Книгата разказва за едно мечо семейство на прага на зимата. Мама Мечка, Татко Мечо и малкото Мече трябва да се приготвят за зимен сън. Но на малкото Мече не му се спи, а му се играе. Родителите са изправени пред сериозен проблем – как го да накарат да се укроти и да заспи. Те самите са толкова сънливи, че нямат сили за нищо друго освен за сън... Но за щастие имат добър план :)
Книгата е подходяща за деца в предучилищна и начална училищна възраст, както и за техните родители. Децата ще разберат защо на възрастните им се спи, а възрастните - защо на децата не им се спи.
откъс | Имаше някога едно мечо семейство – Мама Мечка, Татко Мечка и Мече. Родителите Мечка много обичаха да спят и чакаха с нетърпение идването на зимата, за да си отспят, да си починат и да се насънуват на воля. Но не и малкото мече – Мечо. – Защо трябва да спим? – попита то майка си. – Ами защото сме мечки и всички мечки спим зимен сън – отговори му мама Мечка. – Защо? – Защото така сме измислени. – Защо? – Защото така. – Защо? – Питай баща си...
Художник-илюстратор, автор на детски книги. През 2002 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Книга и печатна графика”. Мила създава първата си книга “Шумоленето” и следващите заради личния си опит като родител. “Изборът на качествени издания е много ограничен, а децата заслужават неща, правени с уважение към тях. Моите книги направих такива, каквито бих купила за детето си” – споделя художничката в едно от интервютата си. Всяка от историите, които рисува и написва, е лично преживяна. Чрез книгите си тя се опитва да научи собственото си дете на нещо ново: “Първата създадох, за да помогна на детето си да се пребори с нощните страхове, втората е весел опит да го науча да се храни възпитано, да уважава храната, да подрежда играчките си...” Първата ѝ авторска книга е “Шумоленето” (2009). През 2010 г. книгата е номинирана за Националната награда „Христо Г. Данов” в категория издания за деца. Следват още два авторскти проекта: “Приказка просто така, прасешка при това” (2011), също с номинация за Националната награда „Христо Г. Данов” през 2012 г.; и “Страшна приказка” (2012).
Нека ти разкажа. Както се похвалих вчера, имам си четири чисто нови книги. Отидох с мисията да си купя една, но уви, действах като мадама, която отива до магазина за яйца и се връща у дома си с новия брой космополитан, два черпака, че били на промоция, видяла съседката да взима хайвер, та и тя зела и така нататък – пълни торби.
Тааа, запътих се аз за една конкретна книга, която се оказа на детския щанд. Чудесно, рекох си. Намерих това, за което се бях настроил. Но книжната дама започна да ми показва и други книги подобни на тази в скута ми. А тая, а оная, като се почна няма спиране. Гледам ги аз и това, което ми казва вътрето е – Искам ги всички. Ама, нали..., не може някак всички пък чак и се спирам на една, която ме замайва още със заглавието, което гласеше – „Ми не ми се спи” :0))))))))) Потропвам с копита, радвам се нещо на хартиения носител и книжната дама ме пита:
- Тази книжка е много хубава, но не зная вие за дете на каква възраст търсите? - Ами за мен! – отвръщам с усмивка :0))))))))
(последва кратко и неловко мълчание от нейна страна, след което започна плахо)
- Ами аз я чета на шестгодишния си син и на него му е много забавна, но (оглежда ме) за вас... не знам...
Сетне ме остави да си разглеждам, за да не изпадаме в подобни скомфузии :0)))
Не се стърпявам да ви прочета малко и от 12-ста.
Мама Мечка много обичаше да спи, но трудно заспиваше. Можеше да заспи само:
1. Ако лампата е изгасена. 2. Ако е тихо. 3. Само обърната надясно. 4. Ако Татко Мечка не хърка срещу лицето й. 5. Ако Татко Мечка не пръцне срещу нея. Това е малко неудобно, ама си е също точка в списъка и все пак мечовщинка е. 6. Само върху собствената си възглавница. 7. Само в собственоръчно издълбаната си дупчица в матрака. 8. Само по корем. 9. Само по пижама, 10. Само ако Мечо е вечерял и е сигурна, че си е измил зъбките.
Татко Мечка можеше да заспи всякак.
Ами тая книжка е върхарска и ти я препоръчвам :0)))))))
Браво на Мила! Страхотни илюстрации и оформление, интересна история.Личи си, че е направена с любов и разбиране към децата.Бих я чела с удоволствие на бъдещите ми наследници, но дотогава с радост бих ги купувала само за себе си.Някак ти става топло и спокойно на душата.Само не разбрах Мама Мечка как може да спи хем само по корем, хем обърната на дясно. Радвам се, че има такива стойностни неща за децата.
Радост за очите и красивата авторка и книгите й :)Направо ми иде и аз нещо да взема да напиша за да ми го илюстрира, колко ли струва толкова хубава жена да ми илюстрира нещо? :)
Дъщеря ми на 4 г. много хареса аудиокнигата в Сторител. А на нас с баща й ни се доспа, която мисля, че е основната цел на книжката. Идеално четиво за лека нощ.🥰