Архимандрит Серафим е многообичан български иерей, богослов, духовен писател и поет, оставил изключително богато и вдъхновено духовно и научно наследство.
Роден през 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) със светско име Стоян Георгиев Алексиев. След години на учение в Софийската Духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовни семинарии, а от 1960 до 1969 г. - и в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие.
През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Св. Синод в София.
Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния Съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архим. Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира "Покров Богодородичен" в кв. Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.
На 13 януари 1993 година архим. Серафим предава Богу дух.
Седмици след смъртта му прекратяват канонично общение със Светия Синод на Българскита православна църква и създават т.н. Българска Старостилна Православна Църква, ръководена до днес от Росен Димитров Сиромахов (йеромонах Фотий), хиротонисан през 1993 г. за епископ от архиереи на старостилните църкви на Гърция и Румъния.