Самият Калвино ми е твърде церебрален, експериментален, отдалечен от душите на героите си – поне в откъсите, представени тук. (В „Ако пътник в зимна нощ“ си допаднахме повече. ;)
Това, което „оживи“ сборника, бяха признанията на хората, които са повлияни от Калвино – писатели и преводачи. И изумителните картини на Яцек Йерка в цветната кола накрая. :)