

Leer a Monterroso es encontrarte con un escritor ingenioso, humorista, que busca la palabra precisa, la frase escueta. Un libro que muestra el camino de la escritura en cuentos como "Leopoldo (sus trabajos)"; y otros tan divertidos "No quiero engañarlos". Lo disfruté mucho.

[Alexandrina · Rating 5 out of 5]

За първи път се сблъсках с толкова хумор и мрак на едно място. В тази скромна по обем книжка е пълно с човечност и един по-особен вид уют. Стилът е лек, преводът разкошен. Много ми хареса как малки ситуации от живота са уловени, за да бъдат хитро превърнати в нещо по-голямо, което да те накара да ги разгледаш под друг ъгъл. Хареса ми иронията, харесаха ми поуките, с които завършваха историите, и не на последно място - илюстрациите на Люба Халева, които правеха всичко още по-живо.

Много се радвам, че разбрах за това бижу!

[Murat · Rating 4 out of 5]

monterroso öyle kıyıda köşede bırakılacak bir yazar değilmiş; neden dilimize bu kadar geç çevrilmiş anlamadım. alaycı anlatımını çok sevdim. “toplu eserler” bir öykünün ismi ve seçkinin açık ara en iyisi. diğer favorilerim: mister taylor, güneş tutulması, yüzüncü yıl. tek cümleden oluşan bir öykü de mevcut. yazar, bunun bir öykü olmadığını söyleyenlere “evet, o aslında bir roman” diyerek karşılık vermiş :)

[Marisú · Rating 5 out of 5]

¡Magnífico!

[Nadya Trifonova-Dimova · Rating 4 out of 5]

Първата половина разкази ми харесаха повече от втората, но въпреки това - чудесна първа среща.

[Quiver · Rating 4 out of 5]

This collection presents Monterroso at his full range, from ironically sublime to abruptly colloquial. There are endless elliptical asides, recondite images, thematic innovations, meta textual games, and exploits with time and space, all heightened by the energy with which his language is imbued.
—from the Introduction by Will H. Corral

A truly eclectic gathering of short stories, ranging from the famed seven-words of The Dinosaur (When he awoke, the dinosaur was still there.) to the fifteen-pages of Leopoldo (His Labors) about a writer who is forever planning to pen his stories but never actually getting around to it.

This edition consists of two collections: Complete Works (and Other Stories) and Perpetual Motion. In the latter every story has an epigraph related to flies—yes, the insect—and just reading these short quotes is a remarkable experience: Who would have thought that over the ages so many different writers have touched upon so unlikely a subject! (Schopenhauer, Yeats, Proust, T. S. Eliot, Joyce, Cicero, to mention a few.)

Indeed, Monterroso writes:

The fly that perched on your nose today is a direct descendant of the one that landed on Cleopatra’s.

Something to ponder.

[Óscar Daniel · Rating 4 out of 5]

«Padece usted una de las dolencias más normales en el género humano: la necesidad de comunicarse con sus semejantes. Desde que comenzó a hablar, el hombre no ha encontrado nada más grato que una amistad capaz de escucharlo con interés, ya sea para el dolor como para la dicha. Ni aun el amor se iguala a este sentimiento. Hay quienes se conforman con un amigo. Existen aquellos a quienes no les bastan mil. Usted corresponde a los últimos, y en esa simple correspondencia se originan su desgracia y mi oficio.» Uno de cada tres.

Repleta de sarcasmo, esta antología de cuentos/micro cuentos nos lleva por una retahíla de emociones, pasando por la risa, el asombro, la empatía, la ternura y, sobre todo, la sorpresa. Porque los personajes de cada historia te toman de la mano y proyectan frente a ti una anécdota que se siente a la vez propia, a la vez ajena. De tal forma que uno se siente como hurtando tras la cortina una vida que no es la propia pero que se parece mucho.

El único fallo es, quizá, que no todos los cuentos son excelentes, si bien la gran mayoría lo son. Por ello: 8.5/10

[S̶e̶a̶n̶ · Rating 3 out of 5]

Monterroso is certainly a talented writer, but this collection felt too self-consciously clever for my taste. There was too much distance—an aloofness between writer and text—where I felt as if Monterroso had likely been sniggering to himself as he wrote, or staring off into space for hours before abruptly turning to wander into alien territory. These mostly short pieces are often fragmented, but it's difficult to distinguish between the possible intentionality of that fragmentation and maybe just a drifting off in interest on the part of the author. Quite a few endings left me wanting. However, I kept reading because once in a while a certain piece would captivate me. But then Monterroso's restlessness in both form and theme would once again test the boundaries of my attention span, and leave me wishing for a bit more continuity. An intriguing but ultimately frustrating read.

[Dani · Rating 3 out of 5]

A Monterroso siempre lo he leído de a partes, es decir, siempre cuentos sueltos que me han gustado mucho. Esta vez leí esta obra íntegra y encontré ideas muy interesantes, además de su humor siempre punzante. De todas maneras aún no sé bien lo que me produjo, por el momento lo estoy masticando. Creo que debo leer más de él para emitir un juicio definitivo.
Por cierto, "Mr. Taylor", "Diógenes también" y "Obras completas" me dieron gratas sorpresas.

[Bere Tarará · Rating 4 out of 5]

Monterroso es un autor irónico, maestro de la sátira, dispuesto a burlarse incluso de él mismo. En las páginas de estos cuentos vemos aparecer a tristes personajes fracasados con miedo a ser descubiertos como unos farsantes

[Giselle Odessa · Rating 3 out of 5]

تم اقتراح هذه المجموعة لي لأرى كيف يمكن للقصص القصيرة أن تحتوي على كثافة و عمق في المعنى مع المحافظة على الايجاز.
بعض ��لقصص كانت جيدة و بعضها كان مملاً نوعا ما، توظيف الكاتب للسخرية و المبالغة في إظهار اللامعقول كان جيداً لتوصيل الأفكار المبطنة التي حاول إيصالها للقراء بطريقة مضحكة.
اسلوب تبطين الأفكار دون إظهارها بشكل واضح يعطي للقارىء الحرية في إسقاط النص على ما يراه مناسباً، و اختيار المعنى الذي فهمه من القصص، بدون الالتزام التام برأي الكاتب حصراً.