Константин Величков пише Писмата между 1885 и 1892 г. Първите осем (от общо двадесет и две) са публикувани в сп. „Денница“, а всичите като самостоятелна книга -- през 1895 в печатницата на Иван Говедаров. Следват още две издания: на изд. „Гладстон“ от 1947 и на „Български писател“ от 1980 г. Писмата, есеистични по дух и форма (и всъщност„писма“ само по име), започват с кратък исторически разказ за Рим, от началото на V в. до видяното от Величков 15 века по-късно... Последното „писмо“ е от Помпей. Градът, според Величков, е също богат и неизчерпаем музей, какъвто е Рим за историческия и политическия живот на римляните -- само че за частния им живот. Затова, чете получателят на Писмата, след Рим трябва да се отиде и там. За да разберем повече.