Записки на свинята

by Ina Valčanova, Ина Вълчанова

Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. Прочетете и ще разберете.

Ангел Игов

Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати...

Митко Новков

192 pages, Paperback

First published September 23, 2013

Reviews

[Kaloyana · Rating 2 out of 5]

Антиутопия - не, благодаря. Но ми харесва писането, стила.

[Slav Ivanov · Rating 3 out of 5]

За съжаление, нито главната героиня ми стана симпатична, нито бях съпричастен на пост-апокалиптичен Созопол. Все пак, доста ми напомняше за стила на Мураками. Но финала беше изключително слаб за мен, и "разясни" неща които по-добре да бяха остали само загатнати. Изобщо, както при и финала на "Потъването на Созопол", Ина Вълчанова би била по-въздействаща ако ги пропусне.

[Петър Керкелов · Rating 4 out of 5]

Малко ми тъжно, че имам един сборник с разкази на рафта до мен и след като го прочета ще съм прочел всичко от Ина Вълчанова.

[Лиляна · Rating 4 out of 5]

Мисля, че добра антиутопия се е получила.
Хареса ми. Ще потърся и другата книга.