What do you think?
Rate this book
От Космоса с любов
България през 90-те е раят на паранормалното и на езотеричното. В тази среда расте Ангелина, чиято майка – Лора – е обсебена от идеята, че контактува с извънземни и че нейното дете има важно място в предстоящата голяма Промяна. Попаднала изцяло под влиянието на майка си, момичето открива смисъла на живота си в езотеричните учения. Напускайки училище, тя се отдава на лечение с енергия и на контактите си чрез автоматично писане с извънземно на име Ейнар. Но може ли едно младо момиче да се окаже на висотата на очакванията на майка си, която й вещае велика съдба?
Цената е висока – безпрекословен отказ от всичко земно, което носи толкова непосредствено удоволствие – музиката, алкохолът, сексът... Съмненията идват и пускат корени, а изпитанията на живота в този бурен период от историята на България спомагат идилията да се пропука...
Сред страниците на „От Космоса с любов“ измислица почти няма. Станислава Чуринскиене е интервюирала над 20 момичета, които в този период са напуснали училище и са навлезли в езотеричните среди – именно техните съдби, сбрани в едно, са в основата на романа.
Тази книга е прозорец към една важна част от нескончаемия български Преход, останала неразказана, макар да е засегнала живота буквално на стотици хиляди българи.
Цената е висока – безпрекословен отказ от всичко земно, което носи толкова непосредствено удоволствие – музиката, алкохолът, сексът... Съмненията идват и пускат корени, а изпитанията на живота в този бурен период от историята на България спомагат идилията да се пропука...
Сред страниците на „От Космоса с любов“ измислица почти няма. Станислава Чуринскиене е интервюирала над 20 момичета, които в този период са напуснали училище и са навлезли в езотеричните среди – именно техните съдби, сбрани в едно, са в основата на романа.
Тази книга е прозорец към една важна част от нескончаемия български Преход, останала неразказана, макар да е засегнала живота буквално на стотици хиляди българи.
272 pages, Paperback
First published November 21, 2013
32 people want to read
About the author
Станислава Чуринскиене
7 books20 followersСтанислава Чуринскиене е българска писателка и журналист. Родена е в град София през 1976 година. Завършва психология и журналистика. Своята писателска кариера започва с романа „Бог да Благослови Стю” (2007). Истинска популярност обаче добива с книгата „Second Life” (2009), която поради засиления читателски интерес, бива разработена от БНТ в 30 минутен филм.
Романът е вдъхновен от едноименната онлайн игра Second Life, представляваща паралелният интернет живот на играчите. Книгата разказва за една все по-разрастваща се група от хора, наречена от авторката „интернет емигранти“, които практически живеят в Мрежата, за сметка на офлайн контактите. За да бъде романът автентичен, авторката прекарва почти 6 месеца, общувайки само онлайн, без да излиза от къщи. Книгата е издадена на литовски език, предстоят преводи и в други европейски държави.
В "Хванаха ме да крада", Мрежата продължава да присъства като тема и герой, макар и много по-периферно. Книгата интерпретира набираща популярност тема – как Интернет променя порядъка, в който живеем. Според Чуринскиене, "вече не ни е достатъчно само да преживяваме нещата, а имаме силна потребност и да пишем за тях" . В общия случай, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент. Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем.
Станислава Чуринскиене твърди, че не е писател, а разказвач на истории. Стилът ѝ обединява натрупания в двете ѝ професии опит. Тя дълго се опитва да осъвмести журналистиката и психотерапията, като в един момент се отказва от втората. Те обаче успяват да се срещнат в романите ѝ. Писането ѝ е по журналистически стегнато, с повишено внимание към действието и конфликта.
Романът е вдъхновен от едноименната онлайн игра Second Life, представляваща паралелният интернет живот на играчите. Книгата разказва за една все по-разрастваща се група от хора, наречена от авторката „интернет емигранти“, които практически живеят в Мрежата, за сметка на офлайн контактите. За да бъде романът автентичен, авторката прекарва почти 6 месеца, общувайки само онлайн, без да излиза от къщи. Книгата е издадена на литовски език, предстоят преводи и в други европейски държави.
В "Хванаха ме да крада", Мрежата продължава да присъства като тема и герой, макар и много по-периферно. Книгата интерпретира набираща популярност тема – как Интернет променя порядъка, в който живеем. Според Чуринскиене, "вече не ни е достатъчно само да преживяваме нещата, а имаме силна потребност и да пишем за тях" . В общия случай, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент. Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем.
Станислава Чуринскиене твърди, че не е писател, а разказвач на истории. Стилът ѝ обединява натрупания в двете ѝ професии опит. Тя дълго се опитва да осъвмести журналистиката и психотерапията, като в един момент се отказва от втората. Те обаче успяват да се срещнат в романите ѝ. Писането ѝ е по журналистически стегнато, с повишено внимание към действието и конфликта.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
January 16, 2014
Много хубава книга. И чувствително различна от другите. За отношенията, най-важните - родители-деца; за това как вярваш на родителите си; как разклащаш тази вяра, или позволяваш да бъде разклатена в момента, в който проглеждаш; как се чудиш истинска ли е... За психопатията в България, от която търсиш да избягаш и заради която търсиш и намираш начин да се върнеш. За заблудите, илюзиите, опитите да контролираш живота си, плоските обяснения защо не получаваш това, към което се стремиш, лесното решение, че псевдо-свръх-естествените сили са там/тук, за да те закрилят и да те предопределят... Няма такива филми!
В края бях малко разколебана - някак ми се искаше историята да беше приключила с мрачния и отрезвяващ финал на част 3 - обичам тъмните финали, защото са по-истински, реални. Или поне, когато бях мрачен пубертет, ги обичах - то кой ли не е минавал през такива фази, а тази книга ме върна тогава и там.
Част 4 обаче ме прати тук и сега. Признавам си, че не ми хареса особено начинът, по който ми се снесе информацията, тип разговор 'пациент, отказващ да споделя, но все пак споделящ, и почти безучастен и донякъде (но само донякъде, защото все пак ни се показва, че има любов, по дяволите!) ненужен психолог, който задава въпроси, на които пациентът така или иначе ще отговори, след като веднъж си е отворил устата и съзаннието'... Но все пак, последната, помиряваща част, дава надежда, а както знаем, това е най-важното. Надежда, че има изход от всичко и има шанс за помирение с усещанията и случките от миналото и най-вече с най-близките ни хора - онези единствените, които ни радват безобразно или нарязват душата; че има начин да спрем да ги глозгаме, да им/си простим и да продължим... на някъде, напред най-вероятно... Последната част ме усмихна.
Ако бях почела книгата преди 10тина години, щях да се разочаровам от финалната надежда, защото щях да си помисля, че е нереална и неиситнска. Сега обаче й се усмихвам. Може би остарявам, кой знае, но най-много от всичко на света искам да й вярвам - на надеждата...
Надеждата... по начина на Ромен Гари... онази, която умира последна. Или просто остава да живее завинаги.
В края бях малко разколебана - някак ми се искаше историята да беше приключила с мрачния и отрезвяващ финал на част 3 - обичам тъмните финали, защото са по-истински, реални. Или поне, когато бях мрачен пубертет, ги обичах - то кой ли не е минавал през такива фази, а тази книга ме върна тогава и там.
Част 4 обаче ме прати тук и сега. Признавам си, че не ми хареса особено начинът, по който ми се снесе информацията, тип разговор 'пациент, отказващ да споделя, но все пак споделящ, и почти безучастен и донякъде (но само донякъде, защото все пак ни се показва, че има любов, по дяволите!) ненужен психолог, който задава въпроси, на които пациентът така или иначе ще отговори, след като веднъж си е отворил устата и съзаннието'... Но все пак, последната, помиряваща част, дава надежда, а както знаем, това е най-важното. Надежда, че има изход от всичко и има шанс за помирение с усещанията и случките от миналото и най-вече с най-близките ни хора - онези единствените, които ни радват безобразно или нарязват душата; че има начин да спрем да ги глозгаме, да им/си простим и да продължим... на някъде, напред най-вероятно... Последната част ме усмихна.
Ако бях почела книгата преди 10тина години, щях да се разочаровам от финалната надежда, защото щях да си помисля, че е нереална и неиситнска. Сега обаче й се усмихвам. Може би остарявам, кой знае, но най-много от всичко на света искам да й вярвам - на надеждата...
Надеждата... по начина на Ромен Гари... онази, която умира последна. Или просто остава да живее завинаги.
November 20, 2013
От Космоса с любов – промяната е винаги нейде наблизо: http://knigolandia.info/book-review/o...
Първата ми среща със Станислава беше… вихрена. Бях на щанда ни на поредния коледен панаир и разговарях оживено с читателите, когато една сянка се появи, буквално тикна в ръцете ми плик, който обещаващо дрънна на стъкло, и изчезна. В плика имаше няколко бутилки от любимата ми белгийска бира. Час по-късно сянката се върна, вече кротнала се след представянето на последната си книга „Инцидент“. Станислава ми я подари с автограф, а по-късно намерихме време да поговорим и да открием взаимност, каквато рядко се случва – книжните приятелства са безценни.
Издателство "Изток-Запад" Гравитация
http://knigolandia.info/book-review/o...
Първата ми среща със Станислава беше… вихрена. Бях на щанда ни на поредния коледен панаир и разговарях оживено с читателите, когато една сянка се появи, буквално тикна в ръцете ми плик, който обещаващо дрънна на стъкло, и изчезна. В плика имаше няколко бутилки от любимата ми белгийска бира. Час по-късно сянката се върна, вече кротнала се след представянето на последната си книга „Инцидент“. Станислава ми я подари с автограф, а по-късно намерихме време да поговорим и да открием взаимност, каквато рядко се случва – книжните приятелства са безценни.
Издателство "Изток-Запад" Гравитация
http://knigolandia.info/book-review/o...
March 6, 2014
Оригинален замисъл, уникален сюжет и чудесен стил на писане - книгата е удоволствие. Непременно прочетете, ако имате или искате да имате деца.
December 22, 2016
http://knigozavar.com/ot-kosmosa-s-ly...
„От Космоса с любов“, като книга писана по реални случаи, доказва предупрежденията на Алис Милер за това как един детски организъм, растящ под неправилен родителски надзор може да бъде толкова сринат емоционално, че най-малкото, което ще му се случи е отпадането от училище. Как стресът може да доведе до лудост, анорексия и алкохолизъм, увличайки те в порочен кръг, водещ до натравяне на организма и пълното му изтощаване. Как липсата на възможност за контрол над личното (душевно) пространство може да доведе до отчуждаване и дори самонараняване.
Станислава Чуринскиене не осъжда героите си, а гласът й съвсем елегантно се промъква зад кадър, обяснявайки психологическите и физиологични проблеми, с които се среща Ангелина. Описва масовата лудост, разразила се по онова време благодарение на дупката отворила се в нуждата на българите да бъдат зависими. Разпростира цял килим от последствия от сляпата вяра на хората, че са избрани за нещо по-голямо от личното им бъдеще – хора предимно объркани и лабилни, имащи нуждата да вярват, че са специални. И нагласящи реалността в главите си с личната си необходимост да бъдат значими.
Още: http://knigozavar.com/ot-kosmosa-s-ly...
„От Космоса с любов“, като книга писана по реални случаи, доказва предупрежденията на Алис Милер за това как един детски организъм, растящ под неправилен родителски надзор може да бъде толкова сринат емоционално, че най-малкото, което ще му се случи е отпадането от училище. Как стресът може да доведе до лудост, анорексия и алкохолизъм, увличайки те в порочен кръг, водещ до натравяне на организма и пълното му изтощаване. Как липсата на възможност за контрол над личното (душевно) пространство може да доведе до отчуждаване и дори самонараняване.
Станислава Чуринскиене не осъжда героите си, а гласът й съвсем елегантно се промъква зад кадър, обяснявайки психологическите и физиологични проблеми, с които се среща Ангелина. Описва масовата лудост, разразила се по онова време благодарение на дупката отворила се в нуждата на българите да бъдат зависими. Разпростира цял килим от последствия от сляпата вяра на хората, че са избрани за нещо по-голямо от личното им бъдеще – хора предимно объркани и лабилни, имащи нуждата да вярват, че са специални. И нагласящи реалността в главите си с личната си необходимост да бъдат значими.
Още: http://knigozavar.com/ot-kosmosa-s-ly...
December 25, 2016
Уау. Тази книга не приличаше на нищо, което съм чела досега. Определено ще трябва да я препрочета, за да разгадая множеството ѝ пластове. До тогава обаче ще повтарям само едно - "Уау".
January 19, 2018
Хареса ми книгата, четеше се доста лесно. Много неща от описаните си ги спомням и аз. Жалко, че положението не е по-добре в страната и сега.
July 1, 2020
Прекрасна история, сюжет, стил на писане. Много сладка и поучителна книжка, която се радвам, че прочетох.
October 5, 2014
Идеята, че ТРЯБВА да прочета тази книга живее в мен от една година. И ето на - когато най-накрая посегнах към нея, ми отне по-малко от 48 часа да я прочета. Както впрочем стана и с друга книга на Станислава Чуринскиене, а именно Second life, за която ще ви пиша тия дни, ама по друг повод.
Сюжетът: Ангелина е дъщеря на майка, която живее в света на фантазиите за извънземни, на "звездите ми го говорят", за мисии и месии, за живот отвъд смъртта и за ценности, които се свеждат до знаменателната фраза на Лисицата от Малкия принц - "същественото е недивимо за очите". Всичко, което е тук и сега, което е телесно, осезателно, може да се пипне, почувства, види и помирише за Лора /майката/ е посредствено и не се полага на дъщеря ѝ. Лечителските "способности" на Ангелина са открити в крехката възраст, когато момиченцата стават девойки, и това довежда до отпадането ѝ от образователната система и въвличането ѝ в света на езотеричното, населяван от хора, служещи на "мисията", и извънземното Ейнар. Желанието на Ангелина да угоди на майка си, да я направи щастлива се изправя в патологична война с естествените човешки желания и нужди за близост и общуване с други хора и в крайна сметка се изражда до степен, че младата жена се превръща в ходещ учебник по психопатология и психосоматични разстройства. Естествено я въвлича в пагубна любовна връзка с партньор /Тодоров/, който упражнява физическо насилие, както впрочем прави и баща ѝ спрямо майка ѝ. Късането на пъпната връв и спасението започват със заминаването на Ангелина за Бостън, където героинята най-накрая тръгва по дългия път към себе си.
Книгата официално е за онова фатално, да не кажа летално, завиване към паранормалното, парапсихичното, езотеричното, феноменалното, екстрасенското от края на социализма и началото на т. нар. преход, което и до днес тресе голяма част от гражданите на тази страна и което само по себе си е симптом на нещо далеч по-страшно и ужасно - отчайващата неспособност и нежелание да поемем отговорност за себе си и за живота си, да се срещнем с реалността face to face, да приемем живота и да го живеем активно и осъзнато.
Лично за мен, обаче, преди тази тема идва друга - също толкова болезнена и значима. Темата за родителите, които раждат деца не заради самите деца, а поради някакви други причини - Парти��та иска 10 милиона население, какво ще кажат съседите, биологичният часовник тиктака. Темата за майките, които чувстват децата си като бреме, като крадци на свободата им, като ограничение и така въвличат идните поколения в омагьосания кръг на "и дъщерята като и майката", от който е изключително трудно /не казвам невъзможно!!!/ да се излезе, защото е много трудно да си топъл, откликващ родител, когато родителите ти не са били такива с теб.
Лората се превърна в отрицателен герой още преди да стигна до залитането ѝ по "оня" свят. Стана ми анти още с оставянето на малкото човече на грижите на бабата, желанието да си тръгне и приказките, че децата са непоносим товар. Това, което ме тревожи най-много, е, че има майки (познавам такива), които имат тази нагласа към децата си и без да са във връзка с извънземните и да са месии. Има майки, които превръщат собственото си щастие и удовлетворение в отговорност на децата си и така им отнемат възможността да мислят и да преживяват себе си като важен, автономен човек и ги превръщат в инфантилни, фиксирани в ранното детство, възрастни, неспособни да поемат отговорност за себе си, дори в чисто физически план.
В страни от личното ми отношение книгата е изключително важна и актуална като се има предвид повсеместното търсене на отговори "отвъд", във "всичко е предначертано", в кармата, във Вселената. Навсякъде другаде, освен където наистина са и отговорите, и отговорността - в самите нас. Написана е стегнато, без излишна драматизация, с фокус върху важното нещо - върху вътрешния свят на човека, който определя реакциите му спрямо обкръжаващата го среда. Героите са "построени" забележително достоверно и автентично и макар, че end-ът не е точно happy, оставя усещането за надежда, че все пак болестта бягство от отговорност е лечима...
Сюжетът: Ангелина е дъщеря на майка, която живее в света на фантазиите за извънземни, на "звездите ми го говорят", за мисии и месии, за живот отвъд смъртта и за ценности, които се свеждат до знаменателната фраза на Лисицата от Малкия принц - "същественото е недивимо за очите". Всичко, което е тук и сега, което е телесно, осезателно, може да се пипне, почувства, види и помирише за Лора /майката/ е посредствено и не се полага на дъщеря ѝ. Лечителските "способности" на Ангелина са открити в крехката възраст, когато момиченцата стават девойки, и това довежда до отпадането ѝ от образователната система и въвличането ѝ в света на езотеричното, населяван от хора, служещи на "мисията", и извънземното Ейнар. Желанието на Ангелина да угоди на майка си, да я направи щастлива се изправя в патологична война с естествените човешки желания и нужди за близост и общуване с други хора и в крайна сметка се изражда до степен, че младата жена се превръща в ходещ учебник по психопатология и психосоматични разстройства. Естествено я въвлича в пагубна любовна връзка с партньор /Тодоров/, който упражнява физическо насилие, както впрочем прави и баща ѝ спрямо майка ѝ. Късането на пъпната връв и спасението започват със заминаването на Ангелина за Бостън, където героинята най-накрая тръгва по дългия път към себе си.
Книгата официално е за онова фатално, да не кажа летално, завиване към паранормалното, парапсихичното, езотеричното, феноменалното, екстрасенското от края на социализма и началото на т. нар. преход, което и до днес тресе голяма част от гражданите на тази страна и което само по себе си е симптом на нещо далеч по-страшно и ужасно - отчайващата неспособност и нежелание да поемем отговорност за себе си и за живота си, да се срещнем с реалността face to face, да приемем живота и да го живеем активно и осъзнато.
Лично за мен, обаче, преди тази тема идва друга - също толкова болезнена и значима. Темата за родителите, които раждат деца не заради самите деца, а поради някакви други причини - Парти��та иска 10 милиона население, какво ще кажат съседите, биологичният часовник тиктака. Темата за майките, които чувстват децата си като бреме, като крадци на свободата им, като ограничение и така въвличат идните поколения в омагьосания кръг на "и дъщерята като и майката", от който е изключително трудно /не казвам невъзможно!!!/ да се излезе, защото е много трудно да си топъл, откликващ родител, когато родителите ти не са били такива с теб.
Лората се превърна в отрицателен герой още преди да стигна до залитането ѝ по "оня" свят. Стана ми анти още с оставянето на малкото човече на грижите на бабата, желанието да си тръгне и приказките, че децата са непоносим товар. Това, което ме тревожи най-много, е, че има майки (познавам такива), които имат тази нагласа към децата си и без да са във връзка с извънземните и да са месии. Има майки, които превръщат собственото си щастие и удовлетворение в отговорност на децата си и така им отнемат възможността да мислят и да преживяват себе си като важен, автономен човек и ги превръщат в инфантилни, фиксирани в ранното детство, възрастни, неспособни да поемат отговорност за себе си, дори в чисто физически план.
В страни от личното ми отношение книгата е изключително важна и актуална като се има предвид повсеместното търсене на отговори "отвъд", във "всичко е предначертано", в кармата, във Вселената. Навсякъде другаде, освен където наистина са и отговорите, и отговорността - в самите нас. Написана е стегнато, без излишна драматизация, с фокус върху важното нещо - върху вътрешния свят на човека, който определя реакциите му спрямо обкръжаващата го среда. Героите са "построени" забележително достоверно и автентично и макар, че end-ът не е точно happy, оставя усещането за надежда, че все пак болестта бягство от отговорност е лечима...
January 11, 2017
„От Космоса с любов“ – извънземните ви поздравяват, грабвайте писалката: http://azcheta.com/ot-kosmosa-s-lubov...
„От Космоса с любов“ може да се тълкува на три нива – всяко едно от тях ще ви потопи дълбоко и ще ви даде нов погледOt Kosmosa s lubov над цялостната история. Първо, можете да четете през призмата на прехода и трусовете, които този период предизвиква в живота на хората. Второ, можете да се насочите към темата за езотеричния бум през 90-те и упоритото отхвърляне на действителността и личната отговорност чрез вярата в извънземни, ритуали и магически портали. Третият курс, който като че ли естествено ме повлече най-силно, беше изследването на връзката между една странна майка и една объркана дъщеря, чиято младост е напълно изопачена и разсипана от мистични възгледи и амбиции.
„От Космоса с любов“ може да се тълкува на три нива – всяко едно от тях ще ви потопи дълбоко и ще ви даде нов погледOt Kosmosa s lubov над цялостната история. Първо, можете да четете през призмата на прехода и трусовете, които този период предизвиква в живота на хората. Второ, можете да се насочите към темата за езотеричния бум през 90-те и упоритото отхвърляне на действителността и личната отговорност чрез вярата в извънземни, ритуали и магически портали. Третият курс, който като че ли естествено ме повлече най-силно, беше изследването на връзката между една странна майка и една объркана дъщеря, чиято младост е напълно изопачена и разсипана от мистични възгледи и амбиции.
January 30, 2014
Цялото ревю тук: http://bookcompass.wordpress.com/2014...
Романът на Станислава Чуринскиене е многопластов и по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. От една страна, изследва цялата тази лудост и масова психоза с изведнъж нахлулите в България всякакви вярвания, течения и други свръхестествени явления. От друга, е микросвета на едно семейство, което е обречено да не функционира нормално, поради всички проблеми, които го съпътстват – изневерите на бащата, бягствата на майката от реалността и липсата на родителско обединение във възпитанието на детето. И накрая, като съвсем второстепенна линия, тече интимният живот на Ангелина и връзката й с Тодоров, която всъщност се явява отражение на семейните й проблеми.
Романът на Станислава Чуринскиене е многопластов и по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. От една страна, изследва цялата тази лудост и масова психоза с изведнъж нахлулите в България всякакви вярвания, течения и други свръхестествени явления. От друга, е микросвета на едно семейство, което е обречено да не функционира нормално, поради всички проблеми, които го съпътстват – изневерите на бащата, бягствата на майката от реалността и липсата на родителско обединение във възпитанието на детето. И накрая, като съвсем второстепенна линия, тече интимният живот на Ангелина и връзката й с Тодоров, която всъщност се явява отражение на семейните й проблеми.
July 16, 2014
http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
В началото на 90-те години на 20-ти век ни споходи инвазия на лекомислие и посредственост, макар началото на прехода да предполагаше избуяване на митичния български дух, който да прекърши злите демони, населявали родината ни 45 години.
В началото на 90-те години на 20-ти век ни споходи инвазия на лекомислие и посредственост, макар началото на прехода да предполагаше избуяване на митичния български дух, който да прекърши злите демони, населявали родината ни 45 години.
March 24, 2014
Много хубава книга. За мен беше удоволствие, както да я чета, така и да се върна в годините на моето детство, защото съм почти връстник на Ангелина.
Благодаря ти, Станислава :)
Благодаря ти, Станислава :)
Displaying 1 - 12 of 12 reviews