Клетниците - Първа част

by Victor Hugo, Лилия Сталева (Translator)

Романът „Клетниците“ е епична сага за любовта, честта и страстта, разиграла се на фона на драматичната действителност във Франция през XIX век.
Тригодишната Козет е оставена за отглеждане в ханчето на семейство Тенардие. Майка й живее в лишения и нищета, за да може детенцето й да е добре нахранено и облечено. Клетницата дори и не подозира, че е поверила момиченцето си на жестоки и безскрупулни хора, за които невръстната Козет е просто слугинче. В навечерието на Коледа момиченцето среща до извора в гората край Монфермей един непознат, който ще върне усмивката на изнуреното й личице и ще промени живота й…

800 pages, Hardcover

First published January 1, 1862

About the author

After Napoleon III seized power in 1851, French writer Victor Marie Hugo went into exile and in 1870 returned to France; his novels include The Hunchback of Notre Dame (1831) and Les Misérables (1862).

This poet, playwright, novelist, dramatist, essayist, visual artist, statesman, and perhaps the most influential, important exponent of the Romantic movement in France, campaigned for human rights. People in France regard him as one of greatest poets of that country and know him better abroad.

Reviews

[Boyana]

Продължавам нетърпеливо към втория том...
❤️

[Цветина Гавазова · Rating 5 out of 5]

Книгата започва с разказ за един епископ, който оказва влияние над душата на кокретен човек и сякаш това определя хода на цялата книга. Толкова чист, непорочен и милосърдечен, че сякаш не е от този свят. Няма да лъжа, до като четях историята за Епископ Биенвоню, книгата вървеше мудно, леко безинтересна. Чакаш да свърши и да започне същинската част.
Какво означава думата "клетник"?- страдалец, злочест, нещастник. Правилно заглавие- в книгата е пълно с клетници. Но не само Фантин, Козет или Жан Валжан. Клетници са и хората като съпрузите Тенардие и Виктюрниен. Те са нещастници, заради прогнилата си душа. Душва, в която липсва човещина, милосърдие, любов. Прогнили души мирище на мърша и поради това за мен са клетници...
Иска ми се да кажа много неща за книгата, историите, героите, но ще разкрия много информация, а и ако почна до утре няма да приключа.
Запомняща се! Това смятам, че е най-доброто определение за книгата. Виктор Юго е майстор и с това си произведение го доказва.

П.П. Няма да скиря и друг важен факт- на мен лично историческата част ми дойде в повече както и други вмятания ( като историята за манастира в така подробност и др.). Прекалено внимание смятам, че беше обърнато на Ватерло и др. Но разбирам защо така е решил автора.